АНК е традиционната и най-важна платформа, върху която се организира мнозинството на чернокожите. През 1912г. като реакция на изключването на чернокожите от политическия процес е основан South African Native National Congress (SANNC), който по-късно през 1923г. е преименуван на АНК. До 1940г. АНК е относително слаба организация, което се обяснява с липса на силно ръководство и управление, както и с липсата на ясна политическа програма, с което се обяснява и малкият брой на членовете й.

С изборната победа на Националната партия през 1948г. и непосредсвеното подсилване на дискриминацията, разделянето и репресията, политиката на чернокожото население се променя: Те вече не са в състояние да се молят за отстъпки, а изискват равноправно участие във властта и отмяната на тяхното законово-уредено безсилие. Това се увенчава с основаването на Freedom Charter (1956), което предизвиква със себе си отцепването на радикалните крила на ANC, на Pan Africanist Congress of Azania (PAC). 

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

През 1960г. ANC и PAC призовават към гражданско неподчинение под формата на невъоръжена демонстрация срещу паспортните закони. Тъжното последствие е кървавото клане при Sharpeville, при което от полицията са убити 69 демонстранти и 178 души са ранени. Поради последвалите безпокойства в цялата страна, на 8 април 1960г. правителството забранява както ANC, така и PAC. Времето на съпротивата без насилие е отминало и двете организации стават нелегални, като основават двата въоръжени клона Umkhonto we Sizwe (ANC: Копие на нацията), и Poqo (PAC: Самите ние).

На насилието се отвръща с насилие. Правителствени офиси и електрични инсталации политат във въздуха. През 1964г. Нелсън Мандела е арестуван, малко по-късно и останалата част от ръководната група, всички са осъдени на доживотен затвор. По този начин до този момент е пречупена политическата съпротива на чернокожите. Едва в края на 70-те години, когато в южнофриканското стопанство настъпва структурна криза, Ангола и Мозамбик получават независимост и се появява Black Consciousness Movement, стига се до безпокойства, преди всичко в студентските и ученически среди, които демонстрират срещу въвеждането на езика на африканерите в училищата. Ученическите бунтове започват в Совето и се разпространяват по-късно в цялата страна. Радикализацията на другите съпротивителни движения води до предимството за ANC, бели също да се включат в техните редици.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Във времето след това в Южна Африка възниква една култура на насилие, която почти не е контролируема: Бомби избухват в търговски центрове, ръчни гранати се хвърлят в ресторанти, въпреки, че изгнаническият ANC се разпорежда от щаб-квартирата си в Лусака (Замбия), че нападенията трябва да останат ограничени само върху не-цивилни цели.

През 1986г. правителството реагира с обявяването на извънредно положение. Но вместо продължение на курса на конфронтация, се налага прагматизма, двете страни протягат ръце. Стига се до първите разговори, до обмяна на мнения, представи за бъдещето. Мандела, въпреки, че е в затвора, води разговори с тогавашния президент Бота, групи от заинтересовани посещават щаб-квартирата на ANC в Замбия.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

UDF е основан през 1983г. като легална част от ANC. Поводът е приетата от бялото правителство конституция, която изключва чернокожото мнозинство от всякакво политическо участие. Инициатор е Алън Боесак, президента на "Световния съаз на реформираните църкви".

Членове на UDF са около 600 организации — църковни групи, професионални сдружения, спортни съюзи, женски и младежки обединения от всички раси. 1 милион членове покриват твърде голям спектър: активисти на мирната съпротива от 50-те огдини, борци от поколението-Совето, профсъюзници, църковни привърженици, интелектуалци.

Стратегията на UDF е организирането на мирна съпротива в градските пристанищни градове, като например масовите демонстрации по повод десетата годишнина от въстанието в Совето, което за правителството тогава е повод за обявяване на извънредно положение в цялата страна.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

Партията се откъсва през 1959г. от ANC, защото мулти-расовата концепция и Freedom Charter се възприемат от нея като предателство спрямо чернокожия народ. Господството на чернокожите става най-важната програмна цел на PAC, всяка форма на групови права бива отхвърлена. Социалистическите идеи тук излизат по-силно на преден план, отколкото при ANC.

PAC е забранен заедно с ANC през 1960г., те стават нелегални и се основава военното движение  Poqo (Самите ние), което обаче е разрушено през 1963г. През 1990г. партията отново е разрешена. Девизи като "Убийте селяните, убийте бурите!" или "One settler, one bullet!" характеризират политиката на PAC в противопоставянето й срещу бели групировки. Така наречената APLA (Azanian Peopleґs Liberation Army), въоръжения ръкав на PAC, обявява война на белите през 1992г. и подклажда убийствата на расовата война.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

BCM е основано в края на 60-те години като приемствена организация на забранения PAC. Под ръководството на Стив Бико и южноафриканската Студентска организация (SASO) се формулират нови водещи идеи за самосъзнанието на черните (Black Consciousness). Чернокожите е трябвало да се освободят от отрицателното разбиране, че десетилетията на колониално господство са ги имунизирали. Сигурност и доверие в самите себе си, а не представата, че са заслужили съдбата си и са зависими от благоразположението на белите, това са били предпоставките за физическото и психическо потисничество. По този начин е очевидно, че не е било желателно бяло участие в тези организации.

През 1977г. всички Black Consciousness-организации са забранени. Хиляди млади активисти са в затвора, над 14.000 напускат страната, за да се присъединят към освободителните движения, много биват милитаризирани — а Стив Бико е мъртъв.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

NF е основан през 1983г. и е обединение на различни групи, между които Azanian Peopleґs Organisation (Azapo) е най-влиятелна. Става дума за една изцяло чернокожа организация в традицията на BCM, която разглежда освободителната борба като класова борба, при която чернокожите са работническата класа, а белите - капиталистическата. Организират се бойкотиращи акции и стачки срещу увеличаване таксите за училищата, наемите и транспортните средства. Между привърженици на Azapo и UDF често се стига до кървави кръвопролития.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

IFP е основана в края на 60-те години от Др. Мангосуту Бутелези. Тя е отворена за всички етнически групи, но бива подпомагана преди всичко от Zulus и намира широка подкрепа преди всичко в Натал. Около 1 милион чернокожи от градовете и селата са организирани в тази партия.

Целта на IFP е една демократична Южна Африка с участие на чернокожото население в правителството и запазване на капиталистическата стопанска система, поради което е възприемана от много чернокожи като спомагаща режима на апартейд. Между IFP и ANC съществува непреодолимо противоречие, което се изразява в многобройни насилствени конфликти между привържениците.

[Начало на страница]        [Назад за преглед]

[Материали към тази тема: Портрет на Нелсън Мандела, Преодоляване на апартейда, Документи]

[Начало на страница]