InterAction Council, обединение на бивши държавни президенти и шефове на правителства от цял свят, след дългогодишна подготовка със съветници от всички културни среди през 1998 и по повод 50-тия рожден ден на Общата Декларация на Човешките права, предложи проект за Обща Декларация на Човешките задължения  и я представи на Обединените Нации. Този каталог на задълженията има за цел да защити и допълни Декларацията на човешките права от 1948.

Тази инициатива предизвика оживен дебат за човешките права, който ще документираме в рамките на тази тема. Многобройни статии в последователни издания на седмичника Die Zeit изясняват съществените аргументи и спорни точки на дебата за човешките права и задължения и отношението помежду им. Както и в темите Weltethos и Човешко достойнство, не на последно място става дума за въпроса за евроцентричността на човешките права и упрека в културен империализъм от страна на Запада.

Подбрахме следните материали към дебата:

(Хелмут Шмид е бивш Бундес-канцлер на Федерална Република Германия и почетен председател на InterAction Council, която развива "Обща Декларация на човешките задължения" и я представя пред Общото събрание на Обединените Нации)

[вестник "Die Zeit" от 03.10.1997]

Разбираемо е, че за една нация след края на една диктатура една от най-спешните задачи е осъществяването на основните права на човека - наречени на езика на Обединените Нации (ОН) "Човешки права". По същия начин след успоредния край на Хитлеристката диктатура в Европа и военната диктатура в източна и югоизточна Азия, Декларацията на Човешките права на Обединените Нации от 1948 беше едно естествено, необходимо и добро волево решение.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Установяването на фундаменталните права на всеки и създаването на демократична държавна организация вървят ръка за ръка. Така беше, слава богу, след Хитлер и Мусолини, както и в източната половина на Европа след края на комунистическата диктатура. Противно на това опита от последните десетилетия показва също, че демокрацията и човешките права могат да останат само на хартия, когато едно правителство се задоволява само с голото им признаване и както ежедневно, така и особено в извънредни ситуации, реално не се застъпва за демокрацията и човешките права и действително не осъществява своята функция. От друга страна за някои членове на обществото не е чуждо разминаването в това да се ползват от правата си и да ги отстояват, като в същото време да избягват поемането на отговорности. Но ако всеки се осланя изключително на правата си и не поема никакви задължения и отговорности, тогава един народ и неговата държава - или хората като цяло, биха изпаднали в конфликтни и вражески отношения, и в крайна сметка в хаос.

Без съзнанието за отговорност на всеки един човек е застрашена свободата от господството на силните и властоимащите. Затова баланса между правата и отговорностите е постоянна задача на политиците и на гражданите.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

В днешно време, почти половин век след Universal Declaration of Human Rights, тяхната необходима задължителност спрямо човечеството и неговите двеста суверенни държави е в опасност. Защото от една страна понятието "Human Rights" се използва от някои западни политици, най-вече в САЩ, като бойно понятие и като агресивен инструмент за външно-политически натиск. Това в повечето случаи се случва селективно: наистина срещу Китай, Иран или Либия, но не срещу Саудитска Арабия, Израел или Нигерия. Причините за подобна едностранчивост са свързани с икономически и стратегически интереси. 

От друга страна Human Rights се приемат от някои мюсулмани, индуисти и конфуцианци като една типично западна концепция и отчасти дори като инструмент за удължаване на западното господство. Поради това, особено в Азия, чуваме често  сериозния упрек, че концепциата за основните права занемарява или подценява необходимостта от добродетели и от задължения и отговорности на всеки един спрямо семейството, общността, обществото или държавата. Някои азиатци смятат, че е необходимо да се признае едно принципно противоречие между западното и азиатското разбиране за достойнството на човека. 

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Безспорно е: Човешката идея и представа за човешко достойнство се различават в рамките на всяко общество или култура - в зависимост от религиозните или идеологически измерения. Освен това шестват действително големи различия между ширещите се в Европа и Северна Америка представи от една страна и преобладаващите от друга страна в Азия ислямистки, индуистки, будистки и конфуциански представи, мълчанието на Комунизма в неговите многобройни проявления.

Затова се допуска, че през 21. век може да се стигне до един clash of civilizations б la Samuel Huntington. Експлозията на световното население - четири пъти повече! - през 20 век и увеличаването на концентрацията в големите градове ще продължат най-малко до средата на идния век; затова и през 21 век ще има конфликти - без да се има предвид края на биполярния конфликт между Съветския Съюз и Запада. Може да се надяваме, че те ще бъдат решавани по-внимателно, отколкото това се случи през 20 век. Но е оправдан страха, че те могат да завършат с война между принципно противоположни и вражески настроени култури. При това фундаменталистите от двете страни, които днес в глобален аспект в повечето случаи играят само външни роли, най-вероятно ще се превърнат в задействащ механизъм и в катализатор на масови истерии. Днешното разпространяване и интензивиране на обхващащото целия свят обединено стопанство - наречено глобализация - не би могло в никакъв случай да противодейства на това, дори би довело до нови икономически конфликти на интересите.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

След края на съветския блок и преди всичко след отварянето на Китай, почти се удвои броя на участващите в конкуренцията в световната икономика хора. Към това идва и един огромен технологичен скок - преди всичко в областта на телекомуникациите, въздушния транспорт и морския-контейнерен транспорт - и един исторически връх в либерализирането на търговията, преди всичко обаче на паричните и капитални движения. В началото на новия век нациите и техните народни стопанства ще зависят все повече едни от други отколкото във всички други поколения. Но в същото време тази глобализация води до нови, досега непознати конкурентни борби. Ще расте склонноста към политическо изкривяване на конкуренцията с цел лична изгода .

Ако на фона на тази опасност нациите и техните държави, политиците и защитниците и пазителите на религиите не се научат взаимно да уважават своето религиозно, културно и цивилизационно наследство, ако хората не се научат да балансират двете категорични задължителности за свободата и отговорностите, тогава наистина може да рухне мира помежду им. Световно-политическата структура и социално-икономическото благосъстояние на народите могат дълбоко да бъдат засегнати.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Ето защо в края на стария век - петдесет години след Universal Declaration of Human Rights - е крайно време да се говори и за Human Responsibilities. Световно и съвместно признати етични стандарти са един спешно необходим минимум за интерконтиненталния съвместен живот - не само за индивидуалното поведение, но също така и за политическите авторитети, за религиозните общности и църкви, за нациите. Не само за правителствата, но също така и за международните производствени, търговски  и финансови концерни. Последните днес са в опасност да се поддатат на един нов, неконтролируем, световен, спекулативен, хищнически капитализъм. Необходимостта от съзнание за собствената отговорност се отнася по същия начин и за световните електронни медии, които застрашават да отровят хората в световен план с един прекален показ на убийства, стрелби, актове на насилие и злоупотреби във всякакъв вид. 

Необходимостта да се избегне clash of civilizations обедини голям брой стари държавни мъже (бивши държавни президенти и шефове на правителства) от всички пет континента в представянето на проекта за Universal Declaration of Human Responsibilities. Той почива на дългогодишна подготовка от страна на духовни, философски и политически водачи от цял свят и от всички големи религии. Първоначалната цел е да се предизвика дискусия; надеждата е да се стигне до една подобна декларация, като тази на ОН през 1948, когато ОН прие под инициативата на Елеонор Рузвелт Общата Декларация за човешките права.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Както декларацията за човешките права от тогава, така и една допълнителна декларация на човешките отговорности, имат характера на етичен апел, а не на международно-правова обвързаност. Въпреки това, от моралната база на декларацията за човешките права водят началото си регионални аспекти на човешките права, например Европейската конвенция на човешките права и устройството на европейския съд за човешките права. Същервеменно тук си спомняме и за големите въздействия на Хелзинската заключителна декларация и нейния "Korb III" върху вътрешното развитие на европейския комунизъм. По сравним начин се очакват с надежда по-късни правови или политически въздействия на декларацията за човешките задължения.

Тези, които приемат авторите и създателите на проекта за Обща декларация за отговорността и човешките задължения като голи идеалисти без реален поглед, нямат нито обширен поглед върху действителните исторически измерими въздействия на първоначално правово-необвързващата декларация на човешките права, така и реална представа за бъдещите заплахи над човечеството; те биха могли да бъдат само консервативни привърженици на морално безпринципна, погрешно наречена "реална политика".

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Нашият проект повтаря в член 4 "Златното правило", което играе голяма роля във всички световни религии (и което Имануел Кант издига в една от неговите усъвършенствани формулировки в "категоричен императив"): "Не причинявай това, което не искаш да ти причинят." В член 9 се казва: Всички хора "имат задължението, ...да преодоляват бедност, недохраненост, невежество и неравност. Те трябва да поощряват навсякъде по света трайно развитие, за да се гарантира за всички хора достойнство, свобода, сигурност и равноправност." Член 15 гласи, представителите на религии имат задължението да избягват предубеждения и дискриминация спрямо друговерци, те трябва да поощряват толерантността и взаимното зачитане сред всички хора. В края в член 19 се казва: Никакво тълкувание на тази декларация не трябва да води до това, да дава определени права, които целят унищожаването на установените в декларацията за човешките права от 1948 права и свободи.

(...) Дискусията по проекта за обща декларация на човешките отговорности ще предизвика на Запад най-малко две основни възражения. От една страна така наречените реални политици ще кажат, че става дума за идеализъм, който няма перспектива за цялостно приемане и действително следване. От друга страна ангажирани защитници на човешките права ще кажат, че ако проекта за декларацията на човешките отговорности се разглежда като повторение или като допълнение към декларацията за човешките права, съществува опасността, човешките права да бъдат транспортирани на повърхността на простия морал. В Азия някои биха казали, че проекта противоречи на съществени принципи на азиатската култура; но да се изхожда от декларацията за човешките права би било излишно, вредно и поради това би трябвало да се избегне.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Махатма Ганди изброява седем "Социални грехове", в началото стоят "politics without principles" и "commerce without morality". Неотдавна Financial Times написа по повод обсъждането на проекта за декларацията за човешките отговорности следното: "Правилно: Нуждаем се от общи правила за бизнес-поведение... Една Universal Declaration of Business Responsibilities би могла да проникне в името на общата полза  в мозъците на ръководствата на предприятията." И този опит би могъл да стане успешен, ако проекта за декларация на човешките отговорности предизвика световна дискусия. Във всеки случай в ОН и оттам в правителствата той ще бъде дискутиран.

Обществената дискусия би допринесла за това, да си припомним отново за разбирането, според което ние гражданите имаме не само правата да отблъснем чуждия произвол, но и също така задължения и отговорности спрямо другите хора. Без двойния принцип на права и свободи никоя демокрация не би могла да просъществува дълго.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Участващите в стопанската глобализация нации, държави и техните правителства трябва да се обединят в един общ минимален етичен кодекс, в противен случай новият век би бил също така конфликтен, както и този, който си отива. Но този път конфликтите няма да се ограничат в отделни части на континентите, а би възникнал действително един световен конфликт между различни принципни убеждения, като партиите в конфликта биха се натъкнали на ширещи се религиозни и културни интерпретации. Който иска да избегне застрашаващия сблъсък между културите, не се нуждае във никакъв случай само от икономически и военен потенциал, необходим е морал, който би бил признат и от всички други. 

[Документи към този текст: Обща Декларация на човешките права, Обща Декларация на човешките задължения; допълнителна информация към темата ще намерите и в темите Weltethos und Човешко достойнство]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[в-к "Die Zeit" от 17.10.1997]

Кой би оспорил това, че всеки човек има задължението да се държи "безупречно, честно и почтено", "да подкрепя при всички обстоятелства доброто и да избягва лошото", че има задължението да "зачита живота" и "да се отнася с всички хора човешки"? Ключовите изказвания относно една "Обща декларация на човешките задължения", публикувани в der ZEIT от 3 Октомври (Nr.41/97), звучат толкова невинно, така разбираемо, че човек не би се осмелил да търси търси недостатъци на този документ на добрата воля.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Но понякога доброто е точно обратното на добро. Добрите намерения биха имали лоши последствия - като например подобна декларация на задълженията, представена пред света от група бивши държавни  водачи, между които бившия Бундесканцлер Хелмут Шмидт. Критиката не се позовава на стойностите, присъщи на това правило на задълженията. При това документът предизвиква три основни възражения:

[Начало на старница]    [Назад за преглед]

В последствие рухва една разпространена диагноза, която обеднява западните общества. Всичко е подложено на изтощтение и се разпада малко по малко - класовите условия, селската община, живота на обединенията, почетните длъжности, договора между поколенията, трудовия живот; обединенията на работодателите загубват членове, така както и профсъюзите, партиите, църквите.

Според второто обичайно заключение, "виновна за разпадането на традиционните връзки е индивидуализацията, растящата свобода на човека за сметка на общността. Тази теза е застъпена от американските общественици. В своя манифест от 1994 те пишат, че западното общество "е все повече застрашено от загубата на всички морални норми, че клони все повече към егоизъм, и че е задвижвано от алчност, егоистични интереси и непрекъснат стремеж за власт". Хелмут Шмидт изцяло се позовава на това, когато пише в своя принос към декларацията на човешките задължения в Die ZEIT: "Безогледното егоистично 'самоосъществяване' се превръща в идеал, а общото благо остава само една фраза." Едно "свободно възпитание" се ориентира "твърде едностранно към основните права".

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

По този начин се намираме пред един смайващ феномен: Обществото, както е известно от историята, няма повече да бъде разрушавано от липса на свобода, а от нейните прекалени размери. Вече е необходима такава мрачна обществена картина, според нечии обещаващи успех мнения, при която индивидуалната свобода трябва да бъде допълнена чрез засилване на задълженията към обществото и по този начин тя да се ограничава постоянно.

Но вековният извор на модерното, политическата свобода, "не пресъхва от честа употреба, а напротив - все по-живо извира", контрира социологът Улрих Бек, един неуморен борец срещу тезата за състоянието на порочност и морално падение. Някои упреци към модерното общество почиват изцяло на недоразумения. Ако стопански мениджъри не могат да осигурят работни места, както упреква Хелмут Шмидт, това не бива да се обяснява на първо място с хищническия капиталистически морал. Причина за това са завишените работни разходи. Когато данъчните приходи намаляват, причина за това не е на първо място занижения данъчен морал. Това се дължи на възможностите за измъкване, които предлага закона.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Няма причина промените в западните общества да бъдат описвани само отрицателно. При по-точно вглеждане разпадането на стойностите може да се приеме като промяна на стойностите. Правителството на Германия специално проучи отношението на младите хора към стойностите и се натъкна на едно поколение, което не е предимно материалистично, а е по-скоро алтруистично ориентирано. Студентският преподавател Герхард Шмидтхен беше впечатлен от "чистотата на стремежа към лична честност". Посредством проучвания в англо-американски страни лондонската социоложка Хелън Уилкинсън се запозна с едно поколение, което е "приело както предимствата, така и цената на голямата свобода". В никакъв случай не става дума за "отричане и зачеркване на морала". Но все пак за изразни форми на традиционната моралност.

Според резултатите от изследването хората не искат повече да бъдат поделяни на войници на някакви армии за взаимно благо, на Червения кръст и т.н. Те искат да останат субект на своите действия. Техният деен и политически ангажимент трябва да може да бъде спонтанен, свободен от йерархии и формалности.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Не може да се каже, че благодетели като отзивчивост и солидарност са изчезнали. Когато наскоро р.Одер преля, немските граждани дариха повече помощи, отколкото бяха необходими за бранденбургските жертви на прилива. Когато почина принцеса Даяна, работници от една фабрика в Хамбург доброволно правиха допълнителни смени през почивните дни, за да изработват мемориалния компакт-диск на Елтън Джон - приходите отиваха в полза на благотворителни организации. Определено  това са само мигновени припламвания на ангажимента, разпалени от една огромна медийна индустрия. Но какво лошо има в това? Вместо да се оплакват от разрушаване на стойностите, би било по-добре, ако хората помислят за това, как е възможно нови изразни форми на ориентиране към общото благо да се превърнат в резултатни.

(...) Новият индивидуализъм дори сам си създава своите обществени стойности. Въпреки, че хората се разкъсват в различни посоки, те все пак са единни по отношение на това, какво не искат. "Отрицателен каталог на общите стойности" нарича това социологът Карл Ото Хондрих. Така в крайна сметка "индивидуални лични чувства се обединяват в Ние-чувства, които излизат далече от отделните дневни стаи". "На процеса на разпадане - биха казали някои - противодействат неподозирани стабилизационни процеси."

[Назад за страница]    [Назад за преглед]

Теорията за разпадането на стойностите е възвратима. Тя се появява винаги, когато обществата се модернизират с огромна скорост. Англия от времето на Индустриализацията познава тревогата за загубата на нормите така добре, както и Вилхелмистка Германия. Във века на глобализацията държавни мъже са предизвикани да представят на подрастващите един документ за задълженията. Те натискат внезапно спирачката там, където не е нужно: алармизъм.

Хелмут Шмидт смята, че е необходим "един минимум от световно съвместно признати етични стандарти за интерконтиненталното съвместно съществуване. Точно в Азия би съществувал "приемащия се сериозно и сериозно обоснован упрек", че "концепцията за основните права занемарява и размива отговорностите на всеки. Тази критика ще поеме на сметката си каталога на задълженията, за да се "избегне една "война между културите".

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Но към коя Азия всъщност Шмидт иска да се обърне? Определено той пледира като критик за "свободното възпитание", но не като сексуална разкрепостеност, както е разпространено в някои азиатски страни. Със сигурност, като критик на модерното, той не би поощрявал азиатските филми на насилието на телевизионния екран. Без съмнение, като критик, той не иска да внуши преклонение пред "спекулативния хищнически капитализъм" у всички семейни кланове от Тигровите държави, които са превърнали печалбата във своя втора религия.

Културите са комплексни. Всеки намира в тях това, което търси. Макс Вебер смята, че стойностите биха могли да възпрепятстват икономическото развитие или да го забавят. Затова конфуцианството също е отговорно за стагнацията в Азия. В днешно време за най-голямо учудване важи обратното. Обществените стойности на конфуцианството се разглеждат като катализатор на успеха. При това в Азия има не само една култура, а много; и не всички Boom-държави имат конфуциански корени. Сред тях са и такива, които се осланят на индивидуалистични (христиански или будистки) традиции. Конфуцианството се оказва, че не е така силно обществено-ориентирано, както се предполага. То също разполага с идеята за достойнството на всеки човек. И то е по-близо - както пише социологът Хайнер Рьотц -до човешките права от режимите, които постоянно пренебрегват правата за свобода, основавайки се на конфуцианството.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

По този начин аргументът за азиатските стойности се представя като водена от интереси конструкция. Теоретиците на се опитват да преплетат културните различия на континента аргументирано. Това им се отдава само докато притежават интерпретационния монопол върху традицията с помоща на полицията. Защото в крайна сметка става дума точно за това: за легитимацията на авторитарното господство. Особено въздействащо сингапурският владетел Лии Куан Йу въведе "Културата" като оръжие за защита на демокрацията и индивидуализма. Години наред той се позоваваше със своя тръстиков-либерализъм на една разпространена културна традиция. При това той се намираше пред едно мулти-културно общество. Сега Лии Куан Йу принадлежи към тези, които се подписват под документа за задълженията.

Зад "Азиатските ценности" в действителност се крие "авторитарното изкушение" (Ралф Даарендорф). Затова пътят в стремежа да се избегне една "война между културите" води наникъде. Най-добрият гарант за едно мирно съвместно съществуване си остава зачитането на универсалните човешки права.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Дори и сценариите за края на света да не предоставят заключителна обосновка, може да се аргументира факта, че един документ на задълженията би се отразил добре на запада - принципно. В крайна сметка демократите са подчинени на ангажимента и съзнанието за отговорност на своите граждани. Затова държавата и демократите трябва да се борят за гражданско съзнание - в училище, на политическата арена, в публицистиката. Хелмут Шмидт, легитимиран чрез своята работа, е един убеден ментор на тази идея.

Но авторите на декларацията на задълженията не искат да се ограничат само в един етичен апел. Документът за задълженията е обвързан с правово оформени параграфи. Хелмут Шмидт се надява изключително на едно нормативно утвърждаване, като това, което произтича от декларацията на човешките права от 1848. Европейският съд за човешките права той вижда като образец за "понататъшни правови и политически въздействия на декларацията на отговорностите". Ако се стигне до там, гражданската добродетел би била накърнена, и на злоупотребата - дори и неволно - ще бъдат отворени вратите.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Английският историк Исай Берлин описва в едно популярно есе конфликта между двете понятия за свободата. След "отрицателната теория" свободата е само отсъствието на насилие. "Положителната теория" иска да обвърже свободата с един обществено подчинен дълг. Учениятя на Русо и Маркс попадат в тази категория. В последно време канадският общественик Чарлз Тейлър представлява "положителното учение". Той разбира свободата като понятие на "осъществяването." Като привърженици на тази школа се определят и авторите на декларацията на задълженията със своята идея за нормираните отговорности.

Исай Берлин показа, че свободата не е нищо друго освен просто свобода. Тя винаги има "отрицателната" цел, да отблъсква посегателствата; тя винаги е свобода от нещо - и за това е една защитна преграда от потисници. "Свободата за която говоря", казва Берлин, "е шанса за действие, а не самото действие". Тя обхваща и свободата от глупостта, от ирационалността, от заблудата, дори от незаинтересованост спрямо обществените стойности. Ако при това свободата е обвързана с обществено-полезна употреба, тя лесно би попаднала в робство " и би се лишила от имащите предимства асоциации, които се свързват с нейния невинен произход". Точно това се случи във Франция на революционния тероризъм и в Източния блок. Дори и когато демократичната държава (вместо обществото) иска да осъществи  моралното директно, това е - акцентува есеистът Ричард Херцингер - "едно патерналистично високомерие". 

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Без документ на задълженията гражданите в никакъв случай не се движат безотговорно насам-натам в един вакуум на стойностите. Всичко е обвързано с човешките права. Както и предложения документ на задълженията, те се осланят на "златното правило": "това, което не искаш да ти бъде причинено..." Защото свободата на вълка означава смърт за агнето, правото и закона трябва да осуетяват сблъсъци на интереси. Затова свободата на всеки човек се ограничава от правата на всички останали. От правата произтичат задължения: От свободата на мнението произхожда задължението, да не обиждаш другите; с родителското право кореспондира и задължението за възпитание; свободата на търговията намира своята граница в социалното задължение, да помагаш на други в беда.

(...) Това, че не съществува симетрия между права и задължения, представлява конструктивното невнимание на свободната държава. Ричард Херцингер има право, когато пише: "Който иска да имунизира свободата срещу рискове, като при това я поставя под опека, не предлага нищо друго, освен самоубийство от страх от смъртта." Изглежда авторите на документа на задълженията са наясно с тази опасност. Затова те пишат в член 19, че тяхната декларация не трябва да бъде тълкувана така, че да бъде целено "унищожаването" на правата на свобода. Но чрез една помощна клауза не може да бъде изтрит от лицето на земята един принципен конфликт. По-последователно би било, ако авторите се лишат от своето мероприятие.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[в-к "Die Zeit" от 24.10.1997]

Думата задължение трябва да притежавва един вграден механизъм на действие. Очевидно напредничавите щастливи "деца на свободата" (Улрих Бек) свързват това с неохота с "второстепенните благодетели": Точност и ред, прилежност, дисциплина и забрана на дъвките, целият потискащ оръжеен арсенал на гражданина на удоволствията. По друг начин не могат да бъдат разбирани силните реакции спрямо "Общата декларация на човшките задължения" (ZEIT Nr. 41/97), която формулира Хелмудт Шмидт, съвместно с други бивши държавни и правителствени шефове.

[Начало на старница]    [Назад за преглед]

Констанц Щелценмюлер се опасява, че каталога на задълженията би могъл да се превърне в отворена врата за всички "авторитарни режими, които искат да поставят в зависимост човешките права" (Nr.42). И Томас Клайне-Брокхоф смята, че манифеста въобще не трябва да бъде издаван - "дори и добрите намерения, биха имали лоши последствия", пише той (Nr.43). Към тях явно спада и един "алармистичен обществен анализ". 

Его-полицията на печелившите в индивидуализацията ли има тук думата? Трябва ли всеки, който не споделя техния малко безпощаден оптимизъм да очаква присъдата, че е реакционер? Сенчестите страни на индивидуализацията могат да бъдат пренебрегнати само с известно упорство: Вероятно занемареността в публичното пространство пречи на младите и силните повече, отколкото на старите и слабите; тези, които нямат деца, не е необходимо толкова да се замисля за насилието при младежите и растящата употреба на наркотици; тези, които определят техно-музиката като политическо течение, не е необходимо да се замислят за демокрацията.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Всички останали обаче могат да се изправят малко ужасени пред промените през отминалите трийсет години и да се попитат, дали всъщност точно така биха искали да живеят. Каталога на задълженията в случая играе една безценна роля: Той тематизира въпроса, дали настоящата ситуация е пригодена за голям размер на индивидуална свобода, която да подобри живота. В модерното, неопровержимо глобално общество, хората са както никога досега взаимно обвързани и трябва все повече да се съобразяват едни с други, ако това състояние трябва да остане такова. Това, че това им се отдава само донякъде, е, както описва социологът Норберт Елиас, резултата на един дълъг процес на дистанциране - индивидът се дистанцира, от себе си и от обществото. На едно определено житейски стойностно ниво отделният човек от самопринуда е задълбочил това, което преди му е било налагано принудително и мъчително и е било насочено срещу него - отказа от правото на силния. Тази самопринуда съдържа, за да я определим, променливи форми на любезност, цялата резервираност, която прави възможен съвместния живот между хората. Но цивилизационното ниво за съжаление не е толкова сигурно, колкото една парична сметка; нашият век е наситен с примери на варварство. Ето защо в никакъв случай не е алармистко, когато педагогиката, публицистиката и политиката бъдат подлагани на критична преоценка: В продължение на три века те се концентрираха върху увеличаването и налагането на човешките права. Остава под въпрос, дали едно продължение на тази тенденция би помогнало в кризисни времена да гарантира един възможно най-самоопределен, безконфликтен и смислен живот на хората.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Там, където има много пространство, много пари и много шансове, сигурно е достатъчно за сигурността на едно функциониращо общество да се зачитат правата на другите и да се предотвратяват убийствата и насилието. В една подобна ситуация възможно е достатъчна и една държава-пазач, която гарантира на своите граждани свободата, в зависимост от техните възможности да летят до Бахамските острови или не; и "свободата спрямо глупост, ирационалност, заблуда, дори незаинтересованост към обществените стойности", които включва предпочитаното от Томас Клайне-Брокхоф определение за свободата, не би навредила.

Но във времена на недостиг - било то на работни места, естествени ресурси или склонен към консенсус морал - нещата изглеждат по съвсем друг начин: Може ли тогава държавата да не очаква нищо друго от отделния човек, освен пропуските при посегателствата върху човешките права? Във всеки случай задълженията, които поставят на дискусия  бившите държавни, излизат извън тези рамки: Те изискват от хората повече усилия, било то практикувана солидарност, справедливост или самоусъвършенстване.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Не може обаче да се отрече един неприятен аспект на мероприятието: Често задълженията имат нещо общо с отказ за действие, с отлагане на потребностите, с ограничаване на свободата - който кърми в четири през нощта крещящо бебе или се грижи в къщи за деветдесет годишната си майка знае, че това има твърде малко общо с разгръщането на личността. Но е необходимо.

Разбира се, би било за предпочитане, ако всички граждани биха поели доброволно смислените, обществено-ориентирани задължения, с оглед тяхната необходимост. Но отношенията не изглеждат така. Причините за това са в материалната нищета на някои хора, в неблагоприятните обстоятелства; но причините са също така в едно възпитание, което години наред беше фиксирано върху това, да "постави отделния човек дисфункционално спрямо обществената система" (Херберт Маркузе), и което възпитание се е превърнало в своята вулгаризирана форма в безпомощен произвол. Дали тази форма на ненамеса прави хората по-щастливи, е под въпрос на фона на разпадащите се бракове и едно все по-трескаво търсене на смисъл в езотеричния супермаркет: това, че това застрашава общото, не трябва да се изключва. Трябва ли например гражданите да се отвърнат от демократичните институции презрително и дотогава, докато демокрацията загуби поради недостатъчната си маса своята легитимация? Всичко се свежда до един определен, аргументиран натиск върху отделния човек, той да бъде по възможност заинтересован от политическата значимост.

По никакъв друг начин не разбирам манифеста на задълженията: Той отваря възможността за едно - демократично - самоосъзаване за това кое е правилно или погрешно, разрешено или забранено, добро или лошо. Отговорността да се интересуваш въобще от тези важни въпроси, е предоставен от манифеста на всеки отделен човек. По този начин не е патерналистично, а - какво друго? - политическо.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[в-к "Die Zeit" от 07.11.1997]

При цялото уважение спрямо усилията за световно признаване на етични принципи за съвместно съществуване на народите и на хората - които намериха своето отражение в публикациите на Ханс Кюнг към темата "Световен морал" - трябва да се обърне внимание на разликата между човешки права и човешки задължения. Мисля, че са необходими и някои критични забележки към изказването на Хелмут Шмидт  ("Време е, да се говори за задължения" от ZEIT Nr.41/97). 

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Декларациите на човешките права са със столетия по-стари от предложения сега от Хелмут Шмидт и други личности проект за декларация на човешките задължения. Те в никаъв случаи не са, както казва Хелмут Шмидт в първото изречение, възникнали след края на диктатурите на столетието. Като примери могат да послужат Bill of Rights на Английският парламент от 1689 и Declaration des droits de l'homme et du citoyen на Френското Национално Събрание от 1789.

Намирам за удивителен факта, че в проекта за човешките задлжения не са опоменати Интернационалния пакт за граждански и политически права на Обединените Нации от 19 Декември 1966, както и Интернационалния пакт за стопански, социални и културни права от същата година. И двата пакта се считат с право за допълнение на индивидуалните човешки права.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Декларациите за човешките права и декларациите за човешките задължения са с твърде различен характер: Може да се говори почти за един "качествен скок". Декларациите за човешките права все пак не притежават качеството на общи закони. Но те са дотолкова правово задължаващи, доколкото позволяват на отделни хора, групи или обществени институции да се осланят на тях при налагането на своите права - преди всичко спрямо държавата. По съвсем друг начин изглеждат нещата при декларацията за човешките задължения. Те имат характера на морален призив, на етичен апел. Това не променя моралното им значение. Един колега го формулира по следния начин: Декларацията за човешките задължения представлява една проповед. И аз проповядвам често и с удоволствие - но трябва да се внимава за различията, а не да се буди впечатлението, че декларацията на човешките права и декларацията на човешките задължения са идентични в своето въздействие.

При това не може да се твърди, че класическите декларации за човешките права не говорят за задължения. Например член 29 на декларацията на човешките права от 1948 е изпълнен с "основни задължения". В абзац 1 се казва: "Всеки човек има задължения спрямо обществото, в което единствено е възможно свободното и пълно развитие на неговата личност." В Основния закон но Федерална Република Германия (1949) в част I. Основни права (член 1-19) седем пъти става дума за задължения и отговорности.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Исторически погледнато, гражданите, мъже и жени оспорват своите права спрямо феодалната аристокрация, църковните, политически и икономически аристократи, и поне успяват да постигнат писмено утвърждаване на човешките права (или основни права, или права на свобода). На фона на това въставане на масите и извоюваните привилегии, реакциите на църковните, политически или икономически власти често са се състояли в това, да напомнят на подчинените за техните задължения спрямо по-висше стоящите. Не трябва да се пренебрегва този исторически фон.

Че човешките права са резултат от западната християнска и духовна история, от това изхождам с Волфганг Паненберг срещу Ханс Блуменберг. По скандален начин това не противоречи на факта, че декларациите за човешките права се натъкват на вгорчената съпротива на католическата и евангелистка църква (в католическата църква до Втория Ватикански Събор (Кonzil) 1962 до 1965).Това обстоятелство обаче не означава, че мисълта за човешките права е чужда за източните култури, както смята Хелмут Шмидт.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Аз например се позовавам на една декларация на шеснадесет недържавни организации от Източна Азия от Април 1996. В нея се казва: "Азиатски правителства утвърждават неотменните права на Азиатците с оглед на културните, исторически и други установени особености" (в-к "Frankfurter Rundschau" от 3. Април 1996).

В заключение искам още веднъж да подчертая, че намирам усилията за създаване на декларация за задълженията за важни и ги подкрепям. Човешките права и човешките задължения обаче трябва да бъдат еднозначно различавани по своя смисъл.

[споменатите документи — Bill of Rights, Declaration des droits des hommes, както и Общата Декларация на човешките права — ще намерите на нашите Страници с документи]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]