Естественото право е развито от идеята за право, което се дължи на човешкия авторитет, свързано е с установеното от човека (положително) право и го легитимира. То подчинява всяка държавна инстанция и всеки човек в задължителна ангажираност. Първо бихме искали да разгледаме две типични дефиниции:

Естествено право (I) (латински jus naturale), в правовата философия наддържавното, свръхположително право, което не се основава върху човешката дейност в създаването и оформянето на закони, и в зависимост от обстоятелствата може да противостои на държавното право (правилно право, естествено право). 
(...) Като право на разума естественото право се среща (...) още в античната философия, по-късно в Новото време (Ренесанс, Барок и Просвещение). Естественото право се превръща дори в специална академична дисциплина с претенциите да бъде правова философия, в по-широк план основа на големи правови системи (Grotius, Pufendorf), на теорията за държавния и обществен договор и оттам на конституционната държава, за хуманизиране на наказателното право (отмяна на Инквизицията и мъченията), както и за усъвършенстването на човешките права и оттам на либерална държава.
(...) Злоупотребата с положителното държавно право през 20 век доведе след 1945г. до съживяването на философската антропология и до едно "завръщане на естественото право".

[от енциклопедия Bertelsmann Discovery]

Естествено право (II): Цялостността на определените от неговата природа и природени му права на човека. Всеки човек притежава в еднакъв размер еднакви естествени права (например правото на живот и телесна невредимост или на лична свобода), независимо от неговия пол или възраст, неговото положение в обществото, времето, мястото и държавния ред, в които живее. Естествените права са пред- и наддържавни, затова неотменни, "вечни" права; те се различават от законите и другите въведени от държавата и по този начин исторически променливи правови норми, това означава от положителното право, и притежават по-високо правова стойност от тях.
Корените на идеята за естествените права трябва да се търсят назад в гръцката античност; тя се съдържа и във философиятя на някои софисти (5 и 4 в. пр.Хр.), на Платон (427-347 пр.Хр.) и Аристотел (384-322 пр.Хр.), бива дооформена от стоистите (след 3 в. пр.Хр.), и бива доразвита от техните гръцки и римски последователи като Цицерон (106-43 пр.Хр.), Сенека (4г. пр.Хр.- 65г.) и Епиктет (50-138г.).
В християнската философия и теологията на средновековието, особено тази на Тома Аквински и други схоластици, естествените права са считани за произтичащи от заложеното в човека божие право.
Политическо значение естествените права придобиват едва по време на Просвещението (17./18.в.). Развитата понататък от J. Althusius (1557-1638) и H. Grotius (1583-1645), от S. Pufendorf (1632-94), Chr. Thomasius (1655-1728), Chr. Wolff (1679-1754), J. J. Rousseau (1712-78), I. Kant (1724-1804) теория на естествените права като обосновани от разумната природа на човека права, служи за философска обосновка на Френската Революция и другите граждански революции на 18 и 19 век, и се превръща в средство на гражданска защита в борбата  срещу феодалната обществена система (феодализъм) и абсолютната държава (абсолютизъм) в стремежа към правова държава. В човешките и граждански основни права, на които се позовава правовата държава на Новото време, естествените права придобиват конкретен облик.

[от: Бек, Райнхард: Политически речник, издателство Крьонер, Щутгарт 1986, S. 637]

Ясно е, че човешките права произхождат от тази традиция. Рационалистичното и просвещенско учение изживява своя разцвет през 17 и 18 век. През 19 век доминира противоположното на естествените права течение, рехтспозитивизма, който изхожда оттам, че единствено валидно е позитивното (законово право), независимо от това, какво гласи то. И двете посоки имат своите добри страни, но крият в себе си и опасности. Двете позиции могат да бъдат противопоставени по следния начин: 

[Графично представяне на това противопоставяне предлага Схема към Задълбочена тема Естествено право]

Рехтспозитивизма на 19 век разглежда изключителния случай, да бъде узаконено "перверзно" право, като чисто хипотетичен. Но точно това се случва по време на тоталитарните и фашистки диктатури на 20 век. Ето защо след Втората Световна война се стига до едно преосмисляне, до едно завръщане на естественото право. И в рамките на Обединените Нации се прави опит за позитивиране на естественото право под формата на човешки права. Това означава придържането към идеята, че съществува едно висше право и опита това право да се определи като отредено за всички хора.

Става дума за един компромис между горепосочените крайни позиции: Естествено на първо място важат писаните права, но трябва да се избягва следването на закона на всяка цена. Ако законите са насочени срещу справедливостта, се налага задължението да не им се подчиняваш. Това, което се разбира под "справедливост" се определя от световно признатите документи, като най-вече от "Обща Декларация на човешките права".

[Материали към тази фокус-тема: Схема Естествено право]

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]