Съставни части на режима на апартейд (V): Политическо отнемане на правата и потисничество на опозицията

Очевидно е, че по този начин правителството се сдобива с практичен инструмент срещу произвола, с който е било възможно отстраняването на неудобни чернокожи, но и на бели в опозиция. Всякаква политическа дейност по този начин бива утежнена, съответно потисната.

Жертва на този закон става и известният днес Африкански Национален Конгрес (АНК), партията на Нелсън Мандела и Оливър Тамбос, чийто основи биват подкопани и която бива забранена от правителството на 8 април 1960г.

[Други материали към тази област ще намерите в раздел Съпротива]

[Начало на страница]

Преди три години Гладис Макуоло беше майка на три здрави момчета. Днес единият от тях е обявен за изчезнал. Той "изчезва" след кратък престой в полицейския затвор. Вторият син е вкъщи. След няколко дни в полицията той получава мозъчно увреждане. Третият син е в затвора, откакто през май (1987) е задържан (...).

Съпругът на госпожа Макуоло прекарва 8 години на остров Робен (най-охранявания затвор за политически затворници, в който е задържан и Нелсън Мандела), но нейният син Мбуйзело Максин въобще не се е интересувал от политиката, в сравнение с Вилем, по-големия му брат, който е член на профсъюз и с другия син с име Африка, член на United Democratic Front.

На първи октомври, 1984г. Мбуйзело е нападнат, връщайки се в къщи от едно посещение при приятел. Той е ранен и прекарва ноща в полицията. На следващата сутрин той подава жалба, тъй като е разпознал единия от нападателите. Служителят обаче се опитва да го разубеди да подава жалба, понеже познавал нападателя и знаел, че той е без баща. След няколко дни Мбуйзело отново отива в полицията. Повече той не се завръща.

Госпожа Макуоло търси навсякъде сина си, но без резултат. След пет дни тя получава новина. Тя трябвя дя отиде до болницата в Ливингстоун, където е бил той, но тя се нуждае от разрешително за да го види. Когато тя се приближава до леглото на сина си, той се държи като луд.

[Начало на страница]

"Той не ме позна. Беше завързан за леглото си и крещеше. Полицията го охраняваше. Попитах лекаря, какво му се е случило. Той каза, че имал мозъчен кръвоизлив, което е опасно. Лекарят каза, че трябва да питам в Св. Албанс, какво се е случило. Те може би знаели."

Госпожа Макуоло получава разрешението да посещава сина си. На разрешителния документ пишело, че той е осъден на 60 дни затвор или парично наказание от 30 ранда. Там, където е трябвало да бъде отбелязана причината за наказанието, стоял само един кръст. Госпожа Макуоло дала документите на своя адвокат, който установява, че сина й е упрекнат във влизане в контакт с един от задържаните в затвора.

Следва серия от събития, които госпожа Макуоло не може да си обясни, но те са като кошмар, тъй като синът й е транспортиран многократно между затвора и болницата и тя отчаяно се опитва, да не загуби следите му. Накрая пред дома й спират полицейска кола и линейка и синът й е внесен вътре полумъртъв. "Той носеше пижама и риза. Дънките му и другите му дрехи бяха в една торба; дънките бяха изпрани." Той беше един здрав мъж на 30 години, главата на семейството.

Адвокатът на госпожа Макуоло се опитва да изясни случая, но един друг затворник, който транпортира синът на госпожа Макуоло в затвора Св. Албанс и който заявява, че Мбуйзело все още не е бил ранен в затворническата кола, противоречи на изказването на адвоката и казва, че Мбуйзело вече е имал нараняването по главата си, когато е бил транспортиран в затвора. (...).

[Начало на страница]

През февруари (1987) госпожа Макуоло има две основни грижи. Първата е била че синът й Вилем, на 40г. и готвач в мините в Спрингс, е бил изчезнал. През септември 1986г. за кратко той е бил задържан, и след неговото освобождаване тя не е била в състояние да установи мястото му на пребиваване. Той не я посещава както обикновено за Коледа. Полицията търси сина й Африка и при един от обиските на къщата намира писмо от Африка за Вилем. Тя мисли, че това вероятно има връзка с неговото изчедване.

Вторият й проблем са непрестанните посещения на полицията, която търси сина й Африка, по всяко време на денонощието. Тя казва на полицията, че не знае въобще къде би могъл да се намира той, въпреки, че той понякога я посещавал.

На 8 декември госпожа Макуоло идва в бюрото (Black Sash) и показва позив със снимката на сина й Африка и подпис "We want him / Ons soek hom". Към тази снимка е приложена информацията за бойкота на потребителите (на черните), загатвайки, че Африка е отговорен за този бойкот (...).

При един от случаите, когато полицията отново търси Африка и не може да го намери при госпожа Макуоло, тя иска да вземе със себе си мозъчно-увредения Мбуйзело. Тя казва, че той полудява от страх и се разкрещява на полицията и накрая я оставят на мира.

През последната година годпожа Макуоло прекарва един месец в болница поради стомашни язви и нервни разстройства. На 9 май 1987г. полицията в крайна сметка заловява нейния син Африка. На това госпожа Макуоло казва: "Поне признаха, че го имат. Знам, че той е в затвора."

[Извадка от: Sash, Том 30, Nr. 2 Август 1987, 12ff.]

[Начало на страница]

[Други съставни части на режима на апартейд: Homelands, Класификация, Общество, Стопанство]

[Начало на страница]