|
|
|
|
Преглед:
По време на определяните като "преходни" или "dark ages" векове, които прерастват в преселенията на гръцки племена през 12 и 11в. пр.Хр., се установява определящата за бъдещето етническа структура на Гърция с племената и диалектите на еолийците, йонийците и дорийците. Възникват и обща религия, както и обща митология, която първоначално се разпространява устно. Началото на настъпващото "архаично време" (около 800-500) в значителна степен е определено от възникването на гръцката литература, прехода от едноличното господство на владетеля към господство на аристокрацията, развитие на полиса и гръцката колонизация. Определящя за феномена на полиса ("град-държава"; Множествено число: полиси) е връзката между самия град и разположените около него аграрни земи, държавната и стопанска независимост чрез разширяване на износа и ограничаване на вноса (Елевтерия, Автаркия), както и вътрешната структура на полиса, която представлява личностен съюз на гражданите на една политическа, стопанска, религиозна и културна жизнена общнаст. Градската част на полиса обикновено е разположена на укрепено възвишение (Акропол), често намиращ се на места на бивши микейски крепости. Почти успоредно с възникването на полиса през 8 век пр.Хр. в повечето общности монархията отстъпва пред господството на аристокрацията, която заема място в новосъздадените висши държавни служби. От 683/82г. пр.Хр. в Атина управлява сменящият се годишно колегиум на архонтите, първоначално състоящ се от първия архонт - епоним, по името на когото е наричана годината и който оглавява изпълнителната власт, и втория архонт - базилевс, който е ръководител на култовете. По-късно тези длъжности са разширени с длъжността на третия архонт - полемарх, най-висшия военачалник и шестима служители със законодателни функции, тесмотети, като в резултат на това за дълго време се запазва класическият брой от девет атински архонти,които образуват колегията на висшите длъжностни лица. След встъпването им в служба архонтите се присъединяват към Съвета на аристократите (Ареопаг), който освен с общия държавен надзор се занимава и със съдебни дела. Масата на свободния народ (демос) притежава политическо право на глас чрез действащото през 8 и 7 век пр.Хр., разбира се все още спорадично и неформално Народно събрание (Еклезия), което все пак придобива най-късно до 600г. пр.Хр. институционален характер и през 5 век се превръща в централен орган на полиса, който определя вътрешната и външна политика. Извън правно-политическото общество на атинските граждани са робите. Политическото господство на аристокрацията, което почива на стопанско и оттам военно превъзходство, започва да се пропуква през 7 век в следствие на един ускорен обществен обрат: фактори на този процес са от една страна намаляването на доминиращата роля, която играе аристокрацията по време на война с появяването на фалангата, затворения боен ред на тежковъоръжената пехота в Гърция, и от друга страна с обедняването, обезправянето и поробването на селяните от робовладелските господари, което предизвиква искането за отмяна на задълженията, ново разделение на земята и правова кодификация. В този период на отслабваща аристократична власт и нарастващо социално напрежение в някои гръцки полиси настъпва тирания, а в други се назначава съдия или законодател. След неуспешен опит за установяване на тирания в Атина (около 635г. пр.Хр.), през 624г. пр.Хр. атинският законодател Драконт съставя сбор от съществуващите норми и правила на устното правото, и се разпорежда, те да бъдат записани. Наследена е само една част от наказателното право. По-съществените промени се състоят като съдържание в разграничаването на убийство и убийство по невнимание, формално в отмяната на кървавото отмъщение. Действително преследването на престъпника е продължавало да бъде работа на засегнатата страна, но тя вече е трябвало да притежава съдебно разрешение от държавата, а изпълнението на наказанието от страна на държавата навлиза едва през 5 век. По-късните писмени документи без право приписват на законите на Драконт една прекомерна строгост. Неговото законодателство е важна стъпка към по-голяма законова сигурност, но то не успява да реши политическите и социални проблеми. Във вече изострената вътрешно-политическа ситуация в Атина, страхът на аристокрацията от революционни промени, жизнените условия на все повече обедняващите селяни и неосъществените претенции за участие в политиката на граждани с неаристократичен произход, които образуват пехотата, водят до това, конфликтните страни да стигнат до компромис, определяйки през 594/93г. пр.Хр произхождащият от аристократичната фамилия на медонтидите Солон, за помирител (Diallaktes). Неговото законодателно дело се ръководи от идеята за изравняването, за справедливостта (Dike) и "добрия ред" (Eunomia). Най-спешните проблеми, задлъжнялостта и заробването на дребните селяни той решава, като поставонил да се премахнат дълговете. Чрез действащата с обратна сила забрана за продаването на длъжници в робство, продадените в чужбина роби се откупуват обратно. Естествено отмяната на заробването се отнася само за атински граждани. Освен множество други закони, които е трябвало да послужат за поощряване на занаятите и политическото активиране на гражданите, от особено значение е и създадената от Солон конституционна форма (по-късно определена като тимократия, при която политическите права се определят според имуществото): На трите класи в социалната и отбранителна държавна реформа, хипи ("Ездачи"/богати земевладелци), хоплити (средни селяни и занаятчий) и тети (лековъоръжени/дребни селяни и занаятчии, наемни работници), Солон разпределя определен добив от реколта (измерен в крини, около 52 литра) и поставя в зависимост политическите права на отделните граждани от тези добиви, като от класата на хипи се образува Pentakosiomedimnoi, водещата група, която притежава правото да определя архонтите. Чрез създаването на нови политически институции, съвета на 400-те (Буле) и хелията, съд със заклети съдебни заседатели, Солон дава на народа понататъшни възможности за влияние върху политическия живот. Тимократското устройство първоначално не променя фактическото разделение на властта в следствие на стопанското отслабване на родовата аристокрация, но то определя бъдещето, когато свързва на основата на обществената подвижност политическите промени със стопанските и социалните. Реформите на Солон допринасят за консолидирането на полиса Атина, но обществените и политически структури не се променят радикално. Ако реформите на Солон се разглеждат от гледна точка на тяхната цел, вътрешно-политическото консолидиране на Атина, то те са неуспешни: Социалните проблеми, като бедността на дребните селяни, не са отстранени, борбата за власт на родовата аристокрация е по-силна от всякога през първата половина на 6 век пр.Хр. Според писмени документи, във вътрешно-политическата борба си противоречат три групи, които са водени от аристократите Ликург, Мегакъл и Пизистрат. Съумял да спечели подкрепата на народа, дребни селяни и наемни работници от източна Атика и голяма част от народа на Атина, станалият популярен от битката срещу Мегара (565г. пр.Хр.) Пизистрат завзема властта в Атина през 561/60г. пр.Хр., която той на два пъти загубва и успява да утвърди трайно (539/38) едва с помоща на чужди наемни войници. Тиранът определя действащата конституция в полиса, най-висшите държавни служби се поемат от негото семейство и аристократи, които са подчинени на неговото господство. Опозиционни аристократи са изпратени в изгнание, някои от тях са изгорени. Фактическата власт на Пизистрат почива на военни трупи от наемни работници и присъединили се към тях чужденци. Неговите най-значителни постижения са: назначаването на локални съдии, целящо премахването на остатъците от аристократичната юрисдикция, щедрото подпомагане на дребните селяни чрез даване на заеми, основаването на нови колонии и интензивното строителство. Въпреки, че тук става дума за мерки за подсигуряване на господството, историческото значение на тиран Пизистрат в социалното и икономическо консолидиране на Атина, която изживява през втората половина на 6 век стопански разцвет, е безспорно. След смъртта на Пизистрат през 528 или 527г. пр.Хр. синовете му Хипий и Хипарх обсебват властта. През 514г. пр.Хр. Хипарх е убит от заговорници, брат му Хипий избягва през 510г. пр.Хр. В други гръцки полиси през 7 и 6 век също се установява господство на тирани, обусловено от легитимационната криза на оплетената в борби за власт аристокрация, нарастващото социално напрежение и еманципационните стремежи на селската средна класа. Най-известни са тираните Периандър (около 628-587) от Коринт, Клистен от Сикион (първата третина на 6 век) и Поликрат от о.Самос (538-22). На тези "стари тирани" в сравнение с "по-младите тирани" на 4. и 3. век ще се отдаде заслуженото само, ако тиранът не е разглеждан единствено като жаден за власт аристократ, а като оръжие на поставящия исканията си народ. Историческата функция на тирана е да направи възможен прехода от господството на ариктокрацията към конституционната държава на хоплитите, въоръжените пехотинци. Негативната оценка на тирана, при който господства насилието и съществува най-лошата конституция, е исторически неоправдана и в голяма степен почива на по-късни документи, които описват тази форма на господство на демокрацията през 5 век. След паденето на последните пизистратиди в Атина през 508г. пр.Хр. се стига наново до борби за власт сред аристокрацията в стремежа й към власт, в които накрая, с помоща на спечеления чрез обещания за реформи народ, успява да се наложи Клистен, Архон 525/24г. пр.Хр., срещу противника си Изагор. Ядро на реформата на Клистен, първата представителна конституция в света на локална основа, е едно ново териториално деление: Първите четири групи, служещите на политическата и военна организация на Атика личностни съюзи, запазват сакралните си задачи, но Клистен създава нови десет фили, които се основават на териториалното деление на Атика в три региона: Градът Атина (Asty), вътрешността (Mesogeion) и крайбрежието (Paralia). Всеки от тези региони от своя страна е поделен на десет подрегиона (Trittyen). Новите фили, състоящи се от по един подрегион от Атина, вътрешността и крайбрежието, образуват основната единица на политическото представителство (всяка от тях избира 50 депутати за новосъздадения съвет на 500-те) и на военната организация. Новото териториално деление е допълнено от поделянето на Атика на 139 общини (Demen) като локални самоуправляващи се единици. Дали тази реформа цели на първо място укрепването на управлението на Клистен или демократизирането на все повече завладяния от властващи аристократични групи държавен живот, не е ясно. Във всеки случай последствията са на първо място отслабването на почиващата на локални връзки политическа власт на аристокрацията и премахването на регионалните партийни образувания, така, че се стига до политическото активиране на широките народни маси чрез институцията на съвета, чиито 500 членове се сменят всяка година. Една друга значителна промяна присъждана на Клистен от по-късни документи, е остракизма, който е приложен за първи път през 487г. пр.Хр. Всяка година в Народното събрание се поставя въпроса, дали трябва да се прилага остракизма; ако отговорът е бил положителен, два месеца по-късно в Народното събрание се гласува по следния начин: всеки гражданин (при кворум от 6000 гласа) написва името на политика, който искали да осъдят на изгнание, не върху бюлетина, а върху парче от счупена керамика. Този, за когото е гласувало мнозинството е изпращан от Атика в изгнание за десет години, без да загубва своето състояние. По този начин вероятно се е целяло избягването на дългосрочна еднолична власт на отделните аристократи. Атинският морски съюз превръща Атина в морска сила. Успоредно с напредъка на града и предизвикана от това, се разпространява идеята за така наречената радикална демокрация. Завършването на този процес е преди всичко делото на Ефилат и Перикъл. Техните действия са като реакция спрямо политиката на консервативния аристократ Кимон и подкрепящата го олигархическа партия, която владее през 60-те и 70-те години чрез ареопага най-важната политическа институция в Атина. През 462г. пр.Хр. реформистите на Ефилат използват отсъствието на Кимон и организират преврат. Отнета е властта на Ареопага. Като държавна институция той запазва правото да се занимава само с делата за убийство и углавните престъпления. Политическите функции на съвета на аристократите се поемат он Народното събрание (еклезия), съвета на 500-те (буле) и съда със заклети съдебни заседатели (хелиея). Резултат на демократичните промени в Атина е това, че демоса (или единството от имащи право на политическо участие гражадани, без метеките и робите) практически получава контрола над цялостния обществен живот. След убийството на Ефилат (461г. пр.Хр.) начело на демократите застава Перикъл (495/90-429г. пр.Хр.) За да се ангажират колкото може повече граждани в политическия живот, на длъжностните лица, съдиите, както и участващите в еклезията граждани се изплащат дневни парични суми. Това е необходима мярка за изравняване на приходите, която засяга предимно членовете на четвърто ниво. Тази по-бедна група от населението, тети, получава чрез въвеждането на тези надници възможността за посещение на често продължаващите дни наред празненства и театрални представления. [извадено от: Хелмут M. Мюлер, Основни етапи в Световната история, Бундес-централа за политическо образование, Бон 1992]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|
