Когато на 10 мaй 1994г. Президентът Мандела и неговите двама Вицепрезиденти Табо Мбеки и Вилем де Клерк държат речи пред правителствената сграда в Претория, Мандела казва:

Преглед:

[Начало на страница]

При "Разговорите над разговорите" между Aфриканския Национален Конгрес (АНК) и Националната партия (NP) през май и август 1990г. управляващите и движението за мир за пръв път стояха равнопоставени едни срещу други. Постигна се взаимно съгласие, политическите затворници да бъдат освободени, изгнаниците да се завърнат и да бъдат премахнати класическите закони на апартейда, от своя страна АНК трябваше да обяви отказ от власт.

Тези компромиси изглаждат пътя за многопартийните преговори, в които участват освен Националната партия и ОНК също и Инката, демократичната партия (DP) и десет представители на провинциите. Популярни тези разговори стават под името CODESA I и II (Convention for a Democratic South Africa). През декември 1991г. те се обединяват в класическия принцип на разделението на властите, поделянето на законодателна, съдебна и изпълнителна. През май 1992г. CODESA взима решения относно въпроси на държавната, провинциална и локална администрация. Постигнато е съгласие и относно един федеративен модел с девет провинции, и Африканския Национален Конгрес обявява отказ от национализирането на индустрията. В края на 1993г. в сила влиза една временна конституция, която по времето на нейното разработване е имала силата на окончателна.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Наследството от апартейда, което не можеше да бъде преодоляно през всичките тези години, беше склонността към насилие. Отново и отново се стигаше до демонстрации и анти-демонстрации, насилие и контра-насилие, черни срещу бели, но и черни срещу черни. През април 1993г. Крис Хани, Генерален секретар на Комунистическата партия на Южна Африка и вторият след Мандела политик, спечелил доверието на хората, е убит пред дома си от десни екстремисти. Успоредно с това расте разочарованието на чернокожето население от отсъствието на политически и социални реформи. За да се избегне изостряне на ситуацията е взето решение, изборите да се състоят колкото е възможно по-скоро: на 27 април 1994г.

Създадени са две нови служби: Transitional Executive Council (TEC), в която без АНК не е било възможно да се вземе нито едно решение, и Independent Electoral Commission (IEC), която получава задачата да организира само за четири месеца цялостния изборен процес: От надзора на регистрирането на партиите през протичането на изборите до преброяването и резултата, или дали изборът е протекъл свободно и честно.

Изборите протичат по-безпроблемно, отколкото е било предвиждано. Не се е стигнало до големи инциденти, и както се е очаквало, АНК излиза като победител с 62,7 процента от гласовете, следван от НП с едва 20 процента и Инката с около 10 процента от гласовете.

На 10 мaй 1994г. Нелсън Мандела дава клетва като първият чернокож президент на Южна Африка и като първият президент след общи избори. Окончателната конституция се изработва в рамките на следващите две години.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Новата конституция (http://www.polity.org.za/govdocs/constitution/saconst.html)

Южна Африка се сдобива с парламент с 350 народни представители, които са избрани според пропорционалното право. Досегашния сенат бива заместен от Национален съвет на провинциите, който е създаден по подобие на немския Бундесрат. Партията на мнозинството определя състава на правителството и избира президента. За сметка на централното правителство биват ограничени пълномощията на провинциите. Провинциите нямат финансов суверенитет, а са зависими от Претория. Разминавания съществуват до последно по следните три въпроса:

Новата конституция е подписана от Мандела под открито небе в Шарпевил на 10 декември 1996г., международния ден на човешките права, където 36 години преди това брутално е потушен протестния марш срещу паспортните закони, и където освободителната война преминава в решителната си фаза. На 4 февруари 1997г. тя влиза в сила.

В цялата страна се разпространяват милиони екземпляри от новата конституция, някои под формата на разкази в картинки, за да бъдат информирани многобройните неграмотни. Уводът на Конституцията е на разположение като Документ.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Под мотото "Да прощаваш, но да не забравяш" Комисията трябваше да изслуша в рамките на две години (1996-98) жертви и извършители на груби нарушения на човешките права и да придобие от техните изказвания възможо най-обширна представа за годините 1960-94: за причините на насилие, неговия размер и обстоятелствата, които са довели до това. Виновните бяха помилвани, жертвите бяха рехабилитирани. Трябваше да бъдат направени предложения за избягване на такива нарушения и за по-добра защита на човешките права.

В продължение на две години ден след ден изслушвания на жертви и извършители стояха на дневен ред, при което бяха изслушвни не само "малки" хора, но и популярни личности, като бившата съпруга на Нелсън Мандела, Мадикицела Мандела, или де Клерк. На бял свят излезнаха ужасяващи истории, като отпускане на оръжие от правителството за Инката, за да се подгрее още повече насилието между черните, или "black-on-black-violence".

Много въпроси останаха неотговорени. Комисията не се превърна в постоянна структура. Нейната цел беше да създаде началото. Процесът на омиротворяване не може да бъде воден единствено от Дезмонд Туту, а трябва да се извършва от всеки един спрямо неговите противници.

[Комисията поддържа собствена интернет-страница, която е представена в нашия Списък на връзки. Едно интервю с Дезмонд Туту ще намерите на нашите Страници с документи.]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

"Позволих си само кратък миг почивка, за да се насладя на прекрасния изглед, за да погледна назад по пътя, който извървях. Но мога само за кратко да си почина, защото заедно със свободата идва отговорността, и не смея да се спра, защото дългият ми път все още не е свършил"

С тези думи свършва автобиографията на Мандела. Пет години след това изказване, Мандела си позволи почивка. По-нататъшният път трябва да бъде извървян от неговите наследници.

Той пое една Южна Африка, в която все още има много работа: Съществува липса на жилища; много къщи все още нямат течаща вода или електричество; квотата на безработните е повече от 50 процента и тревожно нараства криминалността.

Необходим е стопански напредък. Но за това са нужни инвеститори. Като индустрия на бъдещето се очертава туризма.

[Една реч на Мбеки се намира на Страници с документи към тази част.]

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Начало на страница]