Основни елементи на демократичната държава (IV): Опозиция

Ако се запитаме, какво всъщност означава опозицията в демократичната държава, бихме могли да кажем, че опозицията има задачата да контролира управляващия, у когото е дистанционното. Това означава, че опозицията следи за това, управляващият да представлява интересите на управляваните, от които е получил батерии за определено време. Тя критикува избора му на програма и се опитва да покаже, коя друга, по-хубава програма би включила тя, ако управляваните биха й дали батериите. Или иначе казано, тя формулира алтернатива към настоящата програма на управление с надеждата, че тя ще се хареса на мнозинството от избирателите, така че при следващите избори тя да спечели срещу настоящото управление.

Следният текст на Валдемар Бесон и Готхард Яспер представя функциите, задачите и проблемите на опозицията в демократичната държава:

Друг текст се посвещава на различните Форми на опозицията. Пояснени и сравнени са двете основни форми, конкурентна и кооперативна опозиция. В демократичната реалност обикновено са на лице смесени форми [към този текст].

[Начало на страница]

Правителство и опозиция

Това, че при воденето на външната и вътрешна политика при демокрацията правителството е винаги едно партийно правителство, не е демонстрирано по никакъв друг по-добър начин, както чрез съществуването на парламентарна опозиция, която застава срещу управляващото мнозинство в парламента. Правителството и опозицията взети заедно образуват политическите сили на дадена нация. Опозицията, както с право се казва, е другата движеща сила в политиката до правителството. Наличието на опозиция предотвратява идентифицирането на управляващата партия с държавата, възможността тя да се превърна в държавна партия и да обяви възприемането си за абсолютно и всевалидно.

Институцията на парламентарната опозиция се характеризира с две основни схващания за демократично държавно устройство. На първо място е убеждението, че демокрацията придобива своята динамика чрез политически и социални конфликти. Само в продължителна борба между мнения и интереси се разгръща многообразието от гледни точки, с чиято помощ могат да бъдат решени възникващите проблеми (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Опозицията като противодействие

Но създадената от демокрацията, и приета за необходима опозиция е свързана с друг съществен опит от политическия живот. Този, който е убеден в едно принципно пагубно действие на неограниченото притежание на власт, трябва да се вгледа в многобройните предпазни мерки, и да откликне на тази опасност чрез контрол върху властта. Най-въздействащото и важно противодействие спрямо държавната власт винаги е била опозицията. Според идеите на англо-саксонските теоретици на парламентаризма на 18 век, действителните създатели на парламентарната опозиция, правителството и опозицията се различават и морално в конфликта между притежанието на власт и липсата на власт. Демонът на властта застрашава само управление, което е оплетено от корупция. Да се избегне подобно развитие е задача на опозицията. Чрез институционализирането на опозицията трябва да е гарантирана свободата да се въздейства срещу човешкото изкушение, особено това на властоимащите, да злоупотребяват с властта и да се предотврати превръщането на свободата в анархия или деспотизъм.

Затова идеята за парламентарна опозиция представлява един опит да се преодолеят, по друг начин казано, съществените човешки недостатъци, и в обществото да се създаде възможност за действие, критика и преценка. По този начин опозицията осъществява функцията си в политическото ръководство, което се изразява в Англия чрез определянето на опозиционния водач като "Her Majesty's Opposition". С право институционализирането на бариерите за политическа власт в парламентарните режими чрез създаването на опозиция се определя като "един от най-успешните опити на неголемия инвентар от политически институции" (Ото Кирхмайер).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Опозицията като алтернатива

Със сигурност не е случайно, че идеята за парламентарна опозиция се развива в Англия, страната на класическата двупартийна система. Защото в една двупартийна система може особено непосредствено и въздействащо да се изрази отношението между правителство и управленски апарат от една страна и опозиционната партия от друга. В такива системи опозицията обикновено няма шанса да се противопостави срещу правителството по време на неговото действие, докато то може да се осланя на мнозинството, образувано от неговата собствена партия. Но това не прави по-малки политическите възможности на опозицията. Тя въздейства върху управляващите още с това, че се намира в готовност за отстраняване на неуспешно управление при следващите избори. Затова тя критикува в парламента мерките на управляващите и от своя страна представя по-добра програма, с която да убеди избирателите, че те трябва да действат, когато това е възможно, за избирането на ново управление. Изгледите при следващите избори опозицията действително да се сдобие с власт, са причина за това, тя да бъде по-силна в критиката си и по-убедителна в предложенията си. Управляващите от своя страна трябва да приемат борбата за спечелване на доверието на избирателите. Изложената в парламента опозиционна критика принуждава управляващите да откликнат и да представят по-добре своята собствена позиция. Не рядко правителството сменя позицията си под натиска на аргументите на опозицията. Едно далновидно държавно управление присвоява добрите идеи и планове на опозицията, естествено често предизвиквайки недоволството на своите противници, и под мотото, че това е за доброто на цялото общество. Всичко това се случва пред очите на избирателите, които са в ролята на съдия, който на всеки четири или пет години произнася присъдата си в спора между правителство и опозиция. За избирателите като съдия е налице достатъчно материал по спора, тъй като речите в парламента с право, а понякога и умишлено се държат при открити врати.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Контролна функция на опозицията

От голямо значение е и ежедневната работа на опозицията в парламента. Тъй като партията на мнозинството, или партийната коалиция, от която е сформирано правителството има по-малко склонност и поводи да контролира строго изпълнителната власт, опозицията трябва да поеме контрола, който е упражняван изцяло от парламента само в президиални управленски системи, каквато е на лице в Съединените Щати. Защото действителната разделна линия при парламентарните системи протича обикновено не между правителство и парламент, между изпълнителна и законодателна власт, а между правителство и правителствена партия или коалиция от една страна и опозиционната партия от друга. Класическото разделение на властта е заместено от "витално разделение на властта", за което подробно ще стане дума. Разбира се, контролните функции на опозицията не трябва да бъдат надценявани. Тя ще успее само в изключителни случаи да обедини мнозинствата в парламента срещу правителството. Но самата откритата критика на определени недостатъци може да предизвика чудеса.

Парламентарната опозиция упражнява директно влияние върху законодателството. Промените в конституцията обикновено са зависими от нейното съгласие. Но и при нормалното законодателство, често с управляващата партия или с нейно крило, тя е в състояние да промени съществено правителствени проекти. В такива случаи тя сå позовава на незачетените или недостатъчно уважени интереси, и се стреми преди всичко към открита и широка дискусия по всички съществуващи проблеми в законодателството. Възможно е също и опозицията да бъде в помощ на правителството, когато то оказва съпротива срещу едностранчиви искания от страна на  собствената си партия в следствие на опозиционна критика.

[Íà÷àëî íà ñòðàíèöà]        [Назад за преглед]

За да може действително да функционира, опозицията се нуждае от определени парламентарни права. Тя трябва да бъде застрахована срещу евентуални "трикове" от страна на мнозинството и да притежава достатъчно поле за действие, за да може да предизвика правителството в парламента, да изисква информация и да излага собствената си критика. Но преди всичко в изборната борба опозицията трябва да разполага със същите шансове, както и управляващата партия, да има еднакъв достъп до преса, радио и телевизия и да може свободно да представя своите цели в публичното пространство.

Правовото гарантиране на еднаквите шансове и ефективните защитни мерки за малцинството в парламента, не са в състояние да гарантират изцяло "правилата на играта" между правителство и опозиция в рамките на установения ред. И двете страни трябва да допринесат за това чрез традиционно наложеното изискване за "fair play" и респекта към съществуващите принципи на политическия стил и демократичната идея (...).

Трябва да се избягва абсолютизирането на един определен модел на противопоставеност между правителство и опозиция. Английският образец не може да бъде взаимстван от всяка партийна и управленска система. В многопартийните системи също може да съществува институционалната алтернатива на парламентарна опозиция като възможност за една друга управленска коалиция сред парламентарните групи. Тук рядко може да се стигне до рязка смяна на позициите, и затова при многопартийната система е трудно да се отделят управленските и опозиционни фронтове (...).

Но и в държавите с двупартийна система, където срещу една голяма управленска партия с по-малки партньори стои една малка опозиционна партия или опозиционни партийни групи, смяната на правителството е изключително трудна. Тя твърдо отстоява и затвърждава позицията си в политическата система. Трябва да се вгледаме в причините за това, за да не се правят неуместни и погрешни преценки за шансовете на една опозиция в днешното демократично общество.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Проблеми на опозицията

В миналото изцяло важеше изречението: Правителството не се износва. На тези, които бяха в опозиция им убягваше естествения процес на износване. Днес поемането на управленските отговорности има съвсем други последствия. Вероятността, опозицията бързо да вземе властта е по-малка. Причините за това са във възможностите на управляващата партия да се застрахова за следващите избори, удовлетворявайки предварително интересите (...). Не изборната програма, а удовлетворяването на желанията на избирателите чрез целеви мерки, стигайки дори до така наречените изборни подаръци, могат да бъдат решаващата предпоставка, тя да се утвърди в изборите. Тук се открива и една от слабостите на парламентарната система. Нейните основни критици се съмняват, че установеният ред може да предложи достатъчно динамика и шансове за смяната на властта. Затова те поставят изискването за принципна промяна в социалните предпоставки на политическия строй в интерес на изравняването на шансовете за всички. Англо-саксонски примери (...) също убедително свидетелстват, че наистина е възможна смяна на местата на управляващите и опозицията в рамките на съществуващите управленски и обществени отношения. Но тук възниква предупреждението: за демократичното общество е на лице опасност, когато на процеса на все по-категорично налагане на групови и политичеси интереси не противодейства едно живо обществено мнение.

Когато управляващите са пренебрегнали важни течения сред социалните групи, в свободната борба между силите към опозиционната партия могат да се обърнат множество съюзи по интереси. Когато управляващата партия показва липса на динамика и воля за промяна, опозицията получава реален шанс в рамките на установения ред.

От друга страна груповите интереси, които стоят до опозицията, също я принуждават непрекъснато да търси контакт и съвместната работа с управляващите, за да може по този начин да направи нещо за своте привърженици. Това лесно води до последствието, опозицията да набляга върху общото, и да занемарява контрола. В едно общество, в което гражданинът е заинтересован на първо място от своята сигурност, тази тенденция е почти неизбежна. Шанса за участие става по-важен от тежестта на опозицията.

Към това се добавя и нещо друго. Сложността на законодателните процедури изисква една сериозна компетентност и ключови информации. Управляващата партия може лесно да се сдобие с това чрез държавната бюрокрация. До нея опозицията обикновено няма достъп. По тази причина тя трудно може да бъде в състояние да представи собствени законови проекти или да разработи алтернативни предложения на тези на управляващите (...).

[Начало на страница]         [Назад за преглед]

Граждански инициативи и нови социални движения

Чрез възникването на граждански инициативи и нови социални движения (...) работата на опозиционера в западните демокрации се интензивира по нов начин. В много случаи тези движения възникват в протеста срещу управлението и парламентарната опозиция, защото техните искания не са приети по съответния начин от съществуващата партийна система. Но това, че парламентарната форма на управление беше в състояние да интегрира тези движения по специфичен начин в политическата система, характеризира гъвкавостта на тази система (...). Женското движение беше причината за много корекции в програмите на политическите партии, в управляващата и опозиционната, най-вече в персоналната политика, защото все повече жени действат политически осъзнато, поставят успешно под въпрос доминирането на мъже на политическата арена и дават тежест на гласовете на жените в избирателните урни по демократично-адекватен начин. Регионални и местни граждански инициативи работят активно като опозиция срещу осъществяването на местните или регионални планове, например такива в транспортната система, летищата или местата за сметоизвозване. Засегнатите на определеното място организират своя протест срещу такива чести, парламентарно добре обосновани планови задачи. По този начин те предизвикват конфликти, които се поставят срещу обичайните партийно-политически фронтове; те внасят нов опозиционен елемен в играта, което е изключително трудно да бъде интегрирано от ангажираните в цялото политическо пространство партии.

По тази причина "предпарламентарната" опозиция осъществява една важна функция във все по-сложните спорове в модерната политика с техните така различни въздействия по места. Тя дава глас на хората на местно или регионално ниво, които се чувстват засегнати. Същото, но с други акценти, се отнася за социалните движения, които възникват към обичайните съюзи по интереси.

В гражданските инициативи и новите социални движения често се изразява едно ново изискване към по-голямо и по-ефективно въздействие на гражданството в политиката. Това въздейства като предизвикателство с адрес управляващата партия и опозицията. В понякога утопичните и радикално-демократични искания с голяма сериозност се поставя въпроса за поставените в основата на парламентарната дейност предимства. Ако управляващите и опозицията успеят да се справят с предизвикателството, от опозиционното предпарламентарно пространство не се отправят заплахи за стабилността на обществото, то много повече печели, дори и някои решения и планове да се проточат. Ако парламентарната демокрация не е в състояние да удовлетвори справедливото желание за изпълнени със съдържание целеви формулировки и увеличено участие, се проявяват опасни слабости, които се изразяват преди всичко в липсата на индивидуален ангажимент относно демократичната държавна подредба. Опозицията като граждански инициативи и социални движения може да допринесе за това, обществото да не се превръща единствено в консуматорско общество. Когато управляващите и опозицията работят открито по принципните въпроси, не е нужно да има отчуждаване между парламентарната демокрация и нейното гражданство. За парламентарната опозиция конкретното приемане на тези въпроси и проблеми означава увеличаване на шансовете й в изборната борба.

[Начало на страница]         [Назад за преглед]

Опозицията в демократичната държава

Политическата работа в модерната социална държава се нуждае от съответен политически климат, и постоянно изпитваната способност за пълно решаване на политическите спорове е предпоставка за консенсус по отношение на основните политически ценности, единството при това, за което не може да се гласува. Въпреки неизбежното влияние на един техничен свят, модерната демокрация позволява различни възможности за моделиране, винаги съществува една различна подредба на спешните политически мерки, и в повечето случаи и различни начини за решение на една приета от всички страни политическа цел. По този начин за опозицията в рамките на установения ред остава достатъчно място за профилиране, и то точно тогава, когато тя изразява уместно принципната си критика. Демокрацията се нуждае от легална опозиция в и извън парламента, чиято сила и дисциплина е съществено мерило за свободата и толерантността в обществото. Демократичната политика може да се разгърне само в напрегнатото противопоставяне между управление и опозиция.

Опозицията се нуждае от смелост и фантазия, но и от обществен климат, който потвърждава политическия спор и не го възприема като нещо отрицателно. Тя се нуждае от политическа атмосфера, която не дава право на правителството само заради погрешни авторитарни вярвания и оценява всяка критика като деградивна. Тя се нуждае повече от отвореност към нови перспективи и социални промени, за което трябва да е на лице готовността, да се приеме положително персоналната смяна в ръководството като шанс за нов обществен и държавен импулс. В този смисъл опозицията е зависима от състоянието на общественото мнение. Критична и самоосъзната откритост е най-голямата помощ за опозицията, която от своя страна поставя акцентите в публичното политическо пространство, с които може да се превърне в съзидателна сила на модерната демокрация.

[извадено от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на мирното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]