 |
Основни
проблеми на
политическата
философия
на Новото
време
Следният
текст прави
опит за
въвеждане в
основните
проблеми,
корени и
начало на
политическото
мислене на
Новото
време.
|
Преглед:
[Начало
на страница]
Възникването
на държавата
Фундаменталният
проблем, с
който се
занимава
политическото
мислене на
тази епоха е "Зараждането
на държавата".
Естествено
тази формула
е твърде
телеологична,
за да е в
състояние да
опише изцяло
историческата
действителност.
Тя разглежда
държавата
като
необходим резултат
от световно-историческото
"нормално
развитие",
въпреки, че тя
възниква
като
резултат на
специфични
европейски
стечения на
обстоятелствата
и е "експортирана"
от Европа за
света. Тя не е
и необходим
резултат на
историята, а
нещо, за което
са
съществували
както
теоретични,
така и
практически
алтернативи.
Такива
алтернативи
са важни за
разгръщането
на
политическите
идеи, въпреки
че те, по
смисъла на
принципа на
хетерогенността
на целите, в
крайна
сметка биха
могли да
бъдат
подчинени на
фундаменталния
процес на "растежа
на
държавната
власт". "Растежа
на
държавната
власт", тази
формула също
характеризира
един
закономерен
процес, но не
такъв, при
който
резултата
предварително
е ясен. Тук на
първо място
става въпрос
повече за
това, че под
пъстрото
изобилие на
носители на
разнородни
форми на
лично
господство,
които са
характерни
за
Средновековието,
притежаващите
централни и
висшестоящи
позиции
започват да
акумулират
власт, с
повече или по-малко
успешно
осъществената
цел, да
монополизират
господството
на
собствената
си личност.
Такива "ключови
позиции" са
често
монархически.
"Абсолютизма"
и
заниманието
с него
представлява
една от най-важните
теми на
историята на
тази епоха с
нейните
събития и
идеи.
[Начало
на страница]
Корени
на
философията
на Новото
време
Като
първа
реакция на
проявленията
на
политическия
растеж при
Макиавели се
появява един
нов анализ на
политическото
поведение.
Учението за
политиката е
било
традиционно
продължение
на етиката. Но
то
предоставя
знание за
управлението,
което се
отличава с
неговата
приложимост,
приложимост
и за
легитимирането
на една,
според
тогавашните
мащаби
проявяваща
се като "неморална",
политика. Но в
същото време
хуманистите
обогатяват
традиционната
политическа
етика чрез
моралния
импулс на
реформистките
идеи, чиято
впечатляваща
рационалност
е
демонстрирана
теоретично с
радикалността
на
утопичните
идеи и най-вече
чрез "Диалектика
на
просвещението".
Третият
тласък идва
от
реформацията,
естествено
повече от
нейната
теология,
отколкото в
резултат на
практическата
необходимост,
новата вяра
да бъде
защитена в
съюз с
постоянни
сили срещу
старата вяра
на
монархиите.
По този начин
представите
за съпротива
и народен
суверенитет
оживяват,
всъщност при
староверците
не по някакъв
друг начин, а
чрез
задълбочаване
на учението
за
естествените
и
международни
права,
присобено
към
потребностите
на една
превръщаща
се в
автономна
държава. Но
обществените
конфликти и
социалните
кризи
придобиват
такива
мащаби, че
една силна
държава се
оказва
единственото
убежище.
[Начало
на страница]
Начало
на
философията
на Новото
време
Проточването
на тези
конфликти в
Англия води
при Хобс до
свързване на
тяхното
теоретично
оборване с
новата наука;
Просвещението
на 18 век носи
решаващия
тласък на
различни
нови импулси.
Политиката
вече не се
обосновава
метаполитически,
мерките "природа"
и "разум" не
са нови, но в
бъдеще се
освобождават
от
трансцеденталната
си обвивка.
Целта остава
общото благо,
но общото
благо
кулминира не
в отвъдното, а
в настоящото
щастие.
Съществуващата
в света
рационалистичност
придобива по
този начин
еманципационен
и хуманен
тласък;
свободата и
самоопределянето
стават важни
лозунги. В
диалектичен
аспект
успоредно с
това тя
облагодетелства
понататъшния
растеж на
държавната
власт за
сметка на
току-що
откритото
достойнство
на
индивидуализма,
теоретично
чрез
определени
продължения
на
философията
на
идентичността
на Русо,
практически
в така
наречения "просветен
абсолютизъм".
Дори в
американската
революция
тази смесица
от английска
традиция в
идеите за
свободата и
европейско
просвещение
се оказва
неотменна. На
всичко
отгоре,
освобождаването
на
човечеството
протича на
първо място в
интерес на
утвърждаването
на
буржоазията.
В програмите
за човешките
права и
придобиващата
много бързо
значение
политическа
икономия,
модерното
буржоазно
стопанство и
човекът в
тези условия
започват
своя диалог с
вече
неидентичната
с тях
държавна
власт.
[Волфганг
Райнхард;
извадено от:
Ханс Фенске;
История на
политическите
идеи. От Омир
до днес,
Франкфурт/Майн
1987]
[Начало
на страница]
