|
|
|
|
Следният текст е посветен на ролята на медиите и общественото мнение в политическата система. Често медиите биват наричани "четвъртата власт" в държавата (освен изпълнителната, законодателна и юридическа), а модерните демокрации се определят като "медийни демокрации". Какво се крие зад тези определения? Каква власт притежават медиите в действителност? Как могат да се опишат техните функции във взаимодействието с другите части на интермедиарната система?
(...) Демокрацията (...) живее от борбата на мненията. Тя има нужда във всички обществени сфери, в семейството и училището, както и в съюза или предприятието, от социален климат, който предразполага откритото обсъждане на различията в мненията. Представянето на собствени мнения трябва да бъде приемано и поощрявано по същия начин, както и вечните въпроси "защо" и "поради какво". Действията, които не трябва никога да са лишени от критика, трябва да се определят не от неоснователни указания, а от разумни аргументи (...). Естествено е ясно, че едно такова духовно противопоставяне трябва да се случи открито, пред обществеността. Малко би било от полза за опозицията, ако трябва да отправя критиката си спрямо правителството само зад затворени врати. Нейните аргументи биха загубили силата си, защото опозицията е в състояние да упражни натиск само чрез въздействието на откритата критика срещу правителството. Едва когато е на лице застрашаващо позицията на парламента избирателно решение, той ще погледне сериозно на предупрежденията на опозицията, и ще възприеме действително ролята на избирателя като съдия между правителство и опозиция. Тъй като избирателят е действителният адресат на спора между партиите, всички партии се стремят да го спечелят. Затова предпоставка за една сериозна опозиция е шанса за свободно представяне на собствените убеждения. Обратно на това, правителството и правителствената партия са принудени да участват дейно в борбата за своите позиции, в сформирането на общественото мнение в смисъла на своите собствени идеи и убеждения. Функцията на контрола, на критиката и на инициативата не може да бъде пренесена само върху парламентарната опозиция, тя е залегнала в основата на цялото общество, в което се сформира общественото мнение. Обществено на първо място означава, че всеки може да участва в създаването на такива мнения, и това се случва не по открит начин. Всеки трябва да има възможността да събира информация, и да даде своя дял в сформирането на общественото мнение. От друга страна понятието за обществено мнение означава, че негов обект са обществени, а не лични неща. В най-широк смисъл то се занимава с »res publica«. Затова към обществеността принадлежат всички граждани, които са загрижени за обществените неща, и изразяват публично тези свои мисли чрез критика или отхвърляне, предложения или съгласия, и по този начин се опитват да влияят върху определянето на политическата воля и позиция на обществото. По този начин те образуват общественото мнение. Но тъй като в плуралистичните общества съществуват обикновено разнородни мнения относно обществените теми, всъщност никога не съществува едно обществено мнение, а става дума за обществени мнения. Начало на страница]Именно в самостоятелното противопоставяне срещу държавния апарат проличава демократичната структура на такава общественост, която е отворена за всеки. При демокрацията всички имат право на свободно изразено мнение в сферата на политическите въпроси. С това се има предвид не само това, което вече беше изрично подчертано, че отделният човек може да има свое собствено мнение. Собственото мнение всъщност е в много по-голяма степен основата за активно участие в обществените дела (...). На това място тясно се свързват правото на свободно сформиране и изразяване на мнението с правото на обединения и свободата за съединяване с други, както и свободата на пресата и радиото. Тези права придобиват политическо значение чрез това, че без тях не може да бъде реализирано правото на участие в сформирането на общественото мнението. Защото отделният човек не може сам по себе си, или чрез своята устна пропаганда, да придаде израз и тежест на своето мнение в процеса на формиране на общественото мнение. Неговото мнение става политическо само, когато е подсилено чрез списания или вестници, радио и телевизия. В модерните индустриални държави не могат да се проследят обществените противоречия без инструментариума на средствата за масова комуникация. Така индивидуалното право на участие в общественото мнение, поставя изискването за свободни от държавно влияние средства за масова комуникация. Правителството не трябва да има възможността да се намесва в свободната работа на вестниците или радио- или телевизионни програми. Разбира се, не може да бъде отнето правото на правителството, да пояснява на гражданството политиката си чрез модерните средства за масова комуникация, но то може да го прави само като партньор редом с другите, в рамките на процеса на формиране на общественото мнение, и без да претендира, че в този случай има преимуществена позиция. Когато се изказва правителството, опозицията винаги трябва да бъде в състояние да вземе думата. Чрез въздържаност на правителството и забрана за цензура, свободата на пресата все още в никакъв случай не е застрахована. Обществените инстанции трябва от своя страна да гарантират, че няма да се образува монопол на мнението в обществената сфера. Защото опасността от модерните средства за масова комуникация е очевидна. Те позволяват да бъде засегнат голям брой от зрители или слушатели, без те да имат еднакъв достъп до такива средства за масова комуникация. Една минимална част имат необходимия капитал да издават сами вестник. (...) Технически причини именно са водели до все по-силната концентрация и монополизация, особено при вестникарските издателства, и по този начин чувствително се ограничава разнообразието от мнения, които са представени в различно ориентираните органи на пресата. Този процес е невъзвратим. Добрите вестникарски издателства трябва да имат определен обем. Но законодателят трябва да предотврати образуването на монополи; там, където те вече съществуват, те трябва да бъдат контролирани. Държавата трябва да гарантира, че във вестникарските редакции ще бъде реализирана свободата на мнението и правото на участие на редакторите чрез правилници или устави. (...) За щастие чувствително нарастна разнообразието на регионални и местни публицистични органи чрез новите печатни и копирни средства, по този начин значително се подобриха възможностите за разнообразни политически информации и коментари. Разпространението на копирните автомати е в този смисъл едно политическо средство от първи ранг (...). Начало на страница]Начало на страница]Още по-трудно е да се избегнат монополи в областта на радиото и телевизията. Необходимият капитал и технически условия на тези медии без колебание са достъпни за всяка група, която намира възможност да бъде чута на радиовълните или телевизионния екран, което е много по-трудно на пазара на печатните произведения. По тези причини навсякъде в тази област са създадени законови правила, чрез които трябва да се гарантира, че всички представени в обществото мнения ще бъдат чути и видяни, ще бъдат представени по подобаващ начин по радио- или телевизионните медии. Най-вече в сферата на радиото и телевизията сформирането на мнението трябва да протича по плуралистичен начин и да осъществява контрол над манипулациите на съответните управляващи групи (...). Тези, които искат да упражнят правото си на свобода на мнението, трябва да имат шанса да се сдобият с информациите, необходими за това. Човек може да си създаде мнение, само ако е запознат със съответната ситуация. В случай, че на пълнолетните граждани не се оспорва правото на участие във формирането на общественото менение, и той се приема като суверенен носител на държавната власт, той трябва да бъде просветен и относно всички належащи политически решения. Това е другата страна на свободата на пресата и мнението. Всички неща, които предизвикват обществения интерес и с които трябва да бъде запознато гражданството, за да е то в състояние да си създаде обоснована политическа преценка, трябва да бъдат обсъждани в публичното пространство. Това, което е в обществен интерес никога не може точно да бъде дефинирано и предварително изчислено. В много случаи до голяма степен зависи по-скоро от вкуса и стила, както и самодисциплината на журналистите, отколкто от законовите мерки. Със сигурност може да се стигне и до злоупотреби, когато например пред цялото общество с подробности се разголва личния живот на даден политик. Срещу най-грубите прояви съществуват правово-наказуеми определения в защита на личната чест, които естествено не трябва да се превръщат в намордник за пресата, радиото и телевизията. Ако се залага на подробната и обширна информация, трябва да се приемат и неудобствата, които могат да произходят от злоупотреба със свободата. Трябва да се избягва цензурата в отговор на подобни неудобства, защото по този начин лесно може да се разклатят устоите на свободата на пресата. Защото, както пише Карл Ясперс, "не е ясно, дали истината се крие във свободата. Но е ясно, че с цензурата тя се изкривява.". (...) Само при такива предпоставки може да се образува свободно обществено мнение, и да се осъществят критика, контрол и пробуждане на вниманието. Само в едно функциониращо общество отделният човек може да си създаде обоснована преценка спрямо някого, и да е в състояние в и извън избори да определи своята политическа тежест на везните. Демокрацията и свободната обществена дискусия са две страни на едно и също нещо. (...) Мненията не възникват спонтанно, а се създават. Правителство, партии и съюзи извършват "обществена работа". Плуралистичното общество познава голям брой от обществени мнения, които обикновено са противоречиви. Ако е налице претенцията, че представяш винаги общественото мнение, и имаш амбицията да придадеш съвсем определени посоки в политиката с тази претенция, се излагаш на опасността да придадеш несъответстваща тежест на собствените си интереси с претенцията, че те са обществени. Едва в един истински диалот между противоречиви помежду си мнения може да се образува нещо като единно обществено мнение. Начало на страница]Разбира се, посоките на политическите действия в плуралистичното общество не лесно могат да бъдат формулирани в обществената дискусия и да бъдат определени като едно единно обществено мнение. Те винаги възникват като израз на редица компромиси, които трябва да се направят между обществено-политическите сили. Парламентът в днешно време вече не е, както е определен от старите теории, едно събрание на отделни дискутиращи хора, които намират най-добрия път за всички в процеса на откритата дискусия, а е последната инстанция, в която се фиксират компромисите между обществените сили и изискванията на обществото (...). В днешно време публичността вече не е водена от участията на политически заинтересовани индивиди и техния принос в общата дискусия, а от официозни позиции на правителството, партиите и съюзите. Но действителните решения не се вземат чрез такива обществени прояви, а често се обсъждат зад затворени врати, и обществеността е информирана само за крайния резултат. Въпреки това не трябва да бъде подценявано често много сериозното влияние на отделни политици (...) или значими публицисти и коментатори върху формирането на общественото мнение. (...) Само един режим, който е отворен към обществеността, приема сериозно ролята на гражданството. И понеже днес партиите и съюзите са участници в обществената власт, те са принудени да се обърнат към публицистиката. Днес не трябва да се дискутира само на нивото на избирателите и в парламента, а преди всичко в рамките на партиите и съюзите, гражданските инициативи и социалните движения (...). Пред откритата общественост някои неща в партиите и съюзите биха изглеждали по друг начин. Разбира се, демокрацията не може да бъде застрахована единствено с изискването за публичност. (...) Затова демокрацията, партиите и съюзите се нуждаят от публичност, която е достъпна за всеки, и от създадено в публичното пространство обществено мнение. Тук пресата, радиото и телевизията реализират централната си функция в демокрацията, която може да бъде осъществена, ако в тях ясно са изразени многообразието от възможни мнения и обществените противоречия. В едно такова публично пространство отделният член на обществото участва в неговото сътворяване и в установяването на демокрацията сред народа. Публичността е инструмента, чрез който е възможен контрола над политическата власт. Едно общество, което приема принципните съгласия на публичните инстанции при вземане на решенията и общественото мнение, е намерило тази демократична основа, на която трябва да се застане, за да се прави мирна и далновидна политика. [от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на мирното държавно устройство, Бон 1990]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|
