Често голямото влияние на съюзите по интереси е оценявано негативно. Често се говори за "господството на съюзите", което отклонява обществото от правилния път в служба на "държавно-политическите потребности", и възпрепятства политиката, насочена към общото благоденствие. Но това благоденствие, както вече беше установено, не е предварително фиксирано като размер, и то познава упражняваната от правителството власт, затова не трябва да е пълно с празни обещания, не може да бъде дефинирано от само себе си, имайки претенцията да изразява най-доброто за всички. Всички групи в обществото - работодатели и работници, производители и потребители, жители на градове и села, притежали на имоти и наематели (...) - трябва да могат свободно да представят вижданията си за правилната и добра политика, за да се постигне изравняване между различните обществени, стопански и други сили в обществото, което трябва да бъде съобразено с основните ценности на един достоен и свободен социален ред.

Компромисът между различните интереси на един народ обаче, не може да бъде постигнат без участието на организирани групи, в които са концентрирани интересите. Ако се изисква активното участие на гражданите на демократичната държава не само в избори, не трябва да се възпрепятства търсенето на форми, в които участието на гражданите в политическия живот действително да бъде ефективно. Но това при условията на комплексното модерно общество означава, че отделният гражданин трябва да се обедини със съмишленици, за да може да се наложи в конкуренцията между интересите.

Така съюзите представляват представителство на гражданите, които могат да заемат позиция от свое име и с определени цели. Съюзите в същото време са удължената политическа ръка на отделния човек, с която той може да придаде настойчивост на своите желания, и с чиято помощ може да се предпазва от концентрираната държавна власт или други организирани групи. Същото се отнася и за гражданските инициативи, които, в повечето случаи локално ограничени и насочени към конкретна цел, организират засегнатите и застават срещу политическите и административни инстанции.

Съюзите в повечето случаи насочват желанита и исканията си към правителствата и парламентите. Това не винаги се приема от другата страна като досаден натиск, а често като подкрепа. При голямата сложност на модерното законодателство в днешно време, често представителите на засегнатите съюзи по интереси са единствените истински експерти. Законодателите могат да се възползват от тяхната компетентност, без задължително да отговорят на исканията им. Чрез съвместната работа между членовете на съюзите държавата и обществото се интегрират в подготовката на държавните решения, а това разбира се е от полза за правителството, когато плануваните от засегнатите граждани мерки са чути предварително благодарение на своите представители от съюзите.

Това изслушване на отделните съюзи протича по различен начин и често различните му форми са определени във вътрешния организационен ред на правителствата и парламентите. Представителите по интереси се опитват, където е възможно, да популяризират своята гледна точка и да й придадат важност и валидност. Те са наречени малко пренебрежително лобисти. Под това в първостепенното значение се разбират тези, които се опитват в предверието, лобито на парламента да въздействат на депутатите чрез директни разговори. В днешно време са се разпространили различни форми на това влияние. Не рядко големите съюзи по интереси имат свои представители вътре в парламентарните фракции. Всеки парламент в днешно време познава групите на земеделците, или тяхното занаятчийско крило, или фракцията на чиновниците и градските кметове, които са преплетени с различните партийни групировки. Такива представители често са важни експерти в своите партии в съответните сфери на компетенция, и често имат огромно влияние върху формирането на позицията на съответната фракция. С техните знания и източници на информация, които са им предоставени на разположение от съюзния апарат, те са в състояние да контролират експертите на правителството и парламента. Отделният депутат поради липса на знания често не може да бъде противник на министерската бюрокрация. Тук може да се намеси съюза с неговия апарат. Не рядко държавната администрация се контролира от тази на съюзите, в случай, че парламента и партиите вече не са в състояние да упражняват този контрол.

От всичко това не може да бъде оспорена необходимостта от съюзи по интереси и техните политически действия в плуралистичната демокрация. Но това не трябва да води до оневиняване на организирания егоизъм на обществото. Защото в силата на съюзите се крият и опасности. В голямата си част те произхождат от често липсващата демократична просветеност на членовете им и липсата на контрол на водещите групи и апарата на съюзите. Понякога съюзите се опитват да се откъснат от обществеността. Затова тяхната дейност остава невидима, което затруднява своевременната намеса на справедливите интереси в общия политически процес. Трябва да се има предвид и това, че често отделни, особено големи съюзи могат да постигнат изключително голямо влияние. Те печелят политическа власт, като принуждават една или няколко партии да отвръщат на първо място на техните желания. Тези, които разполагат с многобройни избирателни гласове, или са затвърдили позициите си чрез финансова подкрепа на определени партии, естествено ще бъдат с предимство пред други. Това може да доведе до това, отделни съюзи да са с много по-голямо участие в общия обществен компромис, отколкото по-малко организирани или по-малки интереси, които обаче при демокрацията имат същото право да бъдат взети предвид, както и останалите.

Естественото разнообразие от интереси обикновено ще осуети налагането на един съюз срещу всички останали. Затова и конкурентната борба между различните интереси е много голяма. Но лесно може да възникне и ситуация, в която жизнено-важни интереси, които са от значение за целия народ, да бъдат пренебрегнати, само защото не могат да се организират така, че да се наложат, или защото не са ефективно организирани. Относителната липса на власт на съюзите на потребителите и защитниците на околната среда показва тази опасност съвсем ясно. Колкото по-общ е даден интерес, толкова по-трудно той може да бъде организиран. Всички ние остаряваме, но организацията на възрастните е (...) по-малко пробивна.

За едно постоянно ориентирано към социално изравняване общество няма да бъде толкова трудно да наложи принципни реформи. Организираните интереси обикновено имат за цел единствено да запазят дела на участие на своите членове в социалния продукт и да го подобрят процентно. Тъкмо мощните организации по интереси често са изключително дефанзивни, защото според природните закони, тези групи, които са застрашени в социалния си статус, защото са изпаднали в големи затруднения в следствие на икономическото развитие, най-лесно могат да бъдат обединени и организирани. Подобни съюзи се опитват да утвърдят постигнатите позиции и да се борят за необходимите реформи, които често са болезнени. За големите организации по интереси (...) са типични подобни вето-позиции и често могат да попречат на политиците да реализират предвидените промени. Плуралистичното общество е заинтересовано на първо място от запазването на социалния статус и е посветено на това. Ако обществото иска да посрещне големите предизвикателства на бъдещето в сферата на съхраняването на необходимите ни за живот условия, то трябва да бъде много повече от общество на организираните интереси. Това е преди всичко работа на политическото ръководство, да се постигне компромис между противоречивите интереси и над това да се поставят общи цели за обществото, и да се начертаят бъдещите посоки на развитие. Но това изисква от политическото ръководство да е в състояние, да се пребори с вземащите връх интереси, което е възможно само, когато се основава на функционираща партийна система [... към текста за партиите в политическата система].