Следният текст е посветен на въпроса, как изборите и народния суверенитет са взаимно свързани. Доколко демокрацията може да бъде народно господство при условията на модерните плуралистични общества? Разгледани са също и условията за провеждане на демократични избори.

[Начало на страница]

Демокрацията като народно господство? Учението за народния суверенитет

Ако се постави въпроса за отделните елементи, от които е изградено едно демократично общество, ще се натъкнем на изречението, че демокрацията е господство на народа. Нищо друго не може така добре да изрази превода на гръцката дума "demokratia". Във всяка демократична конституция под една или друга форма се открива формулировката, че цялата държавна власт произтича от народа, и че народа е последният носител на целия суверенитет. Но държавната власт е демократично легитимирана само, ако е подкрепяна от свободната воля и съгласието на народа.

Учението за народния суверенитет разчупва традиционните представи, според които господството принадлежи на краля или княза по силата на неговия произход от династия, получила божието благоразположение. Държавната власт по божия воля не е била обоснована от обществото, а й е била придадена святост от произхода, преданията и религиозните представи, носена е била от митични сили и е била оформяна според принципи, от които гражданите са били лишени. В това принципно поделяне на господстващи и потиснати се състои съществената разликата между демокрация и монархия. Демокрацията не вижда в държавата едно наложено от свръхестествени сили, и налагащо се по този начин върховно господство, а го определя като израз на волята на всички участващи в търсенето на решения за решаването и преодоляването на общите проблеми. В този смисъл формата и съдържанието на държавата не са наложени на гражданите, а са им предоставени. Тяхната цялостна компетентност относно тази задача, от чието решаване всички са зависими, се изразява в идеята за народен суверенитет.

(...) Това, че цялата държавна власт произтича от народа, естествено не означава, че народът управлява и влияе върху всички стъпки във вземането на политически решения, дори и това да е заложено във формалните последствия, произхождащи от демократичното мислене. Само по този начин би могла да се осъществи идеята, гражданите да се подчиняват на всички закони и заповеди, и въпреки това да останат свободни. Но никога не е съществувало строго разграничение между идентичността на управляващите и управляваните, въпреки, че първите исторически форми на демокрация в антична Гърция са били ориентирани към модели на "директна демокрация" и Русо също е допускал само тях като демократично валидни.

[Начало на страница]

Народен суверенитет чрез избори

(...) Ако в днешно време по вътрешни и външни причини е невъзможно управлението на народа чрез народа, то като конкретизиране на народния суверенитет остава преди всичко изборът на представителни лица или репрезенти, които отговорно водят управлението според волята на народа и с неговото съгласие. Решенията по конкретни въпроси се предоставят на избраните представители; избирателят трябва само да реши между представените му от партиите кандидати и тези, които той счита на основание на неговата партийна принадлежност, че ще водят политиката според неговите убеждения и интереси.

[Начало на страница]

Условия за демократични избори

Този, който иска да придаде валидност на народната воля чрез акта на избора, и по този начин да превърне избора в решаващия инструмент за конкретизиране на народния суверенитет, трябва да постави определени изисквания. Избраните ще са свързани с волята на своите избиратели само, ако те периодично са заставени, наново да се явяват на избори, за да получат наново съгласието на избирателите за тяхната досегашна работа и техните задължения. Само по този начин избраните със сигурност ще уважават убежденията и интересите на своите избиратели. В по-широк смисъл избирателите действително трябва да имат избор. Изборът трябва да им предоставя различни конкретни или личностни алтернативи. Еднолични списъци са символ на диктатура.

(...) Една система на управление, която трябва да гарантира на всички граждани по един и същи начин шанса за отговорно участие при решенията на обществените задачи, трябва освен периодичността и възможностите за избор да осигури и това, изборите да бъдат общи. От принципа за равнопоставеност задължително произтича и принципно полагащото се на всички граждани избирателно право. Никой не може да бъде изключван от изборите по причини, свързани с неговата расова принадлежност, религия, ниво на образование или имотно и финансово състояние. Без да се накърняват демократичните принципи са възможни някои формални ограничения за достъп, като например достигането на определена възраст, което лесно може да бъде прието от всички и да бъде отнесено към всички без дискриминирането на отделни хора или групи.

Тясно свързан с принципа за общи избори е принципа за равните избори.

[Начало на страница]

(...) В едно отворено и плуралистично изградено общество с неговите постоянни противоречиви или еднакви позиции на принципно равноправни групи, общият и равен избор е единственият възможен начин за издигане на представителни лица и за заемане на всички ръководни постове по начин, който може да бъде приет от всички групи. Общото и равно избирателно право се е наложило не защото с негова помощ на власт ще дойде "най-доброто" управление, а защото се е утвърдило като относително най-добър и приложим метод за гарантиране на социалния мир. То гарантира на всеки участие във формирането на управлението и принципно оставя шанса на малцинството да се превърне по-късно в управляващо мнозинство. В едно разделено от разнородни конфликти на убеждения и интереси общество, този избор създава възможността, конфликтите да бъдат решавани без насилие, и въпреки вътрешното напрежение да се направи възможно компетентното управление на правителство, чието ръководство може да бъде прието от всички групи. Общото и равно избирателно право е един от най-успешните методи да се създаде вътрешно единно и способно на действие политическо общество.

За да отговаря на демократичните претенции, това общо и равно избирателно право се нуждае от допълнителна гаранция. Трябва да бъде изключена всяка възможност за принуждаване на избирателя, да даде гласа си в определена посока. Това не означава, че се забраняват политическата пропаганда и опитите за влияние. Трябва само да бъде гарантирана действителната свобода при вземане на решение на избирателя. Това е смисъла на тайното гласуване. Докато това е гарантирано, и това, кой кого е избрал остане неизвестно, не е възможно за избирателя да се появи опасност заради начина, по който е гласувал.

Когато всички тези предпоставки са на лице, които по смисъл се отнасят и за пасивното избирателно право, или правото и шанса гражданите да бъдат избирани, за всеки трябва да е ясно, дали може да става дума за демократични избори. Да действа в името на народа е в състояние само парламента. Само това правителство, което може да се позове на свободни избори, организирани по този начин, упражнява демократично легитимирана власт.

[Начало на страница]

(...) В модерната политика често става дума за волята на народа, без съвсем да е ясно, какво точно трябва да се разбира под това. Русо е вярвал, че е възможно да се конструира една всеобща народна воля; тя е трябвало да бъде идентична с общото благо. Естествено той е бил принуден да отъждестви в политическата теория волята на мнозинството с общата воля, и да пренебрегне различното по мнение малцинство, защото то е на погрешен път.

Според нашите преценки относно характера на плуралистичното общество, несъмнено ще стане ясно, че съществувнето на  единна народна воля е точно толкова невъзможно, колкото съществуването на единен мироглед. Това, което се проявява като народна воля е винаги израз на по-изразените сили в него. Ние вече не сме толкова оптимистични, колкото Русо, за да отъждествяваме волята на мнозинството просто с общата народна воля. Ние често сме убеждавани в това, че и мнозинствата могат да подвеждат. Затова е необходима система на управление, която не потиска малцинствата, а ги уважава, като в същото време следва волята на мнозинството, защото тя най-пълно отговаря на правото на самоопределение на отделните граждани при необходимостите за съвместно съществуване.

Тъй като политическото действие винаги е насочено към отвореното бъдеще, често то е обременено от несигурност, едно предупреждение, чиито последствия никога не могат да бъдат точно предвидени. Кой би могъл, освен в изключителни случаи, да каже с абсолютна сигурност, че дадено действие по-добре би оправдало изискванията на общата воля от друго? Кой би могъл категорично да определи общата воля, след като не може да знае, как ще се развие историята? Защото не познаваме бъдещето, по основните въпроси в политическия живот трябва да бъдат запитани всички, и затова в едно демократично общество съществува само ориентирането към волята на мнозинството с оглед подчиненото малцинство, чиито шанс, да се превърне в мнозинство е отворен.

[Начало на страница]

Мажоритарният принцип

Както изискването за общо избирателно право, така и мажоритарният принцип е единственото възможно последствие на демократичната човешка представа, която е присъща на пълнолетен гражданин в един свободен свят, и която приема  неотменните конфликти между различни мнения и интереси сред хората. Признаването на мажоритарния принцип не означава, че отговорният политик трябва да следва само популярното масово мнение. Но принципно е в сила това, че народният суверенитет може да бъде конкретизиран само на принципа на мнозинството като база на политическото действие.

Затова модерната демокрация не е самоуправлението на народа. Днес тя може да бъде реализирана единствено като управление на представители на народа, които са избрани при общи, свободни, равни и тайни избори, могат да бъдат изправени пред отговорност от народа при периодично провеждане на такива избори, и водят правителствените сделки според волята на съответното мнозинство на политическите и обществени сили.

[извадено от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]

[Начало на страница]