|
|
|
|
Следният текст е извадка от документацията на немската фондация в помощ на децата terre des hommes. Той е посветен на съдържанието на Конвенцията за детските права на ОН, опита при налагането на установените в нея права, и преди всичко с проблемите на защитата на децата.
Още от своето основаване фондацията в помощ на децата terre des hommes се застъпва за правата на децата по цял свят. Тя се позовава на Хартата на детето, която е постановена от Обединените Нации през 1959г. Тази Харта на детето бива заменена през 1989г. от Конвенция за правата на детето на ОН. На лице е основанието, да се поясни значението, съдържанието, политическите перспективи, но и ограниченията на тази Конвенция.
До момента Конвенцията беше ратифицирана от 190 държави, някои от тези страни формулираха ограничаващи обяснения или възражения. Тя беше постановена през 1989г. от Общото Събрание на ОН след 10-годишна подготовка. В процеса на възникване участваха редица неправителствени организации. Конвенцията за правата на детето се състои от уводна част, 41 съдържателни члена и 9 члена с допълнителни постановления.
Конвенцията за правата на детето разглежда детството като комплексен жизнен етап, за чието успешно протичане са необходими множество условия. Тя не конструира постановки на детските права спрямо родителските права и правата и задълженията на държавата. Водещото мото на Конвенцията е благото на детето. Всички мерки и намерения трябва да отговарят на този критерий и не трябва да се тълкуват в ущърб на детето.
Конвенцията за детските права на ОН принадлежи към централните документи на международната защита на човешките права. Тя описва елементарните необходимости за едно човешки достойно детство под формата на права.
Конвенцията за детските права на ОН е универсалния мащаб за определянето на житейските условия на децата във всички страни и кулури по света. Тя е необходима, защото в много страни по света детските права се нарушават. Формулират се правови постановки, за да се предостави на слабите, наранените и пренебрегнатите възможността за отстояване на техните житейски интереси срещу силните и по-горестоящите. Световно разпространеното мнение, че многобройните и гравиращи нарушения на човешките и детски права прави недействащи и оттам излишни договорите за човешките права, категорично бива отхвърляно от terre des hommes.
Децата са самостоятелни личности със специфични потребности и права. Това изказване на Конвенцията за детските права на ОН е един качествен напредък спрямо досегашното виждане, при което децата бяха приемани много повече като обект на разположение на родителите или други възрастни. Международните документи предшестващи Конвенцията наблягат също едностранчиво на защитата на децата и опасността от злоупотребата с тях. За разлика от това целта на Конвенцията за правата на детето е да промени в световен мащаб отношението на възрастните спрямо децата.
Конвенцията за правата на детето на ОН е един договор между държави, които се задължават в осъществяване и налагане на гарантираните в нея права. Никой няма право и не може да ги освобождава от тази отговорност, никой не може да поема тази отговорност сам. Въвеждането на Конвенцията е необходимо във всяка страна. За да се спечели международно внимание се подписват договори за човешките права, без да е налице действителната воля за тяхното реализиране. Подобна злоупотреба с Конвенцията за детските права трябва да бъде избегната.
Конвенцията за правата на детето е и един международен компромис между много различни култури, политически и икономически системи. Тя не е перфектна и поради това трябва постоянно да бъде дискутирана и подобрявана. terre des hommes ще се включи в тези дискусии.
Важно е, на основата на Конвенцията за правата на детето да се изработят подробни конкретни договори и двустранни споразумения между държавите. Пример за това е Конвенцията от Хага през 1993г.
Към задачите на обществото и на децата спада активното реализиране на детските права и търпението, необходимо в този процес - в собствената страна и в целия свят.
В Конвенцията за детските права на ОН липсва юридическия инструментариум за практическо приложение на индивидуалните детски права. Всички национални и интернационални усилия, да се покрие този недостатък, биват подкрепяни.
В безброй много страни не съществуват пропуски в съответните закони. Но въпреки това детските права не се зачитат, защото държавата не проявява достатъчно воля, или не е в състояние да съдейства за прокарването на своите закони. Предвидените в Конвенцията държавни доклади спадат към необходимите мерки, за да се посочат нередностите. Тук голяма роля играят недържавните организации, защото те могат да докладват независимо от държавните интереси.
[Начало на страница] [Старт Човешки права] [Схема-преглед]
|
|
Теми:
Права на човека I
Примери
I Демокрация
I Партии I
Европа
I Глобализация
I Обединени Нации
I
Уст.
развитие
|