«Скандалите принадлежат към демокрацията», това каза в началото на тази  годината известен немски журналист във връзка с драматичните разкрития на нелегални финансови и дарителски практики на бившия Бундесканцлер Хелмут Кол и другите известни политици от партията CDU. Вярно ли е това твърдение?

От странично наблюдение първо установяваме, че скандалите с техния голям отзвук, и не рядко с конкретни политически последствия, са типични предимно за изпитаните демокрации. Това се отнася и за аферата Watergate в Америка, в чийто кулминационен момент два пъти избираният президент Никсън можеше да се спаси от сигурно отстраняване от Конгреса само чрез оттеглянето си. Това се отнася и за така наречената Spiegel-àôåðà през 60-те години в старата република на Бон, когато тогавашния министър на отбраната Франц Йозеф Щраус трябваше да бъде изключен от правителството. Други известни примери от следвоенната история на нашата северна съседка са аферата Flick (при която също ставаше дума за машинации при партийното финансиране) или скандала за принадлежащата на немските профсъюзи империя за недвижими имоти «Нова родина».

[Начало на страница]

Струва си да си спомним и за аферата относно потопяването на наблюдателен кораб на Световната организация за защита на околната среда Greenpeace от агенти на френските тайни служби - един убийствен удар, в който пръст имаше и правителството на Митеран. В още по-близко минало са разкритията относно корупционни финансови злоупотреби и назначените на важни стопански постове протежета под ръководството на водещи партии в Италия, с последствието, че бяха разрушени партийните сформирования от следвоенния период. Световен интерес предизвикаха и дълго прикриваните проучвания на специалния държавен защитник Стар срещу президента Клинтън. В крайна сметка те доведоха до разкритието на една твърде неудобна секс-афера и до едно неудобно дело срещу господаря на Белия дом. Швейцария, като утвърдена демокрация, също не е пощадена в близкото си минало от разтърсващи разкрития - от Fichen-àôåðà през случая Коп, до вътрешни и външни спорове относно необясними банкови сметки.

Трудно може да бъде доказана тезата, че засегнатите демокрации в крайна сметка са излезнали по-силни от подобни сериозни събития. Истинските скандали (за разлика от изкуствено изфабрикуваните) и тяхното политическо или правово-държавно преодоляване са доказателство за това, че демократичният контрол е в действие. Затова такива афери не са, както често се предполага, криза за демокрацията, а по-скоро нейно утвърждаване. Демокрация без всякакви скандали би била най-малкото подозрителна - освен ако не се придържаме към нереалните представи за едно общество с безупречни граждани и политици. Публично разкрити пропуски от друга страна предоставят шанса на демокрацията, да извършва корекции с помоща на изборната бюлетина, на съда или на други правово-държавни институции.

[Начало на страница]

След разпадането на източния комунистически блок, обществеността в страните в сферата на бившата съветска власт също често се раздвижва от политически и финансови скандали. В сравнение с условията на старата еднопартийност, това без съмнение е знак за напредък. Все пак в руската "полу-демокрация" все още не се е стигнало далече по отношение на политическите или юридически действия срещу злоупотребата с властта и корупцията. В крайна сметка подобряването на ситуацията не на последно място зависи от стопанския напредък, който значително би подобрил лошите условия на живот на голяма част от населението. Без такъв напредък манипулаторите на общественото мнение лесно биха успели да избегнат необходимите за "зрелите" демокрации скандали и последствията от тях. С участие от чужбина при разкриване на финансови машинации на олигархически групи от властта, може да се допринесе за това, такива скандали да бъдат проучени из основи. Примери в подкрепа на това са случая Mabetex, или наскорошното осъждане на бившия украински министър-президент Лазаренко в Женева.

Политическите афери в една функционираща демокрация са неизбежни, но техният изход за засегнатите страни рядко е равносилен с присъдата на историята. Скандалите не на последно място представляват постоянни обществени вълнения, за които е необходим реален повод. С растящата дистанция във времето, почти автоматично на стойността на скандала се придава относителност, той се превръща в един от многото аспекти в оценките, съдържащи се в историческите книги. Ако в пристъпа на чувства в една политическа афера се присъждат твърде едностранчиви или неоспорими присъди, след като бурята премине, засегнатият обикновено може да очаква една по-милостива и по-претеглена наказателна присъда. Ричард Никсън, "мошеника" от скандала Watergate, след дълги години в политическата пустиня, като усърден писател и пътешественик из целия свят, беше приеман навсякъде с голям респект като «elder statesman». Аферата около шпионина от ГДР Guillaume, която беше причината за оттеглянето на Бундесканцлера Вили Брандт, днес е един почти забравен епизод от историята на живота на SPD-политиците.

[Начало на страница]

Хелмут Кол, известен с добрата си памет, със сигурност очаква, че скандала около неясните манипулации с партийни средства, който хвърля сянка на настоящото му приемане от обществеността, ще потъне скоро в миналото. Очаква се това, че някои бъдещи историци ще определят манипулациите на Кол с черните каси и нелегалните дарения просто като малка част от бурната история на немското обединение. Може би дори самоличното разпределяне на партийните средства на Кол ще бъде оценено като умна маневра на един обективен и опитен политик за по-висши цели. Кой в днешно време критикува тайните «Reptilienfonds» на Бисмарк, с чиято помощ той принуждава задлъжнялия Крал на Бавария Лудвиг II да признае основаването на немската империя? Разбира се по времето на Бисмарк са съществували преддемократични условия.

Но Кол трябва да си зададе въпроса, дали един такъв реалист като Бисмарк, в  днешните условия също така твърдо би се оповавал на това, да премълчи имената на дарителите, и по този начин ненужно дълго да проточи вредните за него и неговата партия дебати около "системата Кол".

[Начало на страница]

Политическите скандали поставят значителни изисквания пред демократичната общественост. В повечето случаи при разкритията, ролята на медиите е централна. Но често аферите се подсилват изкуствено и преминават извън реалните си мащаби, с цел повишаване на тиража или по-висок зрителски дял. При скандалите обикновено на яве излиза двойния морал на намиращите се от двете страни политици. За пълнолетния гражданин това не е причина, да обръща глава на подобни сцени. За да разбере, какво всъщност се прави, той би трябвало да наблюдава въможно най-точно.

[Р. M., вестник "Neue Zuercher Zeitung", 8. юли 2000]

[Начало на страница]