Човешките права и човешкото достойнство са неразривно свързани. Това показва и едно сравнение на следните кратки откъси от един речник с дефиниции на трудното понятие Човешко достойнство с определенията на понятието "Човешки права" в Основен курс 1.

"(...) Човешкото достойнство е вътрешното и в същото време социално право на ценност и зачитане, което принадлежи на човека заради него самия. Човешкото достойнство е присъщо на всеки човек и е неделимо от него. То се притежава и от неродения, както и от вече мъртвия човек. Зачитането на човешкото достойнство означава, че държавата трябва да забранява всичко, което накърнява човешкото достойнство. По този начин тя трябва да уважава човека като личност, не трябва да го превръща в обект на разположение за държавни дейности, както и да злоупотребява с него като средство за постигане на дадена цел. Защитата на човешкото достойнство означава, че държавата трябва да прави всичко, за да противодейства - дори чрез трета страна - срещу накърняванията на човешкото достойнство (...)."

[от: Херман Авенариус, Малък речник на правата, Бон 1991]

[Начало на страница]

Какво означава това по-точно за всеки един човек, този въпрос ще се опитаме да разгледаме в рамките на темата Човешко достойнство. По този начин искаме да разгледаме различни примери за едно по-добро разбиране на понятието от различни културни кръгове (Материали). Следният откъс от книгата "Изтезанието" от Жан Амери може да ни послужи като въведение в проблематиката:

"Съвсем повърхностно е отношението, когато един непатил човек се застъпва за етически-патетичното мнение, че арестуваният загубва с първия му нанесен удар своето човешко достойнство. Трябва да призная, че не знам точно какво е това: Човешкото достойнство. Едни вярват, че го загубват, когато попаднат в отношения, при които им е невъзможно да си вземат баня. Други смятат, че го загубват, когато трябва да говорят различен от майчиния език пред определена инстанция. Някъде човешкото достойнство е обвързано с един определен психичен комфорт, другаде със свободно изразяване на мнение, в един друг случай може би със свободата на еднополови сексуални партньори. И така, аз не знам, дали този, който е бит от полицаи загубва човешкото си достойнство. Но съм сигурен, че още с първия му нанесен удар, нещо се загубва, нещо което бихме нарекли засега световно доверие."

[от:Жан Амери, Изтезанието; цитирано от: Тема на учебния урок 11/1997, BpB]

[Начало на страница]

От една страна светът се е превърнал в едно "голямо село", от друга страна е разделен на един богат север и на един беден юг. Какво значение имат тези отношения за понататъшното налагане на човешките права и как те са описани от следния кратък откъс?

"Безкрайните приказки за "Единствения свят", в който живеем, звучат като неделна лирика. Ежедневието разцепва глобализацията на планетите: Източна Азия процъфтява, западните индустриални държави напредват - но повече от една четвърт от човечеството в около сто страни на земята са в по-лошо състояние от преди десет, двайсет и дори трийсет години. В рамките на едно поколение се удвои разстоянието между севера и юга, и не е чудо, че междувременно 358 доларови милиардера притежават толкова много, колкото печелят на година най-бедните 2,3 милиарда граждани на света. Глобалното село си създава апартейд. Повече от конфликти между нациите заплашват в бъдеще със социални кръвопролития, кървави въстания на експлоатираните са по-вероятни от някаква си "Междузвездна война".

[Кристиан Вернике, в: в-к "Die ZEIT" от 26.07.1996]

[Начало на страница]

Не може ли на този фон да бъде разбран най-често изразявания аргумент, че бедните страни би трябвало да се погрижат първо за основните потребности на своето население, и едва тогава  биха били в състояние  да се погрижат за едно "луксозно благо" като човешко достойнство и човешки права? По-точно формулирано: За какво на неграмотния е нужна свобода на мнението?

"Китайският Външен министър определи изобличаването на нарушенията на човешките права в други страни като "намеса във вътрешните работи" и като посегателство върху суверенитета. Това би могло да доведе до политическа нестабилност и социално безпокойство. Аргументът, че човешките права са предпоставка за развитие, е необоснован според думите на Линс. За страните от Третия свят с предимство са много повече социалния и политически напредък, както и задоволяването на основните потребности. Но Китай респектира хартата на ООН и Общата декларация на човешките права.
Противно на това тибетският носител на Нобеловата награда за мир и духовен водач Далай Лама казва, че човешките права имали универсална валидност."

[в-к "Sьddeutsche Zeitung" от 17.06.1993]

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]