|
|
|
|
Основни елементи на демократичната държава (II): Парламент
При демокрацията цялата власт произтича от народа. Обикновено тя бива упражннявана от избрани народни представители, които са обединени в парламент. Тяхната основна задача е да определят политическата посока на държавата, а това се осъществява, като се установяват закони (законодателна функция). Затова парламента се определя като законодателна (легислативна) власт.
В същото време той упражнява контрол над другите органи (контролна функция), за да се избегнат техните произволни действия, насочени срещу народната воля. При това е необходимо първо да бъде установено, каква е волята на народа. За тази цел от една страна съществуват редовни избори, а от друга парламентаристите от различните политически течения имат задачата да представляват в разговори и дебати мнението на своите избиратели (представителна функция), и да установят какво иска мнозинството сред населението (представено от мнозинството в парламента). Депутатите имат в крайна сметка и грижата за това, политическите проблеми, които възникват в държавата да бъдат представени сред населението и да се състои открита дискусия относно тяхното преодоляване (функция за формиране на вътрешната и външна политика). В откритите парламентарни заседания се обменят аргументи и заинтересованите граждани могат да получат информация.
Следният текст пояснява отделните задачи на парламента:
Парламентът в демократичната държаваВ рамките на законодателната функция парламентът може да внесе предложение за закон (право на инициатива). Право на това имат различни органи. При парламентарната демокрация това право в повечето случаи се упражнява от правителството. Причина за това е факта, че то е представено с мнозинство в парламента, и неговите предложения за закони в повечето случаи имат успех. След постъпване на законово предложение, то се обсъжда по време на парламентарен пленум. Често по време на пленума се правят предложения за подобрения на законовите предложения. Накрая се гласува за законовите предложения. За приемането на даден закон в повечето случаи е необходимо относително мнозинство. В случай, че закона засяга важни сфери, като например конституцията, трябва да се съберат гласовете на по-голямо, квалифицирано мнозинство (например две трети от депутатите). Ако това е налице, предложението за закон се превръща във валиден закон. [Начало на страница] [Назад за преглед] При парламентарна демокрация депутатите избират шефа на правителството, а понякога и целия му състав. По този начин правителството става зависимо от парламентарното мнозинство и депутатите могат да упражнят голямо влияние върху политическата посока на правителството. Освен това в повечето случаи те имат и възможността да свалят правителството или правителствения шеф. Но не само правителството бива избирано от парламента. Често парламента избира и членовете на висшия съдебен съд. Чрез избора на членове на органи, които спадат към другите власти, се извършва индиректното легитимиране на тези органи. Това означава, че народа не може да избира директно върховния съдия и шефа на правителството. Но в това той участва индиректно чрез избора си за парламент. И по този начин индиректно от народа са определени правителството и върховните съдии. Те са упълномощени да вземат решения, представлявайки народа. [Начало на страница] [Назад за преглед] В рамките на класическото учение за разделението на властта, парламента (легислативна власт) контролира изпълненито на законите от правителството (екзекутивна власт). За да може да упражни този контрол, той разполага с различни средства, които са представени по различен начин в различните страни. Може да постанови проверки, да се обърне към върховния съд, третата (юридическа) власт, или да свали от власт избраното правителство. Но тъй като при модерните демокрации правителството е представено с мнозинство в парламента, контрола на практика не се осъществява между парламента и правителството, а между правителство и опозиция, или между мнозинство и малцинство в парламента. [Начало на страница] [Назад за преглед] Представителна и политическа функция Парламентаристите имат задачата, да изразяват политическите стремежи на народа, мнението на своите избиратели. В идеалния случай всички граждани се чувстват представени от една или друга фракция в парламента и дистанцията между избиратели и избрани е малка. Чрез откритостта на заседанията, отражението им в медиите и конкретната информация относно тяхната работа, парламентаристите се опитват да информират населението и да поощрят процеса на формиране на волята по отношение на външната и вътрешна политика.
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|