Увод

Защото зачитането на вроденото достойнство и на еднаквите и неотменни права на всички членове на човешката общност е основата за свобода, српаведливост и мир в света,

защото непризнаването и незачитането на човешките права са водели до варварски постъпки, които са изпълвали човешката съвест с възмущение, и защото е заявено, че като висш стремеж на хората се определя стремежа към един свят, в който хората се ползват със свободата на словото и вероизповеданието и свобода от страх и нищета,

защото е необходимо човешките права да бъдат защитавани чрез господството на закона, за да не е принуден човек да прибягва до крайни средства, възставайки срещу тиранията и потисничеството,

защото е нужно да се подкрепя развитието на приятелски връзки между нациите,

защото народите на Обединените Нации са утвърдили и постановили в хартата своята вяра в основополагащите човешки права, в достойнството и стойността на човешката личност и в равнопоставеността на мъжа и жената, за да се поощрявя социалният напредък и по-добрите условия на живот с по-голяма свобода,

защото страните членки се задължиха, да въздействат в съвместна работа с Обединените Нации върху общото спазване и съблюдаване на човешките права и основните свободи,

защото съвместното осъзнаване на тези права и свободи е от голямо значение за пълното осъществяване на това задължение,

Общото Събрание оповестява

тази Обща Декларация на Човешките права като общ идеал за всички народи и нации, за да може всеки човек и всички органи на обществото да се придържат към тази декларация и да се стремят да подкрепят чрез просвета и възпитание спазването на тези права и свободи, да осъществяват чрез прогресивни национални и интернационални средства тяхното общо и действително признаване и спазване от населението на страните членки, както и от населението на подчинените на суверенната им власт територии.

Член 1:  Всички хора по рождение са свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и трябва да живеят взаимно в духа на братството.

Член 2: Всеки притежава правата и свободите, оповестени в тази декларация, без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политическо или друго убеждение, национален или социален произход, състояние, рождение или друго положение.
Понататък не може да се прави разлика на основание на политическата, правова или интернационална позиция на страната или областта, към която принадлежи отделната личност, без оглед на това, дали страната е независима, дали е под временно управление, дали не притежава собствено управление или е ограничена по друг начин в своя суверенитет. 

Член 3: Всеки има право на живот, свобода и сигурност на личността.

Член 4: Никой не може да бъде задържан в робство или крепостничество; робството и търговията с роби са забранени във всички форми.

Член 5: Никой не може да бъде подлаган на изтезание или на по-жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание.

Член 6: Всеки има правото да бъде признаван навсякъде като имащ права.

Член 7: Всички хора са равни пред закона и имат без разлика еднакви права върху една и съща защита от всякакъв вид дискриминация, която е насочена срещу тази декларация, както и защита от какъвто и да е опит за подобна дискриминация. 

Член 8: Всеки има право на действащо юридическо средство при съответните вътрешно-държавни съдилища срещу действия, които накърняват присъщите му според конституцията и закона основни права.

Член 9: Никой не може да бъде задържан, арестуван или екстрадиран произволно.

Член 10: Всеки притежава, при пълна равнопоставеност, правото на справедлив и публичен процес пред независим и непартиен съд при установяването на неговите права и свободи, както и при повдигнато срещу него правово-наказуемо обвинение. 

Член 11: Всеки, който е обвинен в наказуемо действие, има правото да се счита за невинен до тогава, докато вината му не е доказана от закона в публичен процес, в който той е имал всички гаранции, необходими за неговата защита.
Никой не може да бъде осъждан заради действие или неизпълнение на задължение, което е било ненаказуемо според вътрешно-държавното и международно право по време на неговото извършване. Също така не може да се приложи по-тежко наказание от съществуващото по време на извършването на наказуемото действие.

Член 12: Никой не може да бъде подлаган на посегателства върху неговия личен живот, неговото семейство, жилище и кореспонденция или накърняване на неговата чест и авторитет. Всеки има право на законна защита срещу подобни посегателства и намеси.

Член 13: Всеки има правото да се движи свободно в рамките на дадена държава и да избира сам мястото на пребиваването си.
Всеки има правото да напуска всяка страна, включително своята собствена, както и да се завръща в нея.

Член 14: Всеки има правото при преследване да търси убежище в други страни и да го получава.
Това право не може да бъде признато в случай на издирване при извършено престъпление, което действително е извършено на основата на престъпно деяние от неполитически характер или на основата на действия, които са насочени срещу целите и постановленията на Обединените Нации.

Член 15: Всеки има право на национална принадлежност.
Никой няма право преднамерено да лишава някого от неговата национална принадлежнаст, както и да му се отказва правото да сменя своята национална принадлежност.

Член 16: Несключили брак жени и мъже имат без ограничения на основание раса, национална принадлежност или религия, правото да сключват брак и да създават семейство. При сключване на брака, както и при неговото разпадане, те имат еднакви права.
Брачен съюз може да бъде сключен само при свободното и неограничено единство на волята на бъдещите съпрузи.
Семейството е естествената градивна единица на обществото и има право на защита от страна на обществото и държавата.

Член 17: Всеки има правото, както сам, така и в съдружие с други, да притежава имущество.
Никой не може произволно да бива насилствено лишаван от своето имущество.

Член 18: Всеки има правото на свобода на мисълта, съвестта и религията си. Това право включва свободата да се променя религията или убежденията, както и свободата да изповядва собствената си религия или светоглед сам или в единство с други, публично или лично, чрез учение, упражняване на професия, божия служба и култови действия. 

Член 19: Всеки има правото на свобода на мнението и свободното му изразяване;  това право включва свободата мнението да бъде изразявано невъзпрепятствано, както и да се търсят, приемат и разпространяват информации и мисли чрез всички медии и без всякакви ограничения.

Член 20: Всички хора имат правото да се обединяват с други и да създават обединения по мирен път. 
Никой не може да бъде принуден да принадлежи към дадено обединение.

Член 21: Всеки има правото да участва пряко или чрез свободно избрани представители в оформянето на обществените работи на своята страна. 
Всеки има правото на еднакъв достъп до обществените институции в своята страна.
Волята на народа образува основата за авторитета на публичната власт;тази воля трябва да бъде изразявана чрез редовни, неподправени, общи и равни избори с тайно гласуване или чрез равносилни свободни изборни процеси.

Член 22: Като член на обществото всеки има правото на социална сигурност, както и правото да даде своя дял в установяването на стопанските, социални и културни права, които утвърждават неговото достойнство и свободното развитие на личността му, използвайки вътрешно-държавни средства или чрез интернационална съвместна дейност, както и с оглед на организацията и устройството на всяка държава. 

Член 23: Всеки има правото на работа, на свободен избор на професия, на справедливи и задоволителни условия на работа, както и защита от безработица.  
Всеки, без разлика, има правото на еднакво възнаграждение при една и съща работа. Всеки който работи, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съответстващо на човешкото достойнство съществуване, когато е необходимо допълнено от други социални защитни мерки.
Всеки има правото да основава профсъюзи в защита на своите интереси, както и да участва в такива.

Член 24: Всеки има правото на почивка и свободно време и по-специално на едно разумно ограничаване на работното време и на редовен платен отпуск.

Член 25: Всеки има правото на жизнен стандарт, който да осъществява на него и семейството му здраве и благополучие, включително прехрана, дрехи, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални услуги, както и правото на сигурност в случай на безработица, болест, инвалидност или овдовяване, при старост, както и при други понататъшни загуби на средствата за издръжка по независещи от него обстоятелства. 
Майките и децата имат право на особена социална помощ и подкрепа. Всички деца, законни и незаконни, се ползват с една и съща социална защита.

Член 26: Всеки има правото на образование. Образованието е безплатно, най-малко образованието в основното училище или основното образование. Занятията в основното училище са задължителни. Специалните и професионални учебни заведения трябва да са достъпни за всички и образованието във висшите училища трябва да е достъпно за всички в зависимост от способностите.
Образованието трябва да бъде насочено към цялостното разгръщане на човешката личност и към утвърждаване на зачитането на човешките права и основни свободи. То трябва да поощрява разбирателството, толерантността и приятелството между всички нации и всички расови и религиозни групи, както и да подпомага дейността на Обединените Нации за защита на мира.
Родителите притежават първостепенно право да избират формата на образование, която е подходяща за техните деца.

Член 27: Всеки има правото да участва в обществения културен живот, да се радва на изкуствата и да участва в научния напредък и неговите постижения. Авторите на научни, литературни творби или творби на изкуството имат право на защита на духовните им и материални интереси. 

Член 28: Всеки има правото на социален и интернационален ред, в който цялостно могат да се осъществят изложените в тази декларация права и свободи.

Член 29: Всеки има задължения спрямо обществото, в което единствено е възможно свободното и пълно разгръщане на личността. 
Всеки е подчинен при упражняване на своите права и свободи единствено на ограниченията, предвидени изрично от закона, да осигурява признаването и зачитането на правата и свободите на другите и да задоволява справедливите изисквания на морала, на обществения ред и общото благо. 
Тези права и свободи не трябва в никакъв случай да са в противоречие с целите и постановленията на Обединените Нации.

Член 30: Никакво определение на тази декларация не трябва да се тълкува така, че да дава някакво право на определена държава, група или личност, да извършва дадена дейност или да пристъпва към действия, които имат за цел унищожаването на оповестените в тази декларация права и свободи.

(Бележка: Преводът на този документ не е официален и е направен от Дадалос с учебна цел.)

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]