ДОГОВОРНИТЕ ДЪРЖАВИ НА ТОЗИ ПАКТ

ПРИЕМАЙКИ, че според оповестените постановки в хартата на Обединените Нации признаването на присъщото за всички членове на човешкото общество достойнство и равнопоставеност, както и ненакърнимостта на техните права, са основата за свобода, справедливост и мир на земята,

ОСЪЗНАВАЙКИ, че тези права произтичат от присъщото за човека достойнство,

ОСЪЗНАВАЙКИ, че идеалът за свободният човек, който живее свободен от страх и нищета според Общата декларация на Човешките права може да бъде осъществен само тогава, когато са създадени отношения, при които всеки може да се ползва със своите стопански, социални и културни права, както и със своите граждански и политически права,

ПРИЕМАЙКИ, че хартата на Обединените Нации задължава държавите да подкрепят общото и действително зачитане на правата и свободите на човека,

С ОГЛЕД НА ТОВА, че всеки един човек има спрямо другите и обществото, към което принадлежи, задължения и е длъжен да се застъпва за подкрепата и зачитането на признатите в този пакт права -

СЕ СПОРАЗУМЯХА В СЛЕДНИТЕ ЧЛЕНОВЕ:

(1) Всички народи имат правото на самоопределение. Силата на това право е независимо от политическия им статус и те определят свободно своето стопанско, социално и културно развитие.

(2) Всички народи могат свободно да разполагат със своите естествени богатства и средства за своите цели, без това да е засегнато от всички задължения, които произтичат от международната стопанска съвместна дейност на основание на взаимното благо, както и произтичащите от международното право задължения. В никакъв случай един народ не може да бъде лишен от собствените му средства за съществуване.

(3) Договорните държави, включително държавите, отговорни за управлението на области без собствено управление и под временно такова, трябва в съответствие с хартата на Обединените Нации да съдействат за осъществяването на правото на самоопределение и да зачитат това право.

(1) Всяка договорна държава се задължава самостоятелно или чрез международна помощ и съвместна дейност, включително от стопански и технически характер, да вземе мерки при изчерпване на всички свои възможности, за да може с всички необходими средства, преди всичко чрез законови средства, да се достигне до пълното осъществяване на признатите в пакта права.

(2) Договорните държави се задължават да обезпечат упражняването на правата така, както са оповестени в пакта - без дискриминация на основание на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, състояние, рождение или друг статус.

(3) Развиващите се страни могат да решават по подобаваща преценка на човешките права и изискванията на народното стопантсво, доколко те ще обезпечат с признатите в пакта стопански права лица, които не притежават тяхната държавна принадлежност.

Договорните държави се задължават да осигурят равнопоставеността на мъжа и жената при упражняването на залегналите в пакта стопански, социални и културни права.

Договорните държави признават, че една държава може да подлага упражняването на гарантираните от нея според този пакт права само на такива ограничения, които са предвидени законово, и чиято крайна цел е да се поощрява всеобщото благо в една демократична държава.

(1) Никакво тълкуване на този пакт не трябва да се свежда до там, че да обосновава правото на дадена държава, група или личност, да упражнява дадена дейност или да предприема действия, които имат за цел премахването на признатите в този пакт права и свободи или понататъшни ограничения на тези права и свободи.

(2) Признатите в дадена държава чрез закони, споразумения, разпоредби или чрез обичайното право права, или основните права, не трябва да бъдат подлагани на ограничения или да биват изваждани от действие под предлог, че пакта не признава подобни права или ги признава само в ограничен размер.

(1) Договорните държави признават правото на работа, което обхваща правото на всеки на възможност, да изкарва своето препитание чрез свободно избрана или приета работа, и предприемат необходими стъпки при защитата на това право.

(2) Предприетите от една договорна държава стъпки за пълното осъществяване на това право обхващат специализирани и професионални консултации и образователни програми, както и установяването на основи и методи с цел постоянно стопанско, социално и културно развитие и една продуктивна пълна заетост, която брани политическите и стопански основни свободи на веки един.

Договорните държави признават правото на всеки един на справедливи и изгодни условия на работа, чрез които се гарантира преди всичко 

a) работно възнаграждение, което осигурява на всички работници най-малко 

а1) справедлива заплата и равно възнаграждение при равностойна работа без всякакви различия; преди всичко гаранцията, жените да имат не по-малко изгодни условия на работа от мъжете и да получават еднакво възнаграждение при една и съща работа,

а2) едно справедливо препитание за тях и техните семейства в съответствие с този пакт;

б) сигурни и здравословни условия на работа;

в) еднакви възможности за всички, да напредват в професионалната си сфера, като никакви други съображения като продължителност на заниманието или способности не трябва да бъдат определящи;

г) работни почивки, свободно време, едно съответстващо ограничаване на работното време, редовен платен отпуск, както и заплащане на законните национални празници.

(1) Договорните държави се задължават да гарантират следните права:

a) правото на всеки един да основава в подкрепа и в защита на своите стопански и социални интереси профсъюзи, или да участва в профсъюзи по свой избор само според техните изисквания. Упражняването на това право трябва да бъде подлагано само на ограничения, които са законово предвидени и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност или на обществения ред или в защита правата и свободите на другите;

б) правото на профсъюзите да основават национални обединения или съюзи, както и тяхното право да създават интернационални профсъюзни организации и да участват в такива;

в) правото на профсъюзите да действат свободно, като са допустими само законово предвидени ограничения, необходими в интерес на националната сигурност или обществения ред или в защита правата и свободите на другите в едно демократично общество;

г) правото на стачка, доколкото то се упражнява в съответствие с вътрешно-държавния правов ред.

(2) Този член не изключва това, упражняването на тези права от членове на въоръжените сили, на полицията или на публичната власт, да бъде подложено на правови ограничения.

(3) Никакво тълкуване на този член не улълномощава договорните държави по споразумението на Международната Работническа Организация от 1948 за свободата на обединението и защита правото на обединение, да предприемат законови мерки и да прилагат закона така, че да бъдат засегнати гаранциите на горепосоченото споразумение.

Договорните държави признават правото на всеки на социална сигурност; това включва социалното осигуряване.

Договорните държави признават, 

1. че семейството като естествената градивна единица на обществото трябва да се ползва с възможно най-голямата защита и подкрепа, особено с оглед неговото създаване и докато е отговорно за обслужването и възпитанието на непълнолетни деца. Брачен съюз може да бъде сключен само със свободното съгласие на бъдещите съпрузи;

2. че майките трябва да се ползват с особена защита през съответния период преди и след раждане. По време на този период работещите майки трябва да получават платен отпуск, или отпуск със съответни услуги предоставящи социалната сигурност;

3. че извънредните мерки за защита и подкрепа на всички деца и младежи трябва да се взимат без дискриминация на основание на произхода или по други причини. Деца и непълнолетни трябва да бъдат защитавани от икономическа или социална експлоатация. Техните занимания с дейности, които вредят на техния морал или здраве, застрашават живота им или вероятно биха възпрепятствали тяхното нормално развитие трябва да бъдат законово наказуеми. Държавите трябва да поставят за напред възрастови граници, в рамките на които платената трудова дейност на деца трябва да бъде забранена и наказуема.

(1) Договорните държави признават правото на всеки един на подходящ жизнен стандарт за него и семейството му, включително достатъчна прехрана, облекло и подслон, както и постоянно подобряване на условията на живот. Договорните държави предприемат предвидените стъпки за да гарантират осъществяването на това право и признават за тази цел определящото значение на една международна и почиваща на свободното съгласие съвместна дейност.

(2) За признаването на основното право на всеки да бъде защитен от глад договорните държави ще предприемат поотделно или по пътя на международна съвместна дейност необходимите мерки, включително създаването на специални програми. 

a) За подобряване методите на производство, съхранение и разпределение на продоволствените средства чрез пълното използване на техническите и научни открития, чрез разпространяване на научни постижения в тази област, както и чрез развитие и реформа на селскостопанските системи с цел възможно най-ефективно разработване и употреба на естествените помощни източници;

б) За осигуряване на едно съответстващо на необходимостта справедливо разпределение на хранителните запаси на земята с оглед проблемите на страните износителки и приемащите страни.

(1) Договорните държави признават правото на всеки един на достижим за него максимум на телесно и душевно здраве.

(2) Предприеманите от договорните държави стъпки за пълното осъществяване на това право обхващат мерките 

a) за понижаване броя на мъртвите раждания и смъртността при децата, както и за здравословното развитие на децата;

б) за подобряване на всички аспекти на опазването на околната среда и хигиената на работното място;

в) за предотвратяване, третиране и борба с епидемични, ендепидемични, професионални и други заболявания;

г) за създаване на предпоставки, които осигуряват в случай на болест ползването на медицински съоръжения и лекарско обслужване от всеки .

(1) Договорните държави признават правото на всеки на образование. Те се споразумяват, че образованието трябва да бъде подчинено на пълното разгръщане на човешката личност, на разума и на нейното достойнство, на зачитането на човешките права и свободи. В по широк аспект те се споразумяват, че образованието трябва да даде възможност на всеки да играе полезна роля в едно свободно общество, да подкрепя разбирателството, толерантността и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи, както и дейността на Обединените Нации за съхраняване мира на земята.

(2) Договорните държави признават, че с оглед пълното осъществяване на това право

a) основното образование трябва да бъде задължително и непременно достъпно за всеки;

б) различните форми на по-високите степени на училищно образование, включително специализираното и професионално образование, трябва да са достъпни за всеки по подходящ начин, най-вече чрез повсеместно въвеждане на неплатено образование;

в) университетското образование трябва да бъде достъпно за всеки в зависимост от неговите способности, по подходящ начин, включително чрез въвеждане на неплатената форма;

г) да се поощрява и задълбочава колкото е възможно основното образование за лица, които не са посещавали основно училище или не са го завършили;

д) да се подпомага развитието на училищната система на всички нива, да се въведе необходимата система на стипендии и непрекъснато да се подобрява стопанското положение на учителите.

(3) Договорните държави се задължават да зачитат свободата на родителите, и в дадените случаи на настойниците или попечителите, да избират за своите деца различни от обществените училища, които съответно са признати от държавата или отговарят на общоприетите образователни минимални норми, както и да осигуряват религиозното и морално възпитание на своите деца в съответствие с техните собствени убеждения.

(4) Никакво тълкуване на този член не трябва да води до това, да упълномощава свободата на физически или юридически лица да създават и ръководят учебни структури, ако това не е съобразено със заложените в алинея 1 постановки и предоставяното в такива учебни заведения образование не отговаря на установените от държавата минимални норми. 

Всяка договорна държава, която все още не може да въведе задължителното неплатено основно образование в собствената страна или в други, намиращи се под суверенната й власт територии, в момента, в който става страна по договора, се задължава да разработи в срок от две години подробен план на действие и да приеме поетапното осъществяване на постановките на безплатното общо задължително образование в рамките на предвидените в плана брой години.

(1) Договорните държави признават правото на всеки,

a) да участва в културния живот;

б) да участва в постиженията на научния прогрес и тяхното приложение;

в) да се ползва със защитата на духовните си и материални интереси, които се определят от авторстрото му върху творби на науката, литературата или изкуството.

(2) Предприеманите от договорните държави стъпки за пълното осъществяване на това право включват необходимите мерки за съхраняване и разпространяване на науката и културата.

(3) Договорните държави се задължават да зачитат неотменната свобода на научни изследвания и творческа дейност.

(4) Договорните държави признават предимствата, които произтичат от поощряването и развитието на международните контакти и съвместната дейност в научното и културно пространство.

(1) Договорните държави се задължават да представят в съответствие с тази част отчети за взетите от тях мерки и за напредъка, които са били осъществени с оглед спазването на признатите в този пакт права.

(2)

a) Всички отчети се представят на Генералния Секретар на Обединените Нации, който ги предава в препис на Икономическия и Социален Съвет, за да бъдат проверени съобразно пакта.

б) Когато договорни държави са същевременно и членове на специални организации, Генералният Секретар на Обединените Нации предава техните отчети или определени части от тях в препис също на специалните организации, доколкото тези отчети или части от тях се основават на въпроси, определени на заседанията на тези организации като работна сфера на техните задачи.

(подробни определения към отчетите)

(...)

Договорните държави се споразумяват, международните мерки за осъществяване на признатите в този пакт права да включват следното: сключването на споразумения, приемането на препоръки, предоставянето на техническа помощ, както и провеждането на регионални и специални заседания с консултационна и проучвателна цел с участие на засегнатите правителства.

Никакво тълкувание на този пакт не трябва да се свежда до това, да ограничава определенията в хартата на Обединените Нации и заседанията на специалните организации, в които са уредени съответните задачи на различните органи на Обединените Нации и специалните организации с оглед третираните в този пакт въпроси.

Никакво тълкуване на този пакт не трябва да се свежда до това, да накърнява присъщото на всички народи право да се ползват с пълно и свободно използване на естествените си богатства и средства.

(1) Този пакт е предоставен за подписване от всички членове на Обединените Нации, от всички членове на специалните организации, от всички договорни държави на заседанието на Международния съд и от всяка друга държава, която е поканена от Общото Събрание на Обединените Нации да стане договорна страна по този пакт. 

(подробни определения за ратификация и влизане в сила)

(...)

Бележка: Преводът на този документ не е официален и е направен от Дадалос с учебна цел.

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]