Шестте нива на разделение на властта - една нова интерпретация на традиционната теория

Следният текст прави опит за нова интерпретация на традиционната теория на Монтескьо и различава шест нива на разделението на властта в модерната държава. Текстът е поделен на следните части:

[Начало на страница]

Дискусията за разделението на властта не започва с Монтескьо. Нейното начало е в гръцката Античност и то не се прекъсва през Средновековието. Монтескьо значително изпреварва своя предшественик Джон Лîк (1632-1704). Но Монтескьо (1689-1755) спомага за пробива на идеята за разделението на властта, и той е този мислител, на когото постоянно се осланят при разрешаването на проблеми, възникващи при разделението на властта. Представите на Монтескьо за правилата за разделение на властта са описани в глава 6 на том 11 от неговата творба "В духа на закона", която се появява за първи път през 1748г. в Женева. Тук е изложена и основната идея на неговата теория, която често бива цитирана: "Всичко би било изгубено, ако само един човек, или група от хора, биха упражнявала тези три власти върху народа: властта, да се издават закони, те да се прилагат, и да се осъждат престъпления или лични спорове".

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Често срещаното мнение, че Монтескьо е имал предвид цялостната независимост на трите власти, изпълнителна, законодателна и юридическа, не може да се подкрепи. Точно обратното, в споменатата 6-та глава се срещат голям брой "разчупващи властите" и "смесващи властите" правила. Монтескьо например признава абсолютното право на вето на монарха, като носител на изпълнителната власт, срещу решения на законодателната власт, за да се избегне опасността тя да стане "деспотична". На парламента Монтескьо отсъжда правото да надзирава това, дали изпълнителната власт правилно изпълнява законите. Освен това парламента има правото да подложи министрите и служителите на краля на съдебно дело, когато те действат срещу законите. Да дадем още един пример: Монтескьо възлага на горната камара освен законодателни решения и решения от съдебната сфера. Благородниците биват съдени не от нормалните съдилища, а от първата камара на парламента, за да бъдат съдени не от завистници, а от равнопоставени.

Тези примери са достатъчни в подкрепа на това, че Монтескьо не залага на стриктно разделение на властта, и че не се позовава само на институционални механизми, а обхваща обществените групи на тогавашното време в своите балансиращи властта разсъждения. Теорията на Монтескьо е разбираема, само ако редом с институционалните правила не се пропускат и неговите идеи за общественото ниво на разделение на властта. Колко важно е това ниво за Монтескьо, е видно и в едно "недоглеждане" (Мартин Драт), което се открива отново в 6-та глава на том 11: "Така всъщност изглежда конституцията, за която говорехме, в нейните основни принципи. Законодателната власт се състои от две части, които се вписват в системата чрез своето променливо право да оказват въздействие. И двете са обвързани с изпълнителната власт (liées), която от своя страна също е подчинена на законодателната власт. Тези три власти..." Въпреки, че в тази връзка Монтескьо въобще не споменава юридическата власт, той говори за три власти, с което има предвид стоящия на върха на изпълнителната власт монарх, представената в първата камара аристокрация и представеното във втората камара гражданство. Огромното значение на общественото ниво на разделение на властта става още по-ясно при изложените милсли на Монтескьо относно юридическата власт, например при споменатите особености в защита на аристокрацията при съдебни процеси.

За Монтескьо не става дума за функционално и персонално разделяне на трите държавни власти, на първо място той се стреми към свободата и човешкото достойнство. Монтескьо има предвид защитните средства срещу анархия и деспотизъм в един обществен ред, който се стреми да изключи възможно най-много злоупотребата с властта. За да се избегне злоупотребата с властта е необходимо, както се споменава в един цитат от 4-та глава на 11 том, "че една власт въздейства върху друга", което е възможно, когато властите не са напълно отделени една от друга. Ако е възможно да се обобщи, макар и доста пресилено, в крайна сметка Монтескьо, като теоретик на разделението на властта, е по-скоро теоретик на приемането и смесването на властта.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

След Монтескьо теорията за разделението на властта е постоянна спорна точка при дискусиите, посветени на едно възможно най-смислено и подходящо съзидаване на управленските системи.

Ако днес трябва да се обобщят елементите на разделението на властта в една политическа система, не трябва това да се ограничава само в институционалната сфера. Трябва да си припомним това, че при Монтескьо до институционалните са поставени обществените нива на разделение на властта. Този факт изключва простото пренасяне на схващанията на Монтескьо върху днешната ситуация. Съсловното общество, което характеризира делото на Монтескьо, принадлежи към миналото, появили са се нови ограничаващи властта елементи. Тук могат да бъдат споменати федеративното държавно устройство, въведено за първи път в американската конституция, значението на основните права и съвсем непознатите за Монтескьо модерни партии и групи по интереси. Факторите, които разделят, смесват и възпрепятстват властите, значително са се увеличили, в сравнение с времето на Монтескьо. Това всъщност е било спешно необходимо, защото модерната държава, за която мислителят от 18 век дори не е смеел да мечтае, се характеризира с нарастване на властта и отговорностите. Винфред Щефани формулра един "каталог" на факторите, които днес играят съществена роля при осъществяването на основните идеи на Монтескьо - запазването на свободата и човешкото достойнство, както и избягването на злоупотреба с държавна власт. Той различава следните нива:

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Без трудности би могъл да бъде продължен списъкът на елементите на "разчупване" на властта в либерално-демократичните системи. Като обща особеност може да се приеме, че нито една конституция в западните демокрации не може да се справи без такива пречупващи властта елементи. Това се отнася и за конституцията на Съединените Щати, която в западния свят се счита за тази, която най-точно отговаря на изискването за разделение на властта. Американците рядко говорят изолирано, единствено за разделение на властта ("separation of powers"), те наблягат на принципа на "checks and balances" и по този начин поставят смесващите властите елементи до разделящите властите елементи в тяхната конституция.

Може само да се оспори твърдението, че всички западни демокрации притежават смесващи властите елементи, само по себе си това не е аргумент срещу изискването за строго разделение на властта. Поради това е необходимо, без да се поставя под въпрос необходимостта за независимост на юридическата власт, да се обърне внимание на предупредителните сигнали.

Освен това изискването за стриктно спазване, или подсилване на разделението на властта не рядко е еднозначно в полза на една определена институция (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Превъзходство на властта на правителствата

Тук трябва да се има предвид, че днешните западни демокрации се характеризират с едно по-малко или повече изразено превъзходство на властта на правителствата спрямо парламента. Обрата на "държавата-надзирател" на 19 век е довел в модерната социална държава до едно силно разширяване на държавните задачи, които трябва да бъдат решавани на първо място от правителствата.

"Институционализирането на държавната политика" (Вилхелм Хенис), постоянно нарастващата тежест на интернационалните и свръхнационални организации, носи със себе си много проблеми за парламентите, защото те рядко могат да надвишат функциите си на асистенти на правителството в сферата на международните отношения. На първо място правителствата и бюрокрацията се подсилват и от разгръщащата се политическа плановост.

Очевидно доказателство за това превъзходство на власт на правителствата са техните огромни чиновнически апарати, които ясно превъзхождат помощните служби на парламента - също и в САЩ, където Конгресът разполага в сравнение с другите западни парламенти с най-добрата персонална подкрепа. Изискването за строго разделеие на властта на първо място цели това, да бъде защитено правителството като най-властна инстанция на правителствената система от намеса от страна на парламента.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Парламент, на когото се отнема възможността за участие във външната политика, или политическите намерения, и който се ограничава в ратифицирането на съответните правителствени решения, в крайна сметка дори няма възможността да оспори съответните решения в парламентарната правителствена система, защото с един такъв вот съответното мнозинство на правителството индиректно ще изрази недоверието си. Не може да става дума за това, да се защитава свободното пространство за действие на правителството от "намесата" на парламента във външната политика, в плановата дейност или в други компетенции под предлог за изискването за разделение на властта. Много повече става дума за това, на правителството да се противопостави един възможно най-действащ орган. Това в крайна сметка е възможно само тогава, когато принципните решения се вземат заедно от правителство и парламент.

Най-решаващият аргумент срещу едно такова последствие набляга на това, че по този начин се заличава отговорността за политическите решения. Когато различни държавни органи са отговорни, остава неясно, кой в крайна сметка носи отговорността за едно определено решение. Колкото и да е убедителна тази теза, тя не остава без опровержение.

Едно ясно разделяне на държавните власти и на отговорностите за политическите решения в модерната индустриална и социална държава, би довело до това, да се заличи основната идея на Монтескьо, а именно взаимните бариери, които властите поставят една пред друга. Освен това избирателят различава отговорността за политическите решения в една парламентарна правителствена система и в модерната държава на партиите, не между парламент и правителство, а по-скоро между правителствено мнозинство и правителство от една страна, и опозиция от друга. При много важни решения на избирателите не се предлагат алтернативи. Например правителственото мнозинство и правителството застават зад нова данъчна реформа, опозиционните партии я оспорват. Отговорността за тази реформа избирателят може ясно да определи, и той може, когато позицията на партията, която той предпочита, не го убеди, в следващите избори да изрази позицията си.

Разпределянето на отговорността по интересен начин е по-трудно в характеризиращите се с разделящи властта елементи президиални системи на управление, като в Съединените Щати. Президиалната правителствена система сама по себе си е съществена причина за това, депутатите в американския Конгрес да прескочат фракционните граници при гласуването си. Отделните политически решения се вземат от мнозинства с различен състав. В партийната система на Съединените Щати избирателят не може да приведе под отговорност демократите или републиканците. При изборното си решение той може да се води само от това, какво поведение е имал съответният депутат при определени важни решения. Затова не е учудващо, че дискусията относно реформите, която дава възможност за ясно определяне на отговорността, не секва в Съединените Щати от педесетте години.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Правителство и парламентарно мнозинство срещу опозиция

Парламентарната правителствена система чисто формално не засяга самостоятелността на парламента. Но характерната за разделението на властта идея, че един самостоятелен парламент като цяло би бил в състояние да се противопостави на независимото от него правителство, се превръща във фикс-идея. Политическата граница протича на първо място не между парламента от едната и правителството от другата страна, решаващата разделна линия в една парламентарна правителствена система е между правителственото, съответно парламентарно мнозинство и опозицията. Правителственото мнозинство, което днес избира правителствен шеф, утре не може да се държи така, сякаш няма нищо общо с тази личност или това правителство. Един отказ за съвместна работа с избрания от него шеф би бил доказателство за грешка, а именно тази, да избереш неподходящия (...). Мостът с който днес са свързани парламентарното мнозинство и партиите в днешните парламентарни правителствени системи, образуват партиите. Но това не трябва непременно да означава, че правителството и парламентарното мнозинство представляват едно абсолютно единство. Различната интензивност на връзките между тези два органа зависи на първо място от броя на партиите, които са необходими за създаването на едно правителство:

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Емил Хюбнер; извадено от: Бундес-централа за политическо образование: Парламентарна демокрация 1, Информации за политическото образование Nr. 227, 1993]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глоба