На тази страница ще намерите кратки статии от пресата с примери за нарушения на детските права или отправена критика спрямо недостатъчното прилагане на Конвенцията за детските права. Подготвили сме и тексове, които дават опорна точка за това, какво трябва да се направи срещу трудовата експлоатация на деца:

dpa от 3.4.98

Pro Asyl критикува отношението към децата-бежанци

Според мнението на помощни организации Бон (Германия) нарушава Конвенцията за детските права на ОН. Представители на Pro Asyl критикуват, че федералното правителство пасивно наблюдава, как социално ощетяване, бедност, инвалидност или чужд произход, ограничават правата на деца в Германия. Преди всичко деца-бежанци са жертви на масови немски нарушения на Конвенцията. Според Pro Asyl екстрадирането на търсещи убежище деца показва, че немските служби практикуват враждебност спрямо чужденци, вместо да признаят правото им на убежище.

[Начало на страница]

в-к "Frankfurter Rundschau" от 4.4.1998

Случая на 17-годишния Неше демонстрира за Pro Asyl държавна политика на дискриминация

(от Йорг Шиндлер)

В отношението си към деца-бежанци Германия очевидно нарушава международно валидните норми според определенията на човешките права.

Франкфурт на Майн, 3 Април. След изразената позиция на Pro Asyl и "National Coalition" относно положението на децата в тази страна, правото на чужденците се изкривява, за да се превърне в "право на отзоваване на чужденците". Шест години след като Германия ратифицира Конвенцията за детските права на ОН все още малолетни биват задържани при съмнителни обстоятелства, докладва Организацията в петък в Бон. С една акция с пощенски картички "Coalition", към която принадлежат около 100 сдружения, вниманието се насочва към "трудно измеримото нарушаване" на международното право.

Според говорителя на Pro Asyl Хайко Кауфман поведението на много политици свидетелства за "бюрократичен цинизъм, организирана безотговорност и липса на цивилен кураж". Като "пример на държавна политика на дискриминация" той определя случая с Курдин Неше Йозмен: Седемнайсет годишната бива екстрадирана от Хайделберг в Турция през юли 1997, въпреки, че голяма част от нейното семейство е убита от тамошните военни. Майката е била изнасилена и от тогава не е в състояние да се грижи за себе си. Въпреки това Вътрешното министерство в Щутгарт прогонва Неше от страната. От тогава в Хайделберг протеста не стихва. В началото на годината Вътрешния министър Томас Шойбле (CDU) отстъпи, и поне обеща туристическа виза за Неше. Но това тя да я получи е невероятно: След като Курдин, която живее в Турция при родители-настойници оповести, че ще пътува по Велик ден за Хайделберг, правителственият президиум в Карлсруе се противопостави. Обосновката: Изхожда се от това, че Неше няма намерение просто да дойде на посещение - оттук издаването на виза е "понастоящем изключено".

Pro Asyl и "National Coalition" не искат да оставят нещата така: В четвъртък те представиха на Томас Шойбле и на Федералния външен министър Клаус Кинкел (FDP), който определи Конвенцията за детските права като "върхово постижение" в историята на ОН, две пощенски картички-бланки. В следващите месеци защитниците на човешките права искат да спечелят много граждани за акцията с пощенските картички, за да събудят политиците за едно "хуманитарно решение за Неше в смисъла на благото на детето". За Кауфман в случая става дума за един основен въпрос: "Колко силна е една държава, колко силна е една демокрация, да допусне обществената опасност за децата и която има нужда да приложи цялата суровост на законите върху децата, като изтласква решаването на тяхната съдба в неясното бъдеще?" 

[Начало на страница]

Корнелия Шмитц, в: Парламентът Nr. 52-53, 24./31.12.1999

Равносметката на UNICEF

Много тъжна

В края на шефството на Берлин над UNICEF федералният президент Йохан Рау, Райнхард Шлагинтвайт, председателят на Немския комитет на UNICEF Карол Белами, изпълнителната директорка на UNICEF и посланика на UNICEF Сър Петер Устинов представиха на 13 декември ситуационния доклад „Децата в света 2000".

Много от целите на Световната конференция за децата от 1990г., като намаляване на степента на детската смъртност, степента на неграмотност или осигуряването на основно училищно образование, вече са постигнати, отбеляза Шлагинтвайт. Но пропастта между богати и бедни става все по-голяма:

Две трети от децата трябва да се справят с по-малко от два долара на ден. Правителствата не успяват да следват отговорностите си, конвенцията за правата на детето не е в обращение, критикува председателят. UNICEF изисква големи политически усилия и проявява повече натиск на фона на увеличаването на въоръжените конфликти, чиито първи жертви са деца и жени. Половината от 31 милиона бежанци и прогонени са деца и младежи под 18 години. На имунната болест СПИН жертва стават два милиона деца в Африка през 1998г..

Федералният президент Рау определя като тъжен факта, че все още е необходимо да си припомняме за правата на децата. Той постави въпроса за състоянието на една цивилизация, в която децата биват изполвани като войници, работници или като предмет на проституция.

Изпълнителният директор Белами изведе на преден план това, че различията между индустриалните нации и развиващите се страни се увеличават. Годишно все още умират 11 милиона деца от лечими болести, като шарка или стомашно-чревни заболяваня. Последствията, които възникват за децата поради липсващо здравно обслужване, училищно образование, както и недостатъчната прехрана и липса на питейна вода, носят последствия и за обществата, тъй като те биват лишавани от човешки потенциал. Белами призова настойчиво за използване на възможностите, които произхождат от Конвенцията за детските права. Тя призовава за създаване на структури за спазването на детските права и ясно посочва, че плановете и инструментите за това отдавна съществуват.

[Начало на страница]

в-к "Stuttgarter Zeitung" от 16.09.1999

Два милиона деца - убити

"Terre des hommes" направи почти десет години след подписването на Конвенцията за детските права на Обединените Нации една отрезвяваща равносметка: От 1989г.  два милиона деца в света са убити във войни и въоръжени конфликти, около шест милиона деца са ранени. Десет милиона деца страдат от травми, предизвикани от война.

[Начало на страница]

Щефан Клайн, в: в-к "Sьddeutsche Zeitung" от 24./25.08.1996

Стоката дете

Дали в Шри Ланка (с предполагаеми 17.000хил. проституиращи деца), в Тайланд (най-малко 200.000), Индия (400.000) или дори на Филипинските острови (60.000) — почти навсякъде безчинстващите с деца имат много възможности. Необходимо им е само да посегнат и това даже да не им струва толкова много финансово.

(...) Дълго време престъпниците дори не трябваше да се страхуват от отговорността, която може да им бъде потърсена. На един шрилански полицай например принадлежи изречението: "Как бих могъл да задържа бял човек?" И дори и да се е стигало до дело, съдията в повечето случаи е решавал благосклонно. (...) Но райските времена за педерастите са към своя край, перверзното удоволствие има една растяща цена.

[Начало на страница]

в-к "Sьddeutsche Zeitung" от 17.09.1996

Експлоатиращият детски труд

От експлоатацията на повече от сто милиона младежи и момичета в света чрез детски труд се оплакаха организациите в помощ на децата terre des hommes и UNICEF. По повод на Световния ден на детето идния петък, представители на двете организации в Бон застанаха срещу "недиференцираните" бойкотиращи призиви за продукти на детски труд и срещу изискванията за пълната им забрана. Те препоръчаха проблема с детския труд да бъде преборен чрез по-добри образователни предложения, уреждане на защитата на труда и един критичен контрол на поведението на потребителите в индустриалните държави.

Според предположения на Интернационалната Работническа Организация понастоящем трудова дейност извършват повече от 200 милиона деца под 15 години. В края на десетилетието може да се говори за около 375 милиона работещи деца, които работят като ваксаджии, продавачи на вестници, в селското стопанство, в килимарството, в каменоломни или мини, заяви Петра Бокслер от terre des hommes. Детският труд е преди всичко последствие от бедността и липсващите алтернативи. Тя определи като спешно предотвратяването на експлоатиращите работни условия за деца, като проституцията, принудителния труд и робството. Това изисква социални и стопански мерки, както и цялостна медицинска рехабилитация. Според нейните данни около 40 процента от децата работят, за да могат да финансират посещението си в училище.

[Начало на страница]

В Либерия 18.000 деца са участвали в гражданската война. Децата-войници са се считали за поддаващи се на влияние, непретенциозни и смели. В Либанон и Шри Ланка децата са били принуждавани, да се записват като самоубийствени командоси, се казва по-нататък в изследвнето. По данни на Обединените Нации в Руанда за пръв път в историята деца са били заподозряни в участие в геноцид.

[Начало на страница]

Петра Пинцлер, в: в-к "DIE ZEIT" от 15.09.1995

"Ругмарк, гарантирано без детски труд"

Вече никой точно не си спомня, чия беше идеята: Това Суман ли беше, ангажираната социална работничка? Политическият активист Кайлаш? Или това бяха приятелите от Германия, помагащите на terre des hommes, хляб за света и липса на нищета? Внезапно все пак тя се роди - идеята, с помоща на немско участие, да се ограничи експлоатацията на индийски деца.

Първо трябваше да се помогне на тъкачите на килими. Само в Идия 300.000 деца стоят всеки ден на тъкачните станове във фабриките и руинират здравето си. За да променят това, активистите създадоха една фондация. Тя контролира производителите, които доброволно се отказват от детски труд, и слага печат на техните килими: "Ругмарк, гарантирано без детски труд". Купувачите могат да покажат колко сериозно приемат морала. Изцяло под мотото: В едно пазарно стопанство консуматорът решава за покупката на даден продукт и по този начин и за условията на производство.

[Начало на страница]

Петра Пинцлер и Николаус Пипер, в: в-к "DIE ZEIT" от 06.12.1996

Футбол без детска експлоатация?

Например футбола: Много топки, с които ритат европейски спортисти, се шият в пакистанския град Сиалкот - нерядко от деца. Продължават протестите на групи в защита на човешките права, като британската Christian Aid, срещу условията на работа - последно пред ФИФА, международния футболен съюз. За ФИФА протестът беше неудобен - защото той не можеше да изключи, че предприятия, които печелят от детски труд, могат да понесат това под официалното покритие на световно първенство. Застрашен беше имиджа.

Междувременно футболните функционери не трябва повече да се страхуват от протести. Многобройни срещи на защитници на човешките права, UNICEF, ФИФА, и продуценти на спортни предавания стигнаха преди няколко дни до следното: Бранша ще подпише кодекс на поведение и ще въведе особен етикет. "Тези, които искат нашия етикет, ще трябва да се съобразяват с минималните етични стандарти", каза днес категорично Флавио Батайни от ФИФА. "Ние искаме да спрем детския труд в индустрията с топки", казва Щефан Рубин, председател на фирма за спортни артикули Pentland, в качеството си на заместник в своя бранш.

[Начало на сраница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]