|
|
|
|
Развитието на демокрацията в Новото времеРазвитието на демокрацията през Новото време е решаващо за разбирането на днешните демократични форми и проблеми. В този раздел развитието на модерната демокрация е разгледано от различни перспективи:
Решаваща за политическата философия на Новото време е идеята за естественото право и произхождащите от него Човешки и граждански права. Тази тематика е разгледана подробно в Тематичен комплекс Човешки права.
Просвещението Еманципацията на хората в духовната и религиозна сфера започва през 17 век. Във века на "разума" философията се занимава със съществуването на човека като надарено с разум същество (Рене Декарт [1596 до 1650]: cogito ergo sum, мисля, значи съществувам). Новата представа за човека неотменно води до въпроса, как трябва да изглежда едно политическо устройство, при което свободата на отделния човек да бъде така съчетана с обществения ред, че да се избегне потисничество от страна на държавата и обществото. Особено в творбите на Джон Лîк (1632 до 1704), намираме подчинени на същата цел, но все пак различни отговори на въпроса относно основаващото се на разума политическо устройство. [Начало на страница] [Назад за преглед]
В своето съчинение "Two Treatises of Government" (Две студии за управлението, 1690) Лîк застава срещу оправдаването на абсолютната монархия. Политическият ред почива според него на сътоянието на пълна равнопоставеност и свобода, която е ограничена с оглед другите членове на обществото и необходимостта от мирно съвместно съществуване. В държавата се обединяват хора, за да подсигурят своята собственост.
Влиянието на Джон Лîк върху политическите идеи на следващите векове не може да бъде оценено достатъчно високо. Развитите от него идеи за ограничаването на властта и контрола, отговорността на носителите на властта спрямо народа, значението на частната собственост, всичко това прави Лîк пионер на либералната демокрация, въпреки, че по негово време тези понятия все още са били неупотребявани. [Начало на страница] [Назад за преглед]
Монтескьо: Разделение на властта Монтескьо взема Англия за образец, когато пише, че "нацията е тази, която има като непосредствена цел на своята конституция политическата свобода". В неговата основна творба "De l'Esprit des Lois" (В духа на законите, 1748) той определя деспотизма като най-лошата от всички държавни форми. Най-добрата е тази, при която има мир и гражданите могат да правят всичко, което законите позволяват. Той вижда и опасността, дори и при демокрация, тази свобода да бъде застрашена. Човешката склонност към злоупотреба с властта - подобно като при Джон Лîк - трябва да бъде овладяна чрез разделение на властта и контрол над нея.
Докато Лîк и Монтескьо се считат за едни от духовните бащи на реперзентативната демокрация, директната демокрация е теоретично обоснована от Русо. Безспорно той е един от мислителите, чието непосредствено влияние се усеща и до днес. Още през 60-те години на 20 век критици на парламентарната демокрация се позовават на него, когато се борят за директна демокрация и искат да оборят груповите интереси. Други виждат в Русо пионер на модерния тоталитаризъм, който иска да принуди хората по пътя към тяхното щастие. [Начало на страница] [Назад за преглед]
Неговата политическа теория се основава на предположението, че човек е по природа добър и трябва да върши обществените работи добродетелно. Човешкото общество възпрепятствало хората да се държат според своите заложби, човекът сам се е "отчуждил от себе си чрез обществото, неговите институции и конвенции". Русо не употребявя въведеното от Хегел и популяризирано от Марксизма понятие за отчуждението, но идеята за него произтича именно от него. С политическите си и педагогически съчинения Русо иска да създаде едно обществено устройство на свобода, равноправие и справедливост.
Партии, профсъюзи и други съюзи не биха били съвместими с учението на Русо. Хората ако е нужно трябва да бъдат принудени, да искат доброто и правилното, защото те не винаги сами биха могли да го различат. Те трябва да подчинят на разума своята преценка, за да може от общото убеждение да възникне сътрудничество за всички. Идеалната представа на Русо е директната демокрация, без разпределение на властта и репрезентация, която той счита за нетипична за мира. Близко до ума е, че тази концепция е много оспорвана в настоящето. От една страна свободният човек е принуден да спазва закона, който сам си е създал, от друга страна от представите на Русо може да се изведе идеята за едно общество, в което гражданите са изцяло подчинени на държавата и дори на "правилното" убеждение. [Начало на страница] [Назад за преглед]
Държавните и обществени теории на 17 и 18 век, колкото и противоречиви да са те, поощряват демократичните движения и поставят техните теоретични основи. Отражение те намират първо в Американската декларация на независимостта от 4 юли, 1776г. Томас Джеферсън (1743 - 1826), по-късно президент на САЩ, формулира декларацията на независимостта изхождайки от идеите на Джон Лук. Идеята, че не би могло да има управление без одобрението на управляваните, се превръща в основа на конституцията на САЩ от 1787/91. Идеята за основните права произтича от философията за естествените права на 17 и 18 век. След Джон Лîк разбирането за морално обусловената анатомия и истинската човешка стойност стига до изискването за независима от държавната власт сфера на правата и свободите за отделния човек. Още през 1679г. британският парламент въвежда заедно с документа Habeas-Corpus защитата на личната свобода от държавен произвол. По-нататъшните спирки по пътя към налагането на демократичните идеи са английската "Declaration of Rights" (1689), Американската декларация на независимостта (1776), Конституцията на Съединените Американски Щати (1787/91) и "Декларацията на човешките и граждански права" на френското Национално събрание (1789) [Начало на страница] [Назад за преглед]
Декларацията на човешките права е създадена по предложение на Лафайет (1757 - 1834), командващ Националната гвардия, който става известен като участник в американската война за независимост. Декларацията създава една от най-важните основи за либералните и демократични представи на 19 и 20 век.
Ако съдържанието им се разграничи, могат да се оформят три основни групи основни права:
Основните права днес в много национални и международни документи са гарантирани като позитивно право. (...) С международна валидност са "Общата декларация на човешките права" на Обединените Нации от 1948г., както и "Европейската конвенция в защита на човешките права и основни свободи" от 1950г. Гаранцията на основните права в тези документи не изразява нищо конкретно относно тяхното действително осъществяване в международен план. Продължаваме да се убеждаваме, че международното право не познава действащи санкции срещу нарушения на човешките права. [Ханс-Хелмут Кнютер, извадено от: Бундес-централа за политическо образование: Демокрация, Информации за политическото образованиеg Nr. 165, ново издание 1992] [подробни информации за човешките, граждански и естествени права ще намерите в рамките на Тематичен комплекс Човешки права в D@dalos; на разположение са и много документи, например "Общата декларация на човешките права" на Обединените Нации от 1948г.]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|
