[Ролф Шпинлер , вестник "Stuttgarter Zeitung" от 30.07.2000]

Сценарият е идиличен: Къща на един от най-хубавите склонове на Тюбинген, тераса с южен изглед. Това е като "дар божий", казва домакинът и предлага на госта да седне вън на слънце. Под "дар божий" Ханс Кюнг има предвид фондацията Weltethos, чиято резиденция е тук от 1995г., както и факта, че е успяла да спечели Тони Блеър и да го покани в Тюбинген. Днес британският министър-председател ще изнесе лекция в университета.

В продължение на 15 години професорът по теология Ханс Кюнг ръководи институт за всемирни изследвания, който е основан от университета специално заради него, след като той загубва под натиска на Ватикана учителското си място в католически-теологичния факултет. Днес Кюнг гледа със спокойна дистанция на бурните събития оттогава, даже с благодарност. Той вижда до известна степен проява на шега на здравия разум в начина, по който предизвикания срив в неговата професионална биография се превръща в шанс за него. Във всеки случай оттогава Кюнг оставя зад себе си твърде ограничения хоризонт на своята църква и нейната догматика и чрез книги като "Да бъдеш християнин", "Съществува ли бог?" или "Проект Weltethos" си спечелва верни почитатели също и сред църковните читатели, които постепенно забравяха за липсващата благословия на Рим. Оттогава Кюнг не прави нищо без поглед върху световното цяло. 

[Начало на страница]

Един от тези почитатели е Карл Конрад Граф на Грьобен, който вижда шанс в освобождаването от длъжност на Кюнг през 1995г. Той също е чел неговата книга "Проект Weltethos" и решава да подпомогне проекта чрез една фондация. "Трябва да се оттърсим от възхваляваното самоосъществяване и благоразумното мислене, трябва да убедим хората, че се нуждаем от високи етични норми за съвместно съществуване в мир и свобода." Фондацията Weltethos застана зад това и направи набързо Ханс Кюнг за свой президент.

Кюнг пъха в ръцете на посетителите многобройни брошури, които информират за дейността на фондацията. Те имат за цел да поощрят международния културен и религиозен диалог: чрез изследвания и образователна дейност в училища и читалища, както и чрез организирането на конгреси и симпозии. Не би могло да има мир на земята без свобода сред религиите - такова е кредото на Кюнг. Ето защо, прес последните години той се посвети на проучване на големите световни религии занимаваше се с Будизъм, Хиндуизъм, Юдейство и Ислям, което беше отразено не само в многобройни книги, но и в една телевизионна серия в седем части. Сякаш Кюнг искаше да обори американския политолог Самюел Хинтигтън, според който конкуренцията между религиите е причина за глобалната борба между културите.

[Начало на страница]

Противно на това Кюнг търси общото в световните религии. Той смята, че от тях може да се извлече един "минимален основен консенсунс във връзка с обединяващите стойности, разумните мащаби и моралните устои" въпреки техните догматични разлики. Това той нарича "Weltethos". Но мисловната фабрика на Кюнг в Тюбинген не само мисли в глобални измерения, тя въздейства глобално. Тя беше "виновна" за създаването на "Декларация на Weltethos", която беше гласувана от Парламента на Световните религии на 4 Септември в Чикаго, и осъществи също така дейна помощ  по отношение на "Декларация на Човешките права", която основа през 1997г. комисия от бивши държавни и правителствени шефове под председателството на бившия Бундесканцлер Хелмут Шмидт. В края на август той ще представи своя проект на среща на религиозни водещи личности в Ню Йорк, информира с нескрита гордост Кюнг своите посетители; В работния му план е включена UN-конференция  на тема интеркултурния диалог.

Чикагската "Декларация на Weltethos" се придържа в четири "разумни директиви към визираните от Кюнг минимални норми. Всички хора трябва да бъдат задължени в "култура на ненасилието с дълбоко уважение към всичко живо", в "солидарност и справедлив стопански ред", в "толерантност и правдив живот" и накрая в "равноправност и партньорство между мъжа и жената". Кюнг не противоречи на това, че това са много общо изразени задължения, и признава, че темите противозачатъчни средства, аборт, хомосексуалност трябва да бъдат разбулени, защото в тези области просто не е била поставяна целта да се постигне консенсус. Но точно тези теми са на дневен ред в цял свят, по тях често се спори. Но Кюнг не се заблуждава. По тези полемични въпроси просто внимателно трябва да се търси среден път. Той залага на един вид трети път отвъд фундаментализма и "произволния плурализъм", брани се от мнителността, иска да замести религията с етика и да забърка традиционните религии в един "религиозен коктейл". Проектът Weltethos не се стреми към единна религия.

[Начало на страница]

Въпросът за "Човешките права" е предизвиквал от край време полемични дебати. Критиците виждаха в това удар върху либералната култура на индивидуалните човешки права. В действителност проектът на Кюнг не отрича неговата близост до комунитаристичната критика на либерализма, дори и да признава, че Германия е придала на думата "задължение" негативен смисъл, и че по тази причина той говори по-скоро за "отговорност". Във всеки случай не е изненадващо, че Кюнг може да бъде определен като политик от своя почитател, който сам е един признат комунитарист (и признат християнин): от британския министър-председател Тони Блеър (...).

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]