Как са се развили човешките права?

Корените на идеята за човешките права са в гръцката философия на Античността и религията: Всички хора са равни пред Бога. Развитието на идеята може да се подели в три части, които подробно са разгледани в настоящия текст:

Важна роля в развитието на човешките права играе философията за естественото право. На нея е посветена  Фокус-тема Естествено право.

Други материали и подробни теми към историческата част:

По времето на античната гръцка философия, или преди повече от 2000 години, се развива идеята за равнопоставеността на всички хора, идеята за едно естествено право, което е присъщо на всеки човек. В ранното Християнство, както и при други религии, тази идея продължава да се развива: Всички хора са направени по един начин от Бога и са негово подобие. Тези две нишки образуват корените на идеята за човешките права. Естествено те не са имали нищо общо с политическата реалност. Ставало е дума за философски трактовки, които са повдигали въпроса за едно универсално изискване, чието постепенно пренасяне върху свата на политиката и правото се е осъществило едва в началото на Новото време.

За Джон Лук живота, свободата и собствеността представляват неотменните естествени човешки права. Смисълът на всяка държава е да защитава тези човешки права. В своята политическа философия той задължава държавата да спазва човешките права, и по този начин осъществява решителна крачка от абстрактната идея за човешките права към тяхното конкретно налагане в държавата. Тези мисли са взаимствани от създателите на конституцията в Англия и Съединените Американски Щати и намират място в тези конституции.

В това развитие Англия играе ролята на предводител. Още през 1215г. в „Magna Charta Libertatum" са отнети някои от правата на краля, „Petition of Rights" от 1628г. гарантира неприкосновеността на гражданите, а „Habeas-Corpus-Akte" от 1679г. представлява решаващия пробив за налагането на идеята за човешките права в конкретната правова държава. В нея гражданите са били защитавани от неправомерно задържане: задържаните е трябвало да бъдат представени в рамките на двайсет дни пред съдия.

Тези права са били в сила и в английските колонии, или например и в Съединените Американски Щати. В хода на Войната за независимост в Америка за пръв път в историята под влиянието на идеите на Джон Лук се формулира каталог на човешките права, „Virginia Bill of Rights" от 1776, който заедно с Американската декларация за независимост от същата година спада към най-важните документи от историята на човешките права. И двата документа са предоставени като материали, и си струва да им се обърне внимание. „Virginia Bill of Rights" декларира следните права, които от тогава образуват ядрото на човешките права, за неотменни:

Правово-конституционното налагане на идеята за човешките права в континентална Европа получава своя тласък от Франция. Френската революция от 1789г. с нейния девиз „libertй, йgalitй, fraternitй" изиграва голямо въздействие. На 26 август 1789г. е приета „Декларация на човешките и граждански права", която също може да бъде намерена като документ в страниците с материали. В нея е залегнал патетичният опит, да се наблегне върху универсалната валидност на човешките права. Но първо става дума за това, да се придаде валидност на човешките права като основни в съответните конституции, което става факт в повечето европейски страни през 19 век. Политическото и правово налагане на философката идея за човешките права е успешно до средата на нашия век.

Но възниква следният проблем: Човешките права са с претенция за универсална валидност, тяхното обвързващо утвърждаване като основни права е ограничено в тесните рамки на националните държави. Поради това противоречие се стига до третата стъпка, или опита за универсалното политическо и правово налагане на човешките права.

Преди всичко ужасните събития през Втората световна война са причината, хората да се замислят за това, как на човешките права може да се придаде световна валидност. Това, което се е случило по време на войната, никога не е трябвало да бъде допускано отново. Всички хора по земята трябва да притежават основни права и основни свободи. Това е един от най-важните поводи за създаването на Обединените Нации. Чрез обединението на всички държави, човешките права вече не е трябвало да бъдат ограничени само за някои държави, а да се превърнат в задача на цялата международна общественост. Това е било утвърдено в договор между страните, така наречената Харта на Обединените Нации, която е приета на 26 юни, 1945г.

В нея се казва, че всички държави-членки се задължават да работят съвместно с организацията, както и самостоятелно в името на постигането на целите на организацията (член 56), като към основните цели спада утвърждаването на човешките права. С това всеки член на Обединените Нации, а това днес са почти всички страни в света, се задължава да зачита човешките права. За да бъде ясно, какво точно представляват човешките права, се създава "Обща декларация на човешките права", която е приета на 10 декември, 1948г. Тя представя списък на човешките права, които са поделени в много групи права, които ще разгледаме подробно в Основен курс 3.

„Общата декларация на човешките права" е предложена в цялостен вид като документ в страниците с материали. Тя маркира началото на усилията за универсалното политическо и правово утвърждаване на човешките права. Тя повдига въпроса за изчистването на противоречието между универсалната претенция и националната валидност на човешките права. Че пътят е много дълъг, ще се убедим в Основен курс 4, когато се занимаем с въпроса, кой надзирава човешките права, и в Основен курс 5, когато ще разгледаме примери за нарушения на човешките права. Във фокус-тема Weltethos ще стане дума за опита, да се установят общи стойности за всички хора в диалога между религиите и културите - един световен морал, за да се премахнат съмненията в универсалността на възникналите в Европа човешки права.

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]