Възникване и развитие на античната демокрация

Атина е люлката на демокрацията. Преди около 2500 там се създава постепенно един контституционен ред, който се превръща в образец на всички демократични конституции. Следните два текста илюстрират най-важните стъпки на това развитие.

Думата "политика" идва от полис (държава), с което се има предвид на първо място обществото на гражданите и едва на второ място държавната територия, на която се намира държавата. В старите царства седалището на царя образува ядрото на града, около което се групира всичко останало. В центъра на полиса се намира агората, пазара, който е сборно място на гражданите. Политическите решения се ръководят от водещия Народното събрание; решенията се оповестяват публично; те трябва да са справедливи спрямо гражданите и за тях е нужно тяхното съгласие. По този начин се слага началото на един процес на рационализиране на политическите решения:

"Системата на полиса почива преди всичко на едно необичайно господство на казаното слово над всички останали инструменти на властта. Превръща се в политическо средство par excellence, в ключ към всякаква авторитетност в държавата, в интструмент за налагане на господство и насилствена власт над други ... Ñëîâîòî, за коåто тук става дума, вече не е òîâà на ритуала, правилната формула, а тîâà на открития дебат, на дискусията, на аргументацията. Необходима е публика, към която тя да се насочи като съдия и в крайна сметка да се вземе решение от партийте, които гласуват с вдигане на ръце; тази чисто човешка присъда определя съответната сила на убеждението на двете речи и решава относно победата на единия говорител над неговия противник.

Всичко което се отнася до повдигнатите въпроси, чието уреждане първоначално е било задача на суверенната власт и които попадат в областта на arche (господството), са само предмет на словестното изкуство и трябва да бъдат решавани в рамките на един дебат. Те трябва да бъдат формулирани по спорен начин, и да приемат формата на противоположни доказателства на противоположни аргументи. Между политика и logos (разумна реч) по този начин настъпва една тясна и многостранна връзка. Изкуството на политика до голяма степен се състои във владеенето на речта и разумната реч придава смисъл на своята политическа функция, на правилата си и на своята сила на въздействие" (Жан Пиер Вернант, Възникване на гръцкото мислене, Франкфурт/Майн 1982г.).

[Начало на страница]

Вернант разграничава два критерия във възникването на политиката в Атина, които са тясно свързани помежду си: публичността на политическите решения и растящия натиск на рационалната обосновка. Към тях спада и един трети: демократизацията. "Този двоен процес на демократизация и на публичност ще има в областта на мисленето решителни последствия" (Вернант 1982г.).

Химерският свят на героите и периклейският период на атинската демокрация са разделени в тяхната същност. Как би могъл единият да възникне от другия? Първоначалното социално деление е изглеждало горе-долу така: На върха на социалната йерархия са били eupatridai, заможните и аристократичните, старите, притежащи големи имоти наследствени аристократи, чийто специални права произхождат от техния аристократичен произход. Следват georgoi, селски земеделци със съвсем малко притежание на имущество, и demiurgoi,  занаятчии и тъкачи. Освен това съществуват още theten, сезонни работници без собствена земя и семейство, и роби.

[Начало на страница]

В Гърция благородниците много бързо успяват да отстранят господството на племенните вождове (базилевс); службата базилевса не е отменена, а е значително орязана по отношение на нейните функции и е намалена в сферата на култово-религиозните и съдебни решения. Думата са имали големите аристократични семейства. От техните среди произхождат архонтите, управляващите, които стават доживотни членове на ареопага след изтичане на времето на тяхната служба. Архонтите и Ареопага управляват съдбата на града. Скоро това аристократично господство изпада в дълбока криза. Натиска на растящото свръхнаселение поражда през осми век колонизационно движение; Гърция покорява крайбрежните райони на Средиземно море в Мала Азия, Северна Африка, Сицилия, Южна Италия, Южна Франция чак до Испания и създава нови общности, които са или напълно независими от града-майка или са били в слаба връзка с него. Малките селяни попадат във все по-голяма зависимост от големите земевладелци; те задлъжняват и една част от тях е продадена в робство. Търговските връзки се оживяват. Възниква нова форма на богатство: състояние, което е постигнато от търговия с метали, керамични изделия, зърно, олио и вино. Все повече се разпространява обмяната на стоки; секат се първите монети. На кратко: социалното напрежение в Атина расте изключително бързо. По този начин се слага началото на един процес, чийто резултат е отстраняването на родовата аристокрация. Възниква обществен живот, в който могат да участват гражданите.

[Начало на страница]

Това е часът на първия голям законодател на Атина, часът на Солон (около 640-560 пр.Хр.). Солон произхожда от една много изтъкната аристократична фамилия, но се сдобива със своето състояние като търговец. През 594/3г. пр.Хр. той става архон, най-висш управляващ в Атина и притежаващ изключителни законодателни права, като реформира държавната уредба и икономиката на Атина. Солон премахва крепостничеството, междувременно не дава одобрението си за ново разпределение на земята. Той въвежда нови мерки и теглилки, неотменна база за търговията със стоки, и оформя по нов начин сеченето на монети така, че правото да се секат монети става държавен монопол. Валидните закони се изписват на поставени на публични места колони. Той поделя по нов начин цялото гражданство. Определяща гледна точка не е произхода, а обема на състоянието, височината на реколтата или паричното състояние. От принадлежността към една от четирите класи -  pentakosiomedimnoi (тези, които притежават най-малко петстотин мерни единици пшеница годишно), hippei ("ездачи", тези, които притежават кон), Zeugiten (тези, които притежават съответното военно снаряжение на тежко въоръжени пехотинци) и Theten (безимотните) - произтичат правата на политическо участие и приноса във военното дело. В своята конституционна реформа Солон създава два нови органа: Съвета на Четиристотинте (буле) като противовес на аристократичния ареопаг и народния съд, хелиея, като служеща на гражданите инстанция срещу мерките на държавните органи. Солон замества старата родова аристокрация с тимокрация, с господството на основаващата се на богатството чест. Самият Солон нарича своята конституция eunomia ("ред за общото благо"), господството на създадения от човека закон.

[Начало на страница]

Солон отваря пространството за политическото, обществено действие, което се състои в участието на гражданите. Но социалните проблеми дълго време той не е в състояние да реши. Почти трийсет години след неговите реформи през 560г. пр.Хр. тиран на Атина става Пизистрат, също благородник с аристократичен произход (около 600-528ã. пр.Хр.), въпреки, че той защитава предимно по-бедната част от атинското население. Тиранията е тази държавна форма, която в Гърция има най-лоша слава. Тя е считана за насилствено господство без всякаква легитимация, защото не зачита закона nomos и конституционния ред, и по този начин разрушава пътя на общественото, съставна част от основата на политиката в полиса. Но въпреки това тиранията играе голяма роля в процеса на демократизация: чрез мобилизирането на demos, народа, властта на аристокрацията се ограничава.

Политическата основа на атинския полис се създава от Клистен. Не са известни точни данни за неговото рождение и смърт. Предполага се, че той въвежда конституционната си реформа малко след 510г. пр.Хр. Той също произхожда от аристократична фамилия. Причините за неговата реформа трябва да се търсят във възникналите спорове с друга аристократична фамилия. Той може да се счита за действителният създател на една демокрация, която почива на равните права на всички граждани. С тази реформа Клистен осъществява премахването на аристократичните и съсловни интереси на изтъкнати групи. Той поделя атинската територия по нов начин на три зони (град, земя и бряг), а населението разделя на десет фили, от които всяка излъчва петдесет депутати за "Съвета на петстотинте". Всяка от тези групи управлява деловите дела на града в продължение на 36 дни, т.е. една десета от служебната година, и притежава председателството на съвета. Предполага се, че Клистен също е този, които с остракизма създава една инстанция, която има правото да изгони граждани, които чрез прекалено голяма си власт могат да застрашат демократичния ред.

[Начало на страница]

Четиридесет години след реформата на Клистен при Перикъл е завършено демократичното устройство на Атина и родовата аристокрация окончателно е лишена от власт. През 462г. пр.Хр. по заповед на Перикъл всички политически решения са прехвърлени на "Съвета на петстотинте", на Народния съд и на Народното събрание (еклезия). Една година по-късно се въвежда изплащането на дневни парични суми за членовете на съвета и съда, за да се улесни достъпа на по-бедните граждани до политическите служби и през 548г. пр.Хр. към наи-висшите държавни служби са допуснати и членове на най-бедната трета класа данъкоплатци. 

По този начин е завършена конституцията на полиса и в същото време образеца на всички демократични конституции. По нея се ориентират политическите философи на гърците, особено творбите на Платон и Аристотел, създателят на европейското политическо мислене въобще. И двамата (...) създават трудовете си в четвърти век пр.Хр., през едно време, в което класическият строй на Перикъл вече започва да се разпада. По време на тази криза на демокрацията се налага философското течение. Това, което по време на възхода на демокрацията е било приемано за даденост без да е необходимо обяснение за това, дали е необходимо или полезно, се превръща в предмет на изследователско мислене. Кризата на обществото поставя началото на действащия и днес опит, със средствата на разумната реч и в търсенето на по-добри аргументи, да се посочат съставните части, както и развитието на възможностите на това общество.

[извадено от: Еберхард Браун/Феликс Хайне/Уве Ополка, Политическа философия. Книга. текстове, анализи, коментари, Райнбек 1984]

[Начало на страница]

Преглед:

Въведение

Модерната демокрация е възникнала вследствие на натрупване на теории, които се създават през вековете в борбата между новото и старото. Античността се превръща в кръщелница. Но за разлика от модерната демокрация, античната демокрация не е въведена с помоща на теории или теоретично-философски системи, а е произлязла от политическата практика.

Тъй като античната демокрация е била форма на обществено устройство на полиса, тя може да се разбере само, ако се тръгне от процеса на образуването на полиса. Създаването, утвърждаването и разпадането на полиса отразяват и съответното развитие на демокрацията. Следните въпроси са изяснени в настоящия текст: Какво е полис? Как изглежда процеса на формиране ва полиса? Как е възникнала демокрацията? Как се е развила демокрацията?

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Непрекъснато се прави опит да се преведе понятието полис. Най-често в такива случай се натъкваме на определения като град, държава или дори град-държава. Но нито едно от тези понятия не може да отрази организацията на полиса. Полисът не може да се дефинира като градска територия, защото към него принадлежат и земи от вътрешността; от друга страна той не е и държава, защото не носи типичните черти на държава, като например външен и вътрешен суверенитет.

Трябва да си представим полиса като градско население, което е политически и стопански независимо, или автаркично, и се управлява и ръководи от всички свободни и равни граждани от мъжки пол.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Античното общество се превръща в полис едва след отстраняването на родовата аристокрация и чрез политизирането на цялото градско население. В последствие настъпва необходимостта от създаването на служби, институции, право и съд. По това време се оформя и класическо-гръцкото понятие за политика, което отразява делата на гражданите, които са свързани с полиса, като например неговото създаване, устройство, поддържане и активиране.

Политическото дело при гърците се базира на разделянето на общественото от частното. Множество материални и стопански работи спадат към частния живот, oikos. Там съществуват отношенията на господство: господарите властват като деспоти над жените децата и робите, които са откъснати от всички обществени места и дела.

Но политическата сфера е белязана от срещата на свободните и равнопоставените; не са съществували отношения на горе- или долу-стоящи по никакъв начин. Хората са се събирали в Народното събрание и са дискутирали колективни цели и дейности, форми и институции на обществото и др. Политиката се е състояла в участието на гражданите в организацията и самоуправлението на полиса, което се поделя на подчасти (Demen, Trittyen, Phratrien) и се стабилизира от различни интситуции, като например Народното събрание, съвета на 500-те или архоната.

Интересното днес обаче е, как и защо възниква полиса и с него демокрацията. Ще се задълбочим по този въпрос в следващия раздел. Тъй като до средата на 5 век демокрация в пълния смисъл е имало само в Атина и всички по-късни демократични конституции са създадени по този образец, развитието на Атина трябва да послужи тук като пример.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Причината за политизирането на широка част от населението са от една страна социални и стопански промени, от друга страна това са борбите за власт, които се разрастват в средите на родовата аристокрация.

През 8 век се стига до стопански възход, които се изразява в процъфтяване на търговията и занаятите и възникването на широка средна класа. Същевременно се стига до едно бързо нарастване на населението, което води до обедняване на по-бедните слоеве и по този начин до робство. Укрепналата средна класа не може да търпи повече произвола на аристократите и изисква господството на закона (eunomia). Селяните искат да се освободят от робството и искат цялостна аграрна реформа.

Аристокрацията се оплита във вражди и спорове и се стига до образуването на групи и фракции. Политическата ситуация е напрегната и изисква разпускане на напрежението и създаване на стабилен обществен ред. Впоследствие някои членове на аристокрацията се обръщат към народа и се хващат за неговите искания.

През 594г. пр.Хр. Солон е избран за архонт на Атина. Негова задача е реформата на полиса, за да се овладее заплахата от гражданска война и да се намали класовото напрежение. Солон отменя робството, но претърпява неуспех при понататъшните реформи. Скоро отново се стига до борби. Долните и средни слоеве разбират, че трябва сами да се ангажират и скоро си извоюват участие и влияние.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Реформи на Клистен

Едва Клистен (508/7 пр.Хр.) оправдава необходимостта от нови институции чрез своята реформа. Въведени са следните мерки:

Продължаването на реформите напълно отстранява родовата аристокрация. Вследствие на това тя е трябвало да се смеси с "по-нисшия" народ в локални обединения (деми). Освен това по-бедните вече можели да участват в политическия живот. Участието в политическия живот се превръща в задължение и задача на всички граждани. Който се отказва от това, загубва гражданските си права и бива изключен от обществото. С реформите на Клистен се институционализира гражданското самоуправление и с еднаквите за всички права се въвежда една значителна форма на демокрацията.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

След Йонийското въстание (500-494 пр.Хр.) и Персийските войни (490-479 пр.Хр.) гражданската идентичност се затвърждава. Победата над могъщите персийци не само осигурява свободата, но и се доказва, че полисът може да просъществува, което довежда до нов силен и успешен период. Гражданите все повече се ангажират, политиката се издига до едно отделно поле на действие, в което могат да бъдат постигнати повече знание, слава и чест, отколкото в полето на материалната продукция.

Чрез окончателното отнемане на властта на стария аристократичен съд (ареопаг) при Ефилат (462 пр.Хр.) пътят за радикална демокрация е свободен. С Перикъл, последовател на Ефилат, господството на народа продължава да бъде стабилизирано и полисът на Атина приближава кулминационната точка в своето развитие.

Свободните граждани водят двойнствен живот: освен личния живот се развива и политическия живот, в който се работи за благото на града и се съблюдават интересите на обществото. Въвеждането на ограничения на продължителността на службите и жребийния принцип потвърждават, че повечето граждани могат, съответно трябва да поемат дадена служба.

Едва когато се стига до братска война между Атина и Спарта, демокрацията и нейното обществено устройство полиса са поставени под въпрос. Със смъртта на Перикъл и Епигоните, новите"народни водачи", които се занимават само със собствените си интереси за власт, спада доверието в демократично въведения закон. Значението на полиса е разтърсено и се разпространява едно общо политическо негативно настроение. В рамките на само осем години атинската конституция е променена четири пъти и през 411/10г. пр.Хр. демокрацията е заместена от олигархия, за да бъде отново възстановена през 403г. пр.Хр.

[Начало на стараница]        [Назад за преглед]

Появява се необходимостта от теоретични обосновки, които апелират към нова ангажираност, които обосновават необходимостта и смисъла на участието, и са в търсене на твърдо установени форми, които могат да придадат на индивидуалния и социален живот един нов смисъл. Преди всичко Платон и Аристотел принадлежат към тези, които се опитват да възродят разклатения полис. Тук няма да се спрем в подробности относно техните учения, а вместо това ще бъде скицирана понататъшната съдба на демокрацията.

Войни и опустошения в полисите преобладават в периода, докато около две десетилетия след това Филип Македонски постига господство над Гърция и присъединява старите полиси към по-късното Александрийско царство през 338г. пр.Хр. с победата в битката при Херонея. По този начин демокрацията е унещожена. На нейно място се появява олигархията.

Народното господство, което е било устремено към такива епохални успехи, само предизвиква гибелта си. Необузданият стремеж за власт тласка атиняните към убийствената война в Спарта и по този начин ги повежда надолу. За две хилядолетия демокрацията изчезва от световната сцена, за да може да бъде извикана отново в паметта през 18 век от теоретици в борбата за новата демокрация.

[Начало на страница]