Той посещава Clarkebury Training College и по-късно се подготвя за матурата в методично управляваното средно училище в Хелдтаун. Малко след това Мандела попада в Fort Hare College в Алисе в източната провинция на Кейптаун, където като студентски водач на колежа е отстранен, защото организира бойкот срещу лекциите. Така той попада през 1940г. в Йоханесбург, където задочно завършва колежа и започва следването си по правни науки. През 1944г. той постъпва в ANC. 

[Начало на страница]

В обединително звено на критиката на традиционните форми и съдържание на политиката, се превръща младежката лига на ANC под ръководството на Антон Лембеде. Други членове освен Нелсън Мандела са Уилиям Нкомо, Уолтър Сисулу, Оливър Тамбо и Ашби Мда. Младежката лига си поставя целта да превърне ANC в едно масово движение, което да представлява работници, селяни и служители.

Много бързо Мандела впечатлява своите другари със своята дисциплинирана работа и неуморните си усилия, и през 1947г. е избран за секретар на младежката лига. Чрез съзнателна работа, кампании и нейния девиз Inyaniso (Истина), младежката лига успява да си спечели позиции в ANC.

Подбудена от победата на Националната партия през 1948г., е създадена и приета официална програма на действие на ANC, вдъхновена от младежката лига, която се обявява за оръжията на бойкота, на стачката, на цивилното неподчинение и на не-кооперирането.

[Начало на страница]

Тази акционна програма е разработена от Давид Бопапе, Ашби Мда, Нелсън Мандела, Джеймс Ньонгве, Уолтър Сисулу и Оливър Тамбо. За осъществяването й стари водещи фигури са заменени от по-млади, и Уолтър Сисулу поема функцията на Генерален секретар. Консервативният Др. А.Б. Ксума отстъпва президентското си място на считания за борбен Др. Дж.С. Морока.

Програмата на младежката лига има за цел преди всичко запазването на пълното гражданство и директното парламентарно представяне на всички южноафриканци. Особено внимание е обърнато на административното деление на държавата, на правото на профсъюзи, както и образование и култура. Необходимостта от задължително образование за всички деца, както и масовото обучение за възрастни, също е една от най-важните теми.

В края на 1951г. ANC определя началото на кампанията за незачитане на законите на апартейда. Като официално начало се приема 26 юни 1952г. На 6 април 1952г. ANC призовава масите срещу празненствата по повод 300 годишнината от заселването на първите европейци на носа. Мандела пътува през цялата страна, за да организира съпротивата. За неговото участие в кампанията той е изправен пред съд и е осъден на девет месеца лишаване от свобода и принудителен труд. Освен това той получава и забраната, в продължение на шест месеца да не участва в обществени мероприятия, и неговото разрешително за престой е ограничено от Йоханесург.

[Начало на страница]

По това време той приключва образованието си и е регистриран като адвокат. Заедно със своя приятел Оливър Тамбо той отваря канцелария в Йоханесбург. Поради неговите заслуги в Defiance Campaign той е издигнат за президент на младежката лига и на ANC в региона Трансваал, а в края на 1952г. става заместник-председател на ANC.

Скоро преди смъртта се през април, 1993г. Оливър Тамбо пише за тяхната тогавашна дейност в канцеларията:

"To reach our desks each morning Nelson and I ran the gauntlet of patient queues of people overflowing from the chairs in the waiting room into the corridors (...). To be landless (in South Africa) can be a crime, and weekly we interviewed the delegations of peasants who came to tell us how many generations their families had worked a little piece of land from which they were now being ejected (...). To live in the wrong area can be a crime (...). Our buff office files carried thousands of these stories and if, when we started our law partnership, we had not been rebels against apartheid, our experiences in our offices would have remedied the deficiency. We had risen to professional status in our community, but every case in court, every visit to the prisons to interview clients, reminded us of the humiliation and suffering burning into our people."

[Начало на страница]

Правителството се опитва да оспори регистрирането на Мандела като адвокат на основание на обвиненията срещу него, но Върховният съд решава, че Мандела постоянно е служил на своите чернокожи съграждани, и че не е извършил нищо, което да дава основание да му бъде отнето правото на лиценз като адвокат.

Мандела концентрира своята политическа работа в този период върху изработването на план, който има за цел да укрепи организационно условията на борба. Планът е наречен на него - "М-План". През първата половина на 50-те години той играе голяма роля в съпротивата срещу възпитателните закони-Bantu и при популяризирането на Freedom Charter. През втората половина на 50-години той се посвещава на борбата срещу експлоатацията на работното място, паспортните закони и сегрегацията на "отворените" университети. Съвсем рано той осъзнава, че политиката на Bantustan е политическа измама и е икономически абсурдна. Преждевременно за него е било ясно, че ще се стигне до времена на масови прогонвания, политическо преследване и политически терор.

През цялото време през 50-те Мандела е жертва на различни форми на потисничество. Той е арестуван и задържан. След масовите убийства при Sharpeville през 1960г. ANC е забранен и Мандела, обвинен в държавна измама, е задържан в ареста. Мандела и около 150 други задържани са обвинени, че са планирали по поръчение на интернационалния комунизъм заговор за насилствен преврат срещу южноафриканската държава. Наказанието е смъртно наказание. Процесът срещу държавната измяна започва през 1961г., когато Южна Африка е на път да стане република и всички обвинени са освободени срещу парична гаранция.

[Начало на страница]

Тъй като ANC е бил нелегален, е трябвало всичко да се извършва по този нелегален начин. През май 1961г. 1400 делегати се срещат под ръководството на ANC на All-In African Conference. В една завладяваща реч Мандела подканва режима на апартейд да свика национално събрание, което да представлява всички южноафриканци и да изработи една нова конституция, която почива на демократични принципи. При неизпълнение на това, заплашва той, мнозинството (или чернокожите) ще се вдигне на масово въстание по време на празниците по повод републиката.

Мандела веднага потъва в нелегалност, за да организира кампанията. Въпреки, че успява да мобилизира по-малко хора, отколкото очаква, той получава значителна подкрепа в цялата страна. Правителството отвръща с най-голямата военна мобилизация след войната, и Република Южна Африка се ражда в атмосфера на ужас и страх.

Мандела е трябвало да живее отделен от своето семейство, постоянно да се мести, за да не бъде открит от постоянните информатори и шпиони на правителството. Понякога се преобличал като работник, друг път като шофьор. По това време заедно с други водещи личности той основава едно ново въоръжено крило на ANC, Umkhonto we Sizwe, което е трябвало да се подготви за насилствения удар. В един по-късен процес Мандела обяснява:

[Начало на страница]

През 1961г. се формира Umkhonto we Sizwe. Мандела става главнокомандващ. През 1962г. Мандела напуска страната въпреки забраната и е на път няколко месеца. В Етиопия той се обръща към Pan African Freedom Movement of East and Central Africa и бива посрещнат и в други страни по най-сърдечен начин. По време на това пътуване, вече подозиращ, че ще се стигне до насилствени изстъпления, той ангажира Guerilla-Trainings като членове на Umkhonto we Sizwe.

Скоро след завръщането му в Южна Африка Мандела е арестуван. Обвинението гласи: Призив към нелегално въстание и излизане от страната с невалиден паспорт.

Основното му обвинение в това дело се състои в това, че той трябва да докаже, че процесът е за делото на африканския народ. От самото начало  Мандела оспорва всякаква легитимност на съда, да отсъди присъда по неговото дело; той гледа на себе си като морално и правово незадължен, да спазва законите на парламент, в който той не е представен. В един политически процес се сблъскват различните интереси на народностните групи и съдът не може да бъде непартиен и честен. Встъпителните думи на Мандела са:

"I detest racialism, because I regard it as a barbaric thing, whether it comes from a black man or a white man."

[Начало на страница]

Мандела е осъден на пет години лишаване от свобода. Докато оспорва присъдата, той е обвинен в саботаж в процеса Rivonia. Неговите изказвания пред съда по време на процеса стават част от историята на съпротивата срещу режима на апартейд и са вдъхновение за тези, които се противопоставят на апартейда. Цялата реч е на разположение на нашите Страници с документи. Заключителните му думи гласят:

"I have fought against white domination, and I have fought against black domination. I have cherished the ideal of a democratic and free society in which all persons live together in harmony and with equal opportunities. It is an ideal which I hope to live for and to achieve. But if needs be, it is an ideal for which I am prepared to die."

Мандела е осъден на доживотен затвор и първоначално е излежавал своето наказание в прословутия затвор Robben Island, едно съоръжение със изключително строги мерки за сигурност на един малък остров на седем километра от Кейптаун. През април, 1984г. той е преместен в затвора Pollsmoor в Кейптаун, а през декември, 1988г. в затвора Victor Verster в близост до Паарл, от който накрая бива освободен. Все още в затвора, той отхвърля предложения за отмяна на неговото задържане. В замяна от него се е изисквало да признае политиката на Bantustan чрез признаване на Transkei, както и уверението, че той ще се засели там. При едно второ предложение от него се е изисквало да обяви отказ от насилие. Неговият отговор е, че затворниците не могат да сключват договори. Само свободните хора могат да преговарят.

[Начало на страница]

Освободен на 11 февруари 1990г., Мандела веднага се захваща за работа, за да достигне целите, които си е поставил преди десетилетия. През 1991г. при първата годишна конференция на ANC след официалното разрешение за нейното съществуване от 1990г., той е провъзгласен за Президент.

Нелсън Мандела никога не се е колебаел в своите виждания за демокрация и единство. Въпреки провокациите той никога не е отговарял на расизма с расизъм. Неговият живот е вдъхновение за тези в Южна Африка, и в целия свят, които са потиснати и ощетени; всички тези, които се борят с потисничеството и дискриминацията.

През 1993г. Нелсън Мандела получава Нобеловата награда за мир и през 1994г. при първите общи избори в Южна Африка е избран за Президент. През 1999г. той се оттегля от политическия живот и в момента живее в родното си място в Транскей. 

[Начало на страница]

[Допълнителни материали: Документи, вкл.. Речта на Мандела-Rivonia, Организации на съпротивата, Преодоляване на апартейда, Южна Африка днес]

[Начало на страница]