Преди 14 века Ислямът установява основните човешките права чрез закон. В тяхна защита той ги обвързва с достатъчно гаранции. Той оформя своето общество според основни принципи и правила, които подсилват и защитават тези права. Ислямът е последното от божиите послания, които господарят на световете разкрива на своите пратеници - Спасение за тях! - за да може то да се предаде на хората като право и ръководство, което да им осигури един добър и достоен живот, воден от права, благоденствие, справедливост и щастие.

Затова за мюсулманите е станало задължение, да посвещават всички хора в призив (da'wa) към исляма, в послушание спрямо волята на техния Господар: »От вас трябва да стане едно общество (от хора), които призовават към добро, повеляват това, което и право и забраняват това, което е порочно« (Коран 3, 104), и в изпълнение правото на човечеството спрямо него като искрен принос за спасяване на света от всички злини, които са го сполетили, и за освобождаване на народите от безбройните мъки, от които страдат. 

Ние, мюсулманите от различните народи и страни 

- с нашето смирено почитание към единствения и всемогъщ Бог;

- с нашата твърда вяра, че той е безспорният Господар на този и отвъдния свят; че всички ние ще се върнем накрая при него; че само той е този, който може да води човека към неговото добро и към неговото благо, след като го е превърнал в свой наместник на земята и е подчинил целия свят да му служи;

- с нашата вяра в единството на истинската религия, което донесоха пратениците на нашия Господар, от които всеки постави камък във високата сграда на тази религия, докато накрая Бог, Величествения, я завърши чрез посланието на Мохамед (Бог го благославя и го дарява със спасение!), който казва: »Аз съм ключовият камък и печата на пророците« (Хадит според al-Buhвrо и Muslim);

- с нашето безрезервно признаване на факта, че човешкият разум е неспособен да върви по най-добрия житейски път, без да бъде воден и напътстван от Бога; с нашето право разбиране - в светлината на нашата свещена книга - на мястото на човека в този живот и на смисъла и мъдростта, заради които той е бил сътворен и създаден;

- с нашето знание, че неговият Творец му отрежда в голяма степен пред всички други негови творения достойнство, чест и предпочитание;

- с нашето убеждение, че Господарят му, той е величествен и голям, го е отличил с безбройни и безкрайни благодеяния; 

- с нашата правилна представа за понятието на обществото на мюсулманите, което въплъщава единството на мюсулманите (Ума), въпреки техните различни страни и народи;

- с нашето дълбоко осъзнаване на трудното положение и на греховния ред, които търпи светът днес;

- с нашето искрено желание, да следваме нашата отговорност към човешкото общество, чието членове сме;

- с нашия стремеж да оповестяваме със старание присъщото добро на посланието, което ни е дал Исляма за създаването на един по-добър живот,

- който почива на добродетелността и е чист от порочност, замества безразличието с единство и братството и не дава място на враждебността,

- който се води от единството и спасението, вместо от противоречия и войни;

- един живот, в който човекът приема в себе си добрите качества, като свобода, равнопоставеност, братство, чест и достойнство, вместо да бъде подлаган на робство, расова и класова дискриминация, потисничество и унижение;

- чрез който той може да изпълни истинската си мисия на земята: боготворенето на своя величествен Създател, пълното съзидание на неговото съществуване;

- един живот, които му предлага насладата от добродетелите на неговия Създател и го прави добър спрямо човечеството, което за него е едно голямо семейство, с което го свързва дълбокото усещане за общия човешки произход, който обосновава роднинството между всички хора;

- за да не се забравя всичко това

- ние, мюсулманите оповестяваме като знаменосец на призива (da'wa) към Бог в началото на 15. век на Хидшра тази декларация на човешките права в името на Исляма, произтичаща от свещения коран и чистата Суна на пророците.

В това изложение това са вечни права, от които нищо не може да бъде отстранявано, променяно, отменяно или незачитано.

Това са права, които е определил Създателят! Човекът, който и да е той, няма право да ги отменя или накърнява. Присъщата им неотменност не се загубва както чрез волята на всеки един, да се лиши от тях, така и чрез волята на обществото, което се представлява от институция, равна на каквато и да е природа и равна на която и да е сила, която го позволява. Потвърждението на тези права представлява правилният път за построяването на истинското ислямско общество:

1. Едно общество, в което всички хора са равни, в което не съществува привилегия и дискриминация на основата на произход, раса, пол, цвят, език или религия между хората.

2. Едно общество, в което равнопоставеността е основа за притежанието на правата и възлагането на задълженията, равнопоставеност, която води своето начало от общия човешки произход: »Вие хора! Ние ви създадохме от едно мъжко и женско същество« (Коран 49,13), и с почестите, с които Създателят обсипа хората: И ние бяхме благосклонни към децата на Адам и повелихме, те да бъдат носени по земята и морето, и ги дарихме с всякакви добри неща и ги отличихме нравствено от много други, които ние (освен това) създадохме« (Коран 17, 70).

3. Едно общество, в което свободата на човека, с която той е роден, съответства на смисъла на неговия живот, и чиято защита той осъществява сам, свободен от потисничество, принуда, унижение и робство. 

4. Едно общество, което вижда своята същност в семейството, и затова го обгръща с подкрепа и почит и създава за него всички предпоставки  и преимущества за стабилност.

5. Едно общество, в което Господарят и Поданикът са равни пред закона на Създателя без привилегия и дискриминация.

6. Едно общество, в което властта е благо, наложено и поверено на Господаря, за да може той да осъществи целите, които предвижда закона по начина, по който тя ги установява.

7. Едно общество, в което всеки е убеден, че Бог единствен е Господарят на цялата вселена, и че всичко в нея е подчинено на Божието творение, като дарба на неговата доброта, без някому да се присъжда особено право. Това е правото на всеки човек, да получи справедлива част от този божи дар: »Той даде всичко от себе си, което е на небето и на земята, да ви служи« (Коран 45, 13).

8. Едно общество, което чрез консултация определя политическите решения, оформящи работата на Ума и в което се упражняват властите, които употребяват и изпълняват тези политически решения: »Които се съветват помежду си« (Коран 42, 38).

9. Едно общество, в което са дадени равни шансове, за да може всеки, в зависимост от своята способност и своята годност, да поеме отговорността. За това той се отчита в този свят на Ума и в отвъдния пред своя Създател: »Всеки от вас е пастир, отговорен за своето стадо« (Хадит).

10. Едно общество, в което Господар и Подчинен са равни пред закона и законовите мерки.

11. Едно общество, в което всеки е съвестта на своето общество. Негово право (т.нар. хисба) е да повдигне оплакване срещу веки човек, който извършва престъпление спрямо общественото право. Той притежава и правото да търси подкрепа от другите, които трябва да застанат до него и не трябва да го изоставят в справедливото му дело.

12. Едно общество, което отрича всички форми на тирания и гарантира всекиму сигурност, свобода, достойнство и справедливост, като спазва правата, които предвижда Бог, въздейства върху тяхната употреба и контролира тяхното спазване.

Всички права, оповестени за света чрез

a) Човешкият живот е свещен. Никой няма право да го отнема: »Ако някой убие някого, (а именно) не (поради отмъщение) заради някого (другиго, който е убит от него) или (за наказание на) несправедливостта (която той) е предизвикал на земята, то е така, сякаш той е убил всички хора, а ако някой запази нечий живот, то е така, сякаш е запазил живота на всички« (Коран 5, 32).

Тази свещенност може да бъде престъпвана само от властта на закона и чрез присъщите й начини и методи.

б) Защитена е материалната и нематериална същност на човека; законът го пази за вечни времена и след смъртта. Той има право на внимание и оказване на чест след смъртта: »Ако някой от вас се сбогува със свой брат, трябва да го направи както трябва« (Хадит). Трябва да се покрият неговите лични грешки и лоши дела; »Не ругайте мъртвите, защото те стигат до това, което сами са си подготвили« (Хадит).

a) Свободата на човека е свещена като неговия живот. Това е първото естествено качество, с което човек се ражда: »Всеки се ражда със своята природа« (според Абе Бакир и 'Умар).

Това естествено качество придружава човека и е неотменно. Никой не може да го нарушава: »Вие подчинявате хората в робство, но техните майки са ги родили свободни« (според 'Умар). Трябва да се създадат достатъчно гаранции за защита на свободата на индивидите. Само чрез закона и определените от него начини и методи те могат да бъдат ограничавани.

б) Нито един народ не може да отнема свободата на друг. Атакуваният народ може да отвърне на атаката и да изисква връщането на свободата си по всякакъв начин: »Не може да се застава срещу тези, които си помагат сами, след като ги е сполетяла несправедливост« (Коран 42, 41). Международната общност трябва да помага на всеки народ, който се бори за своята свобода. Мюсулманите са задължени да правят това, без някакво специално разрешение: »Те, след като сме им дали власт на земята, изпълняват повелята, да подкрепят това, което е правилно, и да забраняват това, което е грешно« (Коран 22, 41).

a) Всички хора са равни пред закона: »Арабинът няма предимства пред този, който не е арабин, както и светлокожия пред тъмнокожия, освен набожността« (от книгата на пророците). Никой не е с предимство при прилагането на закона: »Дори ако Фатима, дъщерята на Мохамед открадне, ръката й също ще бъде отсечена.« (Хадит); още при защитата, която гарантира закона: »Най-слабият сред вас е най-силен при мен, ако му дам право, а най-силният сред вас е най-слаб пред мен, ако му отнема правото« (от халифа Абер Бекир по повод началото на неговото управление).

б) Всички хора имат една и съща човешка стойност: »Всички сте създадени от Адам, а Адам е от прах« (думи на пророците по повод Поклонението). Много повече те се отличават по постъпките: »И всички се ценят по това, какво са направили« (Коран 46,19). Никой не може да бъде подлаган повече от друг на опасност или вреда: »Кръвта на мюсулманите е една и съща« (Ахмед). Всеки разум, всяко законодателство и всяко състояние, които позволяват да се прави разлика между хората заради техния пол, раса, цвят, език или религия, са пряка пречка за този общ ислямски принцип.

в) Всеки има правото да ползва материалните ресурси на обществото, като притежава същите възможности за работа като другите. »И ако носите земята на своите рамене и ядете от това, с което ви е дарила!« (Коран 67,15). Не е позволено да се прави разлика между хората с оглед на тяхното възнаграждение, когато положените усилия и направената работа са еднакви като вид и обем: »Ако тогава някой ви е причинил дори прашинка добрина, тя ще му се върне. А ако някой ви е причинил дори прашинка злина, тя също ще му се върне« (Коран 99,7-8).

a) Всеки има правото да се обърне по своите въпроси към закона, както и да бъде осъждан само от закона: »И ако спорите за нещо, обърнете се към Бог и неговите пратеници« (Коран 4, 59). »Решавайте помежду си според това, което е повелил Бог, а не следвайте личните си убеждения! « (Коран 5,49).

б) Право на всеки е да се защитава срещу причинената му неправда: »Бог не обича да се използват умишлено лоши думи срещу някого - освен когато някому е причинена неправда« (Коран 4, 148). Задължение на всеки е, да защитава другите от неправда, толкова, колкото може: »Човек ще помогне на своя брат когато той извършва или търпи неправда: Ако той извършва неправда, то той ще му я забрани, ако той търпи неправда, то той ще му помогне« (според Абе Бекир и 'Умар). Право на всеки е, да се обърне към легална власт, която го пази и възстановява справедливост, защитава го от вреда и неправда. Мюсулманският владетел трябва да установи тази власт и да я гарантира като осигури нейната независимост: »Защото Имама е защита, зад нея има борба и при нея човек намира убежище« (според Абе Бекир и 'Умар).

в) Право и задължение на всеки е да защитава правата на другите и обществото като »хисба«: »Да ви кажа ли кой е най-добрият свидетел? Този, който свидетелства преди да бъде попитан« (хадит) (Той упражнява свободно хисба без някой да го изисква от него).

г) Правото на всеки да се защитава не трябва да бъде отнемано при никакви обстоятелства: »Притежателят на дадено право има думата« (хадит). »Ако пред теб стоят двама спорещи, вземи крайното си решение след като си изслушал единия и другия, защото те трябва да бъдат чути« (хадит).

д) Никой не може да принуждава мюсулманин да изпълнява заповед, която противоречи на закона. Мюсулманинът трябва да каже "не" на този, който го води към грях, независимо кой е заповядващия: »Ако заповедтта води до прегрешение, няма подчинение« (хадит). Той има и правото пред обществото, което подкрепя неговия отказ в солидарност с неговото право: »Мюсулманинът е брат на мюсулманина, той не извършва неправда спрямо него и не може да го помилва« (хадит).

a) Предположението за невинност е принципно: »Всеки от моята общност е невинен, освен тези, които са го признали открито« (според Абе Бекир и 'Умар). Този принцип е валиден дори при обвинението срещу някого, до момента на окончателното му признаване за виновен от справедлив съд.

б) Не може да съществува подлагане на наказание, освен ако това не стане в следствие на законово предписание: »Никога не бихме присъдили наказание на народ, без да сме изпратили преди това пратеник до него« (Коран 17, 15). Никой мюсулманин не може да бъде извинен поради незнание...: »И не е грях, когато извършите неволно нещо, а тогава, когато го правите със сърцето си« (Коран 33, 5).

в) Никой не може да бъде осъждан или наказван, освен ако от компетентния съд не е еднозначно доказано това, което е извършил: »Ако вас ви сполети злина, внимавайте« (Коран 49, 6).

г) В никакъв случай не е разрешено да се нарушава предвидено от закона наказание за престъпно деяние: »Това са божиите заповеди. Не ги пристъпвайте!« (Коран 2, 229). Към принципите на закона принадлежи и това, че се имат предвид обстоятелствата и условията, при които е извършено престъплението, за да се избегнат несправедливи наказания: »Ако намерите път за това, да унищожите несправедливостта, почистете го« (хадит).

д) Никой не може да бъде наказван заради чужд грях: »И никой няма да носи чужд товар« (Коран 17, 15). Всеки човек сам носи отговорността за своите постъпки: »Всеки носи отговорност за това, което е направил« (Коран 52, 21). В никакъв случай не е разрешено отговорността да се прехвърля върху негови роднини, приятели или последователи.

Всеки има правото на това, да бъде защитен от произвола на държавата спрямо него. Не е разрешено да се изисква обяснение за неговите действия и постъпки, освен ако това не се изисква от инстанции, които изрично го определят като необходим.

a) Не е разрешено подлагането на мъчение на извършителя на злината: »Тези, които измъчват хора, ще бъдат измъчвани от Бога« (хадит). Също не е разрешено някой да бъде принуждаван да признава престъпление, което не е извършил. Всичко, което е постигнато с принудителни мерки, е невалидно: »Бог е освободил моето общество от лъжа, забрава и от това, към което то изпитва неприязън« (хадит).

б) Каквото и да е престъпното дело или законово предвиденото наказание, човешкото достойнство и чест трябва да останат ненакърнени.

Честта и доброто име на човека са ненакърними. Не е разрешено те да бъдат наранявани: »Вашата кръв, вашите блага и вашата чест са неприкосновени така, както неприкосновеността на този ваш ден от този ваш месец в този ваш град« (от поклонението на пророците в Мека). Забранено е да се прави опит някой да бъде разголван пред другите и да се оклеветява неговата личност и моралната му същност: »И не шпионирайте и не говорете лошо зад гърба на другите« (Коран 49,12); »И не се упреквайте взаимно и не се наричайте с обидни думи« (Коран 49, 11).

a) Право на всеки потиснат мюсулманин и а всеки, към когото са се отнесли несправедливо, е да потърси убежище по волята на Исляма там, където се чувства сигурен. Това е право, което Исляма признава за всеки потиснат, независимо от неговата национална принадлежност, от вярата или цвета на кожата му. Ислямът задължава мюсулманите, да му предложат сигурност тогава, когато той я търси при тях: »И когато някой потърси сигурност при теб, дай му я, за да може той да чуе Божиите думи! Остави го да стигне там, където е на сигурно място« (Коран 9, 6).

б) Божият дом, Ka'ba в Мека, е място за убежище и сигурност за всички мюсулмани: »Който го пристъпи, е на сигурно място« (Коран 3, 97); »и (тогава), когато превърнахме Дома (Ka'ba) в място, на което всички хора да могат да се завърнат и в убежище на сигурността« (Коран 2, 125). »независимо от това, дали те принадлежат към него (Ka'ba) или са бедуини« (Коран 22,25).

a) Религиозната позиция на малцинствата се определя от общия принцип на Корана: »В религията не съществува принуда« (Коран 2, 256).

б)  В случай на спорове позицията на малцинствата по отношение на цивилното и гражданското право се определя от закона на Исляма: »Когато те те сполетят, реши ги и се отдели от тях. Когато се отделиш от тях, те не могат да ти причинят вреда, но ако ти (като съдия) решаваш спорни въпроси, решавай ги справедливо!« (Коран 2, 42). Ако не се обръщате с вашите спорове към нас, се прилагат вашите закони, които са с божи произход: »Но как могат да те направят съдия, след като те имат Тора, където е божието решение, и то с послушание трябва да се приема?« (Коран 2,43); »хората трябва да решават според това, което е изпратено от Бога« (Коран 2, 47).

a) Право на всеки в Ума е, да бъде посветен за нещата от живота му, които са свързани с благото на другите. В прилагането на принципа на консултацията той трябва да даде своя принос в зависимост от неговите способности и дарби: »Ваша работа е съветването помежду ви« (Коран 42, 38). Всеки в Ума е способен да поеме обществени постове и служби, когато са изпълнени легалните условия за това. Тази способност не се разгръща или ограничава в зависимост от расовата или класова принадлежност: »Кръвта на мюсулманите е еднакво ценна; те се подкрепят взаимно срещу другите; и най-слабият от тях е в служба на сигурността на всички« (според Ахмед).

б) Консултацията е основата на връзките между господаря и Ума. Право на Ума е, да избира своя господар със свободната си воля и с употребата на този принцип. Нейно право е да изисква от него отчет, както и да го отстранява, когато той се отклонява от закона : »Аз ще властвам над вас, дори и да не съм най-добрия сред вас. Ако видите, че отстоявам правдата, подкрепете ме; ако видите, че греша, упрекнете ме. Подчинявайте ми се, както аз се подчинявмам на Бога и на неговите пратеници; когато аз не се подчинявам, и вие не сте длъжни да ми се подчинявате« (според Абе Бекир).

a) Всеки може да мисли, вярва и изразява това, което мисли и вярва, без някой друг да му пречи или да го ограничава, докато това е в общите граници, които са определени от закона. Не е разрешено разпространяването на неправда и нейното публично представяне, което води до разединяването и отслабването на Ума: »Когато лицемерите и тези, които създават безпокойство не престанат, ще те упълномощим да тръгнеш срещу тях, и тогава те за кратко време ще станат твои съседи. Над тях ще тегне проклятие. Навсякъде, където ходят, те ще бъдат нападани и убивани« (Коран 33, 60-61).

б) Свободното мислене в търсене на истината не е просто право, а задължение: »Предупреждавам всички ви: пред Бог се представяйте сами или по двама, и мислете« (Коран 34,46).

в) Право и задължение на всеки е да оповести и да се възпротиви срещу неправдата спрямо него, без страх от конфронтация с безчинстващите чиновници или деспотичен господар или тираничен режим. Това е най-добрия начин за Свещена война (Джихад): »Търси се Божият пратеник - Боже, изпрати го и го дари със святост!: Коя Свещена война е най-добра? Той каза: Думата на истината при деспотичен господар« (Хадито).

г) Няма забрана срещу разпространяването на истинската информация и фактите, освен ако това разпространяване представлява опасност за сигурността на обществото и държавата: »И ако нещо ви сполети, не се страхувайте, кажете го. Ако не го скриете за себе си от пратениците и тези от вас, които заповядват, то ще се разбере от тези, които наистина ще намерят правилния път« (Коран 4,83).

e) Почитание пред чувствата на друговерците е характерна черта на мюсулманите. На никого не е разрешено, да упреква убежденията на другите, още по-малко да настройва обществото срещу тях: »И не посрамвайте тези, на които се молите вместо на Бог, за да не посрамите Бог във вашето неразумие и престъпването на божиите закони! Така всяка човешка общност ще заблести в пълния си блясък. И вие ще се върнете към Бога« (Коран 6,108).

Всеки има правото на свобода на вярата и упражняване на религията си в съответствие с неговата вяра: »Вие имате вашата религия, а аз своята« (Коран 109, 6).

a) Всеки има правото, сам или заедно с другите, да участва в живота на обществото: религиозно, обществено, културно, политически и т.н., и да използва институциите или други средства, които са необходими за упражняването на това право: »Кажи: Това е моят път. Аз ще ви призова към Бог и ще ви дам знак, аз и тези, които ме следват« (Коран 12,108).

б) Право и задължение на всеки е, да почита правата и да забранява порочността, и да се обръща към тези институции в обществото, които правят възможно изпълняването на тази отговорност от индивидите, за да си помагат взаимно в набожността и страхопочитанието: »От вас трябва да стане едно общество, което призовава за правото и доброто, и забранява това, което е порочно« (Коран 3, 104); »помагайте си в набожността и страхопочитанието!« (Коран 5, 2); »Когато хората виждат тези, които причиняват неправди, и не им пречат, Бог скоро ще ги накаже« (според Абе Бекир и 'Умар).

a) Природата с всичките й богатства принадлежи на Бога: »Бог притежава господство на земята и на небето, и над всичко което е в тях« (Коран 2,120). Той ги е дал на човека, и им е дал правото да ги използват: »И той подчини да ви служи всичко, което е на небето и на земята« (Коран 15, 13). Той ви забрани да го използвате с лоши помисли или да го унищожавате. »И не вършете безчинства в своята страна, като причинявате зло« (Коран 26, 183). На никого не е позволено да изключва другия или да оспорва правото му на ползване на естествените извори на житейската прехрана: »Даровете на твоя Господар не са ограничени« (Коран 17,20).

б) Всеки човек има правото да работи по законен начин и да произвежда за да осигури прехраната си: »изправете си и яжте от това, с което Бог ви е дарил« (Коран 67,15).

в) Частната собственост, независимо дали принадлежи изцяло някому или той я дели с други, е законна. Всеки човек може да се радва на това, което е постигнал с труда и усилията си: »И защото той ни прави богати и нашето притежание остава наше« (Коран 53, 48). Обществената собственост е законна и е в интерес на Ума като цяло: »Това, което Бог е отредил на своя пратеник сред жителите на градовете (като плячка), принадлежи на Бога и на неговия пратеник, по-нататък на роднините, мъдрите, бедните и на тези, които са на път. (Право на пратеника е и се разпределя от него), за да не стане то собственост на тези от вас, които са вече богати« (Коран 59, 7).

г) Бедните от Ума имат признато право върху състоянието на богатите, което е уредено от данъка на милостията: »Които се задължиха, да дадат част от своето богатство на просяците и нуждаещите се« (Коран 70, 24-25). Това е право, което не може да бъде възпрепятствано или премахвано от Господаря, дори и когато той е поставен в положението, да се бори с противниците на данъка на милостията:  »Ако ми бъде отказана помощ да дам на Бог това, което той очаква, аз ще се преборя« (според Абе Бекир).

д) Задължение е на разположение да бъдат източниците на богатство и средства за създаване на блага за доброто на Ума. Те не трябва да бъдат занемарявани или изчерпвани: »Този от божиите роби, който води хора, и не ги води с разума си, той няма да намери пътя към рая« (според Абе Бекир и 'Умар). Не трябва да се застъпвате за нещо, което е забранено от закона, или което застрашава благото на обществото.

е) За да се намери правилният път на стопанско развитие и то да бъде гарантирано, Исляма забранява:

1. Лъжата във всичките й форми: »Този, който лъже не принадлежи към нас« (хадит);

2. Рисковите дела и несигурните дела и всичко, което води до спорове, тогава, когато не могат да се поставят обективни мерки: »Пророкът е забранил продажбата на камъни и на съмнителни неща« (хадит); »Пророкът е забранил продажбата на грозде, преди то да е станало черно, и на жито, преди да е узряло (хадит);

3. Измамата и облагодетелстването при съвместни сделки: »Прокуждай измамниците, тези, които са пресметливи спрямо хората, когато трябва да дадат някому нещо, и изискват пълнотата му, когато трябва да го получат« (Коран 88, 1-2);

4. Монопола и всичко, което води до неравностойна конкуренция: »Само грешникът се стреми да трупа богатства« (хадит).

5. Заемите с лихви и всякакъв друг паразитен начин, по който се злоупотребява с трудната ситуация на хората. »Бог е разрешил търговията и е забранил заемите с лихви« (Коран 2,175).

6. Измамната и лъжовна реклама: »Продавачи и купувачи имат правото да се оттеглят, ако не са отделени. Те са честни и и с ясни отношения, така тяхната сделка е подкрепена от Бога, ако те се лъжат и мамят, няма благословия над тяхната сделка« (хадит).

ж) Единственото ограничение на стопанската активност в обществото на мюсулманите е зачитането на благото на Ума и обвързаността с общите ценности на Исляма.

Собственост, която е добита по честен начин, може да бъде отнемана само ако е в интерес на обществото: »Не разполагайте с вашето богатство по между си по измамен начин« (Коран 2, 188); и за справедливото възстановяване на собствеността: »Този, който без право отнема нещо от земята, ще потъне в най-тъмния й ад в деня, когато я напусне« (хадит). Ненакърнимостта на обществената собственост е на най-високо място; наказанието за това е най-тежко, защото с това се посяга на цялото общество и срещу Ума като цяло: »този от вас, на който сме поверили работа, и който ни излъже, ще бъде наказан« (хадит); »казано е: О, 'Умар стани и извикай: Само вярващите ще отидат в рая! Само вярващите ще отидат в рая!« (хадит).

Работата е повеля, която Исляма е определил за своето общество: »И каза: Правете!« (Коран 9,105). Когато истинската работа е свършена добре: »Бог обича, когато тези от вас, които работят, вършат това както трябва«

1. да получава за своите усилия съответното възнаграждение без несправедливост и протакане: Дай на работника неговата заплата преди потта му да е засъхнала« (хадит);

2. да живее по подобаващ на положените му усилия и проляна пот живот: »И всички ще бъдат съдени по това, което са направили« (Коран 46,19);

3. да бъде почитан от другите от неговото общество: »Правете (каквото искате)! Бог ще види вашите дела тогава, (той) и неговите пратеници и вярващите« (Коран 9, 105); »Бог обича тези, които работят«;

4. да получава защитата, която ще осуети неговото ощетяване или измамата срещу него. Бог казва: »В деня на преминаването в отвъдния живот, аз съм този, който ще срещнете: мъжът, който е обещал нещо от мое име, но не го е изпълнил; мъжът, който е продал друг и съобщил за цената; мъжът, който е назначил работник и е получил очаквания труд, но не е дал нужната отплата« (хадит).

Право на всеки е, да получи своя дял от жизнено необходимите блага: храна, вода, облекло и жилище; освен това и всичко необходимо за неговото здраве, дух и потребност от знание, способности и култура, в рамките на позволените от Ума ресурси. Задължението на Ума се състои в това, да осигурява това, с което отделният човек не може да се сдобие сам: »Пророкът е по-близо до вярващите, отколкото самите те един до друг« (Коран 33, 6).

a) Сключването на брак в неговите ислямски рамки е право на всеки един човек. То е легалният път за създаване на семейство, за създаване на поколение и за благоденствието на душата: »Вие, хора! Страхувайте се от своя Господар, който ви е създал от едно същество по свое подобие и е сътворил от вас мъже и жени« (Коран 4, 1).

Всеки от двамата съпрузи има еднакви права и задължения спрямо другите, както те са установени от закона: »Жените имат право на това, на което са задължени, по законен начин. А мъжете стоят над тях« (Коран 2, 228). Бащата е отговорен за възпитанието на неговите деца: »Телесно, морално, и религиозно, в съответствие с неговата вяра и неговата воля«. Той е отговорен за избраната от него посока: »Вие всички сте пастири и сте отговорни за стадото« (хадит).

б) Всеки от двамата съпрузи има спрямо другия правото да бъдат зачитани и оценявани неговите чувства в рамките на взаимната любоов: »И е негово дело това, че той създаде за вас съпруги, за да можете да почивате при тях. И той създаде любов и добрина между вас« (Коран 30/21).

в) Съпругът трябва да бъде разумен по отношение на своята съпруга и деца: »Този, който разполага с достътъчно средства, трябва да премерва добре това, което харчи в съответствие с възможностите си. Който от друга страна е ограничен в своите материални способности, трябва да се справя с това, което бог му е дал« (Коран 65, 7).

г) Всяко дете има спрямо своите родиели правото на добро възпитание и образование: »И кажете: Господарю! Смили се над родителите, които ме възпитаха, когато бях малък« (Коран 17,24). Децата не могат да бъдат принуждавани да работят, когато са малки, не могат и да бъдат принуждавани да вършат дейности, които ги натоварват или забавят техния растеж и им отнемат правото на игра и учение.

д) Когато родителите не могат да изпълнят отговорността спрямо детето, тази отговорност се прехвърля върху обществото, средствата за издръжка на детето се вземат от хазната на мюсулманите, от касата на държавата: »Аз съм по-подходящ за всеки мюсулманин, отколкото самия той за себе си. Ако някой остави дългове или недохранени деца, аз трябва да се грижа за това; Ако някой остави богатство, то то се наследява от другите« (според Абе Бекир и 'Умар).

е) Всеки получава в семейството това, от което се нуждае като материална сигурност, топлина и любов в детството си, в по-късна възраст, когато е слаб. Родителите имат спрямо децата си задължението да създадат материална и духовна сигурност: »Ти и това, което е твое, принадлежите на баща ти« (хадит).

ж) Майчинството има право на особена помощ от страна на семейството: »О, Пророко, кой човек има най-голямото право на моето добро отношение? Той отговори: Твоята майка! Той попита нататък: А след това? Той отново отговори: Твоята майка! Той наново попита: А след това? Той отвърна: Твоята майка! Той отново попита: А след това? Той отговори: Твоят баща!« (според Абе Бекир и 'Умар).

з) Отговорността в семейството се поделя между неговите членове; всеки, в зависимост от неговите способности и неговата природа. Това е отговорност, която обхваща както кръга на родителите и децата, и обхваща и роднини и кръвни роднини по майчина линия: »О, Божи пратенико, кой най-много трябва да се почита? Той каза: Твоята майка! След това твоята майка! След това твоята майка! След това твоя баща, след него роднината, след това роднината!« (хадит).

и) Млад мъж или жена не могат да сключат брак с някого, ако не го искат или са принудени: »Девица дойде при Пророка и му съобщи, че баща й я е омъжил, въпреки, че тя е отхвърлила неговта воля. Пророкът я остави да избира«  (хадит).

Те са:

a) тя да живее там, където живее нейният съпруг: »Нека тя да живее там, където живеете вие« (Коран 65, 6).

б) съпругът й да я подкрепя по време на брака и преди да я получи за своя жена: »Мъжете стоят над жените, защото Бог е предпочел едните пред другите, и поради това, което те са направили за него« (Коран 65, 6); и съпругът, който е изгонил жена си, поема средствата относно техните деца, за които тя се грижи: »Когато те кърмят децата ви, дайте им нужната отплата« (Коран 65, 6).

в) Съпругата има независимо от нейното собствено финансово положение и състояне право на тези разходи.

г) Право на съпругата е, да изисква приятелство от своя съпруг при приключването на договорния съюз: »Но ако се страхувате, че двамата съпрузи няма да спазят божиите повели, не е грешно, когато жената се откупува със съответна сума« (Коран 2, 229); тя има и право да изисква освобождаване по законен път в рамките на определенията на закона.

д) Съпругата има право на това, да наследи своя съпруг. Също тя наследява своите родители, своите деца и своите роднини: »И на вас се полага една четвърт от това, което оставяте, в случай, че нямате деца. Ако имате деца, на вас се полага една осма от това, което оставяте« (Коран 4,12).

е) Всеки от двамата съпрузи трябва да съхранява интимната сфера на другия и не трябва да разбулва и разкрива нищо от неговите тайни, ако той има телесни или морални недъзи. Това право трябва да се защитава при освобождаването на съпругата и след това: »И не забравяйте да проявите един към друг великодушие« (Коран 2, 237).

a) Доброто възпитание е правото на децата спрямо техните родители; от друга страна обичта и доброто отношение са право на родителите спрямо техните деца: »И твоят господар е определил, че само вие ще му служите. И трябва да бъдете добри към родителите си. Ако един от тях или двамата те е огорчил, не им казвай: >Пфу!< и не ги упреквай, а им говори с уважение и кажи: Господи! Смили се над тези, които ме възпиаха, когато бях малък« (Коран 17, 23-24).

б) Образованието е право на всеки. Търсенето на знания е задължение на всички жени и мъже: »Търсенето на знания е религиозно задължение на всеки мюсулманин« (хадит). Преподаването на знания е право на знаещите спрямо незнаещите: »И (тогава) когато Бог се обърна към задължението на тези, които можеха да пишат: Трябва да я (писмеността) предадете ясно на хората и не трябва да я скривате от тях!

в) Обществото трябва да даде на всеки равни възможности за обучение и просвета: »Ако Бог желае някому доброто, той ще му покаже религията. Но аз съм само този, който разпределя божията повеля« (според Абе Бекир и 'Умар). Всеки може да избере това, което отговаря на неговите способности и дарби: »Всеки може да постигне успех в това, за което е създаден« (според Абе Бекир, 'Умар).

Най-тайните мисли на хората познава само техният Създател: »Отвори ли сърцето си?« (хадит). Неговите лични дела са защитена сфера, в която не трябва да се нахлува произволно: »И не шпионирайте« (Коран 49, 12); »О, вие, които сте станали мюсулмани само с езика си и вярата не е достигнала сърцето ви:  Не причинявайте болка на мюсулманите, пощадете ги и не преследвайте техните слаби страни. Този, който преследва слабото място на мюсулмнски брат, той ще бъде наказан от Бога.« (хадит).

a) Право на всеки е, да се движи свободно и свободно да определя мястото си на пребиваване. Той има право да пътува и да се завръща в своето родно място без ограничения или трудности: »той е този, който ви е подчинил земята. Вървете по нея и яжте това, с което ви е дарил« (Коран 67, 15), »Казва: Преминете през земята и вижте как ще свършат тези, което нашите пратеници са обявили за лъжовни« (Коран 6, 11); »Не беше ли божията земя достатъчно голяма, за да може да намерите мястото си?« (Коран 4,97).

б) Никой не може да бъде принуждаван, да напуска родното си място, не е разрешено той да бъде прокуждан произволно без наличието на легални причини: »Ще те попитат за свещения месец, именно за това, дали е разрешено да се води борба през него. Кажи: Грях е да се води борба в него. Но да отклоняваш другите хора от пътя господен и да прогонваш вярващи от свещени места, и да прогонваш жителите им от тях, това при Бог тежи много повече« (Коран 2, 217).

в) Повелята на Исляма е една; Той е убежище за всеки мюсулманин. Неговото разпространение не може да бъде ограничавано от географски бариери или политически граници. Всяка ислямска страна трябва да приеме този мюсулманин, който е потърсил убежище в нея или е пристъпил в нейната територия, и той трябва да бъде приет като брат: »тези, които пристъпват към исляма и вярата, обичат тези, които идват към тях от Мека, и не изискват да им бъде дадено нещо в замяна. Те дори ги предпочитат пред самите тях, дори и когато страдат от недъзи. Тези, които са преодолели стремежа си към алчност, ще бъдат възнаградени« (Коран 59,9).

Бележка: Преводът на този документ не е официален и е направен от Дадалос с учебна цел.

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]