Основни елементи на демократичната държава (III): Правителство

Разбира се, към основните елементи на всяка държава спадат правителството и административните органи, според традиционното разбиране изпълнителната власт. Как изглеждат правителството и административният апарат в демократичната държава, за това става дума в следния текст.

[Начало на страница]

(...) Навсякъде, където съществуват човешки общества съществува необходимостта от управление. Според целия исторически опит тази задача може да бъде осъществена от един човек или малък брой хора. Само тогава едно общество е в сътояние да взема решения и да бъде дейно. Една по-голяма комисия, като например парламент, или цялото гражданство биха могли да въведат такова ръководство от няколко човека и да го контролират, те могат да участват в установяването на правилата и посоките в ръководството, но обикновено не могат да заместят правителството.

То от своя страна е в състояние да извършва определените дейности, само ако са налице необходимите указания. Затова с увеличаването на държавните работи и сложните форми на взаимно човешко съществуване, се е оформил един подчинен на правителството, но независим апарат, държавната администрация, която е придобила толкова много самостоятелност, че в рамките на изпълнителната власт институционно правителството може да бъде разграничено от държавния апарат. При модерната демокрация съвместната работа между правителство и административен апарат представлява една съществена част от политическото ежедневие. И в двете институции гражданите виждат проявлението на държавното управление.

[Начало на страница]

Историята ни показва твърде различни форми на управление. Едва в последните две столетия постепенно се наложи идеята, че правителствата трябва да се назначават за определен период от време и да бъдат подложени на контрол. В епохата на абсолютизма кралете и князете господстват все още суверенно, и без да са задължени да правят отчет на действията си пред своите поданици. Затова се говори за автократорско управление, за разлика от републиканското или конституционното, което преобладава при модерната демокрация. С възникването и укрепването на парламентите на мястото на кралете и князете "по божия воля", се появява парламентарно отговорното правителство. В съвремието то не е нищо друго, освен господството на водещата група на съответното парламентарно мнозинство, което също произхожда от парламента и заема местата в правителството. Но дори и управлението да бъде директно избирано от народа в лицето на президента, както е в американския случай, се запазва контрола от страна на парламента, така, че американската президиална система представлява просто вариант на своето ограничено в пълномощията си и във времето управление.

Тези, които имат достатъчно основателни причини да твърдят, че вида парламентарно или президиално управление на фона на победата на демокрацията се е превърнало в най-атрактивната форма на политическо ръководство, трябва да признаят, че нашето столетие дълго изживяваше завръщането на автократорски форми на господство. Това се отнасяше не само за постоянно възстановяващите се военни диктатури от вида на тази на полския маршал Пилсудски в периода между двете световни войни, а преди всичко и за тоталитарните режими от нов вид, както те се наложиха в национал-социалистическа Германия и в сталинистка Русия.

[Начало на страница]

И до днес (...) отделни части в света са под господството на автократорски режими  (...) Но няма съмнение, че модела за политически строй, при който управлението е подложено на действителни и времеви ограничения, се установява все по-често като мащаб и се приема от опозиционните сили като демократично изискване. Волята на човека да управлява сам съдбата си и да изисква равноправие и социална справедливост, се обръща срещу произвола и абсолютизма на демократично нелегитимираното господство. Затова за диктатурите не съществува вече никъде по света сигурно бъдеще, колкото и тяхната система на господство да изглежда твърдо установена.

(...) От изпълнените с напрежение противоречия и единни позиции на демократично конструираното политическо ръководство и дейността на административния апарат, се поражда практиката на държавното действие и управление. Тя носи отговорност спрямо волята на гражданите и условията на съвместното съществуване. При това се поражда един постоянен конфликт между демократичния импулс и изискването за държавна дейност, който трябва да бъде отворен към двете страни, защото както демократичната обвързаност, така и способността за действия на държавата, спадат към предпоставките за едно демократично общество (...).

[извадено от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]