|
|
|
|
Увод Конференцията на Обединените Нации за околната среда и развитие, състояла се в Рио Де Жанейро от 3 до 14 юни 1992г., в потвърждение на приетата на 16 юни 1972г. в Стокхолм декларация на Конференцията на Обединените Нации за околната среда на човека, както и със сремежа да се гради върху създаденото, с целта, чрез определянето на нови нива на съвместна дейност между държавите, елементите на човешкото обществото, да се изгради едно ново и справедливо световно партньорство, стремящо се към международни съгласия, в които се зачитат интересите на всички и се защитава интеграцията на глобалната система на околната среда и развитието, със зачитането неделимостта на земята, нашата родина и настоящите взаимоотношения, установява: Постановление 1 Хората са в центъра на усилията към едно устойчиво развитие. Те имат правото на здрав и продуктивен живот в съзвучие с природата. Постановление 2 Държавите, в съзвучие с хартата на Обединените Нации и постановленията на международното право, притежават суверенното право да ползват своите собствени ресурси в рамките на своята политика за околната среда и развитието, и носят отговорността и грижата, дейности, подчинени на тяхната суверенна власт или на контрола на околната среда на други държави или области извън национална суверенна власт, да не носят вреди. Постановление 3 Правото на развитие трябва да бъде осъществено така, че по един и същи начин да отговаря на потребностите от развитие и околна среда на днешните и бъдещи поколения. Постановление 4 Едно изоставащо развитие изисква защитата на околната среда да бъде част от процеса на развитие и не трябва да бъде разглеждана отделно от това. Постановление 5 Отстраняването на бедността, като съпътстваща предпоставка при изоставащо развитие, е задача от основополагаща важност, която се нуждае от съвместната работа на всички държави и всички народи, за да се намали нееднаквостта на жизнения стандарт и да бъдат задоволени по-добре потребностите на мнозинството на всички хора. Постановление 6 Заслужено предимство на първо място на особените ситуации и особените потребности на развиващите се страни, преди всичко за най-слабо развитите страни и страните, чиято околна среда е най-засегната. Международни мерки в областта на околната среда и развитието трябва да са подчинени също така на интересите на всички страни. Постановление 7 Държавите работят заедно в духа на едно всеобщо партньорство, за да съхранят здравето и невредимостта на еко-системата на земята, да я пазят и възстановяват. Предвид на различните приноси за влошаване на глобалната ситуация на околната среда, държавите носят общи, но въпреки това различни отговорности. Развитите държави поемат своята отговорност, която носят в световния стремеж към трайно развитие, с оглед натиска, който упражняват техните общества върху глобалната природна среда, както и с оглед предоставените им на разположение технологии и финансови средства. Постановление 8 За да се достигне трайно развитие и по-добро качество на живота за всички хора, държавите трябва да премахват и отстраняват нетрайни производствени и потребителски структури и да поощряват ефективна демографска политика. Постановление 9 Държавите трябва да работят заедно, за да увеличават намиращите се в страната капацитети за трайно развитие, като подобряват научното разбирателство чрез обмена на научни и технологични познания и се поощрява развитието, приспособяването, разпространението и предаването на технологии, включително нови и иновационни технологии. Постановление 10 Въпросите за околната среда се обсъждат най-добре с участието на всички засегнати граждани и на съответното ниво. На национално ниво всеки получава съответен достъп до намиращите се под контрола на публичните административни органи информации относно околната среда, включително информации за вредни вещества и опасни дейности в техните региони, както и възможността да участва в процесите на вземане на решения. Държавите улесняват и поощряват общественото съзнание и участието в публичността, като правят достъпни информациите в голям обхват. Осигурява се действителен достъп до правови и административни дела, включително до помощни средства и юридически решения. Постановление 11 Държавите приемат дейни закони за околната среда. Екологичните норми, целите и приоритетите на стопанското управление трябва да отразяват връзките по отношение на околната среда и политическото развитие, на които се осланят. Норми, които намират приложение в някои страни, може да са неуместни в други, например в развиващи се страни, и да водят до неоправдани стопански и социални разходи. Постановление 12 Държавите трябва да работят заедно за това, да се подкрепя една защитна и отворена система на околната среда по пътя към трайно развитие, за да може по-добре да се решават проблемите по влошаването на околната среда. Основаващите се на околната среда търговско-политически методи не трябва да бъдат както средства на произволна и неоправдана дискриминация, така и да изразяват скрито ограничаване на международната търговия. Едностранни действия за отстраняване на проблемите на околната среда извън суверенната област на страната-вносител трябва да бъдат избягвани. Мерки за борба с излизащи извън границите или световни проблеми на околната среда трябва да почиват колкото е възможно на международен консенсунс. Постановление 13 Държавите развиват вътрешно-държавно право за гаранция и обезщетение на жертвите от замърсяването на околната среда и другите природни бедствия. Освен това страните работят заедно постоянно и решително за понататъшното развитие на международното право в сферата на гаранциите и обезщетенията за неблагоприятни въздействия от екологичен характер, предизвикани от дейности под тяхната суверенна власт или контрола на райони извън суверенната им територия. Постановление 14 Държавите работят заедно и активно за да предотвратят и недопуснат преместването и трансфера в други страни на дейности и вещества, които водят до силно влошаване на околната среда, или се определят като вредни за здравето на човека. Постановление 15 В защита на околната среда държавите използват в рамките на своите възможности постановлението за предварителни мерки. Ако са на лице застрашаващи сериозни или остатъчни вреди, недостатъчността на цялостна научна обоснованост не може да бъде причина да се отлагат ефективни мерки за предотвратяване на влошаването на околната среда. Постановление 16 Националните административни служби трябва да се постараят да подкрепят интернализирането на средствата за околната среда и употребата на икономически инструменти, като се изисква предварителна сметка с подобаващо съобразяване на обществения интерес и без затрудняване на световната търговия и международните инвестиции, като основно причинителят на замърсяването поема разходите. Постановление 17 Като национален инструмент се провеждат опити за установяване надежността на околната среда при проекти, които вероятно биха имали съществено трайно развитие върху околната среда и изискват решението на компетентна национална служба. Постановление 18 Държавите информират незабавно другите държави за природни катастрофи или други спешни случаи, които вероятно биха довели до появата на вредни въздействия върху тяхната околна среда. Международната общност прави всичко възможно да помогне на така засегнати държави. Постановленние 19 Държавите информират предполагаемо засегнати държави за дейности, които биха имали съществени трайни прехвърлящи границите въздеиствия, предварително и своевременно, предоставят им обективна информация и ги консултират навреме и с добри намерения. Постановление 20 На жените е отредена основна роля по въпросите на околната среда и развитието. Тяхното пълно ангажиране е съществено за едно трайно развитие. Постановление 21 Творчеството, идеалите и смелостта на младежта в света трябва да бъдат мобилизирани, за да се създаде едно световно партньорство и по този начин да се осигури трайно развитие и по-добро бъдеще за всички. Постановление 22 На местни народностни групи и техните общности, както и други местни общности се отрежда основополагаща роля по въпросите на околната среда и развитието основаваща се на техния опит и традиционните им форми на живот. Държавите трябва да зачитат тяхната идентичност, култура и интереси, да ги подкрепят ефективно и да им позволяват активно участие в полза на трайно развитие. Постановление 23 Околната среда и естествените ресурси на народите, които живеят под потисничество, чуждо господство и окупация, са защитени. Постановление 24 Воденето на война въздейства във всеки случай разрушително върху трайното развитие. По тази причина държавите спазват определенията на международното право за защита на околната среда и работят, доколкото се изисква, заедно за тяхното понататъшно развитие. Постановление 25 Мирът, развитието и опазването на околната среда са неделими и взаимозависими. Постановление 26 Държавите уреждат всички спорове помежду си мирно и с предназначените средства в съзвучие с хартата на Обединените Нации. Постановление 27 Държавите и народите работят заедно с добра воля и в духа на партньорството при изпълняване на съдържащите се в тази декларация постановления както и при понататъшното развитие на международното право в сферата на трайното развитие. Бележка: Преводът на този документ не е официален и е направен от Дадалос с учебна цел.
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|