Какви човешки права съществуват?

В предходните курсове разгледахме това, как се е развила идеята за човешките права и защо е била формулирана Общата декларацията на човешките права. Но как конкретно изглеждат правата за които говорихме?

Човешките права са природени права, еднакви са за всички хора по земята. Всеки човек има право на тях на основата на това, че е човек, независимо от съответната му народова принадлежност, от това на какво вярва и независимо от неговия пол. По тази причина човешките права са неизчерпаеми, това означава, че важат винаги и никому не могат да бъдат отнемани. Тяхната важна функция е да защитават гражданите от посегателствата на държавата.

Човешките права обхващат много различни области от съвместното човешко съществуване. Затова е необходимо те да бъдат поделени в няколко групи:

Бихме искали последователно да разгледаме тези различни групи, за да придобием представа за това, кое в днешно време се числи към особената категория на човешките права. В допълнение би било полезно да хвърлим поглед на важните Документи, които сме приложили към материалите, особено на „Общата декларация на човешките права".

В края на поясненията по четирите групи човешки права си задаваме два интересни въпроса:

[Начало на страница]

Група 1: Личностни права

Първата група образуват така наречените личностни права. Към тях спадат права, които се грижат за това, човекът като такъв да бъде защитен от посегателства и неговото човешко достойнство да остане неприкосновено. Пример за това и е правото на живот, което образува основата на всички други права, и правото на свободно разгръщане на личността. Какви въздействия имат личностните права във века, в който живеем? Преди много десетилетия дори е било нормално, учителят да наказва с удари учениците за лошо поведение! Личностните права образуват ядрото на човешките права, срещаме ги във всички документи и каталози на човешките права.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Група 2: Политически и цивилни права

Редом с личностните права, политическите права и цивилните, или граждански права, образуват една втора група. Те трябва да гарантират, че всеки човек може невъзпрепятствано да участва в политическия живот в рамките на своята общност, без да има страх от несправедливо наказание. Тук голяма роля играе например правото на свобода на мнението и пресата, защото тук се отразяват позициите на хората спрямо тяхното правителство и задоволството им от него. Но ако тези позиции не могат да бъдат представяни нецензурирани, правителството изгубва правото да представлява интересите на своите граждани демократично.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Група 3: Социални и икономически права

Една понататъшна група образуват социалните и икономически права. От една страна те трябва да гарантират, че всеки човек е осигурен най-малко с основните средства за осигуряване най-малко на преживяването си. Към това спада обаче и правото на всеки на образование. Ако изходим от това, че към достойния човешки живот принадлежи повече, отколкото да не гладуваш, се появява необходимостта от изходна база за постигането на нещо повече в живота.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Група 4: Права на страните от третия свят

Така наречените права на страните от третия свят се причислиха от твърде скоро време към човешките права. От една страна те обясняват това, че човешките права не са закостеняла структура, а от друга страна изразяват факта, че съществуват нови проблеми, които застрашават живота на всички хора, като по този начин те намират достъп до каталозите на човешките права.

Към правата на развитие страни, които трябва да помогнат да се намали огромната пропаст между богати и бедни в целия свят, към групата на правата на страните от третия свят спадат преди всичко екологичните права. Те имат за задача да гарантират това, че жизнените пространства няма да бъдат твърде силно влошени екологично или няма да бъдат напълно разрушени. След Световната Конференция по проблемите на околната среда в Рио Де Жанейро през 1992г. все повече нараства значението на правта, като например правото на чиста околна среда - особено за бъдещите поколения. Убеждаваме се, че човешките права не са установени веднъж завинаги, а че те са достатъчно гъвкави, за да могат да реагират на нови предизвикателства като глобалните екологични проблеми.

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Не без възражения правата от последните две групи биват наричани често "Социални права". Те се различават качествено от правата от първите две групи, които са валидни винаги и навсякъде, на това обръща внимание следният текст: 

"След падането на комунистическите режими и дискредитирането на идеите за обществен ред, които те носеха, се предизвикаха идеологически полемики за човешките права. На преден план в световен аспект се откроиха два спора: Единият засяга въпроса за нови, колективни категории човешки права, другият засяга проблематиката на една универсална обвързаност на идеята за човешките права с оглед разнообразието на световните култури. В областта на първата дискусия представители на източното полукълбо, както и "прогресивни" защитници на човешките права от Севера, се опитват да включат така наречените права на солидарност към универсалното понятие за човешките права. Към тях спадат на първо място правото на мир, правото на развитие и правото на чиста околна среда. Въпреки това, че тук става дума за стойностни и значими политически цели, остава спорен въпроса, дали при тези колективни цели може да става дума за една подобна категория на правови претенции, както при индивидуалните политически права. Постулираните права на солидарност са без изключение израз на колективни отношения и предизвикват активно политическо действие, което често се свързва с неуспех. За философията на идеята за човешките права обаче, винаги е било определящо това, че човешките права трябва да бъдат морално и законово отредени права на всеки един човек, които по всяко време и във всяка държава трябва да бъдат съблюдавани, съответно спазвани."

[Лудгер Кюнхард, Човешки права, Защита на малцинствата и националната държава в процеса KSZE, в: От политика и история 47/1994, 13f.]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

Установихме, че човешките права се променят и приспособяват. Изследователят Йохан Галтунг намери една хубава метафора за този процес:  

"Може би тук е необходима една метафора. На 10 Декември 1948г. се роди Общата декларация на човешките права, оповестена от пълния състав на Събранието на Обединените Нации. Резултатът отразява сполучливо юдейско-християнската култура, включително тенденцията всяка култура да разглежда себе си като универсална. Да приемем това като начална точка на едно дълго, най-вероятно безкрайно пътуване. Има спирки. Нови пътници се качват. В автобууса се стига до един диалог. Може би някои пътници слизат. Има понататъшни други спирки и нови декларации, при което всеки път те отразяват един по-дълбок и по-обширен диалог между цивилизациите. Всяка култура дава по нещо. Всяка култура е благодарна, когато другите дават своя дял. Всяка култура усеща: Ако приемеш нещо от мен, ще се държа по подобаващ начин. И пътуването продължава, всички ние целим изгода с истинска универсалност, универсалността на един никога нестихващ процес, който обхваща всички култури." 

[Йохан Галтунг, Човешките права видяни по друг начин, Франкфурт/Майн 1994, 230f]

[Начало на страница]    [Назад за преглед]

След като разгледахме какво принадлежи към човешките права, естествено възниква въпроса, какво различава човешките права от основните права. Този често оспорван аспект срещнахме вече в Основен курс 2, когато разгледахме развитието на човешките права. Там видяхме, че изхождащите от философията на 17 век права са намерили място в държавните конституции като основни права. В известна степен те са били установени в конкретна форма и са били гарантирани на гражданите като конкретни основни права. Абстрактният човек на философите се превръща в конкретен обект на учредителите на конституцията. Основните права са изпълнявали функцията да защитават гражданите от посегателствата на държавата и са били съществена част на предшестващото учение на либерализма.

И така, можем да приемем, че основните права и човешките права не се различават по съдържание, разликата много повече е формална. Основните права са права, които са гарантирани от държавата на своите граждани и са заложени в конституцията на съответната държава. Гражданинът може да ги защитава пред съда. Човешките права са в известна степен основната идея зад тези основни права, в тях до средата на нашето столетие се изразяваше една морална претенция на права, които постановлява всеки държавен ред, и оттам - естествени права. С "Общата декларация на човешките права" на Обединените Нации -както и при основните права на национално ниво - се прави опит да се конкретизира философската идея .

Трите етапа на развитието на човешките права от философската идея през националното им превръщане в основни права и до опита на глобалното им преоформяне чрез Обединените Нации са представени подробно в Схема 1. Схема 3 прави разликата между човешки права и основни права по-ясна.

[Начало на страница]

Вече видяхме, че в модерните демократични конституции човешките права са приети като елементарни основни права. Тук възниква въпроса, дали демократичните структури са необходимо условие за установяването на човешките права и човешкото достойнство. Може да се постави и обратния въпрос: Възможно ли е съществуването на демократична държава без тяхното реализиране? Следният откъс от една книга по темата набляга на тясната и неразривна връзка между демокрация и човешки права:

"Квинтесенцията на политическото просвещение на Новото време е единството между човешки права, разделение на властта и демокрация. Реалното действие на човешките права налага своята юридическа валидност и от своя страна е предпоставка за разделението на властта. В голяма степен всичко се диктува от учредителите на конституцията и законодателите и независими съдии съблюдават спазването на правовия ред.

(...) Но досегашното и понататъшно развитие на човешките права е предпоставка за демокрацията, а именно за свободата на народа да формира сам своите закони и за обществения контрол на всички три власти. Така кръгът се затваря: разделението на властите и демокрацията произхождат от идеята за човешките права и се вливат обратно в нея. Триединството между човешки права, разделение на властта и демокрация образува едно правово-институционално единство. Тяхната политическа реалност е условието за хуманност и справедливост, свобода и човешко достойнство за всеки. Ако един от елементите не функционира, и другите два не могат да имат действие."

[Мартин Крииле, Освобождение и политическа просвета. Пледоар за достойнството на човека, Фрайбург 1980, 42]

[виж също тематичен комплекс Демокрация: Основни права]

[Начало на страница]    [Старт Човешки права]    [Схема-преглед]