Привидно лекият въпрос "Какво е демокрация?" съвсем не така лесно може да бъде отговорен. Първото впечатление създават дефинициите (виж Енциклопедия). От една страна това се състои в това, че на едно първоначално ниво могат да бъдат разграничени два подхода, именно идентичната и конкурентна теория на демокрацията (виж Теория). От друга страна в течение на времето са се развили различни видове демокрация, за които ще стане дума в този раздел. От съвсем друга гледна точка се предприема опита, видовете демокрация да се ограничат в тоталитарна и авторитарна (Разграничаване). Към следните текстове е предложен Речник, в който накратко са обяснени най-важните видове. Две схеми изясняват поделянето на различни видове:

[Начало на страница]

При репрезентативните демокрации, както и при парламентарната и президиална системи на управление, народа не упражнява властта пряко, а я прехвърля на органи, които извършват държавните дела в името на народа. Англия се счита за страната-първоизточник на парламентарната система на управление, най-честия вид конституционна система. Повечето западноевропейски страни също принадлежат към подобна политическа структура, докато Съединените Щати отговарят на модела на президиалната система.

Ако президиалната и парламентарна системи на управление се съпоставят, ще се отличат следните формални разлики:

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Съществуват много западни демокрации, които трудно могат да бъдат причислени към двете системи на управление. Ето защо са необходими други два вида:

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Въпреки разликите между тези видове системи, които засягат по същество връзките между парламент и правителство, парламентите, с едно изключение, имат подобни функции, а именно:

[Емил Хюбнер; извадено от: Бундес-централа за политическо образование: Парламентарна демокрация 1, Информации за политическото образование Nr. 227, 1993]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Различават се (...) репрезентативна (парламентарна и президиална) демокрация, и такива демократични строеве, при които отделните елементи на репрезентативната и директната са взаимно свързани.

Федерална Република Германия, както и Англия са репрезентативни парламентарни демокрации. Конституцията не съдържа (...) плебисцитни елементи (...).

Като пример за президиална демокрация служи САЩ. Нейният отличителен белег е стриктното разделяне на парламент и правителство. Президентът като шеф на изпълнителната власт е излъчван от избори, които нямат нищо общо с парламентарните избори. Не е възможна едновременна принадлежност към правителството и парламента. Така, както парламента няма възможността да изрази недоверието си спрямо президента и да го отстрани, президентът също няма правото от своя страна да разпуска парламента. Възможно е той да бъде отстранен преждевременно само в случай на обвинение срещу него при нарушение на човешки права. Това се случва в историята на Съединените Щати за първи път едва през 19 век. Ричард Никсън е отстранен при повдигане на едно такова обвинение през 1978г. Стриктното разделяне на парламент и правителство води до това, президендúò да не може да разчита на едно постоянно мнозинство. За да се внесе законопроект са необходими променливи мнозинства, които трябва да са обединени вследствие на преговори. Предпоставка за функционирането на тази система е готовността за компромис и способността за изравняване на мненията на двете страни (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Форми на директна демокрация: Швейцария

Като пример за директна демокрация често се посочва Швейцария. При по-дълбоко вглеждане това твърдение се пропуква, въпреки голямата роля на директната демокрация, особено под формата на кантонални народни гласувания. Конституцията на Швейцарската Клетвена общност от 1848г. (ревизирана през 1874г.) признава като най-висш орган федералното събрание, което се състои от Националния съвет (долна камара) и Постоянния съвет (представителство на кантоните). Федералният съвет - правителството - се избира от федералното събрание за срок от четири години и спрямо него няма особено силна позиция. Швейцарската конституция еднозначно определя най-важната роля на парламента. В конституционната действителност, правителството се е превърнало, както и при други демокрации, в най-значимата от трите власти. Тъй като федералният съвет не може да разпуска федералното събрание, а то от своя страна не може да отстрани федералния съвет, в конституционната действителност се оформя силна позиция на федералния съвет, чиито членове са на дългосрочна служба. Контролът както над правителството, така и над парламента се упражнява от имащите право на глас. Активни граждани гласуват в народни решения не само за промени в конституцията, а притежават и правото, да отменят различни закони на основание на народни решения или да изискват чрез народни искания законово уреждане на различни въпроси. На фона на силните репрезентативни елементи в швейцарската конституция, плебисцитните елементи не са по-слаби (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Противно на опита на Ваймарската Република, елементите на директната демокрация в Швейцария са се съхранили. Те не са довели до революция или хаос, а са придобили по-скоро предпазен характер. Схващането, че държавната влас при демокрацията произтича от народа - народа като "pouvoir constituant" - е най-силно реализирано в Швейцария. Избирателното население притежава повечето директни политически възможности за контрол и въздействие в сравнение с всички други  демокрации, но за функционирането на системата на управление репрезентативните органи са неотменни (...).

Историческият преглед и разглегждането на различните демократични устройства  на съвремието посочват, че "демокрацията" в различните времена и в различните страни е била разбирана и практикувана различно. Важно е познанието, че демокрацията не е статична, както като идея, така и като държавно установен ред, а подлежи на промени.

[Ханс-Хелмут Кнютер, извадено от: Бундес-централа за политическо образование: Демокрация, Информации за политическото образование Nr. 165, Ново издание 1992]

[Начало на страница]