(London)Derry

Как London дойде преди Derry

Една гореща точка на северно-ирландските «Troubles» по пътя към нормалността

Derry или Londonderry: Това, че на ирландския остров се спори почти само за правилното име, когато става дума за втория по големина град Улстер, е обнадеждаващо. Неговите граждани искат да загърбят «Troubles», които тук намираха горещата си точка. Нормализирането е видно и в обновлението и новите сгради.

[От нашия великобритански кореспондент Петер Гауп]

Посочването на мястото в полето за датата, на което не бихте обърнали внимание, в Ирландия би означавало политическа позиция. Много католическо-националистични читатели биха пренебрегнали този текст, тъй като определят автора на статията като протестантски лоялист или унионист. Ако в началото на текста би стояло заглавието «Derry», тази спонтанна присъда би се променила. Името на този втори по големина северно-ирландски град е политическо понятие (виж кутийката), и когато чуждестранният журналист се придържа към официалната версия - Londonderry -, това не е от особена полза за него. Така ще използваме името в предстоящия текст, като балансиране на кратката версия; защото е удобно, а не защото е партийно.

Развитие в туристическа атракция

«Bogside» и «Bloody Sunday» - две понятия, които будят вниманието на всеки, който се интересува от северно-ирландския конфликт и определя Derry като една от горещите точки на «Troubles» в последните десетилетия. Но ако тук се дойде в един обикновен работен ден, ще се изживее един динамичен, работещ град с около 100 000 жители. Неинформираният посетител не би повярвал в изпълнената с насилие, млада история на Derry, ако в облика на града не бяха останали някои следи. В югозападната част на стария град, като груб контраст все още се извисява кулата на армията, недостъпна и сляпа, но с електронно подсилени очи и уши, които могат да наблюдават по-долу разположения неспокоен католически квартал Bogside. Долу, в покрайнините на самия Bogside, който в началото на седемдесетте години е дори за армията недостъпна територия, се намира - остатък от рухнала къща - стената, на която като отговор на демонстрациите срещу властта на британската държава, е изписано: «You Are Now Entering Free Derry». Цветът непрекъснато се обновява.

В най-новите пътеводители този надпис «Free-Derry-Monument» вече се е превърнал в една от многото туристически атракции в града. Най-голямата обаче остава напълно запазената, дълга километър и половина стена, която обгръща стария град. Години наред тя е затворена с тежки железни порти за тези, които са на разходка. Те все още са там, но от 1995 са отворени. В идилично кътче от стария град без да искаме смущаваме две малки гургулици.

Колония на Londoner City

С градската стена преди 400 години Derry става Londonderry. Първоначално на забележителния скалист хълм в една от извивките на реката Boyle през 6 век няма нищо повече от манастирско селище. То е разрушено през 1576 по време на конфликти между ирландците и английските завоеватели. През 1609 английският крал Якоб I стига до прозрението, че за овладяването на постоянните тревоги в тази част на Улстер е необходимо да се създаде селище от английски колонисти. Задачата за «plantation» (плантацията) е възложена на City of London. Нейни гилдии поемат финансирането и огранизацията и по този повод основават Irish Society, която все още разполага с имоти и права в Derry, и чийто доходи се употребяват за благотворителни цели. Под директнта отговорност на Irish Society се създават двата града Coleraine и Derry, вече наречен Londonderry; Създават се търговски центрове и военни защитни пунктове на изток и запад в селкостопанския район, присъединяват се и други гилдии и района е наречен County Londonderry.

The Town I Loved So Well

In my memory I will always see
the town that I have loved so well.
After school played ball
by the gasyard wall
and we laughed through the smoke
and the smell.
Going home in the rain
running up the dark lane
past the jail and down behind the fountain.
Those were happy days
in so many many ways
in the town I loved so well.

In the early morning
the shirt factory horn
called women from the Creggan,
the Moor and the Bog
while the men on the dole
played the motherґs role
fed the children and then trained the dog.
And when times got tough
there was just about enough
but they saw it through without complaining.
For deep inside
was a burning pride
in the town I loved so well.

There was music there in the Derry air
like a language that we all
could understand.
I remember the day
that I earned my first pay
when I played in a small pick up band.
There I spent my youth
and to tell you the truth,
I was sad to leave it all behind me.
For Iґd learnt about life
and Iґd found a wife
in the town I loved so well.

But when I returned
how my eyes have burnt
to see how a town could be brought
to its knees
by the armed cars
and the bombed out bars
and the gas that hangs on
to every breeze.
Now the armyґs installed
by that old gasyard wall
and the damned barbed wire
gets higher and higher.
With their tanks and their guns
oh my God what have they done
to the town I loved so well.

Now the musicґs gone
but they carry on
for their spiritґs been bruised
never broken.
They will not forget
but their hearts are set
on tomorrow and peace once again.
For whatґs done is done
and whatґs won is won
and whatґs lost is lost and gone forever.
I can only pray
for a bright brandnew day
in the town I love so well.

Развитие в туристическа атракция

Колония на Londoner City

Ключовото събитие от 1689

Ленени тъкани, емигранти, военни ескорти

«Кървавата неделя» и нейните последствия

«Renaissance City»

«Stroke City»