Следният текст просветлява двата основни варианта на избирателно право, посочва съответните предимства и недостатъци и се занимава с последствията, които носи със себе си избирателното право за политическата система.

[Начало на страница]

Въведение

(...) При практическото провеждане на избори са се оформили две принципно различни системи, мажоритарни избори и пропорционални избори. В много редки случаи те са строго отделени една от друга, често (...) те са смесени. Политическата структура на дадена страна и процеса на формирането на политическата воля могат значително да бъдат повлияни от начина на уреждане на избирателното право, тъй като както вътрешно-партийния ред, така и отношението на партиите помежду си и връзката между правителство и парламент, са зависими от избирателното право. От друга страна е факт и това, че определени политически традиции, исторически ситуации и обществени условия допускат само определени избирателни системи. Не е възможно по всяко време и във всяка страна да бъде въведена всеки един вид избирателна система. Който се опитва да манипулира с избирателното право, без да има предвид конкретната политическа и социална структура, рискува изборите да изгубят своята основна функция; когато избирателното право не се приема от населението и се признава за несправедливо, и управлението на тези, които са избрани от мнозинството, също не се приема за правомерно от малцинството.

[Начало на страница]

Пропорционален избор: Предимства и недостатъци

До каква степен политическият стил и политическата структура на едно общество са зависими от вида на избирателното право, показва кратък преглед на основните разлики. Пропорционалният избор е изграден на принципа, местата в парламента да бъдат разпределени в точно същото съотношение, както са се разпределили  гласовете на избирателите за отделните партии в целия избирателен район. Ако дадена партия спечели десет процента от гласовете, то тя получава десет процента от местата в парламента. По този начин парламента се превръща в политическа фотография на различните групи мнения сред избирателите. Всяко малцинство и всяка политическо-програмна посока е представена и може да изкаже своята позиция в парламента. Освен това при пропорционалният избор сравнително лесно могат да се създават нови партии, защото за тяхното представителство е достатъчно само да спечелят минимален брой гласове във всички избирателни райони, тъй като тези гласове, пресметнати заедно за всички избирателни райони и може би достигаййки един процент, осигуряват на новата партия депутатски места в парламента. Предизвикателството да се създаде нова партия, носи без съмнение оживление и естествено предразполага и възникването на политически фракции и тясно ограничени групи по интереси. Затова на пропорционалното право често съответства един разделен на много фракции парламент, от който произтичат лабилни коалиционни групи с присъщите им слабости и кризи в управлението.

[Начало на страница]

Избирателят не е в състояние да влияе върху сформирането на правителството със своя глас, защото обикновено в изборната борба партиите не залагат на конкретна коалиция. Тъй като правителството си приписва успехите на всеки коалиционен партньор, а неуспехите се прехвърлят на опозиционните партньори, за избирателя е трудно да разпознае носещите отговорност в положителен и отрицателен план. При пропорционалните избори парламентарните кандидати се издигат от районните и окръжни партии, а не от местните партийни комисии, което в определени случаи дава по-големи възможности за влияние на партийните ръководства.Тогава избирателят не трябва да избира отделния кандидат, а трябва да даде гласа си за листата на съответната партия, върху която отделните кандидати са представени в определена последователност. Това означава, че отделният избирател не гласува за определени кандидати, което позволява на партиите при издигането на своята листа да вземат под внимание всички важни групи сред избирателите, към които партиите са насочени. Това от своя страна дава възможност на групите по интереси да подпомагат партията и да осигуряват места за своите хора върху списъка с кандидати.

[Начало на страница]

Мажоритарен избор: Предимства и недостатъци

За разлика от пропорционалния избор, при мажоритарните избори целият избирателен район е разделен на толкова избирателни райони, колкото парламентарни места трябва да се разпределят. За избран се смята този кандидат, който е събрал в избирателните райони абсолютното или относително установеното в закона мнозинство на гласовете. Това обикновено успяват да достигнат кандидатите, които могат да се позоват на големи или регионално утвърдени партии. Те от своя страна трябва да избягват да представляват само отделни интереси. Те трябва да са привлекателни за възможно най-големи и най-много групи от населението, за да може въобще да възникне мнозинство. Мажоритарното изборно право обикновено принуждава партиите да са умерени в своята програма и практическите си действия, и да избягват крайности.

Исторически погледнато, мажоритарните избори и двупартийната партийна система са в тясна зависимост. Мажоритарното изборно право не може да произведе двупартийна партийна система, но е в състояние да я запази и гарантира. При тези условия избирателят взема страна в избора между две различни правителствени програми и правителствени екипи. Парламентарният избор е с тенденция да се превърне в правителствен избор. Правителственият екип-победител обикновено може да се позове на стабилното парламентарно мнозинство на своята партия. От друга страна избирателят е улеснен да поиска отговорност от правителството при следващите избори, защото при ясни мажоритарни отношения могат ясно да бъдат разграничени политическите успехи и провали, и евентуални обвинения не могат да бъдат насочени към коалиционните партньори. Влиянието на избирателя върху сформирането на правителството и евентуалните ръководни сили, представляват предимствата на една стабилизирана чрез мажоритарни избори двупартийна система. Освен това мажоритарният избор създава относително тясна връзка между правителство и избирателен район, утвърждава в известна степен депутатите в даден район и по този начин се преодолява дистанцията между избирател и избран. В същото време при съставянето на кандидатските списъци местната партийна организация придобива по-голямо влияние, което е желателно в смисъла на вътрешно-партийното демократизиране.

[Начало на страница]

Не трябва да се пренебрегват и недостатъците на мажоритарната избирателна система. Представянето на кандидатите само от гледна точка на локалните интереси често означава, че определени малцинства или групи от населението не могат да бъдат представени. Така например, за жените на фона на състествуващите обстоятелства, и днес е много по-лесно да попаднат в списъка на дадена партия в парламента, отколкото директно да победят в даден избирателен район.

От друга страна в определен избирателен район съответно са концентрирани само гласовете за най-успешните кандидати, големи избирателни групи остават непредставени в парламента. Често мажоритарното избирателно право на непълното мнозинство сред избирателите създава твърде силно представителство в парламента. В Англия се е стигало до това, консерваторите да разполагат с над 56 процента от местата в парламента при дял на изборните гласове от 38,2 процента. От части причината за това е в поделянето на изборните райони, които не са еднакво големи и могат да бъдат така разделени, че определена партия да бъде облагодетелствана или ощетена. Подобна "геометрия на избирателните райони" разгръща ново поле за манипулации. На всичко отгоре мажоритарното избирателно право не позволява парламентарно представяне на малцинства, ако те не са локално изявени, т.е. да представляват мнозинство в определени избирателни райони. Възникването на нови партии е практически невъзможно. Под въпрос е поставена и стабилността на правителството с абсолютно мнозинство, когато надпреварата между партиите приключва с "челен сблъсък".

[Начало на страница]

Функциониращо мажоритарно избирателно право е и предпоставка за това, двете партии да се отворят и да не са в принципна опозиция една срещу друга. В противен случай смяната на позициите между партиите би означавала цялостен прелом в обществото. В по-широк смисъл стабилизираната чрез мажоритарно избирателно право двупартийна система изисква силен консенсус сред населението. Чувството, че се намираш заедно с другия в една лодка, и готовността, да възприемаш представителя на противоположната партия не като враг, а да го толерираш, трябва да бъде широко застъпено. Затова мажоритарният принцип не рядко би водил до отрицателни ефекти при народ, който е социално разединен и не е единен по основни въпроси на политическия живот, защото не би била възможна смяната на властта поради спорове във фронтовете, и големи малцинства биха останали непредставени. Не умереност, а радикализиране и поляризация биха били последствията. В такива случаи по-скоро трябва да се направи опит да се въведе пропорционалното избирателно право. (...).

Трудно е принципно да се реши, коя избирателна система всъщност е демократичната. В зависимост от историческите традиции, съществуващата партийна система и социалните отношения в дадено общество, ще се пледира за тази или онази система. И за този градивен камък на демокрацията не съществува общовалидна рецепта, а различни форми, в които демокрацията може да бъде осъществена и чието съответствие се измерва от това, дали е гарантирано максимално участие на избирателите в политиката при същевременни способности за управление у избраните.

[извадено от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]