Демократичните идеи след Френската революция:
Консерватизъм, Либерализъм и Социализъм

Следният текст е посветен на демократичните идеи след решаващия прелом в политическата история на Европа, Френската революция, която започва през 1789г. Подробно са разгледани трите основни идеологии на 19 век с помоща на идеите на тримата най-важни теоретици: Консерватизъм (Бурк), Либерализъм (Мил) и Социализъм (Маркс).

Преглед:

[Начало на страница]

Въведение

Френската революция е най-решаващото политическо събитие в Европа в епохата на Новото време. За някои тя представлява нещастие, но за други тя е подтик към действие. Но на всички, където и да са се намирали, е било ясно, че трябва да преосмислят позициите си по нов начин.

Европейският държавнически свят през втората половина на 18 век е много хетерогенен. В Англия след Glorious Revolution (1688) съществува парламентарна монархия, която е на път да се превърне в демокрация. Франция преди революцията е абсолютистично централно управлявана държава с меркантилно стопанство с аграрен характер. В немските държави голяма част от селското население живее в зависимост от феодалните господари и е управлявано от монарх. Затова не е изненадващо, че решенията на съответните проблеми са твърде различни.

Преплитането на идеите на практическо-политическите движения и съответните теоретично-философски формулировки, които определат тяхното профилиране, както е прието днес, като консерватизъм, либерализъм и социализъм, силно са повлияли върху модерните представи за демокрация. Предложен е кратък преглед на съответните класици Едмунд Бурк, Джон Стюарт Мил и Карл Маркс, като акцента попада върху демократично-теоретичното разграничаване на техните идеи и аргументи.

[Начало на страница]

В своето съчинение Reflections on the Revolution in France от 1790 Едмунд Бурк критикува Френската революция и предвижда Якобинския терор. Според него френският народ, подстрекан от "500 адвокати и селски свещеници", се отказва от своя крал и целия създаден ред, потъпква своите традиции и инсценира пълното ново начало, вместо да преосмисли сериозно собствения си политически опит. За да разберем тези изказвания, са необходими накои разяснения на теорията на Бурк.

Бурк изхожда от една държава, която представлява исторически израстнало, почиващо на специфични традиции и навици, обичаи и нрави единство. Политическият строй е израз на това наследство и се нуждае от него за своята легитимация. В тази връзка той се осланя на понятието за "предубежденията" в смисъла на необходимите във всяко общество съществуващи общи представи за ценностите и реда, които се отразяват в символи, начини на поведение и институции. Тези предубеждения превръщат добродетелта на човека в негов начин на живот.

[Начало на страница]

Това означава отричане от теориите на договора от 17 и 18 век. Не съществува естественото сътояние, като при Хобс и Лук, набляга се на обществото, което постоянно съхранява своите традиции в тяхното "естествено състояние". Природата на човека се сътои в това, той да се определи исторически и социално; той не е нито добър, нито лош, а е резултат от своето социализиране.

Извън държавата не съществуват свобода и права. Само в държавата, като израз на исторически породилите се представи за ценности и обществен ред, може да бъде гарантирана свободата на човека. Смисълът на държавата според Бурк е залегналото в божието творение увеличаване на ползата за своите граждани, с което се стига до същността на консерватизма на Бурк. Бурк е дълбоко религиозен човек, който изхожда от това, че светът е божие творение, а държавата божие средство за постоянно нравствено усъвършенстване на човешкото същество. Революцията в Англия според него не е нищо ново, а преосмисляне на старите традиции, реставрация на предишния ред.

Съсловният ред за Бурк е основата на добрия ред. Той радикално отхвърля идеята за неговото нарушаване, което разкрива неговата вяра в съществуването на аристокрация "по божията воля", положение в обществото, което е отредено естествено за най-добрите. Духът на новото, разбира се във връзка с неговия начин на мислене, разкрива типичното за слабите характери и ограничено мислене свойство. Кръгът се затваря и става ясно, защо консервативният реформатор, традиционалист и просветител се изказва по този начин за Френската революция.

Аргументите на Бурк са приети в последствие не само от консерватори, но и от католически противници на революцията или романтици, и дори "Списък на разума" на Хегел би могло да се приеме, че е вдъхновен от Бурк. Теми, които той засяга са отчасти актуални и днес, и се засягат по време на демократични дебати, но неговите позиции, погледнато реално, са значително изпреварени.

[Начало на страница]

Първите наченки на английския и европейски либерализъм възникват в спора между Едмунд Бурк и неговия парламентарен противник Чарлс Джеймс Фокс. Докато Бурк се позовава на традиции и по този начин обосновава консерватизма, за Фокс по-важна е свободата на индивидуализма от държавна реакция и всякакъв вид репресия. Либерализмът се налага за продължителен период от време, до известна степен и поради пълната некомпетентност на Бурк по икономически въпроси. Основатели на либерализма са и Джеймс Мил, бащата на Джон Стюарт Мил, и Джереми Бентам. Но едва Джон Стюарт Мил му придава завършен вид.

Джон Стюарт Мил изхожда от това, че човекът се различава от другите същества по своите способности, да преценява рационално и да взима решения относно средствата и целта на своите действия. Чрез изтъкването на човека като спонтанно и творческо същество, Мил определя индивидуализма като идеал за стремеж. За да се достигне това идеално състояние, трябва да е осигурена свобода: свободата да изразяваш мнения и желания и да преосмисляш. Целта на усъвършенстването на всеки човек е усъвършенстването на обществото, защото колкото по-голяма е степента на индивидуалност на неговите индивиди, толкова по-висока е и степента на цивилизованост на обществото и по този начин е постигнато "най-голямото щастие за най-голям брой хора". Но щастието на хората не е устремено единствено към личното благоденствие, а към щастието на другите, и по този начин на цялото човечество. Но тъй като този морал все още не е универсален, е необходимо чрез възпитание и закони да се постигне едно състояние, в което цари мир и масата е водена от добродетели. Чрез увеличаване на добродетелите обществото постоянно се усъвършенства, докато се стигне до момент, в който вече не е необходим водач. Усилията на Мил са насочени към въпроса, как изглежда тази относително идеална държава.

[Начало на страница]

Основният проблем на модерното английско общество Мил вижда в неговата еднообразност, която се изразява в очевидно еднакви интереси, еднакви надежди и еднакви занимания. За да се избегне предизвиканата тирания мнозинството, един от основните проблеми на демокрацията, трябва да бъдат взети предварителни мерки, които да защитават малцинството и неговата свобода. Мил вярва в демокрацията, но докато обществото не е постигнало своето идеално състояние, той счита репрезентативната демокрация за относително най-добра държавна форма. За да се усъвършенстват индивидите и обществото, трябва да се утвърдят участието и компетентостта. Чрез избори трябва да участват всички, независимо от пола или социалното положение. Но компетентността той отрежда на мъдрите, образованите и добродетелните. Само те трябва да представлят народа в парламента, в местата за обществени дискусии и при сблъсък на различни мнения и в търсене на истината. Репрезентативното управление на Мил съответно е едно господство на елита, което е ограничено във времето. Освен това той се обявява за мажоритарното изборно право, при което образованите, в съответствие с тяхната компетентност, имат повече изборни гласове.

Тази теза е често критикувана, преди всичко от гледна точка на вярата в настъпването на световно щастие. Но за разлика от много други по-късни либерали Джон Стюарт Мил е вярвал в това, че либералната идеология, която превръща всяка представа за идеалния живот в лично нещо, изглажда пътя към сведено до техническа и икономическа ефективност самосъзнание.

[Начало на страница]

Карл Маркс също разглежда човешката свобода, но акцента пада не като при Мил върху индивидуалната свобода от външни принуди, а върху окончателното премахване на отчуждението на хората от самите себе си в едно справедливо общество. В тесен смисъл Маркс не е теоретик на демокрацията, но аспектите на неговата критика към капитализма и буржоазията се интересни от гледна точка на теорията на демокрацията. Към най-популярните му произведения спадат Манифест на Комунистическата партия, който той написва през 1848г. заедно с Фридрих Енгелс по поръчение на съюза на комунистите, както и основната му творба, Критика на политическата икономия, с която той се занимава до смъртта си през 1883г. Енгелс, който надживява Маркс с 12 години се опитва да проследи систематично "научния социализъм" на Маркс, което подготвя почвата за продължаващите и до днес неуспешни интерпретации на съчиненията на Маркс. По този начин се открояват основните проблеми при разглеждането на марксистката теория: От една страна непълното и лишено от критика издание, и от друга креативното допълване. Освен това съчиненията на Маркс не образуват затворена философски-теоретична система, а посочват възходи и спадове. Кратко педставяне би било възможно чрез преглед на неговите основни теми и позиции.

[Начало на страница]

Поставяйки на преден план съзнанието на човека, Маркс все по-сериозно се обръща към материалните предпоставки за прелом в отношенията. В своя Манифест на комунистическата партия той пише, че "историята на всички досегашни общества е една история на класови борби", които "завършват винаги с революционно преобразувание на цялото общество или с провал на борещите се класи". Както и при Хегеловата история на духа, марксистката история на класовите борби трябва да стигне до развръзка: до революционен прелом на последното антагонистично обществено устройство, капитализма.

Падането на капитализма Маркс и Енгелс обясняват по следния начин: При капитализма работниците постепенно се превръщат единствено в инструмент и фактор на производство, отчуждени от продуктите на своята работа и от самите себе си. С напредването на индустриализацията една голяма част от населението е потисната и "пролетариата", революционната класа, става все по-голяма,  противоречията стават непоносими и прерастват в революцията на пролетариата, последната революция в световната история. Комунистите, които са убедени в условията, протичането и общите резултати на движението на пролетариата, подкрепят и поощряват това историческо-необходимо развитие. Но как би трябвало да изглежда новото общество след последната революция, не е разкрито в нито едно съчинение на Маркс.

Разочарован от развоя на революцията от 1848г. Маркс се обръща към икономията, и се опитва да развие законите за развитие на капитализма, като определя понятия като капитал, собственост, работа, пари, стока или пазар. В центъра на неговото внимание отново е човешкото отчуждение и търсенето на пътя към неговото премахване чрез премахване на собствеността.

Несъмнено Маркс е грешил при някои свои предположения. Примери за това са неговата основана на класовите борби материалистична философия, както и  революцията на пролетариата като отговор на антагонистичните отношения в капиталистическото общество. Но неговата теза за необходимото постоянно разширяване на пазарите и проблематиката на отчуждението е значима и днес.

[Начало на страница]