Съставни части на режима на апартейд (II): Опитите за расова класификация: Регистриране според раси

През 1950г. се обнародва "Закона за регистрирането на населението", или "Population Registration Act". Всички южноафриканци биват вписани в един така наречен расов регистър. Създадена е "служба за расово класифициране", която надзирава този процес. Причисляването към определена група протича на основание на критерии като външен вид, общо възприемане и външност. Тъй като това от части са били социални критерии, е било възможно прекласифициране. Причисляването към една или друга етническа група е било решаващо за политическите права, социалните връзки, шансовете за образование и стопанския статус.

Много от тези регистрации обаче са твърде опортюнистични, така както в случая с Япония или Израел. Тъй като Южна Африка има добри отношения с Израел и Япония, членове на тези народностни групи биват класифицирани като бели. Възможно е да си представим, как тази система е издъхвала, особено в такъв район като Южна Африка, в който са на лице всички телесни цветове във всичките им нюанси. За да се преодолее тази трудност, се въвежда задължението за паспорт. Всеки южноафриканец е бил задължен да носи със себе си паспорта, който дава сведение и за неговата расова принадлежност.

Три примера онагледяват абсурдния опит, едно общество да бъде расово класифицирано:

Карол — хубава, светлоруса, стройна — се снима на едно шикозно расово-смесено парти в Кейптаун с Пърси Следж, цветнокож американски поп-певец. Снимката, която на следния ден вестниците публикуват, кара да закипи кръвта на бурите: Русичката Карол с повдигната мини-пола, пред нея клекната американска звезда, изписваща своя автограф на голото бедро на момичето. Това е расов срам на квадрат. Пресата на бурите е изпълнена с възмущение: "Съвсем ясно се вижда, докъде може да се стигне при настоящото правителство", е отправеният упрек от страна на националистичен по убеждения народен представител в парламента към  Националния министър. "Днес черните в белите хотели използват жените ни като подложка за писане!" 

Но преди да се беше стигнало до погроми, държавната расова служба разсея напрежението от предполагаемия скандал. От страна на администрацията в обяснение в пресата се обяви, че случката не противоречи на законите. Мис Буш е била една Coloured. Случаят  веднага беше приключен за вестниците на африканерите. Само англоезични издания продължиха да му отделят язвителни коментари.

[Извадка от: Ерих Вийдеман, "Ще яздим, докато потънем в кръв", Расовата държава Южна Африка, Хамбург 1981, 27]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

От 1950г. всеки южноафриканец бива класифициран според така наречения "Population Registration Act" към определена етническа група. След като расите трябва да бъдат разделени, става необходимо да се знае, кой към коя раса принадлежи. В крайна сметка всеки е трябвало да носи със себе си личен паспорт, който ясно удостоверява принадлежността към определена раса.

Още от самото начало опитите за дефиниране на отделните раси при едно население, което е толкова разнообразно, както самата Южна Африка, се оказват изключително трудни. Както е известно на всеки посетител, в Южна Африка има всякакви цветове на кожата, от бяло до черно, с много нюанси между тях. Критериите за определяне на расовата принадлежност са следните: Външното присъствие, общото възприемане и вид, но някои от по-раншните процедури на класификация са били изключително груби. Белите служители е трябвало да бъдат посветени в така наречената "молив-в-косата" техника. Когато в косата на подаващия молба се пъхнел молив и той се застопорял, защото косата е къдрава, той е бил класифициран като африканец. Ако моливът паднел, защото косата е по-гладка, той е бил определян за Coloured...

От всички истории за скрити страхове и грижи, предизвикани от расовите закони в Южна Африка, може би нито една не е по-типична от опита на родения в Белгия южноафриканец Реймонд Дьо Профт.

"През 1950г., непосредствено след въвеждането на Immorality Act и новите закони на регистрация, (...) той се запознава с една келнерка на име Диан Басик, която работи в един кейптаунски ресторант. Те се влюбват, но тъй като тя е определена за Coloured — майка й е бяла, а баща й е неизвестен — те могат да се срещат само тайно. Дьо Профт си спомня, колко голям е бил страха, да не бъдат разкрити (...), но след известно време те поели риска и заживели заедно. Когато техният син навършва шест години, те се нанасят в една къща в квартал, където живеят африканери и се представят като бяла двойка. Те имат общо пет деца, които също биват класифицирани като Coloureds. Според закона е трябвало да посещават училище за Coloureds в един друг квартал, но за да запазят предимстото да бъдат бели, родителите задържат децата в къщи и им преподават сами доколкото могат. Редовно те подават молба, Диан и децата да бъдат признати за бели и също така редовно тяхната молба бива отхвърляна. Сключването на брак в този случай остава невъзможно (при тогавашното законово положение). Когато техният син Грахам става на 19 години, той започва да излиза с момиче от обществото на бурите. Момичето забременява. Но отново една женитба е невъзможна, понеже според класификацията те принадлежат към различни класи. В отговорът на тази безднадеждна ситуация Грахам се хвърля под един влак. Той умира на място.

Няколко седмици по-късно другите четири деца на Дьо Профт биват регистрирани като бели (...)."

Диан Басик бива приета за прекласифицируема едва в края на 1980г., след като тя се обръща с молба към своите бели приятели, да потвърдят писмено, че може да бъде приемана като бяла, и е можела да представи това пред съда.

[Извадка от: D. Harrison, The White Tribe of Africa. South Africa in Perspective, Berkeley 1982, 173f.]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Още през 1986г. има голям брой прекласификации:

[Извадка от: Андре E.A.M. Томасхаузен, Упадък на апартейда. Равносметка на реформите 1978-1986, Немско-Южноафриканско общество e.V., o.O., o.J., 3]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Други съставни части на режима на апартейд: Homelands, Общество, Стопанство, Политика]

[Начало на страница]