Докато сюъзите по интереси на отделния гражданèí са израз на различните му роли, партиите го определят с неговите различни качества като отговорен гражданин и участник в суверенността на народа. Нито една модерна демокрация не може да се лиши от съществуването и дейността на политическите партии. Това твърдение е в сила, въпреки разпространеното отричане на всичко партийно, на партийните кавги и партийно-политическите интриги. Който предпочита, да застане на високия кон на надпартийността, и застава на позицията, че се управлява единствено от "държавно-политическите необходимости", обикновено лъже себе си и другите около него, като представя собствените си разбирания за политика като израз на чиста обективност, и се опитва да дискредитира останалите схващания, определящи ги  като "партийна политика" или като "идеологични". Но според известното мнение на Густав Радбрух надпартийността е "живата лъжа на светската държава".

Тъй като при решаващите въпроси на политиката винаги става дума за бъдещи действия, които не се подлагат на конкретно предвиждане, затова и рядко има еднозначен, ясен отговор на политическите въпроси, а обикновено е на лице спор между партиите, според който всяка страна по свой начин и според собствените си принципи възнамерява да осъществи идеята за общото благо. И когато въпроса, който трябва да бъде политически решен е неполитически според общото мнение, често решението на въпроса засяга интересите на една избирателна група много повече, отколкото на друга такава, така че последователността на разрешаването на въпросите, колкото и неполитически да са те, може да предизвика силен интерес и да бъде оспорено. В този случай е неизбежна партийната намеса.

Партиите са свободни обединения на граждани с еднакви разбирания, които правят програмни предложения за решението на политически въпроси, и излъчват кандидати за парламентарните мандати и правителствените служби, за да могат да осъществят програмата си при избирателен успех. В случая решаващо за свободната демокрация е това, че още самото създаване и образуване на политически партии трябва да бъде свободно, колкото и нововъзникващите партии да са заплаха за конкурентите (...).

[Начало на страница]

»Партиите участват в процеса на формиране на политическата воля на народа.« (...). По този начин разбира се съвсем общо е описана дейността на партиите, и би било недоразумение, ако се направи опит за интерпретация на това изречение в смисъла на партиен монопол върху сформирането на политическата воля. Не може да става дума за това. Защото съюзите по интереси също участват много решително в процеса на оформяне на политическата воля. Затова в много области на тяхната дейност партиите и съюзите си приличат. Преходът може да бъде плавен. Често например са съществували селски партии, които се застъпват само за интересите на тези групи (...). За разлика от съюзите по интереси, които се опитват да повлияят опериращите с властта чрез предписанията на конституцията, партиите се стремят към това, директно да заемат място в правителствените служби във федералната държава, област или община. Те излъчват кандидатите си за парламентарните избори, и от техните редици се избират членовете на правителството. Затова те са неотменно свързващо звено между народа и неговите представители.

Без партиите народът въобще не би могъл да действа политически. Едва с партиите едно плуралистично общество става дейно политически. Само чрез партиите избирателите могат да реализират своята политическа воля. Партиите са инструментите, с които народа заема водещите политически позиции и взема своите политическо-програмни решения.

В разглеждането на ползата и недостатъците на директната демокрация вече стана дума за това, че народа като цяло не е в състояние сам по себе си да избира своите представители, и сам да урежда многобройните задачи на политическото ръководство. За това са необходими различни групи от политически активисти, които се представят пред избирателите като кандидати за политическите постове и правят предложения за решение на съществуващите политически проблеми, или прибягват до специфични интереси на определени групи от избирателите и ги формулират като искания. Избирателите като такива реагират на тези предложения, кандидати и искания със съгласие или отказ на такова. Дори американският президентски избор, в който се взема решение само между отделни личности, би била немислим и неприложим без партиите. Партиите носят изборната борба и определят кандидатите. Партиите са посредниците между народа и управляващите. Без тях политически организираният народ не би могъл да окаже влияние върху политиката, което му е отредено при демокрацията чрез участие и контрол.

С право може да се каже, че политическите партии са »говорителите« на народа. Те трябва да приемат съществуващите сред народа възгледи и цели, грижи, желания и проблеми, и да ги превърнат в държавна воля. Партиите са мястото, където политическото израстване получава своята школа, и където то намира почва, от която може да израстне. Постъпването в дадена партия в крайна сметка има за цел заемането на правителствени позиции. По този начин партиите образуват персоналния запас за управлението на една нация. И тук се проявява тяхното неизменно и незаменимо значение.

Такива задачи поставят, както лесно може да се види, огромни изисквания пред вътрешната организация на партиите. Не само тяхното основаване трябва да бъде свободно (...). Участието и постъпването от горе на долу трябва да е достъпно за всички. Абсолютното еднолично управление на един политик трябва да съществува точно толкова малко в една демократична партия, колкото господството на анонимна партийна бюрокрация. Чрез определянето на партийното ръководство трябва да се гарантира, че всички членове могат да участват в определянето на партийната линия, при избора на партиен водач, както и при излъчването на кандидати за парламентарните и държавни постове.

[Начало на страница]

Колкото и уместно да е сравнението, че партиите са "говорители" на народа, така и то не е достатъчно, за да опише цялата отговорност на партиите в демократичната държава. Самото сравнение предполага, че волята на народа, или по-точно различните проявления на народната воля, са вече формулирани, сякаш трябва само да бъдат произнесени. В такъв случай партиите биха имали само опосредстващата роля, да предадат посланието от долу на горе. Но това съвсем не е така. Участието на партиите във формирането на политическата воля не трябва да се разглежда едностранчиво. Вече стана дума за това, че депутатите трябва да убедят народа в правилността на своето мнение в случай на конфликт между парламентарното и народно мнение. Това е възможно да стане по-убедително чрез партиите. Защото партиите оформят на първо място народната воля. Така те могат да бъдат разгледани и като инструменти, с помоща на които политическите водачи на нацията спечелват и запазват своите последователи, като чрез партиите призовават за съгласие с преследваната и предлаганата от тях политика. Партиите, както Ленин точно описва аспекта на тяхното действие, са »трансмисионни ремъци« между политическото ръководство и масите. Но тази гледна точка също е само частична и еднакво правилна или погрешна, както тази за "народния говорител". Трябва да се имат предвид и двете страни. В партиите също се среща изпълненото с напрежение единство между плебисцитни и репрезентативни елементи.

Партиите са политически обединения, които регистрират политическите мнения и социални интереси на един народ, и се опитват да осъществят установената в собствената партия представа за посоката на политиката на обществото чрез излъчените от тях кандидати. Проекта за програма е една от най-важните задачи на партията. В случая трябва да се прави разлика между изборната програма, конкретните намерения за следващия период на дейност, и принципната програма, която формулира носещите политически стойности и дългосрочни цели на партията. Въпреки, че почти всички партии се чувстват задължени на демократичните идеали: свобода, равенство и солидарност, техните програми са различни, тъй като по различен начин акцентуват върху демократичните основни норми. Тези акценти често произтичат от фазата на възникване на партията, но запазват и днес своето по нов начин определяно значение.

Политическите партии на работническото движение, възникнали първоначално като социално протестно движение, се появяват, за да се борят за политическо равноправие на по-ниските обществени слоеве. Държавата според тях не работи в интерес на тези цели и нещата не са оставени на свободната борба между отделните сили. Либерално-гражданските партии от друга страна поставят акцента върху индивидуалната свобода на отделния гражданин. Изхождайки от това, те формулират своите искания, които имат за цел правово-държавното ограничаване и контрол над държавността. Почти във всички западноевропейски страни, освен тези, определяни вече като класически партийни лагери, съществува и християнска и често в същото време консервативна партия, която се опитва чрез различни конфесионални послания, да определя политиката от гледна точка на християнските убеждения. Освен тези партии в политическите системи има и други регионални партии, които се чувстват подчинени на идеята на федерализма за представянето на специфични интереси на своя носещ исторически и стопански характеристики регион.

Много партийни системи на западна и средна Европа са познавали и познават освен тези основни течения десни и леви фракционни партии, които представят изключителни позиции, марксистко-ленинистки или национално-фашистки, и са принципна опозиция на парламентарната плуралистична демокрация. Опитът от тях е  знак за приемането на парламентарната демокрация от населението (...).

Очевидната неспособност на съществуващите партии, да поставят в своите програми достатъчно рано и достатъчно енергично новопоявяващите се проблеми на опазването на околната среда и осигуряването на основните средства за живот, и да ги съобразят с практиката, е довело до възникването на екологично движение, което след известно време може да се наложи като парламентарна партия. Междувременно това е довело, въпреки, че с различна интензивност, до поставянето на теми, свързани с околната среда, в програмите на всички партии.

[Начало на страница]

С това се засяга една дилема, която изглежда е характерна за партийната държава в днешно време. Програмния профил на всички партии, особено на големите партии, които не се опитват да спечелят само определени групи от избирателите, става все по-блед. Изборните борби стават все по-неинформативни. В много случаи партиите се различават една от друга само в акцентите, и се стига до това, че излъчените водещи личности или правителствени екипи стават решаващия фактор за избирателите. Това не е лишено от рискове. Защото, когато партиите се занимават само със стремежа си за гарантиране или завземане на политическата власт, независимо от политическите цели и програми, те стават непредвидими за избирателите и се лишават от позиции. Липсата на програмност води до поемането на политическите сделки в ежедневието от заемащите определените постове, и по този начин се загубва контакта с избирателите.

Последствията са партийно недоволство и партийна апатия, което се подсилва от скандали относно партийните финансови средства или служебни машинации. По този начин се предизвиква деполитизирането на избирателите, тяхното оттегляне от политиката или радикализирането, насочването им към екстремистки партии. Само, когато партиите разполагат с програми, в които могат да бъдат представени пред членовете си или избирателите, те са предпазени от това, да се превърнат в чисти партии по интереси. От друга страна една партия по интереси може много добре да обхване част от населението чрез строго отделено представяне на съответните интереси. Но обикновено тя няма шанса да упражни отговорна власт в обществото и да го сътвори във всички негови аспекти, спечелвайки мнозинство. Концепцията на една партия трабва да бъде така всеобхватна, че партията да може да се превърне в една "народна партия", която ще намери съгласие във всички групи сред населението, и ще е в състояние да обхване в концепцията си всички различни интереси. Само една насочена напред програма позволява на политическата партия да интегрира противоречивите сили в плуралистичното общество, и да открои в собствената си програма важното от маловажното. Парламента и правителството сами по себе си не могат успешно да осъществят интеграцията на интересите, ако предварително партиите не са били посветени на тях. Само една партия, която има концепция за цялото, е нещо повече от обикновена коалиция на различни интереси, която чрез премията, която придава участието в правителството, може да се съхрани.

Голямата обществено-политическа алтернатива, възможността за революционни програми, вече почти не съществуват в нашия технически свят, колкото и често да се вижда опита за идеологично профилиране и поляризиране на партиините политически програми. Едно продължително демократично развитие със смяна на партиите обаче, е възможно само тогава, когато всички партии приемат цялостната система с нейните основни стойности. Това разбира се не означава, че не трябва да има различни политически концепции, определени от традициите и начина на мислене, схващанията и темперамента на политическите партии. Никога в едно общество не може да има възможност за съществуването на само един отговор. Затова в конкретните политически действия е запазено пространството за действие на политическите партии. Политическите партии не трябва да се възприемат само като последователи на политически ръководители, защото самият политически въпрос трябва да бъде поставен най-малкото на обща дискусия. Легитимно е, партията-победител да заеме със своите привърженици водещите позиции в държавата. Техните водачи тогава се превръщат от партийни политици в носители на постове. Това не ги отделя от партията, но поставя пред тях големи отговорности. Те трябва да действат в правителствените служби като изпълнители на програмата на тяхната партия, както и да представляват нейните интереси, и в същото време да служат на общите идеи. Дали това им се удава, зависи от ръководните им качества, но в същото време и от програмната ориентираност и дисциплината на съответната партия. Колкото и да изглежда трудно, да си едновременно партиен водач и държавник, трябва да се отбележи, че в днешно време е възможно само излъчено от партиите и подкрепяно от него политическо ръководство. Връзката между партия и държавна служба придава на политическите водачи измамната слава на надпартийна принадлежност или подчиненост на народа. В същото време социалната и духовна подкрепа от страна на партията е основата за продължителност на управленската дейност.

Затова демокрацията е само там, където плуралистичното общество е в сътояние да стане политически активно чрез организирани интереси, и суверенният народ сам избира своите политически концепции и политически водачи със средствата на политическите партии, чието основаване е свободно и отговарящо на демократичните принципи.

[от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]