Geschichte

Англо-нормандското завладяване...	През 1172 английският крал Хенри II. нахлува със силна армия в Ирландия. След това англо-нормандски барони постепенно завладяват Ирландия и въвеждат феодалната система. Около 1300 Англия е подсигурила господството си над острова. По време на епидемията на чума през 1348 ирландското население намалява на половина. След това Ирландия загубва притегателната си сила; английските господари живеят предимно в чужбина (Absentismus). През 15 век само тясна ивица по крайбрежието между Dublin и Drogheda се владее действително от Англия (Pale).
Английското господство...	Тази ситуация се променя, когато Хенри VII. изпраща към Ирландия армия под ръководството на Сър Едуард Пойнингс. Като вице-крал на Ирландия Пойнингс издава през 1494 закон, според който всички законови постановления на ирландския парламент изискват одобрението на английския крал. Този закон определя връзките между двете страни до създаването на съюза през 1800. [Начало на страница]
Пълно завладяване от Хенри VIII...	По-късно Хенри VIII. изпраща армия в Ирландия, която да потуши въстанието на Граф фон Килдаре и да подчини Ирландия. Следва шест годишна горчива война, в чийто ход Хенри VIII успява за пръв път в историята напълно да завладее Ирландия (1541). В същата година ирландският парламент обявява Хенри VIII за крал на Ирландия.
Религиозни борби...	С незачитането от страна на Англия на папския авторитет, настъпват противоречия от религиозен характер. Ирландците горчиво се противопоставят на отмяната на литургията на Eduard VI. Скоро избухва ново въстание в провинцията Мунстер. Трупи от европейската суша помагат то да бъде потушено Елизабет I. замества ирландските наематели на земята с английски заселници. В крайна сметка един националистичен бунт под ръководството на Граф von Тирон е брутално потушен (1593-1603) и предпоставките за понататъшно завладяване на страната от англичаните са осигурени от династията на стюартите.
Бягството на галската аристокрация и "плантацията" Улстер...	В първата половина на 17 век възникват поредица от въстания срещу англичаните, военното потисничество, отнемането на земята в районите на бунтове и заселването в тези райони на хора от централния британски остров. През 1607 след много неуспешни въстания галската аристокрация (заедно с Earl of Tyrone) избягва от Улстер, центъра на ирландската съпротива. В следствие на това Англия заселва около 100.000 шотландски презвитерианци (Ulster Plantation). Така в северната част на острова тя си създава широка база от заселниците. [Начало на страница]
От 1650 понататъшни отчуждавания при Оливър Кромуел...	Католическите селяни са наематели и по този начин са зависими от новите протестантски собственици. Въстанието на отчуждените католически собственици на земи е жестоко потушено от Оливър Кромуел 1649/1650. Той отнема земята на всички католици в Улстер, прогонва ги от земите им, които дава на протестанти. Реставрацията при Карл II почти не предизвиква промени в новия ред.
Якоб II. и битката при Бойн...	Качването на трона на римо-католическия крал Якоб II през 1685, неговото сваляне и неуспешният му опит да завладее отново трона начело на една ирландско-якобинска армия, водят до катастрофалната битка при Бойн на 1 юли, 1690. Якоб II е победен от протестантските военни сили на Уилям Орански. В последствие протестантският ирландски парламент установява множество закони срещу ирландските католици, които им забраняват да ходят на църковни служби, да купуват или наследяват земя. По този начин те разрушават основата за стопанско участие на католическите ирландци. Протестантското господство в Ирландия владее бунтовниците почти цяло столетие.
Съюзът с Великобритания...	През 1795 при Уилям Пит католиците получават равното активно избирателно право и пасивното избирателно право за почти всички постове (Catholic Relief Act). Но през 1798 избухва въстанието на Wolfe Tones United Irishmen, което брутално е потушено от британските военни сили. През 1800 Пит постига Act of Union, и Ирландия става част от Обединеното кралство. Ирландският парламент е отменен, Ирландия получава пълно парламентарно представителство в Westminster. Пит трябва да отстъпи, когато Джордж III отказва да признае пълното равноправие на католиците. [Начало на страница]
Еманципация на католиците...	През 19 век политическата ситуация в Ирландия напълно се променя. Масовото движение на Daniel O’Connells има успех през 1829, когато в правителството на Уелингтън се отменят несправедливостите срещу католиците и по този начин се постига еманципация. Решаващото събитие за бъдещето на Ирландия е големият глад през 1845 и 1848, по време на който измират почти три четвърти милиона ирландци, а над един милион напуска страната и се изселва предимно в САЩ. Тези емигранти вземат със себе си дълбока ненавист към британското присъствие в Ирландия. Те и техните ирландско-американски последователи играят дълбока роля във финансирането на ирландската борба за независимост.
Борба за Home Rule...	Междувременно в Ирландия се правят отчаяни опити за сваляне на британското господство. В крайна сметка с изискването за Home Rule ирландският национализъм се разраства наново и възниква масово движение под ръководството на Чарлс Стюарт Парнел. Британският премиер-министър Улям E. Гладстоун се обявява през 1880 в подкрепа на идеите на Парнел и предизвиква по този начин сензация, но два пъти понася неуспех (1886 и 1895) при опита си да прокара законовия проект за Home Rule през парламента. Като следствие на това разочарование много млади ирландци се радикализират. Те се обединяват в организации като Шин Фейн и др., които се борят за Home Rule при правителството на Asquith. До края на войната приемането му бива отлагано.
Великденско въстание...	Под ръководството на Патрик Пиърс, Джеймс Конолой и Роджър Касемент е планувано въстание, което се състои на Великден в Дъблин през 1916. Великденското въстание изживява провал след пет дни. Последвалите екзекуции из основи разтърсват общественото мнение. Шин Фейн и нейната военна ръка, Ирландската Републиканска Армия (IRA), се сдобиват с много привърженици. Когато настъпва края на войната през 1918, в Ирландия избухва война (така наречената англо-ирландска война) между IRA и Royal Irish Constabulary. Тя е подкрепяна от британските военни единици, Black and Tans. Тактиката на IRA да убива полицаи навсякъде, където е възможно, променя общественото мнение.
Основаване на независимата ирландска държава...	Насилствените акции, които се извършват от двете страни през 1919 и 1921, така възмущават британската и американска общественост, че през юли, 1921 премиер-министърът Джордж Лойд изразява готовност за преговори с Шин Фейн. След петмесечни разговори се стига до споразумението да се обяви независимата ирландска държава. Шестте графства на някогашната провинция Улстер, които през 17 век са обитавани от шотландски презвитерианци, не спадат към новата държава. Те създават политическо единство със Северна Ирландия и остават към Обединеното Кралство. Договорът за създаването на ирландската независима държава е подписан през декември, 1921. След Втората Световна война независимата държава става формално република и се изключва от Commonwealth.