|
| |
 |
Идентична
и
конкурентна
теория (I)
|
Едно
подчертано
значение за
западните
демокрации
придобива
разграничаването
на идентичната и
конкурентна
теория на
демокрацията.
Дълго време
на лице беше
страхът от научна
дискусия и
днес,
въпреки, че
броя на
критиците
многократно
се увеличи,
все още го има,
тъй като
съпоставянето
е опростено и обременено
идеологически.
 | Развитата
от Русо
теория на
хомогенността
се
ориентира
към
единната (хомогенна)
народна
воля и
общото за
всички благо ("идентична"
теория на
демокрацията).
Тя отрича
легитимността
на
конфликти
на
интересите.
По този
начин
разбрана,
демокрацията
означава
идентичност
на
управляващи
и
управлявани.
Репрезентативният
принцип е
отречен
категорично:
"Народната
воля" не би
могла да
бъде
представлявана.
Демократичните
претенции
на модела,
който
предразполага
политически
активните
граждани, не
са оспорени -
опасностите,
които се
съдържат в
него
всъщност са
очевидни.
Именно
опита да се
създаде
единство на
народа, то да
се съхрани и
да се
потиснат
различните
интереси, в
екстремни
случаи
прераства в
тотално
господство.
Затова тук
се намесва и
понятието "тоталитарна
демокрация".
"Водача" или
"партията"
налага на
първо място
признатото
от него/нея
общо благо.
Отклоненията
и
опозиционните
движения се
считат за
еретични.
Хората са
принудени
да приемат определението
на тяхното
щастие. |
|
Конкурентната
теория на
демокрацията,
която се
придържа
към англо-саксонския
модел,
произхожда
от
съществуването
и
признаването
на различни
интереси.
Политическите
действия в
едно
плуралистично
общество
трябва да
протичат в
следствие
на открит
процес на
противопоставяне
между
хетерогенните
групови
интереси,
като е
необходим
минимум на
общо
убеждение.
На основата
на
разнообразието
на мнения и
социалните
конфликти
не може може
да
съществува
абсолютно
правилно
решение.
Мажоритарният
принцип в
този случай
е основата
за вземане
на решения. Естествено
не може да
бъде
упражнявана
"тирания на
мнозинството",
която
засяга
демократичните
правила и
накърнява
неотменните
човешки
права,
защото и
мнозинството
не е
вечно.
Една ясно
изразена
защита на
малцинството
образува
съществена
част от
демократичното
разбиране (...).
Избраните
представители,
необвързани
по време на
своята
служба с
поръчения,
се
поставени
пред вота на
избирателите
след
изтичане на
законния
период от
време. По
този начин
демокрацията
означава не
господство
на народа, а
господство
със
съгласието
на народа. В
тази връзка
конкурентната
теория се
придържа
към
репрезентативното
мислене. |
[Екхард
Йесе, от:
Бундес-централа
за
политическо
образование:
Парламентарна
демокрация 1,
Информации
за
политическото
образование Nr. 227,
1993]
[Начало
на страница]
Към
следващия
текст на
разположение
са три схеми,
които
изясняват различните
аспекти на
двете теории
на
демокрацията:
[Начало
на страница]
|
Идентична
и
конкурентна
теория (II)
|
Идентичната
теория
произтича от
идеята за
идентичност
на
управляващи
и
управлявани.
Тя се
придържа към
постулата на
Жан Жак Русо,
че не волятя
на
мнозинството (volonté de tous),
а общата воля (volonté générale)
трябва да
намери място
в закона.
Тази обща
воля е според
Русо
обективно
различима и
единна.
Решаващият
за
практиката
момент в
идентичната
теория се
състои в това,
че
единството
между
управляващи
и
управлявани
не трябва да
допуска
специални
интереси и по
този начин
специални
групи.
Представители
на
антиплуралистичното
държавно
устройство
признават
като
демократично
единствено легитимирането
чрез "Plebiszite" (Народните
гласувания), и
отричат
всички
евентуални "интермедиални
власти" като
партии и
съюзи. Те се
считат за
носители на
специални
интереси,
чието
въздействие
разрушава
единството
между
управлявани
и
управляващи.
Стремежът им
е да осъществят
идеите си в
обвързана
със
задължителен
мандат
съветническа
система. Чрез
задължителния
мандат
делегираните
(съветници) са
директно
зависими от
поръчения и
указания от
страна на
избирателите,
и по този
начин по
всяко време
са
отстраняеми ("Recall").
Най-младата
история
показа, че в
реалността
под предлог
за
идентичност
на
управлявани
и
управляващи
насила се
налага "единната
народна воля",
което доведе
до двете
тоталитарни
системи на
Национал-социализма
и Комунизма.
В сравнение с
идентичната
теория,
развитата в
англо-саксонските
държави
конкурентна
теория
произхожда
не от една
единна
народна воля,
а от различни
интереси и
групи по
интереси.
Йозеф
Шумпетер
(1883-1950) описва
тази теория:
"Демократичният
метод е това
устройство
на
институциите
за постигане
на
политически
решения, при
което
отделните
страни
получават
пълномощие
за вземане на
решения в
една
конкурентна
борба за
гласовете на
народа."
Става дума за
един
прагматичен
метод, който
почива на
схващането,
че
населението
на една
държава на
основание на
нейната
територия и
разнообразност
не е в
състояние да
управлява
директно, а
управлява
посредством
презентацията
на образуван
от партии
парламент в
следствие на
свободни
избори.
Същината на
конкурентната
теория почти
се покрива с
новата
теория на
плурализма,
чиито
съществени
схващания
могат да
бъдат
представени
както следва:
| Приемат
се
съществуващите
в едно
общество
противоречия
на
интересите. |
| Общото
благо не
може да бъде
установено
от самото
начало (a priori). |
| Общото
благо е
резултат от
допълнително
(a posteriori) взети
компромиси
в
политическата
конкурентна
борба. |
| Изравняването
на
различните
интереси е
възможно
само при
минимален
консенсус
при
определени
правила (стойностен
ред). Това
означава, че
политически
дейните
групи
трябва да са
готови и
способни за
компромис.
Когато те
разглеждат
политиката
като борба
на
светогледи
и
възприемат
политическия
противник
като враг, се
нарушава
основата за плуралистичен
политически
ред. |
| Ролята
на
държавата в
едно
плуралистично
общество се
състои по
същество в
това, да
създаде
условия,
това
изравняване
да се състои
и да се
спазват
определените
правила. |
[Ханс-Хелмут
Кнютер, от:
Бундес-централа
за
политическо
образование:
Демокрация,
Информации
за
политическото
образование Nr. 165,
Ново издание 1992]
[Начало
на страница]
|
