InterAction Council, обединение на бивши държавни президенти и шефове на правителства от цял свят, след дългогодишна подготовка със съветници от всички културни среди през 1998 и по повод 50-тия рожден ден на Общата Декларация на Човешките права, предложи проект за Обща Декларация на Човешките задължения  и я представи на Обединените Нации. Този каталог на задълженията има за цел да защити и допълни Декларацията на човешките права от 1948.

Тази инициатива предизвика оживен дебат за човешките права, който ще документираме в рамките на тази тема. Многобройни статии в последователни издания на седмичника Die Zeit изясняват съществените аргументи и спорни точки на дебата за човешките права и задължения и отношението помежду им. Както и в темите Weltethos и Човешко достойнство, не на последно място става дума за въпроса за евроцентричността на човешките права и упрека в културен империализъм от страна на Запада.

Подбрахме следните материали към дебата:

(Хелмут Шмид е бивш Бундес-канцлер на Федерална Република Германия и почетен председател на InterAction Council, която развива "Обща Декларация на човешките задължения" и я представя пред Общото събрание на Обединените Нации)

[вестник "Die Zeit" от 03.10.1997]

Разбираемо е, че за една нация след края на една диктатура една от най-спешните задачи е осъществяването на основните права на човека - наречени на езика на Обединените Нации (ОН) "Човешки права". По същия начин след успоредния край на Хитлеристката диктатура в Европа и военната диктатура в източна и югоизточна Азия, Декларацията на Човешките права на Обединените Нации от 1948 беше едно естествено, необходимо и добро волево решение.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Установяването на фундаменталните права на всеки и създаването на демократична държавна организация вървят ръка за ръка. Така беше, слава богу, след Хитлер и Мусолини, както и в източната половина на Европа след края на комунистическата диктатура. Противно на това опита от последните десетилетия показва също, че демокрацията и човешките права могат да останат само на хартия, когато едно правителство се задоволява само с голото им признаване и както ежедневно, така и особено в извънредни ситуации, реално не се застъпва за демокрацията и човешките права и действително не осъществява своята функция. От друга страна за някои членове на обществото не е чуждо разминаването в това да се ползват от правата си и да ги отстояват, като в същото време да избягват поемането на отговорности. Но ако всеки се осланя изключително на правата си и не поема никакви задължения и отговорности, тогава един народ и неговата държава - или хората като цяло, биха изпаднали в конфликтни и вражески отношения, и в крайна сметка в хаос.

Без съзнанието за отговорност на всеки един човек е застрашена свободата от господството на силните и властоимащите. Затова баланса между правата и отговорностите е постоянна задача на политиците и на гражданите.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

В днешно време, почти половин век след Universal Declaration of Human Rights, тяхната необходима задължителност спрямо човечеството и неговите двеста суверенни държави е в опасност. Защото от една страна понятието "Human Rights" се използва от някои западни политици, най-вече в САЩ, като бойно понятие и като агресивен инструмент за външно-политически натиск. Това в повечето случаи се случва селективно: наистина срещу Китай, Иран или Либия, но не срещу Саудитска Арабия, Израел или Нигерия. Причините за подобна едностранчивост са свързани с икономически и стратегически интереси. 

От друга страна Human Rights се приемат от някои мюсулмани, индуисти и конфуцианци като една типично западна концепция и отчасти дори като инструмент за удължаване на западното господство. Поради това, особено в Азия, чуваме често  сериозния упрек, че концепциата за основните права занемарява или подценява необходимостта от добродетели и от задължения и отговорности на всеки един спрямо семейството, общността, обществото или държавата. Някои азиатци смятат, че е необходимо да се признае едно принципно противоречие между западното и азиатското разбиране за достойнството на човека. 

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Безспорно е: Човешката идея и представа за човешко достойнство се различават в рамките на всяко общество или култура - в зависимост от религиозните или идеологически измерения. Освен това шестват действително големи различия между ширещите се в Европа и Северна Америка представи от една страна и преобладаващите от друга страна в Азия ислямистки, индуистки, будистки и конфуциански представи, мълчанието на Комунизма в неговите многобройни проявления.

Затова се допуска, че през 21. век може да се стигне до един clash of civilizations б la Samuel Huntington. Експлозията на световното население - четири пъти повече! - през 20 век и увеличаването на концентрацията в големите градове ще продължат най-малко до средата на идния век; затова и през 21 век ще има конфликти - без да се има предвид края на биполярния конфликт между Съветския Съюз и Запада. Може да се надяваме, че те ще бъдат решавани по-внимателно, отколкото това се случи през 20 век. Но е оправдан страха, че те могат да завършат с война между принципно противоположни и вражески настроени култури. При това фундаменталистите от двете страни, които днес в глобален аспект в повечето случаи играят само външни роли, най-вероятно ще се превърнат в задействащ механизъм и в катализатор на масови истерии. Днешното разпространяване и интензивиране на обхващащото целия свят обединено стопанство - наречено глобализация - не би могло в никакъв случай да противодейства на това, дори би довело до нови икономически конфликти на интересите.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

След края на съветския блок и преди всичко след отварянето на Китай, почти се удвои броя на участващите в конкуренцията в световната икономика хора. Към това идва и един огромен технологичен скок - преди всичко в областта на телекомуникациите, въздушния транспорт и морския-контейнерен транспорт - и един исторически връх в либерализирането на търговията, преди всичко обаче на паричните и капитални движения. В началото на новия век нациите и техните народни стопанства ще зависят все повече едни от други отколкото във всички други поколения. Но в същото време тази глобализация води до нови, досега непознати конкурентни борби. Ще расте склонноста към политическо изкривяване на конкуренцията с цел лична изгода .

Ако на фона на тази опасност нациите и техните държави, политиците и защитниците и пазителите на религиите не се научат взаимно да уважават своето религиозно, културно и цивилизационно наследство, ако хората не се научат да балансират двете категорични задължителности за свободата и отговорностите, тогава наистина може да рухне мира помежду им. Световно-политическата структура и социално-икономическото благосъстояние на народите могат дълбоко да бъдат засегнати.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Ето защо в края на стария век - петдесет години след Universal Declaration of Human Rights - е крайно време да се говори и за Human Responsibilities. Световно и съвместно признати етични стандарти са един спешно необходим минимум за интерконтиненталния съвместен живот - не само за индивидуалното поведение, но също така и за политическите авторитети, за религиозните общности и църкви, за нациите. Не само за правителствата, но също така и за международните производствени, търговски  и финансови концерни. Последните днес са в опасност да се поддатат на един нов, неконтролируем, световен, спекулативен, хищнически капитализъм. Необходимостта от съзнание за собствената отговорност се отнася по същия начин и за световните електронни медии, които застрашават да отровят хората в световен план с един прекален показ на убийства, стрелби, актове на насилие и злоупотреби във всякакъв вид. 

Необходимостта да се избегне clash of civilizations обедини голям брой стари държавни мъже (бивши държавни президенти и шефове на правителства) от всички пет континента в представянето на проекта за Universal Declaration of Human Responsibilities. Той почива на дългогодишна подготовка от страна на духовни, философски и политически водачи от цял свят и от всички големи религии. Първоначалната цел е да се предизвика дискусия; надеждата е да се стигне до една подобна декларация, като тази на ОН през 1948, когато ОН прие под инициативата на Елеонор Рузвелт Общата Декларация за човешките права.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Както декларацията за човешките права от тогава, така и една допълнителна декларация на човешките отговорности, имат характера на етичен апел, а не на международно-правова обвързаност. Въпреки това, от моралната база на декларацията за човешките права водят началото си регионални аспекти на човешките права, например Европейската конвенция на човешките права и устройството на европейския съд за човешките права. Същервеменно тук си спомняме и за големите въздействия на Хелзинската заключителна декларация и нейния "Korb III" върху вътрешното развитие на европейския комунизъм. По сравним начин се очакват с надежда по-късни правови или политически въздействия на декларацията за човешките задължения.

Тези, които приемат авторите и създателите на проекта за Обща декларация за отговорността и човешките задължения като голи идеалисти без реален поглед, нямат нито обширен поглед върху действителните исторически измерими въздействия на първоначално правово-необвързващата декларация на човешките права, така и реална представа за бъдещите заплахи над човечеството; те биха могли да бъдат само консервативни привърженици на морално безпринципна, погрешно наречена "реална политика".

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Нашият проект повтаря в член 4 "Златното правило", което играе голяма роля във всички световни религии (и което Имануел Кант издига в една от неговите усъвършенствани формулировки в "категоричен императив"): "Не причинявай това, което не искаш да ти причинят." В член 9 се казва: Всички хора "имат задължението, ...да преодоляват бедност, недохраненост, невежество и неравност. Те трябва да поощряват навсякъде по света трайно развитие, за да се гарантира за всички хора достойнство, свобода, сигурност и равноправност." Член 15 гласи, представителите на религии имат задължението да избягват предубеждения и дискриминация спрямо друговерци, те трябва да поощряват толерантността и взаимното зачитане сред всички хора. В края в член 19 се казва: Никакво тълкувание на тази декларация не трябва да води до това, да дава определени права, които целят унищожаването на установените в декларацията за човешките права от 1948 права и свободи.

(...) Дискусията по проекта за обща декларация на човешките отговорности ще предизвика на Запад най-малко две основни възражения. От една страна така наречените реални политици ще кажат, че става дума за идеализъм, който няма перспектива за цялостно приемане и действително следване. От друга страна ангажирани защитници на човешките права ще кажат, че ако проекта за декларацията на човешките отговорности се разглежда като повторение или като допълнение към декларацията за човешките права, съществува опасността, човешките права да бъдат транспортирани на повърхността на простия морал. В Азия някои биха казали, че проекта противоречи на съществени принципи на азиатската култура; но да се изхожда от декларацията за човешките права би било излишно, вредно и поради това би трябвало да се избегне.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Махатма Ганди изброява седем "Социални грехове", в началото стоят "politics without principles" и "commerce without morality". Неотдавна Financial Times написа по повод обсъждането на проекта за декларацията за човешките отговорности следното: "Правилно: Нуждаем се от общи правила за бизнес-поведение... Една Universal Declaration of Business Responsibilities би могла да проникне в името на общата полза  в мозъците на ръководствата на предприятията." И този опит би могъл да стане успешен, ако проекта за декларация на човешките отговорности предизвика световна дискусия. Във всеки случай в ОН и оттам в правителствата той ще бъде дискутиран.

Обществената дискусия би допринесла за това, да си припомним отново за разбирането, според което ние гражданите имаме не само правата да отблъснем чуждия произвол, но и също така задължения и отговорности спрямо другите хора. Без двойния принцип на права и свободи никоя демокрация не би могла да просъществува дълго.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Участващите в стопанската глобализация нации, държави и техните правителства трябва да се обединят в един общ минимален етичен кодекс, в противен случай новият век би бил също така конфликтен, както и този, който си отива. Но този път конфликтите няма да се ограничат в отделни части на континентите, а би възникнал действително един световен конфликт между различни принципни убеждения, като партиите в конфликта биха се натъкнали на ширещи се религиозни и културни интерпретации. Който иска да избегне застрашаващия сблъсък между културите, не се нуждае във никакъв случай само от икономически и военен потенциал, необходим е морал, който би бил признат и от всички други. 

[Документи към този текст: Обща Декларация на човешките права, Обща Декларация на човешките задължения; допълнителна информация към темата ще намерите и в темите Weltethos und Човешко достойнство]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[в-к "Die Zeit" от 17.10.1997]

Кой би оспорил това, че всеки човек има задължението да се държи "безупречно, честно и почтено", "да подкрепя при всички обстоятелства доброто и да избягва лошото", че има задължението да "зачита живота" и "да се отнася с всички хора човешки"? Ключовите изказвания относно една "Обща декларация на човешките задължения", публикувани в der ZEIT от 3 Октомври (Nr.41/97), звучат толкова невинно, така разбираемо, че човек не би се осмелил да търси търси недостатъци на този документ на добрата воля.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Но понякога доброто е точно обратното на добро. Добрите намерения биха имали лоши последствия - като например подобна декларация на задълженията, представена пред света от група бивши държавни  водачи, между които бившия Бундесканцлер Хелмут Шмидт. Критиката не се позовава на стойностите, присъщи на това правило на задълженията. При това документът предизвиква три основни възражения:

[Начало на старница]    [Назад за преглед]

В последствие рухва една разпространена диагноза, която обеднява западните общества. Всичко е подложено на изтощтение и се разпада малко по малко - класовите условия, селската община, живота на обединенията, почетните длъжности, договора между поколенията, трудовия живот; обединенията на работодателите загубват членове, така както и профсъюзите, партиите, църквите.

Според второто обичайно заключение, "виновна за разпадането на традиционните връзки е индивидуализацията, растящата свобода на човека за сметка на общността. Тази теза е застъпена от американските общественици. В своя манифест от 1994 те пишат, че западното общество "е все повече застрашено от загубата на всички морални норми, че клони все повече към егоизъм, и че е задвижвано от алчност, егоистични интереси и непрекъснат стремеж за власт". Хелмут Шмидт изцяло се позовава на това, когато пише в своя принос към декларацията на човешките задължения в Die ZEIT: "Безогледното егоистично 'самоосъществяване' се превръща в идеал, а общото благо остава само една фраза." Едно "свободно възпитание" се ориентира "твърде едностранно към основните права".

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

По този начин се намираме пред един смайващ феномен: Обществото, както е известно от историята, няма повече да бъде разрушавано от липса на свобода, а от нейните прекалени размери. Вече е необходима такава мрачна обществена картина, според нечии обещаващи успех мнения, при която индивидуалната свобода трябва да бъде допълнена чрез засилване на задълженията към обществото и по този начин тя да се ограничава постоянно.

Но вековният извор на модерното, политическата свобода, "не пресъхва от честа употреба, а напротив - все по-живо извира", контрира социологът Улрих Бек, един неуморен борец срещу тезата за състоянието на порочност и морално падение. Някои упреци към модерното общество почиват изцяло на недоразумения. Ако стопански мениджъри не могат да осигурят работни места, както упреква Хелмут Шмидт, това не бива да се обяснява на първо място с хищническия капиталистически морал. Причина за това са завишените работни разходи. Когато данъчните приходи намаляват, причина за това не е на първо място занижения данъчен морал. Това се дължи на възможностите за измъкване, които предлага закона.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Няма причина промените в западните общества да бъдат описвани само отрицателно. При по-точно вглеждане разпадането на стойностите може да се приеме като промяна на стойностите. Правителството на Германия специално проучи отношението на младите хора към стойностите и се натъкна на едно поколение, което не е предимно материалистично, а е по-скоро алтруистично ориентирано. Студентският преподавател Герхард Шмидтхен беше впечатлен от "чистотата на стремежа към лична честност". Посредством проучвания в англо-американски страни лондонската социоложка Хелън Уилкинсън се запозна с едно поколение, което е "приело както предимствата, така и цената на голямата свобода". В никакъв случай не става дума за "отричане и зачеркване на морала". Но все пак за изразни форми на традиционната моралност.

Според резултатите от изследването хората не искат повече да бъдат поделяни на войници на някакви армии за взаимно благо, на Червения кръст и т.н. Те искат да останат субект на своите действия. Техният деен и политически ангажимент трябва да може да бъде спонтанен, свободен от йерархии и формалности.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Не може да се каже, че благодетели като отзивчивост и солидарност са изчезнали. Когато наскоро р.Одер преля, немските граждани дариха повече помощи, отколкото бяха необходими за бранденбургските жертви на прилива. Когато почина принцеса Даяна, работници от една фабрика в Хамбург доброволно правиха допълнителни смени през почивните дни, за да изработват мемориалния компакт-диск на Елтън Джон - приходите отиваха в полза на благотворителни организации. Определено  това са само мигновени припламвания на ангажимента, разпалени от една огромна медийна индустрия. Но какво лошо има в това? Вместо да се оплакват от разрушаване на стойностите, би било по-добре, ако хората помислят за това, как е възможно нови изразни форми на ориентиране към общото благо да се превърнат в резултатни.

(...) Новият индивидуализъм дори сам си създава своите обществени стойности. Въпреки, че хората се разкъсват в различни посоки, те все пак са единни по отношение на това