Troubles

Независимост и разделяне на Ирландия...	Когато през 1920 Ирландия става независима, шест графства от провинцията Улстер получават възможността да се отделят политически от останалата част на Ирландия и да съхранят тесните връзки с Великобритания. Тези графства в най-северната от четирите ирландски провинции се превръщат с Government of Ireland Act от 1920, с обозначението Северна Ирландия, в отделна политическа единица на Обединеното Кралство, със собствен парламент и свое местно управление. Ирландската независима държава (по-късно Ирландия, днес Република Ирландия) не възприема отделянето като окончателно. Северна Ирландия отказва постоянно да вземе под внимание новото обединяване. Границата между двете части е установена през 1925. Мнозинството от северно-ирландското население разглежда разделянето на католическия юг и обединението с Великобритания като подсигуряване на протестантските вярващи и тяхното господство. За много ирландси католици създаването на Северна Ирландия е просто последната неправда, която е причинена на ирландците от британците.
Начало на терора...	Когато през 1949 Ирландия става република, британският парламент потвърждава статута на Северна Ирландия като част на Обединеното Кралство с възражението спрямо друго решение на северно-ирландския парламент. Въпреки, че републиката все още оспорва другите шест северни графства, тя реагира с мълчаливо съгласие при изваждането й от Commonwealth. През 1955 трупи на забранената Ирландско-републиканска армия (IRA) започват кампания на терор с цел да се постигне обединението на републиката със Северна Ирландия. През 1957 и 1958 се състоят много актове на терор и насилие. В началото на шейсетте години техният брой значително намалява. През 1962 правителството на Република Ирландия осъжда тероризма като средство в борбата за обединение. [Начало на страница]
Движение за граждански права на ощетеното католическо малцинство...	Още от самото начало католиците в Северна Ирландия са ощетеното малцинство. През 1968 те организират движение за граждански права, което протестира срещу това ощетяване и предизвиква често насилствени обратни реакции. Умерени протестанти осъзнават необходимостта от една реформа на правителствената система, но залагат на острата съпротива на дясно насоченото крило на управляващата Ulster Unionist Party. През 1969 към Северна Ирландия са насочени британски военни трупи, за да осъществят помощ на полицията в Северна Ирландия. Те остават в страната, получават британска правителствена подкрепа и овладяват протестантските реакции. Същевременно те стават цел на тероризма. През 1972 британското правителство сваля северно-ирландския парламент и управлява директно страната. В едно от най-бойкотираните народни решения през 1973 северно-ирландските избиратели са за обвързаността с Великобритания и против едно ново обединение с републиката. През 1974 е избрано 15-членно северно-ирландско правителство, състоящо се от католици и протестанти, когато протестантски екстремисти реагират с обща стачка. В следващите години насилието расте. Две жени от Белфаст, Марийд Кориган и Бети Уилямс, получават през 1976 Нобеловата награда за мир. Те са направили опит да обединят религиозните общности в Северна Ирландия. Техните стремежи не са увенчани с успех. Оказва се невъзможно, партиите да се съберат на една маса.
Спирала на насилието и наченки на мир...	Междувременно така нареченото провизорно крило на IRA продължава терористичната си кампания. Протестантски екстремисти не им отстъпват с актовете си на насилие. През 1979 IRA убива Lord Mountbatten of Burma. На същия ден тя убива и 18 британски войници. Убийството на Lord Mountbatten е осъдено навсякъде. През 1981 IRA предприема нова тактика, за да спечели наново загубени симпатизанти: в британските затвори членове на IRA започват гладна стачка. Има жертви. Всяка жертва предизвиква нови насилия. Създаденият от Великобритания и Република Ирландия Ирландски съвет е интерпретиран от много хора като важна крачка в политиката на сигурност, стопанската и социална политика и като край на гражданската война. Протестантски сюъзници и тесни ирландски националисти разглеждат споразумението като предателство. В началото на деветдесетте години все още по улиците на Londonderry и Belfast патрулират британски трупи, а IRA спорадично все още извършва терористични акции срещу британски цивилни и войници на британските острови и върху европейската суша. На 31 август, 1994, след 25 години въоръжената борба, IRA обещава отказ от оръжие и готовност за мирни разговори. През февруари 1996 се стига до това състояние на затишие.