Следният текст насочва към някои гравиращи проблеми, които съществуват в световен план въпреки приетата през 1989г. Конвенция за правата на детето. Става дума за съкратото представяне на един доклад от Хайко Кауфман, говорителят на немската организация за човешки права ProAsyl. Докладът но първо място показва, в каква степен децата продължават в днешно време да бъдат екплоатирани, и по този начин скицира предисторията и мотивите за приемането на конвенцията за правата на детето на ОН. Във втората част той се посвещава на един особено проблематичен случай, какъвто са децата-бежанци. В тази част той се позовава като пример на ситуацията в Германия. Подхода спрямо малолетния бежанец Пит пояснява проблемите на немските дела за бежанци - също и особено когато се отнася за търсещите убежище деца.

[Начало на страница]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

2. Деца в бягство 

Съществуват предположения, че почти половината от бежанците в света са търсещи убежище деца, подрастващи или младежи. В опита си за бягство те са особено застрашени: Семейства биват разделяни, децата са особено силно подложени на голямото физическо и психическо напрежение, в много бежански лагери условията за живот са катастрофални; много лагери са временно устроени и по този начин водят до "продължителна бездомност" и празнота. Тези катастрофални обстоятелства са предпоставка за откъсване от корените и загуба на идентичността на децата, те възпрепятстват интеграцията и задушават шансовете на живот на много деца. Предполага се, че броят на децата в бягство, сами, без придружител, след загуба на родителите или други роднини, е от 6 до 10 милиона.

На фона на тези масови ограничения на шансовете за живот и накърняванията на детските права, изречението в увода на "Хартата на детето" от 1959г — "Човечеството дължи на децата най-доброто, което може да даде" — звучи като подигравка спрямо жизнената действителност на мнозинството от децата по света.

За да се намали значително пропастта между знанието и действието, между приказките и делата, между правото и действителността в името на децата и с "по-решителното право" на една конвенция това да бъде преодоляно, от международната общност на 20 ноември 1898г. беше оповестена Конвенцията за правата на детето на ОН. 187 държави вече я ратифицираха или вече се присъединиха към нея. (ноември 1996).

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

3. Немските правила за изключенията

Федералната Република се присъедини през Април 1992г., във всеки случай с възражения, и то касаещи една централна област, в която става дума за помощи и даване на убежище на деца-бежанци, които искат да се спасят със своите родители, или без никакви придружители, от войни, накърнявания на човешките права, преследване, принудително вземане в служба, насилие и лична безизходица.

Чрез своята "Декларация с възражения" немското правителство искаше да се откаже от правовите задължения за чужденци и бежанци на Конвенцията за детските права, което ще рече, че се отказа от необходимото приспособяване и реформа на особено рестриктивните и възразяващи немски закони в тази сфера; и това, като интерпретира безжалостната немска практика в правата на бежанците за  "Rechtens" и в съзвучие с намеренията на Конвенцията за детските права.

Конвенцията еднозначно формулира, че "благото на детето" (член 3) "се приема за водещо при всички законодателни, юридически, но и правителствени решения". Със своята "Декларация с възражения" Германия противоречи на това желание: За децата на бежанци или емигранти не важи на първо място "благото на детето", не е в сила "the best interests of the child" (както по-добре е формулирано на английски език), а бежанското право, съответно закона за чужденците. Положението на децата-бежанци е подчинено на немското право на бежанците. И тук ясно  се виждат последствията на един безсърдечен и лицемерен дебат по повод бежанците, съответно закона за чужденците: Търсещите убежище хора, и дори деца, биват интрументализирани като "застрашаващ потенциал", вместо да им бъде оказана помощ и по този начин да се спази хуманитарното изискване на основния закон. (Саркастично може да се добави: Точно затова той трябва да бъде променен!) (...). 

Много от тези, които търсеха убежище в Германия, не могат да възстановят изгубената си сигурност или рухналото им достойнство, защото те биват конфронтирани тук от нови несигурности, пречки и страхове. Дори бежанци от граждански войни са принудени да бягат и биват експлоатирани.

Всички ние изживяваме този конфликт чрез подхода на Вътрешния министър към босненските бежанци от войната, между които много деца и младежи, които ходят тук на училище или предвиждат тук своето образование. И въпреки, че повечето от тях отговарят на критерия за необходимост от помощ в смисъла на Женевската Конвенция за бежанците, техният престой не се удължава, не се зачитат жизнените им перспективи. "Благото на детето", да се предостави и осъществи възможно най-доброто за детето с преценка на всички гледни точки, в Германия не играе роля или тя е напълно второстепенна.

С подобна "временна защита" Германия е на пътя към минимализиране на защитата за бежанците, и игнорирането, съответно пренебрегването на човешките права като цяло.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

4. Историата на Пит — един от многото примери

В началото на февруари 1995г. малолетният П. - нека понататък да го наречем "Пит" - пристига във Федералната Република в Хамбург. Произхода и съдбата му са неизвестни. Службата за чужденци взима решение за така нареченото "фиктивно определяне на възрастта", т.е. преценява се горе-долу, каква е възрастта на Пит. Приема се, че той е на около 16 години, на основание на което според закона за бежанците той е "пълнолетен и имащ право да търси убежище". Неговото прослушване се състои на 7 февруари, и още на 10 февруари неговата молба се отхвърля като "очевидно неоснованелна". В началото на март момчето бива задържано след съдебно постановление. Едва в началото на май неговият адвокат успява да го освободи. За да се установи неговата точна възраст, един ден след неговото освобождаване, бива постановено и осъществено рентгеново изследване на костта на китката му. "Изненадващите последици": няколко дни по-късно Пит бива изпратен в дом за младежи, получава попечител.

По време на своето двумесечно задържане Пит можеше да се изразява само писмено. Бележки от съдебните заседания правят по-ясно неговото психическо състояние: "стоящ в ъгъла на стаята", "криещ лицето си в шепи".

Пит очевидно е силно травматизиран, не може да говори, но се опитва да се изразява писмено, когато има под ръка лист и химикал. Неговата затвореност се определя от службите и съдилищата като твърдоглаво поведение. След края на неговото задържане той се променя видимо. След като при писмено изказване на желанието си той може да посети църковна служба, той започва да говори. Все по-рядко вече му е необходим лист и химикал, за да се изкаже. Постепенно частите от неговата житейска история се сглобяват. Установява се, че той има изгаряния на коленете и краката, които не са зараснали. От неговото пристигане в Германия никой не се е погрижил за това. Очевидно Пит е бил на ръба да стане жертва на гражданската война в Руанда.

Какво е сполетяло неговото семейство и самия него? Ще мине още много време, докато Пит може наистина да разкаже своята история. Какво би се случило, ако ангажирани хора не бяха започнали да приемат безмълвния Пит на сериозно и да се застъпват за него (...)?

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]