Африканските страни-членки на Организацията за Африканско Единство (OAU), договорните държави на настоящото споразумение, »Banju -l харта на човешките права и правата на народите«,

на основание на решение Nr.115 (XVI) на шестнадесетото редовно заседание на Съвета на държавните и правителствени шефове от 17. до 20. Юли 1979 в Monrovia, приемат да разработят проект на Африканска Харта на Човешките права и правата на народите, който предвижда и органи в подкрепа и защита на човешките права и правата на народите;

с оглед хартата на OAU, според която »свободата, равноправието и достойнството са съществени цели за изпълнение на справедливите решения на африканските народи«;

с подновено потвърждение на даденото официално обещание в член 2 на посочената харта, да се премахнат всички форми на колониализъм в Африка, да се координира съвместната дейност и усилия за подобряване на жизнения стандарт, да се засилва, както и да се поощрява съвместната международна дейност и при това неотменно да се съблюдава Хартата на Обединените Нации и Общата Декларация на човешките права;

с оглед силата на традициите и стойностите на африканската цивилизация, които са се проявявали по отношение на човешките права и правата на народите и са били характерни за нея;

с убеждението, че от една страна фундаменталните човешки права произтичат от присъщи за човека качества, което им дава правото на национална и интернационална защита, и че от друга страна реалността и зачитането на правата на народите непременно трябва да бъдат гарантирани;

съобразявайки, че ползването на права и свободи носи със себе си и поемането на задължения;

с убедеността, че оттук нататък на правото на развитие ще се обърне особено внимание, че гражданските и политически права не могат да бъдат отделяни от стопанските, социалните и културни права, както в своето съдържание, така и в своята универсалност, и че задоволяването на стопанските, социални и културни права е гаранция за ползването на гражданските и политически права;

със съзнанието за своето задължение да достигнат пълното освобождение на Африка, чиито народи все още се борят за своето достойнство и истинска независимост и които предвиждат да премахнат колониализма, нео-колониализма, апартейда, ционизма и да отстранят чужди военни бази, които изразяват агресия, както и да премахнат всяка форма на дискриминация, най-вече на основание на раса, етническа група, цвят на кожата, пол, език, религия или политически възгледи;

с подновено потвърждение на своето придържане към принципите на правата и свободите на хората и народите, които се съдържат в приетите от OAU, от движението на Свободните и Обединени Нации декларации, конвенции и други документи;

с твърдото убеждение, да бъдат задължени в защита и подкрепа правата и свободите на хората и народите и при това да имат предвид какво значение на тези права и свободи те придобиват традиционно за Африка,

стигнаха до следното споразумение:

Страните-членки на  OAU, договорните държави на тази харта признават тук съдържащите се права, задължения и свободи и вземат мерки за тяхното осъществяване.

Всеки човек има правото да се ползва от признатите и гарантирани в тази харта права и свободи без разлика според раса, етническа група, цвят на кожата, пол, език, религия, политическо или друго убеждение, национален или социален произход, състояние или друг статус.

(1) Всички хора са равни пред закона.

(2) Всички хора имат право на една и съща защита от закона.

Всеки човек е неприкосновен. Всеки има право на това, животът му и неговата физическа невредимост да бъдат зачитани. Никому произволно не може да бива отнемано това право. 

Всеки има право на зачитане на неговото човешко достойнство и признаване на неговата имаща права личност. Всяка форма на експлоатация, мъчение, по-жестоко или нечовешко отношение, е забранена.

Всеки има право на лична свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишаван от  свобода, освен по причини и при условия, които предварително са установени законно. Включително никой не може да бъде задържан и арестуван произволно.

(1) Всеки има правото да бъде изслушан пред закона. Това включва:

a) Правото на законна защита пред компетентните вътрешно-държавни съдилища срещу всякакви действия, които накърняват присъщите му според споразумения, закони, разпоредби и обичайното право права;

б) правото да се счита за невинен до доказване на вината му от компетентен съд;

в) правото на защита, което включва правото да бъде защитаван от избран от него защитник;

г) правото в рамките на приемлив период от време срещу него да бъде издадена присъда от непартиен съд.

(2) Никой не може да бива осъждан за действие или неизпълнение на задължение, които по време на извършването им са били ненаказуеми според закона. Наказание, което не е било предвидено по време на извършване на действието, не може да бъде отсъждано. Наказанието е лично и може да бъде присъждано само на извършителя.

Свободата на съвестта и професионалната свобода, както и свободното упражняване на религия са гарантирани. Никой не може да бъде ограничаван в упражняването на тези свободи, освен ако това не е по причини засягащи обществения ред и сигурност.

(1) Всеки има право на информация.

(2) Всеки има правото в рамките на закона да изразява и разпространява мнението си.

(1) Всеки има правото в рамките на закона свободно да се обединява с други.

(2) Никой не може на основание на установените в член 29 задължения за солидарност да бива принуждаван да се присъединява към дадено обединение.

Всеки има правото свободно да се обединява с други. Упражняването на това право може да бъде подлагано само на законово предвидени ограничения, включително такива от интерес на националната и обществена сигурност, на народното здраве, морал и правата и свободите на другите.

(1) Всеки, който пребивава законно в суверенна територия на дадена държава, има правото свободно да се движи в нея.

(2) Всеки има правото да напуска всяка страна, включително своята собствена. Това право може да бъде ограничавано само чрез закони в защита на националната сигурност, на обществените сигурност и ред, на народното здраве или морал.

(3) Всеки има правото при преследване да търси убежище в други страни и да се възползва от това, доколкото е в съответствие със законите на избраните страни и с международните споразумения.

(4) Чужденец, който пребивава законно на суверенна територия на дадена договорна държава на тази харта, може да бъде отзован от нея само на основавие на законово решение.

(5) Масовото отзоваване на чужденци е забранено. С това се гарантира опасността от национално, расово, етническо или насочено към религиозни групи отзоваване.

(1) Всеки държавен гражданин има правото да участва свободно в управлението на обществените дела на неговата държава както непосредствено, така и чрез представители, избрани свободно с оглед на законовите разпоредби.

(2) Всеки държавен гражданин има при равни условия правото на достъп до обществените служби на неговата страна.

(3) Всеки има правото на достъп до обществените структури и услуги под строгото съблюдение на равноправието на всички пред закона.

Правото на собственост е гарантирано. Посегателство е допустимо само в интерес на обществото или в интерес на взаимното благо, и трябва да е съобразено с разпоредбите за отмяна на собствеността.

Всеки има правото да работи при равни и задоволителни условия, както и правото на еднакво заплащане при една и съща работа.

(1) Всеки има правото на достижим за него максимум на физическо и душевно здраве.

(2) Договорните страни на тази харта ще приложат необходимите мерки за защита здравето на народа и ще гарантират медицинското обслужване на всеки в случай на болест.

(1) Всеки има правото на образование.

(2) Всеки може невъзпрепятствано да участва в културния живот на своята общност.

(3) Към задълженията на държавата спада поощряването и защитата на морала и традиционните ценности на едно общество.

(1) Семейството е естествената градивна единица на обществото. Държавата трябва да го пази и да се грижи за неговото здраве е морал.

(2) Държавата е задължена да подпомага семейството като съхранител на приетите в обществото морал и традиционни ценности.

(3) Държавата трябва да гарантира, че ще бъде отстранена всякаква дискриминация на жените, и че ще бъдат защитавани всички установени в международните декларации и споразумения права на жените и децата.

(4) Възрастните хора и инвалидите имат право на особени помощи според техните телесни и морални потребности.

Всички хора са равни, заслужават еднакво внимание и имат еднакви права. Господството на един народ върху друг не може по никакъв начин да бъде оправдано.

(1) Всички народи имат право на съществуване. Те притежават неоспоримото и неотменно право на самоопределение. Те определят свободно своя политически статус и оформят своето стопанско, социално и културно развитие според свободно избраната от тях политика.

(2) Живеещите под колониално господство или потисничество народи имат правото да се освободят от оковите на чуждото господство с признатите от Международната Общност средства.

(3) Всички народи имат правото да бъдат подпомагани от договорните държави на тази харта в борбата си за политическо, икономическо или културно освобождение .

(1) Всички народи разполагат свободно със своите природни богатства и полезни изкопаеми. Това право те упражняват изключително в интерес на своето население. В никакъв случай даден народ не може да бъде лишаван от това право.

(2) Ако на някой народ бъде отнето нещо незаконно, той има правото на законово възстановяване на своята собственост и на справедливо обезщетение.

(3) Свободното разполагане с природните богатства и полезни изкопаеми протича независимо от задълженията за поощряване на международната икономическа съвместна работа на основата на взаимното зачитане, справедлив баланс и принципите на международното право.

(4) Договорните държави на тази харта упражняват правото на свободна власт да разполагат със своите природни богатства и полезни изкопаеми с оглед засилване на африканското единство и солидарност.

(5) Договорните държави на тази харта ще отстранят всички форми на чужда икономическа експлоатация, включително тези на международния монопол, за да може техните народи да извлекат пълна полза от своите национални ресурси.

(1) Всички народи имат правото на собствено икономическо, социално и културно развитие като взимат под внимание своята свобода и идентичност, както и равномерното разпределение на общото наследство на човечеството.

(2) Държавите са задължени, заедно или по отделно, да гарантират упражняването на правото на развитие.

(1) Всички народи имат правото на национален и международен мир. Връзките между държавите се управляват от принципите на солидарност и приятелство, които включително бяха потвърдени в хартата на OAU.

(2) За да се утвърдят мира и приятелските връзки между народите, договорните държави на тази харта гарантират:

a) Който се ползва с правото на убежище според член 12 на тази харта няма право да участва в разрушителни действия срещу своята родина.

б) Техните страни не се използват за база за разрушителни или терористични действия срещу даден народ на договорна държава от хартата.

Всички народи имат правото на околна среда, която е като цяло задоволителна и благоприятна за тяхното развитие.

Договорните държави на тази харта са задължени да поощряват чрез просвета, образование и публикации зачитането на съдържащите се в хартата права и свободи и в по-общ план да се грижат за това, тези свободи и права, както и съответстващите им задължения да бъдат разбрани.

Договорните държави на тази харта са задължени да гарантират независимостта на съдилищата и да позволят създаването и подобряването на предназначените национални структури, на които е поверена подкрепата и защитата на гарантираните в тази харта права и свободи.

(1) Всеки човек има задължения спрямо своето семейство, спрямо държавата и другите законово признати общности, както и спрямо международната общност.

(2) Всеки човек упражнява своите права и свободи съобразено с правата на другите, на колективната сигурност, на обществения морал и общите интереси.

Всеки е задължен да зачита околните, да се отнася към тях без дискриминация и да работи с тях за подкрепата, запазването и утвърждаването на взаимното зачитане и основаните на толерантността връзки.

Оттук произтича задължението за всеки:

1. Да брани хармоничното развитие на семейството и да работи за цялостта и зачитането на семейството; да зачита по всяко време своите родители и да се грижи за тях, когато те са в нужда;

2. Да служи на своято национална общност като й предостави своите физически и духовни сили;

3. Да не застрашава сигурността на страната, на която е поданик или в която пребивава;

4. Да опазва и утвърждава социалната и национална солидарност, включително когато те са застрашени.

5. Да пази националната и териториална независимост на своята страна, да ги утвърждава и в рамките на закона и да даде своя принос за защитата им.

6. Да работи с всички сили и способности и да плаща в интерес на обществото утвърдените данъци;

7. Да съхранява в отношенията си с другите членове на обществото положителните африкански ценности в духа на толерантността, диалога и съвместната работа, да ги утвърждава, и общо казано да допринася за поощряването на моралното благосъстояне на обществото;

8. Да дава най-доброто от себе си за подкрепата и достигането на африканско единство, по всяко време и на всички нива.

Африканска Комисия за човешките права и правата на народите, наречена подолу »Koмисия«, се създава в рамките на OAU, за да подкрепя човешките права и правата на народите и да гарантира тяхната защита в Африка. 

(подробни определения към комисията)

(...)

(...)

Комисията се ръководи от международното право в областта на човешките права и правата на народите, включително от определенията на различни африкански документи за човешките права и правата на народите, както и от хартата на Обединените Нации, хартата на OAU, Общите Декларации на човешките права и други ползвани от Обединените Нации и от африканските държави документи от сферата на човешките права и правата на народите, както и определенията на различни UN-специални организации, на които договорните държави на тази харта са членове.

В бъдещ план Комисията ще има предвид и други общи или специални международни споразумения, като помощни средства при установяването на правовите постановления, които задължително отговарят на установените от страните-членки на OAU правила, както и африканския опит, доколкото той съответства на международните норми за човешките права и правата на народите, на местното обичайно право и общите, развити от правовите решения и теории законови принципи.

Договорните държави се задължават да представят на всеки две години, започвайки от деня на влизане в сила на тази харта, отчет за законните и други мерки, които те са предприели за осъществяване на признатите и гарантирани в тази харта права.

(1) Тази харта е открита за подписване, ратификация и присъединяване от страните-членки на OAU.

(2) Документите за ратификация и присъединяване се представят на Генералния Секрертар на OAU.

(3) Настоящата харта влиза в сила три месеца след постъпване при Генералния Секретар на документите за ратификация и присъединяване на болшинството от страните членки на OAU .

(...)

Бележка: Преводът на този документ не е официален и е направен от Дадалос с учебна цел.

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]