Демокрацията се основава на решенията на мнозинството. Те са най-важният инструмент за мирно решаване на конфликти. Но както ще се убедим в този текст, този мажоритарен принцип не винаги има абсолютна валидност. Той е свързан с различни предпоставки (Текст 2) и притежава и проблемни страни (Текст 1)

[Начало на страница]

"Волятя на мнозинството се приема за воля на цялото общество само там, където съответното неполучило достатъчно гласове малцинство не участва сериозно в общата политическа игра, и където тези, които биват преборвани, не са постоянно едни и същи."

(...) Мнозинството във никакъв случай не може да взема решения по свое осмотрение за всичко. Консенсусът изисква разбирането относно това, на кои нива мажоритарният принцип може въобще да бъде приложен, и на кои не.

(...) Но преди всичко актуалните мнозинства не могат да си приписват завинаги веднъж постигнатото политическо превъзходство, като сами отменят мажоритарния принцип за бъдещи решения, или чрез манипулации намаляват шансовете на малцинството днес, да се превърне в мнозинство утре.

Тясно свързана с изискването за структурна прозрачност на политическите тела, е и основната предпоставка за поправка, съответно ревизиране на решенията чрез нови мнозинства.

(...) В днешно време, в много зависими от политическите решения области, като например в сферата на атомната енергия, генното инженерство, (...) военните технологии, сме изправени пред политически решения от исторически нов вид. Необходимите в тези области решения са затруднени в следствие на тяхната специфична сложност и със съзнанието за необратимостта на техния характер. За всеки е ясно, че "нови мнозинства" вече не биха били от полза срещу атомни електроцентрали, когато те вече са изградени.

(...) Мажоритарният принцип действа благодарение на една "фикция", фикцията за абстрактното равенство на участие и права: ‚one man, one vote‘. Гласовете се изброяват, а не се претеглят. Идеалната предпоставка би била на лице, когато всеки глас би имал една и съща тежест, когато зад това би стояла еднаква компетентност, еднакъв ангажимент, еднаква отговорност. Че това остава едно неосъществимо желание, е абсолютно ясно - поне при условията на високостепенна взаимозависимост и нарастваща сложност.

Колкото повече държавата и политиката стават отговорни за всичко, толкова по често се натъкваме на ситуацията, на апатичните, лошо информирани и поради липса на очевидна заинтересованост напълно недействащи мнозинства, да се противопоставят ангажирани, компетентни и силно заинтересовани малцинства.

[извадено от: Бернд Гугенбергер/Клаус Офе: На границите на мажоритарната демокрация, Опладен 1984]

[Начало на страница]

Демократичното господство се основава не на потисничеството, а на задължението. Управляващите застават на съответните постове чрез управляваните, те са задължени да правят отчет на своята работа и трябва да доказват авторитета си на основание на осъществената дейност в рамките на техните задължения и общо-приетите норми. Характерно за демократичния метод са компромисът и неговите предпоставки - компромисът, който по себе си е омиротворяващ, защото води до изглаждане на противоречиви и непримирими позиции. Възлагането на поръчение в общи избори чрез мажоритарен принцип означава, че малцинството ще намери място само поради, и при наличието на условието, че съответното мнозинство няма основание, да отнеме шанса на малцинството само да се превърне в мнозинство. Образуването на всеобщата политическа воля трябва да почива на принципите на легитимното разнообразие и недискриминиращата конкуренция; тя трябва да гарантира шансовете на конкуренция и участие на спорните и опозиционни мнения, което се изразява в съществуването на откритата свобода на мнението и критиката, както и в гаранцията на по-важната от гледна точка на политиката сфера на основните права. Легитимността на мажоритарните решения не произтича от самосебе си, а от предразполагащото я политическо равноправие на всички граждани на държавата.

[извадено от: Хайнрих Оберройтер: Истина вместо мнозинство? На границите на парламентарната демокрация, Мюнхен 1986]

[Начало на страница]