[Начало на страница]

Основен проблем

(...) Политическата наука и политическото образование постоянно ни насочват към многостранната зависимост между тези два компонента: (...) Основните права конституират нашата демокрация, а нашата демократична система гарантира от своя страна основните права.

Връзката между демокрация и основни права не се разглежда вече по този естествен начин. Камъкът, в който тази позиция се препъва е това, че основните права се отнемат от държавна намеса и в други сфери на личния и обществен живот, като в същото време именно в държавните действия се конституира суверенността, или всеобхватното самоопределение на народа. Още по времето на Френската революция са били на лице стремежи да се замести декларацията на човешките и граждански права от едно определяне на общата и суверенна народна воля. Тук се сблъскват два основни принципа: демократичното право да можеш да участваш в определянето на обществените задачи, и претенциите на основните права, да не бъдат на разположение на държавата. В действителност изходът от този конфликт е много труден (...). За да може връзките между демокрация и основни права да се разбират по-диференцирано, е необходимо и понятието за демокрация да бъде разгледано от повече страни.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Демокрацията като форма на господство

Ако се изходи от това, че демокрацията не е отстраняване на господство, а легитимация на държавната власт чрез народа, то основните права и в тази форма на господство на хора над други хора са на първо място права на защита, защото може да бъде злоупотребено дори и с легитимираната чрез народа власт. Тъй като дори и едно правомерно назначено управление или администрация може да греши, гражданите остават потенциално нуждаещи се от защита. Политическият процес, най-вече при демокрацията, се движи от противоречия между различни интереси, и за това е съвсем естествено, че същевременното реализиране на народен суверенитет и индивидуални свободи е свързано с напрежение, при което последните винаги са застрашени.

Демокрацията като форма на господство означава и това, че мнозинствата ще се наложат спрямо малцинствата при избори и гласувания. Мненията и групите на малцинствата имат в зависимост от ситуацията най-малко следните основни права: те трябва да продължат да съществуват в рамките на правата за свобода и да бъдат приемани по смисъла за общото благо. Към това спада и шансът им, да се превърнат в мнозинство. Условия за това са свободата на мнението и на обединението с други. Често определяната като отличителен знак на демокрацията защита на малцинствата е директен израз на основните права. Нейните различни измерения, екзистенциалната защита, отношението към общото благо и създаването на предпоставки за смяна на властта и позициите показват, че основните права тъкмо при демокрацията преминават границите на права на защита и се превръщат в конституиращи елементи.

Ако демокрацията се определя като държавна форма, при която господството е ограничено времево, обективно и пространствено (чрез федерализма), то основните права са на първо място ограничителите, когато свободите са в опасност. Но тяхната функция надвишава това, като предварително, това означава в конституционните методи, са установени ограничителите на държавната власт. Към това спадат например разделението на властта, обвързването им с конституцията и гаранциите по правов път. В този смисъл основните права не са нищо друго, освен демокрация, или не са във взаимоотношение с нея, а са много повече нейна интегрална съставна част.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Демокрацията като метод за легитимиране на господството

Освен разбирането й като форма на господство, в едно по-различно измерение демокрацията означава "метод на легитимация, на контрол и критика на политическото господство". Демокрацията не се сътои само в избори, а към нея принадлежат и комуникационните процеси, които се определят като процес на формиране на политическата воля, и към които са насочени към обществените слоеве. По този начин на основните права, които трябва да защитават и поощряват тази комуникация,  се придава и друга конституитивна за демокрацията задача. Сред така наречените комуникационни основни права от друга страна, свободата на мнението, без което демокрацията е немислима, има основополагащо значение. Според теориите за държавното право, нейният размер се превръща в критерий за демократично развитие, като това е видно най-вече при младите демокрации. Тя прави възможна критиката на определяните за неправилни политически решения, транспортира обществените желания в сферата на вземането на политически решения и изисква обосновки за взетите решения.

Тези комуникационни права защитават не само свободата на мнението на отделния човек, а също и на групите, в които хората се обединяват за по-добра защита на своите интереси (свобода на обединенията) (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Демокрацията като метод за спечелване на права

Политическото устройство в голяма степен е в състояние да предизвика това, различни обществени интереси да се превърнат във всевалидни правила по пътя им към придобиването на права. Начина, по който те се сдобиват с тези права е определящ за характера на реда, например това, дали той е демократичен, абсолютен или тоталитарен. В рамките на демократичното устройство (в идеалния вариант) се е наложило разграничаването между плебисцитен (всенароден) и репрезентативен начин (...).

Във връзка с отношението между основни права и демокрация се налага двупосочното разглеждане на парламента, като правоопределяща инстанция: от една страна той създава правовите основи за реализирането на основните права, от друга страна той е и структурата, която законово ограничава основните права. Тук се изисква заложеното в демокрацията трудно претегляне на доверието и недоверието спрямо държавната власт.

Тъкмо за това законовото гарантиране на основните права играе голяма роля. Като примери могат да послужат енергетиката и транспортната политика. При тях осигуряването на основната потребност от топлина или възможности за мобилност, са част от широкото понятие за защитата на основните права. От друга страна съществуват граници, извън които удовлетворяването на допълнителната нужда от енергия или улици води от своя страна към ограничения на основните права. Изход от тази дилема е най-малко теоретичното участие на гражданството, което може само да реши на фона на засегнатите и печелещи от това хора, още колко лош въздух или още колко улици е в състояние да допусне (...).

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Демокрацията като участие във вземането на решения

В историята на основните права може да се проследи процеса на развитието им първоначално като права на свобода, по-късно като права на участие, които от самото начало са съдържали задължението за политическа отговорност спрямо краля и благородничеството. С прехода към народен суверенитет участието се превръща в самоуправление, като всекиму принадлежи само неговата част от цялостното управление. По този начин с демокрацията се е променил смисъла на участието: не става дума повече за една "дадена по милост" част на участие във властта, а дефинираното чрез основното право на равнопоставеност право на участие във вземането на политически решения предоставя възможностите на отделния гражданин. В този смисъл основните права нямат само функционално значение, както беше показано по-горе, а те се превръщат в "демократични статусови права", те превръщат политическия строй в общност, като гарантират на гражданите лично самоопределяне и политическо участие във вземането на решения. 

Но след като на основните права като права на участие в демокрацията се придава такова фундаментално значение, то и поощряванто им за хора, които трудно ги възприемат, придобива нов смисъл: демокрацията може да се съхрани като форма на обществено устройство, когато присъщите на всички граждани статусови права не се възприемат само като възможност, а се прилагат действително в политическото и обществено ежедневие. Опасността, въпреки, че не се изключва, основните права да изгубят силата си, е по-малка в днешно време, отколкото грижата, те да не бъдат поощрявани достатъчно от държавата и да не бъдат приемани на сериозно от гражданите. Тяхната задача, да проявяват критика към държавата и в същото време да я укрепват, ги превръща в неотменна част от демократичното устройство. Държавата и гражданството трябва да осъзнаят, че двете задачи са взаимно свързани, и че всяко едностранчиво определяне може да застрашава както правата на гражданите, така и съществуването на демократичния ред.

[Ханс-Ото Мюлайзен; извадено от: Бундес-централа за политическо образование (Hrsg.), Основни права, Информации за политическото образование Nr.239, Бон 1998]

[Начало на страница]