Форми на опозицията

Следният текст пояснява различните форми, с които може да бъде представена опозицията в демократичната държава. Различават се двете основни форми, конкурентна и кооперативна опозиция:

[Начало на страница]

Не само връзките между правителство и управленско мнозинство са различно проявени в различните политически системи, и подлежат на промени с течение на времето, това се отнася и за поведението на опозицията спрямо правителството и управленското мнозинство. Ако се вгледаме в проблема на извънпарламентарната опозиция, или тези групи, които не са представени в парламента, и които се опитват да привлекат вниманието върху своята позиция чрез демонстрации, блокади и подобни стратегии, опозицията лесно може да бъде описана.

Тя се създава от тези партии, които са малцинство в съответния парламент и имат задачата да контролират и критикуват правителството и да представят своите алтернативи. На пръв поглед това описание на работата на опозицията е много просто, но очакванията, които има опозицията са много различни (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Задачата на една конкурентна опозиция е на първо място да подготви една ясна позиция срещу правителствените решения. Със своята критика спрямо правителствените действия тя не цели подобряването на законовите проекти на правителството. Погледът й е насочен мното повече към следващите избори. На избирателите ясно трябва да бъдат представени пропуските в политиката на правителството, и те трябва да бъдат призовани към гласуване в полза на опозицията при следващите избори. Не рядко конкретните алтернативи са обвързани с личностни алтернативи. В Англия например, на премиер-министъра е противопоставен опозиционния водач (Leader of the Opposition) със своя "кабинет в сянка", в който различни министри "в сянка" работят в различните политически сфери, и чрез които се демонстрира, че съответната опозиция притежава компетентни специалисти и потенциални министри в своите редици.

Ако една опозиция се възприема на първо място като конкурентен противник на управлението, детайлираната работа в комисиите става безсмислена. Мястото на острото противопоставяне между правителство и опозиция е парламентарния пленум. Тук правителството и неговото мнозинство, както и опозицията, се обръщат към избирателите: едната страна с цел оправдание на своите решения, другата с намерението да разкрие пропуските и грешките на управленската политика.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Кооперативна опозиция

Кооперативната опозиция не е концентрирана на първо място върху следващите избори. Нейната цел преди всичко е да представи собствените си идеи не единствено като алтернативи на правителствените решения, а да ги въведе колкото се може по-успешно в конкретните законови решения. Но такъв успех тя би имала само, ако се откаже от старанието си да оспорва възможно най-много предимства на правителството и управляващото мнозинство.

Ако на върха е налице едно такова опозиционно поведение, същинската парламентарна дейност се състои предимно в комисиите, а пленумът, на който открито трябва да се представят и обосновават различните позиции на мнозинството и малцинството, загубва своята функция. Избирателят вече не може да припише на определена страна отговорността за решенията, защото за него компромисите стават трудно разбираеми и проницаеми.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Без стриктно разделяне

Разграничаването по този начин на двата вида опозиция е лесно на пръв поглед, но предизвиква и някои проблеми. Ще стане дума само за най-важните от тях:

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Въпреки изложените тук мисли, не може да се отрече основателното обяснение на разликите между конкурентно и кооперативно опозиционно поведение (...). Но не трябва да се забравя това, че опозицията в повечето случаи е принудена, най-малкото когато иска да поеме сама управлението, да действа както конкурентно, така и кооперативно. Тя трябва да остане убедителна и да представя алтернативи. Не винаги тя ще може веднага да даде отрицателен отговор на правителствени предложения, особено тогава, когато й е предложена съвместна работа от страна на управляващите. Но тя също няма да може и да се остави на течението на една безкрайна съвместната работа с управляващите.

В проявленията на задачите на опозицията в парламентарната система на управление, в крайна сметка стои една смесица между конкурентно и кооперативно опозиционно поведение. "Класическата тройка - критика, контрол, алтернатива" (Хайнрих Оберройтер) образува основата на дейността на парламентарната опозиция. Под алтернатива трябва да се разбирт както обективни, така и персонални алтернативи. Контролът означава, че опозицията съблюдава правителствената политика и съответствието й с конституцията и законите. Критиката не трябва да бъде разбирана само като вечно недоволство относно детайлите, а трябва да обхваща и готовността за конкретно съдействие, за подобряване на правителствените предложения. Опозицията не поема тези задачи само в парламента, а се обръща директно към избирателите.

[от: Бундес-централа за политическо образование: Парламентарна демокрация 1, Информации за политическото образование Nr. 227, 1993]

[Начало на страница]