Преодоляването на апартейда в Южна Африка

Южноафриканската държава почти напълно разгромява черната съпротива в началото на 60-те години. Но вместо да предприеме мерки, да се отстранят причините и почвата на съпротивата, тя се заема с пълното осъществяване на програмата на апартейда.

Икономическата криза, влиянията на Black Consciousness Bewegung, нерадостните прогнози за бъдещето и влошаващите се условия на живот в градовете, отново наелектризират положението в края на 70-те години. Повод за ученическото въстание в Совето, което е потушено с полицейско насилие, е един закон, който постановява, че в училищата ще се преподава езика на бурите, африкаанс. Въстанието се разгръща в цялата държава.

Както и през 60-те години, полицията и тайните служби контролират положението. И въпреки това нещо се променя. Вместо политиката на апартейд да бъде доведена до край, правителството предприема редица действия. Самоувереността и убедеността в победата са разклатени. Черната съпротива вече не се състои от една малка група, която може да бъде елиминирана, а вече се е превърнала в растящо движение, което може да бъде овладяно само с отстъпване.

[Начало на страница]

Tрейси Чапман много добре улавя духа на протеста в станалата прочута през 80-те години песен "Talking ґbout Revolution":

[Начало на страница]

Следват облекчения на законите по отношение на профсъюзното обучение на чернокожото население, увеличават се средствата за образование за не-бели раси и здравното дело също се подобрява. Най-явният външен белег е отмяната на "petty apartheid", малкия апартейд от 70-те и 80-те години. Но по най-важните въпроси не са отбелязани промени. Промяната все пак се вижда в разпадането на идеологичната основа на апартейда.

В политическата сфера промените са най-колебливи. През 1984г. в сила влиза една нова конституция, която представя опита на президента Бота, да сключи съюзи с други раси. До тогава съществуващата парламентарна система е заменена от такава с един силен президент и групите на белите, на смесените и индусите, получават своя собствена парламентарна камара и отделен министерски съвет. По свои собствени въпроси камарите можели да решават сами, а общите дела били решавани съвместно.

Характерно е пълното разграничаване на чернокожите. Основа е била старата идеология за провинциите, според която чернокожите имат свои собствени области, в които могат да са политически активни. Една модифицирана перспектива обаче позволява да се види, че при смесените раси и индусите е ставало дума за малцинства, и че съществената причина за разграничаването на мнозинството (чернокожите) е опазването на правата на бялото малцинство.

[Начало на страница]

Индусите и смесените раси обаче не се подават на измамата: При изборите 80% от гласоподавателите остават по домовете си. Вместо успокояване на ситуацията, "реформите" предизвикват отново протести. Насъпва време на насилие: Черни съветници като марионетки на системата биват убивани, техните офиси - опожарявани; окупатори биват преследвани, измъчвани и изгаряни живи по печално известния начин с подпалени гуми за кола около врата. В търговски центрове избухват бомби, ръчни гранати се хвърлят в ресторанти. През 1986г. се обявява извънредно положение. Активисти биват преследвани чак до Париж и Лондон, в самата Южна Африка са арестувани много от тях. В продължение на три месеца са задържани около 20.000 активисти.

Противно на всички очаквания Президентът Бота не задълбочава реформите, а изпада в бездействие. Това предизвиква неодобрение не само в страната, но и в чужбина. Строги санкции и орязващи дипломатически връзки от страна на най-важните търговски партньори водят страната към стопанска криза и външно-политическа изолация. Южна Африка е пред катастрофално положение. Апартейдът окончателно е довел страната до задънена улица.

[Начало на страница]

Елинор Херман, член на Black Sash — една бяла, либерална женска организация — представя следното стихотворение, описващо ситуацията, през ноември 1984г. по повод 80-тия рожден ден на вдовицата на убития ANC-водач Лутулу:

[Начало на страница]

Но както по-късно Мандела пише в своята автобиография, "безнадеждните моменти понякога са точния момент, за да се започне с нова инициатива." И така, стига се до първите разговори с работнически кръгове и заинтересовани групи, както и със самия Бота. Разкриват се страховете на белите от промяната, от вземането на властта от огромното, непознато и така плашещо чернокожо мнозинство.

Такова е положението на нещата, когато през 1989г., след сърдечен удар на Бота, на власт идва Фредерик Вилем де Клерк. Де Клерк никога не е криел волята си да наложи основни реформи. В неговата прочута реч при откриването на парламента на 2 февруари 1990г. той констатира провала на политиката на апартейд. Той оповестява следните мерки:

[Начало на страница]

По този начин Южна Африка е пред най-решаващите реформи в своята история. Апартейд-законите се отменят един по един, апартейда се преодолява. Най-важното е било да се намерят трайни решения за една демократична Южна Африка.

[Допълнителни материали: Портрет на Нелсън Мандела, Южна Африка днес, Съпротива; един изключителен поглед върху историята на потисничеството и съпротивата предоставя  Защитната реч на Мандела в процеса Rivonia, която принадлежи към най-важните документи на апартейда]

[Начало на страница]