ДОГОВОРНИТЕ СТРАНИ НА ТОЗИ ПАКТ,

ВЗИМАЙКИ ПОД ВНИМАНИЕ ТОВА, че според заявените в хартата на Обединените Нации принципи, зачитането на присъщите на всички членове на обществото достойнство и равнопоставеност и неотменността на техните права, е основата за свобода, справедливост и мир на земята,

С УБЕЖДЕНИЕТО, че тези права произтичат от присъщото на човека достойнство, 

С РАЗБИРАНЕТО, че идеалът за свободния човек, който се ползва с гражданска и политическа свобода и живее свободен от страх и нищета, може да бъде осъществен само тогава, когато са налице отношения, в които всеки може да се ползва от своите граждански и политически права така, както и от своите стопански, социални и културни права,

ИМАЙКИ ПРЕДВИД ТОВА, че хартата на Обединените Нации задължава държавите да поощряват общото и дейно зачитане на правата и свободите на хората,

С ОГЛЕД НА ТОВА, че всеки има задължения спрямо другите и спрямо обществото, към което принадлежи, и е длъжен да се застъпва за подкрепата и зачитането на признатите в този пакт права,

се споразумяхме в следните членове :

(1) Всички народи имат правото на самоопределение. По силата на това право те определят свободно своя политически статус и определят свободно своето стопанско, социално и културно развитие.

(2) Всички народи могат свободно да разполагат за своите собствени цели със своите естествени богатства и средства, въпреки всички задължения, произтичащи от интернационалната стопанска съвместна работа, основана на  взаимното благо, както и от международното право. В никакъв случай не може да се стигне до това, даден народ да бъде лишен от своите собствени средства за съществуване.

(3) Договорните държави, включително държавите, отговорни за управлението на територии без собствено управление и за страни с временно управление, трябва да подкрепят и зачитатат правото на самоопределение съгласно постановките на хартата на Обединените Нации.

(1) Всяка договорна държава се задължава да зачита признатите в този пакт права и да ги гарантира за всички, намиращи се на територията й и подчинени на нейното господство лица, без разлика по раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политическо или друго убеждение, национален или социален произход, състояние, рождение или друг статус.

(2) Всяка договорна държава се задължава, с оглед на своите конституционни методи и на принципите на този пакт, да предприема необходимите стъпки за вземане на законодателни или други мерки, необходими за ефективното действие на признатите в този пакт права в случай, че такива все още не са взети.

(3) Всяка договорна държава се задължава,

a) да поеме грижата за това всеки, чиито признати в този пакт права и свободи са накърнени, да има правото да подаде действащо оплакване, включително и когато нарушението е извършено от личности със служебни качества;

б) да носи отговорността за това всеки, който повдига такова обвинение да може да установи своето право чрез компетентните съдебни, административни и законодателни органи или на други, определени от законовите разпоредби на държавата места, и да изгради своята законовата правова защита;

в) да носи отговорността за това, местата, където са постъпили оплакванията да осигуряват тяхната валидност.

Договорните държави се задължават да осигурят равнопоставеността на мъжа и жената при прилагането на всички, залегнали в този пакт граждански и политически права.

(1) В случай на обществено бедствие, което застрашава живота на нацията и е оповестено официално, договорните държави могат да пристъпят към мерки, които излизат от рамките на техните задължения в размера, който ситуацията непременно изисква, изхождайки от това, че тези мерки не противоречат на техните други международно-правни задължения и не водят до дискриминация по раса, цвят на кожата, пол, език, религия или социален произход.

(2) На основание на предходното определение членове  6, 7, 8 (алинея 1 и 2), 11, 15, 16 и 18 не могат да бъдат извадени от действие.

(3) Всяка договорна държава, която упражнява правото да изважда от действие задължения, е длъжна незабавно да съобщава на другите договорни държави чрез оведомяване на Генералния секретар на Обединените Нации, какви постановления са извадени от действие и какви причини са предизвикали това. По същият начин трябва да се оповести чрез понататъшно уведомяване времето на приключване на такава мярка.

(1) Никакво тълкувание на този пакт не може да се приема така, че да обосновава правото на дадена държава, група или личност да извършва дейност или да пристъпва към актове, които целят отстраняването на признатите в този пакт права и свободи или последващи ограничения на тези права и свободи, освен предвидените в пакта.

(2) Признатите в една договорна държава чрез закони, спогодби, разпоредби или чрез обичайното право, или настоящите основни човешки права не трябва да бъдат ограничавани или изваждани от действие под предлог, че подобни права от пакта не са признати или са в ограничен размер.

(1) Всеки човек има вроденото право на живот. Това право трябва да е законово защитено. Никой не може произволно да бъде лишаван от правото на живот.

(2) В държави, където не е прието смъртното наказание, може да бъде издавана смъртна присъда само при най-тежки престъпления на основание на закони, валидни по времето на протичането на престъплението и непротивооречащи на определенията на този пакт и на конвенцията за предотвратяване и наказване на международните актове на убийство. Това наказание може да бъде приведено в изпълнение само на основание на издадена от съответния компетентен съд присъда.

(3) Изпълнявайки смъртната присъда за извършеното престъпление, този член не упълномощава договорните държави да се лишават от свое задължение, което са приели според определенията на конвенцията за предотвратяване и наказване на международните актове на убийство.

(4) Всеки осъден на смърт има правото да пледира за помилване или промяна на наказанието. Амнистия, помилване или промяна на наказанието могат да бъдат изпълнени във всички случаи.

(5) Смъртно наказание не може да бъде прилагано за наказуеми действия, извършени от младежи под 18 години, както и да бъде присъждано на бременни жени.

(6) Нито едно тълкувание на този член не трябва да се свежда до там, че да  възпрепятства и забавя премахването на смъртното наказание от отделна договорна държава. 

Никой не може да бъде подлаган на мъчение или по-жестоко нечовешко или унизително отношение или наказание. Включително никой не може да бъде подлаган на медицински или научни опити без неговото собствено желание.

(1) Никой не може да бъде държан в робство; робството и търговията с роби са забранени във всички форми.

(2) Никой не може да бъде държан в крепостничество.

(3)

a) Никой не може да бъде принуден да извършва принудителна или задължителна работа;

б) Точка a не трябва да се тълкува така, че в държави, в които определени престъпни действия могат да се наказват със свързано с принудителна работа лишаване от свобода, да е изключено изпълнението на принудителна работа на основание на присъда от съответния съд.

в) като »принудителна- или задължителна работа« по смисъла на този абзатц не се счита

I) всяка непосочена в точка б работа или обществено-полезна дейност, която се изисква обичайно от някоя личност, на която е отнета свободата на основание на действащо законово решение, или която е освободена от така предизвикано лишаване от свобода;

II) всяка служебна дейност от военен характер, както в държави, в които е признат отказът от военна служба по причини на съвестта, всяка законово предвидена национална служебна дейност за отхвърлящия военната служба;

III) всяка служебна дейност в случай на кризисни ситуации или катастрофи, които застрашават живота и благото на народа,

IV) всяка работа или служебна дейност, която принадлежи към нормалните граждански задължения.

(1) Всеки човек има правото на лична свобода и сигурност. Никой не може произволно да бъде задържан или арестуван. Никому не може да бъде отнемана свободата, освен ако не съществуват законово определени причини и под внимание на предвидените в закона методи.

(2) Всеки задържан трябва да бъде посветен при задържането му за причините и  повдигнатите срещу него обвинения трябва задължително да му бъдат съобщени.

(3) Всеки, който е задържан или арестуван вследствие на наказуемо действие трябва незабавно да бъде предаден на съдия или друго упълномощено да изпълнява съдебни функции служебно лице, и има правото на съдебно дело в рамките на предвидения срок или на освобождаване от арест.

(4) Всеки, чиято свобода е отнета чрез задържане или арест, има правото да заведе дело пред съд, които да се произнесе незабавно за правовото основание за задържането и да присъди освобождаването му, в случай, че отнемането на свободата е неправомерно.

(5) Всеки, който е задържан или арестуван неправомерно има право на обезщетение.

(1) Към всеки, чиято свобода е отнета, трябва да се прояви човешко отношение с необходимото зачитане на присъщото за човека достойнство.

(2)

a) Обвинените, с изключение на извънредни обстоятелства, трябва да бъдат настанени отделно от осъдените и да се прояви отношение, което се изисква от тяхното положение на неосъдени;

б) Обвинените непълнолетни трябва да бъдат отделени от възрастните и се изисква възможно най-бърза присъда.

(3) Изпълнението на наказанието включва такова третиране на задържания, което предполага неговото поправяне и има за цел възстановеното му интегриране в обществото. Непълнолетни носители на наказание трябва да се отделят от възрастните и да бъдат третирани в съответствие с тяхната възраст и правова позиция.

Никой не може да бъде задържан само на основание несъстоятелността му да изпълни дадено договорно задължение.

(1) Всеки, който пребивава законово в суверенна територия на дадена държава има правото да се движи свободно в нея и да избира свободно своето местоживеене.

(2) Всеки е свободен да решава да напусне дадена страна, включително своята собствена.

(3) Горе споменатите права могат да бъдат ограничавани само тогава, когато това е предвидено законово и е в защита на националната сигурност, на обществения ред, на здравето на народа, на обществените обичаи или на правата и свободите на другите, като ограниченията са съобразени с другите признати в този пакт права.

(4) Никому не може произволно да му бъде отнето правото да се върне в собствената си страна.

Чужденец, пребиваващ законово в суверенна територия на договорна държава, може да бъде принуден да я напусне само на основание на правово решение и трябва да му бъде предоставена възможността, освен ако не са налице принудителни причини, свързани с националната сигурност, да изложи причините срещу своето екстрадиране и да предостави проверката на това решение на определени от съответната инстанция или чрез повече инстанции лица, и да бъде представляван по този начин.

(1) Всички хора са равни пред съда. Всеки има право на справедливо и публично разглеждане от компетентен, независим, непартиен и основаващ се на закона съд на повдигнато срещу него наказателно обвинение, както и на гражданско-правови претенции и задължения. От нравствени съображения, по причини на обществения ред (ordre public) или на националната сигурност, в едно демократично общество, или когато е необходимо за интереса на личния живот на страните - доколкото непременно се изисква според мнението на съда - при извънредни обстоятелства, при които публичността на делото засяга интересите на справедливостта, пресата и публичността могат да бъдат изключени по време на цялото дело или на част от него; Всяка присъда за наказателно или цивилно дело трябва да бъде оповестена публично, доколкото не противоречи на интересите на непълнолетните или доколкото делото засяга семейни спорове или попечителството, настойничество върху деца. 

(2) Всеки, обвинен в наказуемо действие има правото да се счита за невинен до доказване на вината му в законен процес.

(3) Всеки подсъдим поради наказуемо действие има по един и същи начин правото на следните минимални гаранции по време на делото:

a) той трябва незабавно и на разбираем за него език да бъде посветен в характера и причините на повдигнатото срещу него обвинение;

б) той трябва да разполага с достатъчно време и възможност за подготовка на своята защита и за контакт с избран от него защитник;

в) присъдата срещу него трябва да бъде издадена без неоправдано забавяне;

г) той има правото да присъства по време на съдебните заседания и да се защитава сам или от избран от него защитник; в случай, че той няма защитник, той е в правото си да се възползва от защита и да оведоми за нея; когато не разполага със средствата да плати на защитника си, трябва да бъде назначен служебен, което е необходимо в интерес на законността;

д) той има право да задава въпроси и да му бъдат задавани въпроси от страна на свидетелите по обвинението, както и да предизвиква появата и разпита на свидетелите по защитата при валидните за свидетелите по обвинението условия; 

е) той може да изисква безвъзмездно намесата на преводач, когато не разбира или не говори съдебно-заседателния език;

ж) той не трябва да бъде принуждаван да се изказва срещу самия себе си като свидетел, или сам да се признава за виновен.

(4) Процесът срещу непълнолетни трябва да протече по начин, който отговаря на тяхната възраст и поощрява тяхното интегриране отново в обществото.

(5) Всеки, осъден за наказуемо действие има правото да провери присъдата по закон при по-висш съд.

(6) Ако нечие осъждане за наказуемо действие има законова сила и присъдата е произнесена по-късно или подсъдимият е помилван, когато е на лице нов или неизвестен до момента факт, който неопровержимо доказва, че е налице погрешна присъда, този, който излежава такова наказание на основание на такава присъда, трябва да бъде обезщетен по съответния начин, докато не се докаже, че несвоевременното оповестяване на въпросния факт може да му бъде приписано цялостно или от части.

(7) Никой не може повторно да бъде преследван и наказван за наказуемо действие, когато вече е осъден или освободен според закона и наказателното право на съответната държава. 

(1) Никой не може да бъде осъждан поради съответно действие или неизпълнение на задължение, което по време на протичането му се е считало за ненаказуемо според вътрешно-държавното или международно право. По същия начин не може да бъде отсъждано по-тежко наказание от валидното в момента на протичането на наказуемото действие. Ако след протичането на наказуемото действие бъде въведено чрез закон по-леко наказание, се приема по-лекия закон.

(2) Този член не изключва осъждането или наказването на дадено лице за наказуемо действие или неизпълнение на задължение, което е било наказуемо по време на протичането му според общопризнатите постановления на международното право.

Всеки има правото навсякъде да бъде признаван за правоимащ.

(1) Никой не може да бъде подлаган на произволни и незаконни намеси в неговия личен живот, семейството му, жилището му или кореспонденцията му или неправомерни накърнявяния на неговата чест и авторитет.

(2) Всеки има правото на законова защита срещу такива посегателства и намеси.

(1) Всеки има правото на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да упражнява своята религия или мироглед сам или в обединение с други, публично или лично, чрез църковна служба, почитане на религиозни обичаи, действия и просвещение.

(2)  Върху никого не може да бъде упражнявано насилие, което да ограничава свободата сам да избира или приема дадена религия или светоглед.

(3) Свободата, да проявяваш религията или светогледа си, трябва да бъде подлагана само на законово-предвидени ограничения, които са необходими за защита на обществената сигурност, ред, здраве, морал или основните права и свободи на другите.

(4) Договорните държави се задължават да зачитат свободата на родителите, и в дадени случаи на попечителите или настойниците, които са отговорни за религиозното и нравствено възпитание на техните деца в сътветствие с техните собствени възгледи.

(1) Всеки има правото на свобода на мнението.

(2) Всеки има правото на свободно изразяване на мнението си; това право включва свободата, без оглед на държавните граници, да се сдобива, да приема и разпространява по свой избор информации и мнения от всякакъв характер, трудове и печатни издания, произведения на изкуството или други средства.

(3) Упражняването на предвидените в алинея 2 права е свързано с особени задължения и с особена отговорност. Те могат да бъдат определени като се подложат на законово предвидените ограничения, необходими 

a) за зачитането на правата и честта на другите;

б) за защита на националната сигурност, на обществения ред (ordre public), на народното здраве или на обществения морал.

(1) Всяка военна пропаганда е забранена със закон.

(2) Всяка проява на национална, расова или религиозна омраза, чрез която се поражда дискриминация, враждебност или насилие е забранена от закона.

Признава се правото на свободно обединяване с други. Упражняването на това право не трябва да бъде подлагано на никакви други, освен законово-предвидените ограничения, необходими в интерес на обществената сигурност, обществения ред (ordre public), за защита на народното здраве, на обществения морал или за защита на правата и свободите на другите в едно демократично общество.

(1) Всеки има правото свободно да се обединява с други, както и да основава съюзи в защита на собствените си интереси и да постъпва в такива.

(2) Упражняването на това право не може да бъде подлагано на никакви други, освен законово-предвидените ограничения, които са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност, на обществения ред (ordre public), в защита на народното здраве, на обществения морал или за опазване правата и свободите на другите. Този член не противоречи на законовите ограничения на това право за членовете на въоръжените сили или на полицията.

(3) Нито едно тълкуване на този член не упълномощава договорните държави по споразумението на Международната Работническа организация от 1948 за свободата на обединяването и защита правото на обединяване, да предприемат законодателни мерки или да прилагат законите така, че да бъдат нарушени гаранциите на горе посоченото споразумение. 

(1) Семейството е естествената градивна клетка на обществото и има правото на защита от страна на обществото и държавата.

(2) Признава се правото на несключили брак мъже и жени да се обвързват в брачен съюз и да създадат семейство .

(3) Брачен съюз може да бъде сключен само при свободното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

(4) Договорните държави установяват само чрез предназначени мерки, това, съпрузите да имат еднакви права и задължения по време на брака, както и при неговото разпадане. Трябва да бъде поета отговорност за необходимата защита на децата в случай на разпадане на брака.

(1) Всяко дете, без дискриминация по отношение на раса, цвят на кожата, пола, езика, религията, националния или социален произход, има правото на съответните защитни мерки чрез неговото семейство, обществото или държава&