Дълбоко развълнувана и горда съм, да бъда отличена с Нобеловата награда за мир на 1992. Дълбоко развълнувана лично и горда с моята страна и нейната стара култура. С ценностите на обществото и народа, към които принадлежа, с любовта към моята страна, към майката земя. Тези, които разбират това, уважават живота и имат сили за борбата, която се стреми към това.
Приемам тази награда не като лично отличие, а като голяма победа в борбата за мир, за човешки права и права на местните народи, които бяха прогонени за цели 500 години и станаха жертва на геноцид, потисничество и дискриминация...
Нобеловата награда... ни дава сили да продължим да се изправяме срещу нарушенията на човешките права, които са причинени на народа на Гватемала, в Америка и в целия свят, и да играем положителна роля по отношение на най-спешните задачи в моята страна, а именно утвърждаването на мира и социалната справедливост.
Нобеловата награда е символ на мира и стремежите за изграждане на истинска демокрация. Той ще стимулира цивилните сили чрез едно солидно национално единство, така, че те да могат да дадат своя дял в преговорния процес, който в търсенето на мира отразява общата воля на обществеността в Гватемала, дори и когато в момента от страх не може да се говори открито за това: Желанието, да се създаде солидна политическа и правова база, което дава силен импулс на решението на вътрешния въоръжен конфликт.
Няма съмнение, че това е знак на надежда в борбата на местните народи на целия контитент...

[Начало на страница]

Значението на Нобеловата награда беше видно и във всички поздравления, които получих от цял свят, от държавни глави - от всички американски президенти - от организации на местните народи и организации в защита на човешките права от цял свят...Противно на това и по парадоксален начин в моята страна се натъкнах на резервираност и безразличие спрямо отличието, присъдено на една индианка. Може би, защото от цяла Латинска Америка именно Гватемала е страната, в която дискриминацията на местните, на жените и потискането на желанието за мир и справедливост са дълбоко вкоренени в много социални и политически области...
С дълбока болка от една страна, но и със задоволство от друга трябва да Ви кажа, че Нобеловата награда за мир ще остане в Мексико - като отмъщение - и ще трябва да чака мира в Гватемала...
Бих искала да кажа няколко думи от името на всички, чийто глас няма да бъде чут, тези, които бяха потискани, защото искаха да изкажат мнението си, от името на всички, които са жертви на нарушения на човешките права и потисничеството. Тези, които издържаха толкова столетия, и не загубиха разума си, самоопределението си и надеждата си.
Моля, позволете ми, Дами и Господа, да кажа няколко думи за моята страна и културата на маите. Народът на маите се простира на площ над 300.000 кв.км.; той обитава части от южно Мексико, Гватемала, както и Хондурас и Ел Салвадор; този народ развива много богата култура в областта на политическата организация, както и в социалната и стопанска сфера; маите са били големи учени в области като математиката, астрономията, земеделието, архитектурата и инженерното дело; те са били големи творци в области като живописта, тъкачеството и дърворезбата...
Техните астрономически прогнози на основата на математически пресмятания и научни наблюдения са били забележителни и все още са. Те са имали по-точен календар от грегорианския...Днес е важно, да изкажем дълбоко уважение към културата на маите, живота и природата като цяло.

[Начало на страница]

Кой би могъл да каже, какви големи научни открития и развития са целели тези хора, когато те са били подложени на етноцид, който с жестокостта си засяга в продължение на 500 години почти 50 милиона души. На първо място искам да подчертая значението на тази награда като трибуна на индианското население, което става жертва, защото се стреми към достоен и справедлив живот в братство и разбирателство между народите.
Това е и символ на растящия международен интерес и разбиране относно изконните права на народите, относно бъдещето на повече от 60 милиона индианци, които живеят в нашата Америка, и тяхното пробуждане след 500 години потисничество, което трябва да понасят; за безумния геноцид, който трябва да понасят през цялото това време, и от който други страни и американския елит имат полза...
Това е признание за европейската вина спрямо местните народи в Америка; това е апел към съвестта на човечеството, за да могат да бъдат изолирани всякакви предпоставки за колониализъм и експлоатация; това е зов за живот, мир, справедливост и братство между хората...
Земята е корена и извора на нашата култура. Тя съхранява нашите спомени, тя прибира в себе си дедите ни и затова тя изисква, да я почитаме и да й даваме доброто, което тя ни дава с любов и уважение. Трябва да я пазим и да се обръщаме към майката земя, за да може децата и внуците ни да се ползват от благата й. Ако светът сега не се научи да уважава природата, какво бъдеще ще имат идните поколения?...
Ако културата на индианците и европейската култура бяха в състояние на мирен и хармоничен обмен, без разрушения, експлоатация, дискриминация и бедност, те можеха да имат за цел по-големи и по-ценни достижения в името на човечеството.

[Начало на страница]

Не трябва да забравяме, че когато европейците идват в Америка, намират цъфтящи и силни култури. Не може да се говори за откриване на Америка, защото се открива нещо, за което не се е знаело, или което е било скрито. Но Америка и нейните местни култури сами откриват себе си по време на Римската империя и средновековна Европа. Нейните култури образуват част от човешкото наследство и продължават да удивяват хората.
Мисля, че е необходимо, народа на индианците, към който принадлежа, да даде своя дял за развитието на човечеството с нашата наука и нашето знание, защото ние имаме огромен потенциал и можем да интегрираме старото ни наследство в постиженията на културата на Европа, както и тези от други части на света...
Ние, индианците сме готови на това, да свържем традицията с модернизацията, но не на всяка цена. Няма да толерираме или допускаме, бъдещето ни да е планувано като възможни съхранители на етно-туристически проекти на континентално ниво...
Дами и Господа, позволете ми, да кажа няколко откровени думи за моята страна. Вниманието, което Нобеловата награда за мир насочва към Гватемала, трябва да донесе със себе си това, нарушения на човешките права вече да не бъдат игнорирани в интернационален мащаб. Наградата е и почит за тези, които загубиха живота си в борбата за социална справедливост и единство в моята страна.
Навсякъде по света се знае, че народа на Гватемала успя в резултат на своята борба от октомври, 1944 да достигне една фаза на демокрация, в която институционалността и човешките права бяха водещата философия. Тогава Гватемала беше едно изключение на американския континент заради борбата си за пълен национален суверенитет. През 1954 демократичният режим беше премахнат от национални центрове на властта, наследници на колониализма и властни чуждестранни интереси и беше установена старата система на потисничество, която придружава историята на моя народ.
Икономичесата, социална и политическа ситуация в духа на студената война доведе до въоръжен вътрешен конфликт. Потискането на организации от народа, демократични партии и интелектуалци в Гватемала започна дълго преди самата война. Това не трябва да забравяме.

[Начало на страница]

В опита си, да потиснат съпротивата, диктатурите извършиха най-ужасните жестокости. Те изравняваха със земята села, убиваха хиляди селяни, особено индианци, стотици проф-съюзници и студенти, водещия елит и политици, монахини  и духовници. По време на цялото систематично преследване в името на националната сигурност един милион селяни насилствено са прогонени от собствената им страна, 100.000 бягат в съседни страни. В Гватемала днес има почти 100.000 сираци и повече от 40.000 вдовици...Както знаете, самата аз загубих семейството си.
Страната попада в криза от непознат мащаб, а световните промени принуждават и дават сили на военните, да допуснат едно политическо отваряне, което се състои от подготвянето на една нова конституция...От осем години ние имаме този нов режим и в определени области имаше съществени постижения.
Въпреки това, все още има потисничество и нарушения на човешките права в една икономическа криза, която се изостря и води до това, 84% от населението да живее в бедност, а 60% в много тежка бедност. Наказанието и терора продължават да са причина за страха на хората, свободно да изкажат исканията и болките си. Вътрешният въоръжен конфликт продължава все още...
Необходимо е, именно тук в Осло, да се подчертае, че темата Човешки права представлява най-спешният проблем днес в Гватемала, който чака решение...Както беше установено от международни институции, като United Nations Commission on Human Rights, Interamerican Commission of Human Rights и много други хуманитарни организации, Гватемала спада към американските страни с най-голям брой нарушения на човешките права...
Демокрацията в Гватемала трябва да бъде построена колкото може по-бързо. И това трябва да стане в пълна съобразеност с човешките права. Трябва да сложим край на расизма, да гарантираме навсякъде в страната свобода на обединенията и свобода на движение. На кратко, наложително е, да се отворят всички области на мулти-етническото цивилно общество с всички негови права, да се демилитаризира страната и да се създаде база за развитие, за да се освободим от днешното изоставащо развитие и бедността...

[Начало на страница]

В новото общество на Гватемала трябва да има цялостно преобразувание относно собствеността на земята, за да може да се използва селско-стопанския потенциал и земята да бъде върната на истинските й собственици, от която е била отнета...
Не по-малко важна за една демокрация е и социалната справедливост. Това изисква търсене на решения за проблеми като смъртността при децата, недохранването, недостатъчното образование и ниското възнаграждение...
Призовавам всички социални и етнически сили, от които се състои народа на Гватемала, активно да участват в това, да се намери едно мирно решение на въоръжения конфликт, да се построи единство между индианци, чернокожи и латино-американци...
Също така каня и международната общественост, да участва с определени акции, за да могат различните партии да преодолеят своите различия, които блокират преговорите в настоящия стадий, за да се подпише споразумение относно човешките права...
Днес трябва да се борим за един по-добър свят, без бедност, без расизъм, с мир в Средния Изток и юго-източна Азия, накъдето насочвам молбата си, да се освободи Аун Сан Сучи, носителят на Нобеловата награда за 1991; за едно справедливо и мирно решение на Балканския полуостров; за края на апартейда в Южна Африка; за стабилността в Никарагуа, за това, мирното споразумение в Ел Салвадор да бъде спазено; за възстановяването на демокрацията в Хаити; за пълния суверенитет в Панама...

[Начало на страница]