[Начало на страница]

Едмунд Бурк: английски политически писател и парламентарист (1729-1797); до 1790г. се движи в групата около Лорд Рокингам; застъпва се за свободата на северноамериканските колонии. Бурк остро се противопоставя на Френската революция, чийто ужаси той предрича. В неговото съчинение "Reflections on the Revolution in France" (1790) той се застъпва за органически създадената държава в противоречие с изкуствено създадената, и се превръща в основател на консервативното схващане за държавата в Новото време.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Томас Хобс: английски философ (1588–1679), един от най-големите систематици на рационализма, привърженик на философията на Декарт. За да избегне английската революция, Хобс емигрира през периода 1640-1651 в Париж, и при Кромуел се връща обратно.
Философията на Хобс е строго номиналистична и механистична и изключва теологията. Тя се занимава само с противоположности, естествени и изкуствени, т.е. създадени от хората, които могат да се анализират само с логични "изчисления". Най-важно е неговото учение за естественото състояние и обществения договор (естествено право).
С неговата основна творба "Левитан"(1651) той става основател на философията за държавата на Новото време. Тъй като при естественото състояние бушува "борбата на всеки един срещу другия", хората сключват един договор и прехвърлят своята власт на държавата, чиято легитимация се сътои в това, да гарантира сигурността.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Джон Лîк: английски философ (1632–1704), получава образованието си в Уестминстерското училище, следва медицина и естествени науки в Оксфорд; секретар, лекар и възпитател в дома на граф Шафтсбъри; престои във Франция и Холандия, завръща се при Вилхелм (III.) от Оран (Алжир) в Англия и до 1700г. работи в Колониалното министерство.
Основната му творба "An Essay Concerning Human Understanding" (проект от 1671, за пръв път публикувана през 1689/90) е посветена на обосноваването на английския емпиризъм.
Философията на Лîк относно държавата учи, за разлика от тази на Хобс, че държавата е създадена от хората, за да гарантира чрез взаимни ограничения свободата, равноправието и собствеността. По този начин е определен характера на държавата по смисъла на държавния суверенитет, и не могат да бъдат признати нито патриархални, нито абсолютистки форми на управление. Народа има правото на въстание срещу всяка форма на противоречащо на конституцията господство.
С неговите "Two Treatises of Government" (1690) Лîк се превръща в основател на либералната политическа философия с голяма история в Англия и Съединените Щати (виж Тематичен комплекс Човешки права, v.a. Основен курс 2).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Карл Маркс: Философ и революционер (1818-1883), основател на марксизма. Маркс следва правни науки и философия в Бон и Берлин и се присъединява в Берлин към кръга на радикалните привърженици на философията на Хегел. През 1842/43 той е редактор на либерално-опозиционния вестник "Rheinischen Zeitung" в Кьолн; след като вестникът е забранен, той заминава за Париж. Под влиянието на Лудвиг Фойербах той се насочва към философския материализъм, чрез него към френските утопични социалисти и към революционния социализъм. Заедно с Фрийдрих Енгелс той развива своето материалистическо (идеалистическо) схващане за историята. Прогонен от Париж, Маркс живее в периода 1845-1848г. в Брюксел. През 1847г. той и Енгелс се присъединяват към съюза на комунистите и написват за него като програмно съчинение "Комунистическия манифест" (1848), в който революцията на пролетариата се обявява за резултат на един закономерно протичащ исторически процес.
Революцията от 1848г. позволява на Маркс да се върне в Германия. През 1848/49г. той е главен редактор на радикал-демократичния вестник "Neuen Rheinischen Zeitung" в Кьолн. През 1849г. Маркс отново трябва да емигрира; той заминава до края на живота си в Лондон. В началото живеещ при много трудни жизнени условя и постоянно подпомаган от Енгелс, той работи като журналист за много вестници, но се посвещава предимно на исторически и икономически изследвания. Неговите основни икономически творби "В критика на политическата икономия" (1859) и "Капиталът" (том 1, 1867) остават незавършени; голяма част от тях се публикуват по-късно. На практическата политика Маркс се посвещава отново едва през 1864г: Той активно участва в основаването на Международната работническа организация (Интернационала), създава нейната програма, определя по-нататъшната й политика и предизвиква нейното фактическо разпускане през 1872г.
Най-голямо въздействие придобиват идеите на Маркс едва след негоâата смърт. В различна степен те влияят върху програмите на много социалистически и комунстически партии и въздействат върху много области на социално-научното мислене на 20 век. Те придобиват световно значение от това, че господстващите партии в комунистическите страни се позовават на ученията на Маркс в своята политическа практика и в отношенията помежду си.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Джон Стюарт Мил: британски философ и национал-икономист (1806-1873); 1823–1858 Секретар в Indian House, 1866–1868 депутат на либералите в парламента. Мил води кореспонденция с Auguste Comte, чийто позитивизъм той модифицира в посока на английския емпиризъм, т.е. на основата на философски предпоставки. Според Мил философията се основава на психология. Неговата основна творба е "Система на дедуктивната и индуктивна логика" (2 тома, 1843), в която той представя обширна теория на индукцията и анализа на понятието на каузалността (причинността). Неговата собствена теория на познанието (само опита води до познание) той представя едва през 1865.
Мил е създател на множество есета, пионер на женската еманципация, теоретик на утилитаризма и един от най-важните основатели на либерализма. Той разширява учението на Адам Смит и Дейвид Рикардо (теория на международните стойности, теория на фонда на работното възнаграждение).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Шарл дьо Монтескьо: Baron de La Brède et de Montesquieu, френски писател, философ на правото и държавата (1689–1755); 1714г.- парламентарен съвет, 1716-1726г.- парламентарен президент в Бордо; 1728г.- член на Acadåmie Fransaise. Неговата най-значителна творба е държавното и културно-философско съчинение "De l'Esprit des lois", в което развива едно антропологично-социологично-историческо учение за законодателството във връзка с трите форми на устройство: република (демокрация), монархия и деспотизъм: докато републиката и монархията почиват на правова основа, деспотизма (тиранията) се поддържа само от страха и е зависим от обичаи (а не закони). Оттук Монтескьо извежда необходимостта от разделение на властта като принцип на вътрешното държавно устройство, което има за цел премахването на упражнявания от отделни хора или групи произвол; това учение той развива по образец на английската конституция. В тази формулировка идеята се превръща в част от най-важните основи на първата конституция на Северна Америка (1776–1787) и на всички по-късни конституции на базата на разделението на властта. Монтескьо освен това пише романи и новели; той е смятан за първият френски просветител.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Жан-Жак Русо: френски писател и философ с швейцарски произход (1712–1778), води непостоянен живот в странство, който описва с откровена откритост в "Confessions" (1782); принадлежи към кръга на енциклопедистите, става известен през 1750г. със своето съчинение за (негативното) влияние на изкуството и науките върху нравите ("Discours sur les sciences et les arts", 1750). Повдигнатото в него обвинение срещу културата, че тя отдалечава хората от близкото до природата, първично състояние на щастие, и че им отнема невинността, свободата и добродетелите, е началото на модерната културна критика. Съчинението    "Общественият договор" (1762) разглежда държавата като едно доброволно обединение на волята на отделните хора в една "обща воля" (volonté générale); оттук суверенитета произтича от народа. Като цяло Русо подготвя идейната основата на романтиката, същевременно е и пионер на Френската революция и демокрацията, като голямо е и влиянието му върху модерната педагогика.
В политическата философия Русо е смятан за защитник на идентичната теория на демокрацията и директната демокрация (в противоположност на принципа на репрезентацията).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Начало на страница]