|
|
|
|
Основни елементи на демократичната държава (VI): Правова държава
Друг текст се занимава с темата "Основни права и демокрация".
Какво означава "правова държава"? Свободната демокрация, която потвърждава правото на участие на членовете на обществото във вземането на политически решения, се нуждае от правово-държавно оформяне. Демокрацията и правовата държава образуват едно неделимо единство. Под правова държавност трябва да се разбират всички тези принципи и методи, които защитават свободата на отделния човек и гарантират участието му в политическия живот. Правовата държава е радикалният антипод на полицейска държава и държава на произвола. В тях отделният човек живее постоянно наблюдаван "от горе", под постоянната заплаха от политическо посегателство на апарата на държавната сигурност. Във всичко, което прави, той се чувства контролиран и наблюдаван, с което се "отравя" цялото съвместно човешко съществуване. Въпреки опитите за прикриване и предпазливостта, гражданите никога не могат да се освободят от присъствието на държавата. Тези, които изразяват неодобрение спрямо властоимащите, са заплашени от арестуване или задържане заради дребни поводи, загуба на работното място или престой в лагер, без да имат правото на нормален съдебен процес. Но ако те са изправени в съда, съдията се държи като функционер на политическото ръководство, тъй като не съществува принципна независимост на юрисдикцията. В такива системи съдопроизводството е само една от многото организационни техники, с които си служат управляващите. Така обикновеният гражданин никога не знае, дали отдавна не е попаднал под погледа на управляващите, и само тази несигурност е достатъчна, за да го постави в зависимост и липса на свобода. В личната сфера правото може да функционира по-нормално - при диктатури също биват наказвани причинители на транспортни произшествия или крадци. Но и на това човек не може да се осланя. Защото всички права са валидни при поискване. В крайна сметка диктатора или държавната партия определят кой има право. [Начало на страница] [Назад за преглед] Обвързаност с правото и закона В демократичната правова държава от друга страна, заемащите обществени постове са подчинени на правото и закона. Пред тях всички са равни. Всеки може да наложи правото си срещу политическите властоимащи, дори и политически инстанции да искат да му го оспорят. Това особено много се отнася за правото на разгръщане на собствената личност. То да бъде гарантирано и осигурено, е възвишеният смисъл на правовата държава. Затова всякакви държавни дейности са ограничени в полза на свободата на гражданите. Административните служби могат да оспорват това, само ако притежават съответната компетентност. Те не могат сами да си присъдят такава. Могат да я получат само по конституция и закон. В този смисъл правовата държава винаги е конституционна и законова държава. Подчинеността на държавния авторитет на правото гарантира свободното пространство на гражданите, в което може да се пристъпва само на основание на законово пълномощие. Такова пълномощие може да бъде издадено само от народното представителство по конституционно установен, официален начин. Спазването на това се контролира от независим съд. По този начин правовата държава и разделението на властта са неделимо свързани. Но това, което се отнасяше за разделението на властта, важи не по-малко и за правовата държава. Тя не трябва в никакъв случай да се разбира само като институция за ограничаване и контрол на държавата. Така както разделението на властта прави държавата по-разбираема и по-достъпна за политически дейния гражданин, правовата държавност придава на държвата форма и мащаб, което създава възможност за гражданите да предвидят държавните действия и да се съобразят с това. Само в едно уредено от конституцията и закона обществено устройство, отделният човек може да въздейства със собствените си решения и да участва свободно в сътворяването на политическия живот. И двете цели, предразполагането на демократичната активност и гарантирането на основните права, по един и същи начин са заложени в смисъла на правовата държава. Винаги трябва да се вземат предвид и двата аспекта, които могат да се обобщят в четири основни принципа, ако трябва да се обоснове смисъла на правово-държавния метод. [Начало на страница] [Назад за преглед] Правово-държавната конституция на една държава се позовава на първо място на институционалната независимост на съда. В отношението й към другите власти трябва да проличава стриктното разделение на властта. На законодателната и изпълнителна власт не трябва да е разрешено да се намесват в работата на съдиите или да ги подлагат на натиск. Личната независимост означава за съдията, че той не може да бъде отстраняван противно на неговата воля от службата, която заема. Само при явно изопачаване на закона или уличеност в корупция той може при специално съдебно дело да бъде отстранен от поста си. Фактическата независимост гарантира на съдията това, че не е подчинен на никакви указания по време на неговата работа. Той служи единствено на правото и закона, трябва да се подчинява само на тях, без държавната власт, правителството или по-висш съд да определят неговите решения. [Начало на страница] [Назад за преглед] Разбира се, независимостта на съдиите води до независимост на съда, само когато е осигурен монопол на съдиите над съдопроизводството. Защото една оправдателна присъда не е от голяма полза, когато оправданият въпреки това може да бъде арестуван и задържан от полицията, както многократно се е случвало в сферата на Хитлеровото господство, а и на други места. На практика управленито си приписва редом с юрисдикцията една собствена наказателна власт. Противно на това в правовата държава всяко отнемане на свободата и всяка намеса на полицията в личната сфера предполага съдебно позволение. Затова една функционираща правова държава познава само съдебни разпоредби за задържане или обискиране на дома, и затова тя гарантира ясно установеното право на всеки обвинен на съдебен разпит и съдебно изслушване. [Начало на страница] [Назад за преглед] В основата на модерната правова държава стои старият житейски опит, че никой не трябва да осъжда лично твои неща. Затова открай време спорещите партии се опитват да решат своя спор с помоща на неутрални съдии. Това е било в сила предимно за противоречия между управляващи и поданици. Затова исторически погледнато, независимостта на съдиите и монопола на съда са едни от първите и най- важни изисквания, с които поданиците се изправят в стремежа си към лична свобода и срещу опитите на царете, да създадат един зависим от тях съд. В тези противоречиви отношения се поставят основите на днешната правова държава. Най-ранните документи на английската конституционна история не случайно свидетелстват за постоянно възстановяваното потвърждение на правата на свобода на съсловията и тяхното гарантиране чрез "rule of law". Упражняваното от независими съдии господство на правото е трябвало да бъде осъществено срещу абсолютните претенции за власт на краля. На тази цел е била посветена още Magna Charta Libertatum от 1215г., която постановява наложителното представяне на задържания пред съдията в рамките на фиксиран срок. [Начало на страница] [Назад за преглед] Но с независимостта на съдиите е постигната само една от предпоставките на правовата държава. Тя не почива само върху общия принцип, че цялата дейност на държавата може да бъде предвидена и измерена. Правова сигурност може да съществува само там, където гражданите знаят точно, какво има право да прави държавата и какво самите те трябва, или не трябва да правят. Тук стигаме до фундаменталния правово-държавен принцип, че никой не може да бъде осъждан без законово основание - nulla poena sine lege - и до свързаната с това не по-малко фундаментална забрана за действащи с обратна сила закони. Към забраната на тези закони по същите причини стои заповедта за яснота на законите. В правовата държава са недопустими "гумени параграфи", защото те задушават правовата сигурност. По тези причини потребностите на правовата държава налагат една известна предпазливост спрямо всички така наречени неопределени правови понятия. Естествено законодателството не може да се справи без да се позове на генерални понятия като "вярност и вяра" или "добрия морал", но печалната популярност на тук намесващото се "здраво народно усещане" в национал-социалистическата съдебна система показва, каква пагубна роля могат да играят такива неточни понятия, които отварят вратите за една юрисдикция на произвола. Затова едно подчинено на правовата държава законодателство винаги ще се стреми към прецизност и яснота. В името на това не рядко ще се наложи отказа от удобни и кратки формули, в случай, че по този начин е застрашена еднозначността. Защото само по този начин правовата държава може да се съхрани. Но тъкмо от нея не може да се лиши една демократична държава, която се стреми да гарантира на своите граждани максимум на свободно участие. [Начало на страница] [Назад за преглед] Закономерност на администрацията Измеримостта и предвидливостта на всяко държавно действие като елементарна предпоставка на правовата държава, изисква подчинеността на правителството и административния апарат на закона. Всеки държавен акт трябва се основава на закон, който от своя страна трябва да бъде демократично легитимиран. Принципа на закономерността на административния апарат означава, че администрацията трябва да работи само в рамките, които са определени от парламентарното мнозинство. Това разбира се не означава, че в основата на всеки отделен акт на административния апарат трябва да стои изрична законова заповед. Това, което прави един деен кмет в даден град, или което предприема един инициативен ръководител на младежка служба за своите възпитаници, не им е заповядано от определен закон. Но рамките на законното позволение и компетентност трябва да са спазени при всички акции. Правовата държава не изключва творческата инициатива на административния апарат. Но в случай на спор законите, а не индивидуалната динамичност, имат предимство. [Начало на страница] [Назад за преглед] Принципът на закономерността на административнтия апарат изисква постоянния надзор, че административния апарат се придържа към закона. Тази контролна задача Монтескьо първоначално приписва на парламента. Но много по-ефективен се оказва контрола от страна на съда. Силното присъствие на административния апарат в модерната социална държава води до все по-силното укрепване и все по-силната самостоятелност на административната юрисдикция. Към нея може да се обърне всеки гражданин, който приема даден административен акт за несправедлив, и да предизвика проверката на въпросния административен акт (...). Смисълът на това определение е, че чрез съдебната проверка могат да бъдат избегнати необмислени решения на административните служители. Ако те са на лице, в много случаи се стига до процеси, които често се проточват, защото спорът трябва да бъде разрешен както при обичайното съдопроизводство от три инстанции. [Начало на страница] [Назад за преглед] На развитието на модерната правовата държава често критично се приписва израза "държава на правовия път", с което се набляга на сложността на държавно-правовата съдебна дейност, която отваря вратите за вечното недоволство и пречи на удовлетвореността на съдебните служители при вземане на решения. Тези възражения трябва да се приемат сериозно, защото те придават яснота на границите и средствата на правовата държава: съдебният контрол върху административната дейност обикновено се позовава преди всичко на контрола на съдебните правила и компетенции съгласно предписанията. Спазването на срокове, участието на всички засегнати страни, или спазването на всички формални правила, стоят в основата на съдебните дела, докато същественото съдържание на съответния случай е подложено на проверка само при съображения за драстична злоупотреба. В много процеси срещу училищни решения относно оценки или премествания, съдията има предвид например педагогическата свобода на учителя при оценяването на ученическите знания, контролира се формалното спазване на реда, поставянето на ученическата бележка, навременното обявяване на писмената ученическа задача, или основанията на учителя да постави точно тази оценка. На фона на растящата склонност на много родители да се обръщат към съда при случаи, свързани с училищата, това е довело до формализиране на оценяването на учениците, което често е педагогически контрапродуктивно и е необходимата цена за това, всички държавни решения - а ученическите оценки често определят шансовете по-нататък в живота - да подлежат на съдебен контрол. Спорните дела за строежи на летища, атомни електроцентрали или магистрали, често се проточват и понякога твърде много оскъпяват даден проект или го довеждат до неуспех. Не трябва да се пропуска и факта, че подобни процеси често са свързани с огромни разходи за участващите страни, така че често "малкият човек, който не може да си позволи добър адвокат или скъпи консултанти, няма големи шансове, когато неговата претенция не е абсолютно еднозначна. Със сигурност една диктаторска държава може понякога да действа по-бързо и по-целенасочено. Когато тя иска да строи пътища, не е необходимо тя да обезщетява в протяжни процедури и формални съдебни дела собствениците на земята. Но именно тази голяма ефективност крие големи опасности за гражданите. Този, който иска да съхрани защитата на правовата държава, и от там свободата и равнопоставеността на гражданите, трябва да приеме сложността и вероятността за злоупотреба на правовата държава и да плати цената на навлизането на правото в ежедневните ни отношения. Това не означава, че правовата държава трябва да бъде премахната, а че трябва да се намалят загубите, породени от нея. [Начало на страница] [Назад за преглед] Правовата държава приписва на демокрацията множество начини и възможности за контрол, които придават форма и мащаб на обществените инстанции. Тя подчинява политиката на правото и закона, подчинява целият израз на държавна власт на контрол и по този начин осигурява свободата на гражданите. Тя не изисква от тях подчинение, а се осланя на тяхното доброволно мнение. Това може често да е неудобно за правителството и административния апарат, но сложните съдебни дела в правовата държава не трябва да бъдат приемани и дискредитирани само като нещо формално, дори и когато - както пише още Tocqueville - "хората, които живеят в демократични времена, ... не приемат лесно ползата от формите, те се отнасят към тях с едно инстиктивно недоверие ... Формите предизвикват тяхното презрение, често дори тяхната омраза. Тъй като обикновено те са склонни да се отдават на лесни и бързи удоволствия, те се нахвърлят страстно на всеки предмет на техните желания; и най-малкото забавяне ги изнервя. Това поведение, което те пренасят и в политическия живот, ги настройва срещу формите, които ежедневно спазват в своите планове, или които им пречат. Но точно това, което хората при демокрацията считат за недостатък на формите, ги прави така полезни за свободата, защото тяхната основна заслуга е това, че те са като бариера между силните и слабите, между управляващите и управляваните, те могат да задържат едни, или да дадат време за мислене на други. Формите са толкова повече необходими, колкото по-деен и силен е суверена и колкото по-слаб и безучастен е отделният човек. По този естествен начин демократичните народи се нуждаят от форми в много по-голяма степен от другите народи." Но би било погрешно, ако демократичната държава е дефинирана само според нейните формални правила и принципи. Защото законността в работата на административния апарат остава в действителност само един формален принцип, докато законодателят от своя страна може неограничено да се разпорежда и да действа. Може да се допусне, че на основание на един формален, правилно реализиран закон, биха могли да бъдат отнемани или отстранявани основни права и правово-държавни принципи, както се е случило например със закона за пълномощията през 1933г. По този начин биха били уредени всички държавно-правови гаранции. Затова евентуалната злоупотреба със законодателните решения на парламента трябва да бъде избегната чрез даване предимство на конституцията пред закона. Законодателната власт е подчинена на основните правила на конституционния ред. За тяхното спазване в правово-държавното общество е отговорна конституционна |
