Съставни части на режима на апартейд (IV): Стопанско ощетяване

Свързани със съответната потребност от не-бяла работна ръка, както и с желанието да бъде отделен и работническия свят на чернокожото мнозинство, са били тези  закони, които са осигурявали расовата сегрегация в стопанския живот.

Една ключова позиция заема постановения през 1911г. "Mines and Works Act", който изключва не-белите от редица дейности ("job reservation"). В "Mines and Works Amendment Act" от 1926г. правителството прави опит, да предпочете бели и цветни специалисти, като дипломи и сертификати са раздадени само на тях, а не на чернокожи или индуси. Заедно с въведения през 1922г. "Apprenticeship Act", който урежда обучението и още някои разпоредби, се стига до едно правово-уредено "резервиране" на престижни дейности за белите. Един пример за действието на тези закони е южноафриканската металургия.

[Начало на страница]

Промяна на числото на заетите според расовата принадлежност, 1924-1933

Въпреки времето на Втората Световна война, концепцията за "job reservation" преживява в края на 50-те години едно истинско възраждане, но във времената на бързо растящо стопанство по време на 60-те и 70-те години правителството се вижда принудено, да отстъпи на натиска на индустрията за едно отхлабване на "Colour Bar", или на "цветната бариера" в стопанството: Разрастващото се стопанство се нуждае все повече от квалифицирана работна ръка, която не може да бъде излъчена единствено от сегмента на бялото население на Южна Африка.

На първо време тези отчасти ранни закони е трябвало да гарантират, че чернокожите работници няма да бъдат евтина конкуренция на белите. Същевременно обаче законовите рамкови условия е трябвало да осигурят една неограничена експлоатация на черните, които биват лишени от профсъюзни организации, право на стачки и тарифна автономия. Интересен в тази връзка е факта, че предприемачите участват в подкрепата на тази работническа, законово оправдана дискриминация.

[Начало на страница]

През лятото на 1978г. (...) работодателите в южноафриканската металургична и стомано-добивна индустрия предоставят на профсъюзите съгласието си за споразумение, което изключва цвета на кожата като критерий при даване на работни места. Успоредно с това влиятелното "Обединение на южноафриканската търговска камара" изисква от другите дялове на стопанството да последват примера на стомано-добивния бранш и да премахнат расовата дискриминация. По-нататък господата от камарата изискват признаване на профсъюзите на черното население като пълноценни тарифни партньори. Обърнете внимание:  Предприемачи като пионери за профсъюзни права (...).

За профсъюзите на белите това е бил един шок (...). Профсъюзният шеф Ари Паулус дори обещава, че той и неговите колеги "ще се борят до последната капка кръв с предателството спрямо белия човек".

[Извадка от: Ерих Вийдерман, "Ще яздим, докато потънем в кръв", Расовата държава Южна Африка, Хамбург 1981, 44-45]

[Начало на страница]

Пример за месечна скала на възнаграждение — Въглищен рудник Rietspruit

Категории на работните места:

[Извадка от: Южноафрикански дневник, Nr.15/1987, 9]

[Начало на страница]

[Други съставни части на режима на апартейд: Homelands, Класификация, Общество, Политика]

[Начало на страница]