Демокрацията през Античността

За произхода на демокрацията в антична Гърция на разположение са множество текстове, както и хронология:

[Начало на страница]

Началото на демокрацията се свързва с възникването на гръцкия полис. Тъй като модерното държавно понятие без колебание може да бъде прехвърлено върху Античността, под полис трябва да се разбира общото, а под политика уреждането на обществените работи. Полисът се образува от първостепенни общности, мъж - жена, господар - роб. Множество семейства образуват родов съюз, всички семейства образуват полиса. В тези възникнали през девети век пр. Хр. общества се развива гражданство (Демос), което обхваща всички свободни и политически равноправни граждани.

[Начало на страница]

При по-критично вглеждане не могат да не се забележат недостатъците на тази форма на управление. Първоначално правата и задълженията са в сила само за пълноправните граждани, малцинство от жителите. Жени, чужденци, роби и граждани, които не са били пълноправни граждани (метеки) не са имали права, или те са били ограничени. Те нямали граждански права, като например правото да наследяват недвижимо имущество, както и политически и избирателни права. В действителност в полиса господството е било в ръцете на едно малцинство. Тъй като Народното събрание управлява директно, е съществувала опасността, моментните гласувания и демагогията да доведат до погрешни решения.

Въпреки, че тази критика е уместна, античният полис запазва своята заслуга за поставянето на основите на демокрацията, защото тук за първи път се откроява значението на човека като отделно същество, практикува се самоуправлението и свободата от тиранията и в същото време това се обосновава философски (...).

Извън границите на Гърция също са съществували демократични форми и опити за такива, които не са могли да се наложат по същия начин и не са намерили държавно-философска обосновка.

[Начало на страница]

В Римската република властта е в ръцете на патрицийте. Тук става дума за господство на аристокрацията. След бурни социални борби демократичният принцип се налага по-силно, материалното сътояние и политическото значение на по-бедното население се подобрява, Народното събрание придобива власт, без обаче да може да се наложи.

Политическото устройство на северно-европейските германски народи също се основава на принципа на равноправие между всички свободни граждани, а Народното събрание е било най-висшия орган. Но и тук е валидно това, че правото на главите на имотните семейства е ограничено. Ссвободните членове на техните семейства и широкия слой от полу-свободни и несвободни граждани са политически безправни.

[Начало на страница]