Брюж е бил считан за един от най-важните градове през Средновековието. Задълбочената тема представя този стопански и културен център и после поставя въпроса, какво от този средновековен град е свързано с демокрацията. Този въпрос се задава в текста: Колко свобода носи градският въздух?. Другите текстове са посветени на красотата на този град, който изживява своя културен разцвет по времето на Бургундското херцогство, както и на най-значимите хора на изкуството, които са творили в Брюж: Брюж - разходка през града.

[Начало на страница]

"Градският въздух носи свобода" гласи една стара поговорка. Тя идва от Средновековието, когато започват да се създават градовете, в които хората можели да живеят по-свободно, отколкото в селата. Липсата на свобода се корени в строгото съсловно деление през Средновековието. Повечето хора са живеели като крепостни селяни на своите феодални господари.

Първото съсловие образували благородниците. Второто съсловие се е състояло от членовете на църквата, духовенството. Третото съсловие са представлявали селяните и работниците. По-голямата част от членовете на третото съсловие не е била свободна и е била подчинена на феодалите. Членовете на третото съсловие не били свободни, не можели да преминават във по-високо съсловие, трябвало да дават по-голямата част от това, което произвеждали на феодала и са били подложени на неговия произвол. Практически те принадлежали на своя господар като роби. Свободните феодали произхождали само от първите две съсловия. Те притежавали собствеността върху земята.

Животът е бил концентриран предимно в селата. Центровете са се образували от местата, където живеели феодалите, или крепостите, манастирите и кралските палати. Към тези центрове през 11 и 12 век се насочвали все повече хора, и така възникнали малки градове. Тези хора произхождали от третото съсловие, откупили се от своите господари или избягали от тях. Те не притежавали земя. Опитвали се да се изкарват прехраната си работейки като занаятчии или търговци. Феодалите не можели да търсят крепостните си селяни в градовете, за да ги върнат обратно. Затова постепенно се наложило правилото, че крепостните селяни, които прекарат една година и един ден в даден град, ставали свободни. По този начин възникнала поговорката "Градският въздух носи свобода".

[Начало на страница]

И в областта Фландрия, който се намира в днешна Белгия, градският въздух носел свобода. Тогава Фландрия се простирала от р.Мас (или Мьоз) до Атлантическия океан. Най-значимият град в тази област е бил Брюж. Първоначално Брюж също се състоял от крепост от 9 век и прилежащите й селища. Тази крепост е принадлежала на Граф фон Фландрен. Той е бил наследствен владетел на Фландрия и Брюж. Не е бил избиран. Господството над Фландрия се е предавало от баща на син. Владетелят е бил сменян в следствие на войни или женитба. Господството е било лишено от демократична легитимация. Върху смяната на владетеля народа не притежавал никакво влияние. Освен това смяната на господството заплашвала независимостта на градовете и по този начин тяхното обществено устройство с демократичните им елементи. Един нов владетел винаги би се опитал да избегне самоопределението и да присвои добитите печалби.

Фламандците също със сила се опитвали да предизвикат смяна на владетеля. Така те трябвало да се отбраняват по време на стогодишните война, или например през 1302г., от нападенията на французите. Фламандски занаятчии разгромяват френските войски през май, 1302г. в битката при Брюж. През юли същата година пехотни трупи на фламандските бургери побеждават френските пехотинци в битката при Спур до Кутре, с което Фландрия успявя да запази своята независимост и на първо време да остане независима от чуждо господство. В битката заедно се сражавали благородници, патриции, занаятчии и селяни. Народните герои Брейдел и Коник са повели около 7000 тъкачи и месари. От участието си в битката най-ниските слоеве обосновали едно право на участие във вземането на решения, за което ще стане дума по-късно.

[Начало на страница]

Купували се платове от селските райони наоколо, които са били продавани на търговци от Англия, Италия и Германия. Пристанището в Брюж, което се е намирало в залива Цвин е можело да обслужва дори големи търговски кораби, и е благоприятствало търговията. Брюж е живеел от чуждите търговци. В Брюж се разменяли всички възможни луксозни стоки за скъпите сукна. Брюж притежавал международна слава, поради което е бил наречен и "Северната Венеция".

В следствие на активната търговия се формира новата класа на търговците. Те са били свободни жители на града, които често можели да създадат състояние. На богатите бургери на градовете на Фландрия се удавало да издействат ог графа на Фландрия автономията на градовете и привилегии за тях. Производителите на сукна, занаятчиите, като тъкачи, бояджии и др. също били привлечени към Брюж. Градът растял и е имал над 40.000 жители.

[Начало на страница]

Тъй като жителите в града не са били подчинени на феодал, е било нужно те сами да се организират. Така например, те трябвало да пазят стоките си от грабители, като построили големи стени около градовете, останки от които са останали и до днес в някои стари градове. За да се направи и финансира строежа на такива защитни стени, е създадено нещо като управа. В Брюж тази самостоятелна управа е основана в края на 12 век. В повечето случаи се сформирал съвет, в който са били представени най-влиятелните и богати граждани, обикновено търговците на града. В Брюж тази функция е поета от избран съвет от съдебни заседатели. Този съвет е поел и важната задача да решава различни спорове.

[Начало на страница]

Демократични наченки

Институции като този съвет от съдебни заседатели представляват първите демократични елементи през Средновековието, които се появяват в градовете. Но тези демократични елементи все още не отговаряли на изискванията, които днес се стоят пред демокрацията. За определено време собствеността е била предпоставката за правото на гласуване. По този начин голяма част от населението е изключена от изборите. Между различните избори също съществували различия. Например избирателите получавали в зависимост от тяхното социално положение различни на брой гласове (степенно изборно право), което водело до едно според днешните разбирания несправедливо натрупване на гласовете в полза на първите две съсловия. Облагодетелствани от подобни правила и своето богатство, в градовете се сформирали богати и влиятелни семейства на търговци, патриции. Те образували най-горната класа в града. Постовете в институции като съдебния съд, били раздавани предимно на членовете на такива семейства, които се възползвали за лична облага от това положение. По този начин този демократичен елемент е бил подкопаван. Останалите граждани започнали да се възпротивяват срещу тази несправедливост. Голяма роля в това играели занаятчиите.

Занаятчийски сдружения

Но занаятчийските сдружения се грижели и за това, да няма голяма конкуренция. Те определили строги правила, които изключвали много граждани от занаятчийските професии. Дори и ако някой успеел да влезне в занаятчийски съюз, той е трябвало да се подчини на строгата йерархия в него. В занаятчийските сдружения семейните връзки играели голяма роля. Структурите на тези сдружения са от днешна гледна точка недемократични.

Първоначално занаятчийските сдружения и техните членове нямали право на участие в управлението на града. Така е било и в Брюж. Ниски реколти и върлуващата чума изострили стопанската ситуация и предизвикали силно социално напрежение. В средата на 13 век това довело до бунтове във фламандските градове. Занаятчийските сдружения успяли да се наложат, и получили право на участие във вземането на решения относно управлението на града, получавайки места в съдебния съд или създадената допълнително към него камара с представители от сдруженията. По този начин се засилили демократичните елементи и те засегнали по-голяма част от градското население. Незасегнати от тези промени останали калфите и чираците, които нямали право на глас и в самите занаятчийски сдружения. Въпреки създадените обединения в средите на калфите, те не били в състояние да се наложат срещу благородниците, патрициите и сдруженията на занаятчиите.

[Начало на страница]

Брюж и Бургундия

Въпреки, че гражданите на Брюж се ползвали с градските привилегии, дълго време те трябвало да се борят за автономия и право на глас във вземането на политически решения. Определени групи, като например най-ниско поставените в съсловието занаятчии, евреи и жени, никога не успели да се ползват с тези права. А тези, които са притежавали правото на глас, е трябвало да се страхуват от владетел, който те не са избирали, и който се опитвал да отнеме тяхната независимост и тяхното богатство.

[Начало на страница]